В старите български вярвания бродникът е душата на човек, който

В старите български вярвания бродникът е душата на човек, който след гибелта си не е намерил покой – по този начин той нито е жив, нито изцяло мъртъв. Скита се сред световете, постоянно търсещ и бродещ. Бродникът е лутаща се сянка, останала без дом, без гроб и без молитва. Появява се безшумно, постоянно без да бъде видяна, само че оставя след себе си мраз, боязън, заболявания и злощастие. Заселва се в остарели къщи, изоставени места, стои на кръстопът или в незатворени гробове. Вярвало се е, че бродникът търси глас, който да го оплаче, свещ, която да освети пътя на душата му, обред, който да затвори вратата за него към света на живите, молитва, която да го успокои.

В предишното се е вярвало, че в случай че човек бъде застигнат от неочаквана гибел, душата му ще остане в този свят и ще се трансформира в бродник. Това се случвало със самоубийци или хора, починали по изключително нечовечен метод, умряли без заравяне или близки, които да ги оплачат, прокълнати души на хора, които са умряли с клетва на уста. Бродниците се прибирали измежду живите, всявайки ужас в живота им.

Те можели и да санкционират родственици, които са ги изоставили.

Как се схваща, че наоколо има бродник

Не е наложително да видиш бродника, с цел да се изплашиш. Понякога е задоволително единствено да усетиш наличието му. А то се усеща:
Необясними шумове нощем, звук от стъпки. Усещане за прокрадващ се мраз , необяснима тежест или неоснователен боязън. Бледи сенки , видяни с периферното зрение. Когато се обърнеш към тях – те изчезват. Сънуване на умрял човек, който те вика при себе си или се оплаква от нещо.

Защо хората се опасяват от бродника

Усещането за непознато наличие е плашещо, само че същинските страхове на предците ни са били от това, което бродникът е можел да им направи. А бродниците напълно не са безобидни.
Причинява заболявания – постоянно необяснимо и ненадейно появили се. Такива са тресчица, бодърствуване, чувство за уязвимост и изнемощялост. Вярва се, че той лишава виталната мощ на човек, като „ дърпа “ силата му по време на сън. Може да накара човек да линее без ясна здравна причина. Всява боязън – постоянно обикаля къщи и дворове, под формата на сянка, вятър или звук. Плаши както хората, по този начин и добитъка. Привързва се – това е бил един от най-големите страхове на хората – да не станат негов правоприемник или сателит. Бродникът може да се „ залепи “ за човек (особено в случай че го е срещнал късно вечер или на кръстопът), да се засели в къща и постоянно да посещава индивида, към който се е привързал, в съня му. Отмъщава – главната цел на душа с незавършена задача или непростена засегнатост. Старите хора са знаели, че той може да санкционира родственици, които са го изоставили, не запомнили или погребали без чест. Другият боязън бил, че може да „ извика “ някой и да го води при себе си посредством неочаквана гибел или тежка болест.

В остарялото село Горно Дряново в Родопите жителите към момента описват истории за бродници. Една от тях е тази на баба Стоянка, която живеела покрай реката. Тя споделя, че след среща с бродница почнала да слабее и да се разболява. „ Не знаех какво ми става – споделя дамата, – като че ли някой изсмукваше силите ми. Сърцето ми биеше като бясно, мраз обхващаше тялото ми, а мозъкът ми като че ли не намираше покой “.

Местните постоянно загатват остарялата история за Петър „ Мечката “, който умрял при злощастен случай – паднал в реката по време на стихия и не съумял да се избави. Нощем духът му почнал да се появява в сънищата на околните му. Интересното било, че сънищата били съвсем идентични – постоянно започвали с тъмна фигура на прага и завършвали с възприятие на боязън и паника, което не изчезвало на сутринта. Двама от роднините му болни тежко и се споминали.

В друго село, Борово, локалните описват за младеж, който се самоубил и бил заровен без опело. След гибелта му нощем той почнал да се появява като бродник към къщата, а хората чували стъпки, виждали тъмни сенки и усещали мраз. Според поверията духът му не намирал покой поради неочакваната гибел и неналичието на ритуално заравяне. За да отмъсти, бродникът донесъл болести и уроки на живите.

Съвременници също споделят за срещи с бродници. Дядо Георги от пловдивско село споделя, че от време на време на полето виждал фигура, облечена в остарели облекла, която изчезвала ненадейно, оставяйки чувство за мраз и надвиснала заплаха. „ Стоях като неподвижен – споделя дядото, – усещах мощна болежка и напрежение в главата тъкмо зад очите, а кравите станаха неспокойни “.

В село Кралево пък локални поданици през нощта чували шумове, които наподобявали стъпки и тихи шепоти, а хората се будели с главоболие и отмалялост. Младо момиче от същото село се оплакало, че бродница я преследвала в продължение на няколко дни и всичко утихнало едвам когато си вързала червен конец на ръката и се скрила в църквата. „ Влязох вътре и усетих облекчение – споделя тя. – Тялото ми се отпусна и студът изчезна “.

Как да се предпазим от бродник

Българският фолклор пази няколко дейности и ритуали, които в предишното са се употребявали както за отбрана, по този начин и за трайно избавление от бродници.

Предпазни дейности против бродник:
Погребение съгласно традицията – със свещ, опело, молитва и подаване на храна. Изливане на вода пред прага – това се е правело когато човек се прибира от гробища, за „ да не влезе и мъртвият с него “. На гроба не се яде – вярвало се е, че това ще „ привърже душата “ на починалия към живия. Слага се желязо под възглавницата – железни предмети като нож, кука или гвоздей са били явен знак за бродниците, че са нежелани.

За отбрана хората още палели огън, слагали чесън по домовете и носели обредни талисмани.

Ритуали при подозрения за наличие на бродник
Преливане – върху гроба се е четяла молитва и ритуално се е преливало вино. Подаване – раздавало се е самун, жито, свещи за упокой. Нощна молитва – четяла се е три пъти над гроба, с цел да бъде освободена душата.