Следовател №1: Промените в съдебния закон, свързани със закриването на спецправосъдието, нарушават Конституцията
В мнения до Конституционния съд висши съдии и заместникът на основния прокурор по следствието поддържат анулацията на части от Закона за правосъдната власт, признати от болшинството в сегашния парламент
Промените в Закона за правосъдната власт, с които това Народно заседание закри профилираните съдилища и прокуратури, жестоко погазват Конституцията. Това излиза наяве от мнение на шефа на Националната следствена работа (НСлС) и зам.-главен прокурор по следствието Борислав Сарафов до Конституционния съд по отношение на делото, формирано по искане на основния прокурор Иван Гешев, който нападна промените.
Директорът на следствието декларира, че претекстовете за неефективността на органите на профилираното правораздаване, които Министерство на правораздаването уточни, не почиват на действителна статистика. Нещо повече – опонират на анализите на европейските институции, както и на разбора на активността на Специализираната прокуратура, следствения отдел към нея и Апелативната профилирана прокуратура за интервала 2012- 2020 година „ В резултат на дейната активност на Специализираната прокуратура по международно-правното съдействие доверието на страните членки на Европейски Съюз, а и на редица други страни отвън Европейски Съюз, към работата на профилираните магистрати в България е повишено. Официално са изразявани благодарности за основаната организация и проявения професионализъм при взаимната работа. Някои проблеми са посочени като образец за извънредно добра процедура на срещата на Съвета на министрите на правораздаването на Европейски Съюз “, отбелязва заместник-главният прокурор. Той добавя и че закриването на спецправосъдието ще докара до безпорядък, а неяснотите в признатите ремонти, основават и риск от блокиране на стотици висящи каузи.
Подобно мнение бе неведнъж изразявано и от съдиите и прокурорите от профилираните органи още по време на дебатите в отрасловите комисии на Народното събрание, както и по-късно пред двете колегии на Висшия правосъден съвет. Така или другояче даже апелът им да се отсрочи влизането в действие на поправките с най-малко шест месеца, по този начин и не бе взето под внимание нито от депутатите, нито от Министерство на правораздаването. Какви ще са последствията от това политическо решение ще стане ясно единствено след месец.
В мнението на Национална следствена служба се акцентира още, че закриването на профилираните органи освен опонира на Конституцията, защото посредством поправките в Закон за съдебната власт се трансформира формата на държавно ръководство, каквото пълномощие нормално Народно заседание няма. „ В осъществяване на пълномощието си по член 119, алинея 2 от ЗИДЗСВ през 2010 година Народното събрание е основало профилирани съдилища и съответните им прокуратури. С конституирането си те са се инкорпорирали в правосъдната част и са станали неотменима част от нея. Съгласно решението по к. д. № 22/2002 година формата на държавно ръководство по смисъла на член 158, т. 3 от Конституцията следва да се пояснява разширително. В нея се включва системата от висши държавни институции /Народно заседание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на правосъдната власт/, тяхното битие, мястото им в съответната власт, организацията, изискванията, метода на образуване и мандата им “, написа Сарафов и добавя, че „ във формата на държавно ръководство се включват и предоставените от Конституцията на тези институции действия и пълномощия, доколкото с изменението им се нарушава салдото сред тях при спазване на главните правила, върху които е построена страната - национален суверенитет, върховенството на главния закон, политически плурализъм, разделянето на управляващите, правовата страна и независимостта на правосъдната власт “.
В мнението си до Конституционен съд шефът на Национална следствена служба визира и различен сериозен проблем в новите разпореждания на правосъдния закон, свързани с преназначаването на магистратите от закритите структури на спецправосъдието. Квотният принцип, по който е планувано преназначаването на магистратите, опонира на Конституцията, счита Сарафов. „ Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба единствено от съдийската, надлежно прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет /чл. 129 алинея 1 от КРБ/. Именно една от гаранциите за независимостта на правосъдната власт е правото й сама да назначава, намалява, реалокира и освобождава от служба съдиите, прокурорите и следователите /решение № 8/1994 година по к.д. № 9/1994 г./. Това пълномощие на Висш съдебен съвет произтича директно от Конституцията и упражняването му не може да бъде възлагано със закон за случаи, които не са планувани в самата нея /както е сторено с преходните и заключителните разпореждания на ЗИДЗСВ/, защото обективно заради насилствения й темперамент съставлява изземване на конституционни пълномощия на Висш съдебен съвет от законодателната власт “, написа в мнението на Национална следствена служба. В него се отбелязва, че с изключение на всичко дотук, законодателят е нарушил и правото на труд на засегнатите магистрати.
В тази му част мнението, подписано от шефа на Национална следствена служба, съответствува с друго мнение, подадено по формираното дело пред Конституционния съд - на съдиите от Върховния касационен съд. Според висшите магистрати въвеждането на квоти за позволен брой магистрати, които да бъдат преназначени от един в различен орган на правосъдната власт, освен това по неразбираеми критерии, основава предпоставки за дискриминация. Върховен касационен съд счита, че тази част от идните да влязат в действие на 28 юли промени, опонира на съществени конституционни правила като: „ равенството на жителите (чл. 6, алинея 2); правото на избор на местопребиваване (чл. 35, алинея 1); правото на избор на месторабота (чл. 48, алинея З) “. Становищата на шефа на Национална следствена служба и на съдиите от Върховен касационен съд са идентични и във връзка с събитията, че с определянето на квотен принцип от законодателя, той е иззел пълномощия на Висшия правосъден съвет, в чиито преимущества са кадровите въпроси в правосъдната система.
Промените в Закона за правосъдната власт, с които това Народно заседание закри профилираните съдилища и прокуратури, жестоко погазват Конституцията. Това излиза наяве от мнение на шефа на Националната следствена работа (НСлС) и зам.-главен прокурор по следствието Борислав Сарафов до Конституционния съд по отношение на делото, формирано по искане на основния прокурор Иван Гешев, който нападна промените.
Директорът на следствието декларира, че претекстовете за неефективността на органите на профилираното правораздаване, които Министерство на правораздаването уточни, не почиват на действителна статистика. Нещо повече – опонират на анализите на европейските институции, както и на разбора на активността на Специализираната прокуратура, следствения отдел към нея и Апелативната профилирана прокуратура за интервала 2012- 2020 година „ В резултат на дейната активност на Специализираната прокуратура по международно-правното съдействие доверието на страните членки на Европейски Съюз, а и на редица други страни отвън Европейски Съюз, към работата на профилираните магистрати в България е повишено. Официално са изразявани благодарности за основаната организация и проявения професионализъм при взаимната работа. Някои проблеми са посочени като образец за извънредно добра процедура на срещата на Съвета на министрите на правораздаването на Европейски Съюз “, отбелязва заместник-главният прокурор. Той добавя и че закриването на спецправосъдието ще докара до безпорядък, а неяснотите в признатите ремонти, основават и риск от блокиране на стотици висящи каузи.
Подобно мнение бе неведнъж изразявано и от съдиите и прокурорите от профилираните органи още по време на дебатите в отрасловите комисии на Народното събрание, както и по-късно пред двете колегии на Висшия правосъден съвет. Така или другояче даже апелът им да се отсрочи влизането в действие на поправките с най-малко шест месеца, по този начин и не бе взето под внимание нито от депутатите, нито от Министерство на правораздаването. Какви ще са последствията от това политическо решение ще стане ясно единствено след месец.
В мнението на Национална следствена служба се акцентира още, че закриването на профилираните органи освен опонира на Конституцията, защото посредством поправките в Закон за съдебната власт се трансформира формата на държавно ръководство, каквото пълномощие нормално Народно заседание няма. „ В осъществяване на пълномощието си по член 119, алинея 2 от ЗИДЗСВ през 2010 година Народното събрание е основало профилирани съдилища и съответните им прокуратури. С конституирането си те са се инкорпорирали в правосъдната част и са станали неотменима част от нея. Съгласно решението по к. д. № 22/2002 година формата на държавно ръководство по смисъла на член 158, т. 3 от Конституцията следва да се пояснява разширително. В нея се включва системата от висши държавни институции /Народно заседание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на правосъдната власт/, тяхното битие, мястото им в съответната власт, организацията, изискванията, метода на образуване и мандата им “, написа Сарафов и добавя, че „ във формата на държавно ръководство се включват и предоставените от Конституцията на тези институции действия и пълномощия, доколкото с изменението им се нарушава салдото сред тях при спазване на главните правила, върху които е построена страната - национален суверенитет, върховенството на главния закон, политически плурализъм, разделянето на управляващите, правовата страна и независимостта на правосъдната власт “.
В мнението си до Конституционен съд шефът на Национална следствена служба визира и различен сериозен проблем в новите разпореждания на правосъдния закон, свързани с преназначаването на магистратите от закритите структури на спецправосъдието. Квотният принцип, по който е планувано преназначаването на магистратите, опонира на Конституцията, счита Сарафов. „ Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба единствено от съдийската, надлежно прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет /чл. 129 алинея 1 от КРБ/. Именно една от гаранциите за независимостта на правосъдната власт е правото й сама да назначава, намалява, реалокира и освобождава от служба съдиите, прокурорите и следователите /решение № 8/1994 година по к.д. № 9/1994 г./. Това пълномощие на Висш съдебен съвет произтича директно от Конституцията и упражняването му не може да бъде възлагано със закон за случаи, които не са планувани в самата нея /както е сторено с преходните и заключителните разпореждания на ЗИДЗСВ/, защото обективно заради насилствения й темперамент съставлява изземване на конституционни пълномощия на Висш съдебен съвет от законодателната власт “, написа в мнението на Национална следствена служба. В него се отбелязва, че с изключение на всичко дотук, законодателят е нарушил и правото на труд на засегнатите магистрати.
В тази му част мнението, подписано от шефа на Национална следствена служба, съответствува с друго мнение, подадено по формираното дело пред Конституционния съд - на съдиите от Върховния касационен съд. Според висшите магистрати въвеждането на квоти за позволен брой магистрати, които да бъдат преназначени от един в различен орган на правосъдната власт, освен това по неразбираеми критерии, основава предпоставки за дискриминация. Върховен касационен съд счита, че тази част от идните да влязат в действие на 28 юли промени, опонира на съществени конституционни правила като: „ равенството на жителите (чл. 6, алинея 2); правото на избор на местопребиваване (чл. 35, алинея 1); правото на избор на месторабота (чл. 48, алинея З) “. Становищата на шефа на Национална следствена служба и на съдиите от Върховен касационен съд са идентични и във връзка с събитията, че с определянето на квотен принцип от законодателя, той е иззел пълномощия на Висшия правосъден съвет, в чиито преимущества са кадровите въпроси в правосъдната система.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ