В статията си Изкуството на любовта“, Емили Смит заявява, че

Щастливите бракове се свеждат до 2 основни характеристики

В публикацията си „ Изкуството на любовта “, Емили Смит декларира, че от всички женени двойки единствено 3 от 10 живеят в здрави, щастливи бракове. Същото споделя и психологът Тай Таширо в книгата си „ Науката за живели щастливо до края на дните си “.

Изследванията на брака

Социолозите за първи път стартират да учат по-обстойно брачната връзка, поради рецесията от 1970, когато фамилните двойки стартират да се развеждат с невиждани темпове. Загрижени за въздействието, което това ще окаже върху децата от тези разтрогнати бракове, психолози и социолози сплотяват напъните си и да изследват с научни способи и канят в лабораториите си фамилни двойки, с цел да се опитат да схванат каква е тайната съставна част на здравословните и трайни взаимоотношения.

С екип от откриватели, отпред с Д. Готман, учените закачат електроди на „ опитните си мишлета “ и ги молят да приказват за връзката си, за това по какъв начин са се срещнали, за главните спорове, пред които се изправят, за хубавите мемоари дружно. Докато приказват електродите мерят кръвното налягане, сърдечния темп и потенето, с цел да съберат данните, от които имат потребност. След това изпращат двойките вкъщи, с цел да се срещнат с тях шест години по-късно и да проследят развиването им.

От данните, които събират, Готман разделя двойките на две съществени групи: „ мастъри “ (експерти) и дизастъри (бедствия). Експертите, след шестгодишна връзка, са към момента дружно. Хората, които назовава „ бедствия “ са или към този момент разграничени или са хронично нещастни в брака си.

Но какво общо има физиологията с всичко това? Оказва се, че хората „ бедствия “ са посочили, по време на проучванията, всички признаци на възбуденост – те от самото начало са били в режим „ бий се или бягай “ в своите взаимоотношения. Да приказват за връзката си, до момента в който брачният им сътрудник е седял до тях, за телата им е било все едно са изправени пред саблезъб тигър. Готман изяснява:

„ Има един табиет, който хората, които нарекох „ специалисти “ имат. Те следят обществената си среда, търсейки неща, които могат да оценят и за които да изпитат признателност. Те построяват просвета на почитание и благодарност доста целеустремено. Хората, които нарекох „ бедствия “ следят обществената си среда, непрестанно търсейки неточности в колегата си. “

Ясните знаци

Презрението, което изпитват, е фактор номер едно, който разделя двойките. Хората, които са фокусирани да подлагат на критика своите сътрудници, пропущат 50% от позитивните неща, които те вършат и даже основават негативизъм, без въобще да съществува причина за това.

Готман назовава това „ да даваш студено рамо “, което значи съзнателно занемаряване на колегата, което вреди на връзката, защото отсрещната страна се усеща невидима, безполезна, и недооценена. Хората, които се отнасят към своите сътрудници с пренебрежение и подлагат на критика, не вършат нищо друго, с изключение на да нанасят непоправими вреди на взаимоотношенията си.

Доброжелателството, дружно с прочувствената непоклатимост е най-важният предиктор за удовлетворението и стабилността в една връзка. Когато са благи един с различен, всеки от сътрудниците се усеща обгрижен, свестен, оценен – т.е. усеща се обичан.

Разбира се, не е елементарно по време на свада, да се покажеш благ и благосклонен, само че таман това е моментът, в който това е най-важно. Да оставиш презрението и експанзията да излязат отвън надзор по време на спор, може да нанесе непоправими вреди на една връзка. По този мотив Готман споделя:

„ Да си благ не значи, да не изразяваш гнева си. Да си благ значи да избереш по какъв начин да го изразиш. Можете да хвърляте отровни стрели по колегата си. Или можете да обясните за какво сте засегнат и сърдит. Това значи да си благ “.

Когато хората си мислят за това какво значи да са благи и доброжелателни, нормално свеждат това до дребните прояви на благотворителност, като дребни подаръчета или разтриване на врата на обичания от време в точния момент. И да, това са хубави образци, само че доброжелателността би трябвало да бъде вградена в самия гръбнак на една връзка, посредством метода, по който сътрудниците взаимодействат между тях всекидневно, без значение дали има дребни подаръчета и масажи на схванати плещи или врат.

Другият мощен източник на доброжелателността е споделената наслада. Един от най-издайническите признаци на бедстващите двойки в проучването, е неспособността им да е се радват дружно на положителните вести. Като да вземем за пример, единият сътрудник споделя с неспокойствие, че му се е случило нещо хубаво, да речем покачване в работата, а другият отговоря с дървена индиферентност, като да вземем за пример в този миг си гледа в телефона или отвръща жалко: „ Много хубаво “.

Когато естествените натоварвания в живота стартират да се натрупат – деца, работа, другари, родственици, романтиката и интимността в една двойка остава някак настрани и сътрудниците вместо да положат старания в връзките си, стартират да се оплакват един от различен и разрешават на напълно нормални за живота на хората неща да ги раздерат.

В множеството бракове, равнището на задоволеност пада фрапантно през първите няколко години. Но измежду двойките, които освен остават дружно, само че живеят щастливо в продължение на дълги години, това, което е водещо е чувството за добота, благотворителност и благо отношение един към различен.