Не политиците, а избирателите са виновни за политическата криза
В сряда ще бъде призован новия парламент на България за четвърти път в границите на последните две години. Както и политолозите да формулират честите избори, те отвред наподобяват на политическа рецесия.
Разбира се, България не е неповторима в това отношение. Редица европейски страни, отпред с Италия, имат сходни проблеми.
Интересното е, че всички у нас – и публицистите, и социолозите, и пишещите в обществените мрежи упрекват за това политиците, а истината е, че гласоподавателите за следващ път сложиха пред тях невъзможна за решение задача по сформиране на държавно управление.
Ако си представим за миг, че от Продължаваме промяната и Демократична България поддържат държавно управление, препоръчано от ГЕРБ, тогава заедно и медии, и жители (които прочее в този момент упорстват за някакво евроатлантическо правителство), ще атакуван двете политически обединения, че са капитулирали пред ГЕРБ и са се предали в битката с корупцията и подмолното ръководство на страната, траяло повече от 10 години.
Ако Продължаваме промяната и Демократична България не одобряват такова държавно управление, още веднъж ще бъдат упрекнати от същите хора, че нямат национално виновна позиция. Така че гласоподавателите са ги сложили в нежеланото положение да бъдат ругани, както и да постъпят.
Ако приемем идната догадка, че в името на своите евроатлантически полезности (които подлежат на сериозна дискусия) ГЕРБ поддържа държавно управление на Продължаваме промяната и Демократична България, то тогава гласоподавателите и функционерите на ГЕРБ също биха останали разочаровани. Последните месеци ГЕРБ без задръжки упрекват политиците от Промяната във всевъзможни чудовищни закононарушения, съвсем граничещи с яденето на дребни деца за вечеря. При това състояние и по-посредствените симпатизанти на ГЕРБ биха се запитали „ но ние лъгахме ли по време на акцията или просто ни харесва да сме в компания на измамници и политически нищожества “. Тоест, и пред ГЕРБ, политическата алтернатива е мъчно решима. Тук няма да им помогне даже продължаващата към този момент десетина години загадка извънбрачна връзка с Движение за права и свободи.
Разбира се в тези сметки никой не поставя Възраждане, тъй като е срамно да бъдеш съдружник с тях.
Логично е, да си зададем въпроса за какво и на последните избори ние българите не направихме явен избор в интерес на Бойко Борисов и неговото 10-годишно ръководство, или в интерес на Промяната и на реформирането на модела Борисов. Защото на последните избори трябваше да избираме не сред Русия и Европа, както мечтаеше политикът с име на дребни съветски монети, а сред модела на Борисов и модела на Промяната.
Видя се, че българските гласоподаватели нямат явен и безапелационен отговор на този въпрос. Видно е, че съвсем по равно се разпределят гласовете за статуквото, олицетворявано от ГЕРБ и Движение за права и свободи от една страна, и за партиите на Промяната въпреки това. При това състояние политиците на практика няма какво да създадат в сряда след звука на парламентарния гонг. Никой от тях няма правилен ход и всички ще бъдат упрекнати от жителите в безнаказаност и непоследователност. Но в действителност отговорни за това ще бъдат не политиците, а гласоподавателите. Ако тяхната любов към Бойко Борисов беше малко по-категорична, той можеше да ни ръководи и идните 10 години. Или противоположното – в случай че любовта на гласоподавателите към Промяната и европейските полезности беше малко по-изразителна, можеше България да стане и по-модерна европейска страна. Но българските гласоподаватели не направиха избор нито в едната, нито в другата посока.
Всъщност българските гласоподаватели не направиха този избор и на предишните парламентарни избори. Тогава първа политическа мощ беше Продължаваме промяната, а не ГЕРБ, само че преимуществото на депутатите на Продължаваме промяната беше толкоз нищожно, че те в действителност не съумяха да създадат, което бяха дали обещание до край и в последна сметка не съумяха да завършат мандата си, а управляваха единствено шест месеца.
Тази колебливост на българските гласоподаватели се следи освен през последните 2, а през последните 32 години след рухването на Комунизма, от когато въобще имаме свободни избори. Вече повече от 30 години вършим ту крачка напред, ту крачка обратно, хем обичаме Европа, хем избираме някогашни комунисти да ни ръководят. И по този начин Прехода продължава постоянно.
Няма за какво да се чудим, отговорни сме си самите ние.
Разбира се, България не е неповторима в това отношение. Редица европейски страни, отпред с Италия, имат сходни проблеми.
Интересното е, че всички у нас – и публицистите, и социолозите, и пишещите в обществените мрежи упрекват за това политиците, а истината е, че гласоподавателите за следващ път сложиха пред тях невъзможна за решение задача по сформиране на държавно управление.
Ако си представим за миг, че от Продължаваме промяната и Демократична България поддържат държавно управление, препоръчано от ГЕРБ, тогава заедно и медии, и жители (които прочее в този момент упорстват за някакво евроатлантическо правителство), ще атакуван двете политически обединения, че са капитулирали пред ГЕРБ и са се предали в битката с корупцията и подмолното ръководство на страната, траяло повече от 10 години.
Ако Продължаваме промяната и Демократична България не одобряват такова държавно управление, още веднъж ще бъдат упрекнати от същите хора, че нямат национално виновна позиция. Така че гласоподавателите са ги сложили в нежеланото положение да бъдат ругани, както и да постъпят.
Ако приемем идната догадка, че в името на своите евроатлантически полезности (които подлежат на сериозна дискусия) ГЕРБ поддържа държавно управление на Продължаваме промяната и Демократична България, то тогава гласоподавателите и функционерите на ГЕРБ също биха останали разочаровани. Последните месеци ГЕРБ без задръжки упрекват политиците от Промяната във всевъзможни чудовищни закононарушения, съвсем граничещи с яденето на дребни деца за вечеря. При това състояние и по-посредствените симпатизанти на ГЕРБ биха се запитали „ но ние лъгахме ли по време на акцията или просто ни харесва да сме в компания на измамници и политически нищожества “. Тоест, и пред ГЕРБ, политическата алтернатива е мъчно решима. Тук няма да им помогне даже продължаващата към този момент десетина години загадка извънбрачна връзка с Движение за права и свободи.
Разбира се в тези сметки никой не поставя Възраждане, тъй като е срамно да бъдеш съдружник с тях.
Логично е, да си зададем въпроса за какво и на последните избори ние българите не направихме явен избор в интерес на Бойко Борисов и неговото 10-годишно ръководство, или в интерес на Промяната и на реформирането на модела Борисов. Защото на последните избори трябваше да избираме не сред Русия и Европа, както мечтаеше политикът с име на дребни съветски монети, а сред модела на Борисов и модела на Промяната.
Видя се, че българските гласоподаватели нямат явен и безапелационен отговор на този въпрос. Видно е, че съвсем по равно се разпределят гласовете за статуквото, олицетворявано от ГЕРБ и Движение за права и свободи от една страна, и за партиите на Промяната въпреки това. При това състояние политиците на практика няма какво да създадат в сряда след звука на парламентарния гонг. Никой от тях няма правилен ход и всички ще бъдат упрекнати от жителите в безнаказаност и непоследователност. Но в действителност отговорни за това ще бъдат не политиците, а гласоподавателите. Ако тяхната любов към Бойко Борисов беше малко по-категорична, той можеше да ни ръководи и идните 10 години. Или противоположното – в случай че любовта на гласоподавателите към Промяната и европейските полезности беше малко по-изразителна, можеше България да стане и по-модерна европейска страна. Но българските гласоподаватели не направиха избор нито в едната, нито в другата посока.
Всъщност българските гласоподаватели не направиха този избор и на предишните парламентарни избори. Тогава първа политическа мощ беше Продължаваме промяната, а не ГЕРБ, само че преимуществото на депутатите на Продължаваме промяната беше толкоз нищожно, че те в действителност не съумяха да създадат, което бяха дали обещание до край и в последна сметка не съумяха да завършат мандата си, а управляваха единствено шест месеца.
Тази колебливост на българските гласоподаватели се следи освен през последните 2, а през последните 32 години след рухването на Комунизма, от когато въобще имаме свободни избори. Вече повече от 30 години вършим ту крачка напред, ту крачка обратно, хем обичаме Европа, хем избираме някогашни комунисти да ни ръководят. И по този начин Прехода продължава постоянно.
Няма за какво да се чудим, отговорни сме си самите ние.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ