Провалена държава: Наръчник за разрива в Русия - Трета част
В средата на юли излезе новото проучване на Януш Бугайски " Провалена страна: Наръчник за разрива на Русия ". Той е старши теоретичен помощник във фонда " Джеймстаун " и създател на 21 книги за Русия, Европа и трансатлантическите връзки.
Faktor.bg разгласява в три елементи обобщение на книгата, излязло в “Mapping Russia’s Devolution ", ” преведено и препечатано с позволение от списание The Arc.
Януш Бугайски,
Поява на национални страни
При сюжет на ескалираща дезинтеграция в страната, опитите на Москва да укроти публичното възмущение ще провокира по-широка опозиция на протестиращите в цяла Русия против силите за сигурност и споровете ще се разпространят в голям брой районни столици. Подразделенията за сигурност и военните ще бъдат с лимитирани благоприятни условия (thinly stretched) и все по-неспособни да удържат множеството политически протести. 90-те години на предишния век демонстрираха, че когато централното държавно управление на Русия отслабва и битките за власт се ускоряват, доста републики и райони стартират да мислят за суверенитет и даже за самостоятелност, с цел да обезпечат някакво равнище на непоклатимост. Политическата парализа във федералния център ще насърчи някои републики и райони да излязат с заявления за самостоятелност и да провеждат обществени референдуми. Движенията към самоопределяне в по-богатите и стопански по-развити републики като Татарстан и Башкортостан ще насърчат сходни начинания в прилежащите републики. Те могат да разгласят цялостен набор от претенции за техния предстоящ статут, в това число суверенитет, конфедерация или цялостна самостоятелност. Тяхното отстояване ще има резултата на доминото в цялата страна и ще подтиква други републики и райони да им подражават в реализиране на техния триумф.
Редица нации ще отстояват своята държавност въз основата на исторически прецеденти, изтъквайки интервалите, в които са били самостоятелни преди завладяването им от имперска Русия. Такива са татари, башкорти, карели, удмурти, мокши, ерзяи, марийци, черкези, балкарци, чеченци, ингуши, калмики, хакаси, алтайци, буряти, тувинци и сахи. Активисти от някои други етноси (nations) в Далечния север, Сибир и Тихоокеанския район могат да изискат техните райони да бъдат самостоятелни, с по-голям надзор върху територии и запаси, в това число петрол, природен газ, злато, уран и други минерали. Коренните поданици в други райони може да изискат право на самоопределяне според Хартата на Организация на обединените нации и Декларацията на Организация на обединените нации от 2017 година за правата на коренното население. На тази база те ще потвърдят законните си права както върху своите обичайни територии и запаси, по този начин и във връзка с тяхното административно самоопределяне. Те биха могли да отидат още по-далече - одобряване на държавността според Декларацията на Общото заседание на Организация на обединените нации от 1960 година за даване на самостоятелност на колониалните страни и нации. Дори етноси (nations) в краища и областите с преобладаващо съветско население могат да претендират за статут на локално население преди съветското завладяване и колонизация, който да е съображение за самоопределяне и самостоятелност.
Федерацията може да се разпадне както по районните линии, по този начин и по етно-републиканските граници.
Руските етнонационалисти ще настояват, че руснаците са били дискриминирани в Съюз на съветските социалистически републики и Руската федерация и се нуждаят от лична единна национална република или федерация на съветските републики. Жителите на богати на запаси райони или със мощна локална еднаквост биха могли да упорстват за самостоятелност въз основа на съвместими мултиетнически правила. Някои най-вече етнически съветски райони са основали преди този момент основите на държавност и сходни начинания могат да бъдат обновени. Най-забележителният случай е съществувалата за малко Уралска република през 1993 година, състояща се от шест области – Свердловска, Пермска, Чалябинска, Тюменска, Курганска и Оренбургска. По време на федералния колапс други райони с преобладаващо съветско население могат по дифолт да се обособят като самостоятелни страни - да вземем за пример Калининград като четвъртата балтийска република и Приморски като нова тихоокеанска страна, и двете с вероятности за икономическа интеграция с по-богатите непознати съседи.
В Русия са съществували и няколко други краткотрайни държавни структури, основани на районна еднаквост и някои локални деятели може да изискат тяхното възобновление или да ги употребяват като исторически прецеденти, които да стимулират претенциите им за законна държавност. Към тях принадлежат Сибирската и Далекоизточната републики, чийто териториален периметър може да обхване няколко региона и области. По време на гражданските войни след царизма сибирските регионалисти, които претендират за друга еднаквост и се стремят, по подражателство на Американската война за самостоятелност, да водят война против съветското колониално ръководство, основават краткотрайно държавно управление на самостоятелен Сибир през януари 1918 година, само че той е премахнат от болшевиките. Независимо от това забележителен дял от етническите руснаци може да поддържа суверенитета или отделянето на райони, където са техните родови корени и връзката им с Москва е минимална, без значение от общия език. Република Сибир може да бъде едно от първите формирания, което да прогласи своята самостоятелност. Големият брой на украинско население в Далечния изток може също да търси по-голяма районна автономност и по-тесни връзки с Украйна. Потомците на украинци и други етноси (nations), в това число татари и чуваши, които бяха депортирани в Южен Сибир и Тихоокеанските територии, пък са претърпели развой на културно и езиково възобновление след разпадането на Съветския съюз.
Отцепването, учредено на етнонационални правила, може също да провокира вътрешни разногласия сред болшинството и малцинствените групи или с съветското етническо население, което се стреми да остане в границите на единната федерация. Някои републикански водачи или придвижвания, подкрепящи отделянето от Русия, може също да водят акции за териториални придобивки и сливане на прилежащи райони, където живеят техни роднини. Тъй като линиите на разлом стават все по-големи, Путин или неговият правоприемник може да се обърне към съветския етнонационализъм, с цел да се опита да резервира контрола на Кремъл, да предотврати отцепването на райони, в които съветското население е болшинство и да резервира ядрото на съветската страна.
Умишленото гонене на отделянето по етнически принцип посредством насилието би повторило ненапълно събитията в разпадаща се федерална Югославия през 90-те години на предишния век. Струва си да се напомни, че „ югославският сюжет “ беше разнороден, включващ единствено лимитирани военни конфликти в Словения, дребна партизанска война в Македония, къси бомбардировки на НАТО в Сърбия и никакви въоръжени спорове в Черна гора. За разлика от тях, войните в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово лишиха живота на десетки хиляди хора и разселиха още милиони. В разнообразни елементи на Руската федерация биха могли да последват тези разнообразни сюжета – на открита война сред центъра и някои републики и райони. Москва може да подражава на Сърбия, като активизира етнически руснаци, с цел да отделят етнически хомогенни райони от бунтуващи се републики. Тя може да финансира, въоръжава и насочва милиционерски групи и доброволчески отряди, както в Югославия по времето на Милошевич, с цел да убиват и прогонват неруско население. Могат да бъдат вербувани разнообразни етнонационалистически революционни придвижвания, подкрепящи насилието против не-руснаци, а някои към този момент и с опит в упражняването на принуждение против етнически малцинства и политически съперници. Завръщащите се бойци от украинския Донбас и други конфликтни зони могат да бъдат привличани към вътрешни териториални и етнически конфликтни точки.
В разгара на открития спор с Москва процесът на дерусификация може да се ускори в някои някогашни федерални единици. Новите държавни управления ще се стремят да защитят утвърждаващата се еднаквост и държавна самостоятелност и ще се стремят да се предпазят от „ съветския свят “. В някои случаи това може да включва пречистване на етническите руснаци, които са на значими политически позиции, конфискуване на бизнеси, притежавани от Русия, и даже експулсиране на съветското население, обсъждано като евентуална пета колона (на Кремъл – бел.ред.) Операциите за „ етническо пречистване “ могат да се организират от централното ръководство и от някои републикански придвижвания, с цел да се обезпечи етническа еднородност, или да се завземе територия и сътвори по-голяма страна.
Русия може да преживее и редица цивилен войни, което припомня за интервала сред 1917 и 1926 година - времето на разпад на царската империя и завземането на властта от болшевиките. Няколко от тези спорове са войни за национално избавление и възобновяване или за основаване на страни, самостоятелни от Руската империя. Такива битки могат да включват партизански войни против централното ръководство или против районните държавни управления, лоялни към Москва. Кремъл ще осъзнае, че силите му за сигурност са прекомерно лимитирани благоприятни условия (thinly stretched), с цел да се оправят с по едно и също време избухналите освободителни войни в цялата страна и може само да поддържат надзор над Москва, Санкт Петербург и главните области на Европейска Русия. Но не е наложително една по-малка Русия да гравитира към народна власт и районно съдействие. Може да се развие като нападателна мощ. Въпреки това нейните военни качества ще бъдат доста понижени, геополитическите й упоритости ще бъдат лимитирани, тя ще бъде фокусирана върху това да обезпечи оцеляване на страната, а не върху възможна имперска агресия. В разгара на ескалиращите спорове конкуриращи се фракции с разнообразни идеологии или районни стратегии биха могли да настояват, че те съставляват законното национално държавно управление в новата съветска страна. Тогава страната може да се сблъска с либийски, иракски или сирийски сюжет, съгласно който конкуриращи се политически сили се борят за противоречиви територии, стопански запаси и политическа власт в една свита, по-малка Русия.
След разрива
Страни, които имат упоритостите да се откъснат от Руската федерация, надали ще получат бързо интернационално самопризнание. Някои може да се трансфорат в „ замразени страни “ с неразрешени вътрешни етнически и териториални спорове, или даже да бъдат въвлечени във външни разногласия със съседите. Процесът на раздор може да докара до редица дестабилизиращи сюжети, каквито може да са провокирането на въоръжени спорове, бежански талази, териториални войни, енергийни и търговски разтърсвания или военна инвазия. Въпреки това е допустимо да бъдат основани няколко жизнеспособни страни, до забележителна степен политически постоянни, с нужната икономическа база, удобно географско местонахождение и държавни управления, които са ангажирани да реализират интернационално съдействие.
Държавността е значимо изискване за опазване и развиване на националната еднаквост. Протодържавите и другите субекти, които пораждат, откъсвайки се от Руската федерация, няма да бъдат хомогенни в своите вътрешни политически системи и административни структури. Някои биха могли да се развият в ембрионални демокрации с новосформирани политически партии, които се състезават за място в ръководството, до момента в който републиканските или районните институции реализиран самостоятелност. Те ще търсят работещи модели на суверенитет и може да се извърнат към трите балтийски страни (Естония, Латвия, Литва) и други постсъветски страни за помощ и насоки по какъв начин да го реализиран.
Възможно е да се появят нови автокрации в редица някогашни федерални структури, като някои от тях може да наподобяват на мини-Русия, с корумпирани властнически локални водачи, налагащи едноличностна власт посредством надзор върху законодателната власт, законодателната и правосъдната система, съчетани с вътрешни репресии и цензура в медиите. Те могат също по този начин да фабрикуват или да хипербулизират размера на вътрешните и външните закани, с цел да се показват за твърди бранители на целостта на новата страна. Поради продължителните репресии, в множеството райони проведената демократична съпротива ще е прекомерно лимитирана, с цел да съставлява някакво предизвикателство за локалните автократи.
В някои елементи от Северен Кавказ обичайна етно-кланова система на самоуправление ще набере мощ и ще измести назначените от Москва районни администрации. В някои някогашни самостоятелни републики локалните водачи биха могли да изградят етнократични страни, ограничаващи правата на неместните поданици. Отделянето може също по този начин да докара до вътрешни битки за власт в елита на основата на конкуриращи се мрежи за застъпничество в новосъздадените страни, в случай че няма обезпечена непоклатимост и законно държавно управление. Движенията към самостоятелност ще се трансфорат в тестване за силата на районната еднаквост и мултиетническото взаимно битие в редица етнически смесени територии. Някои републики може да станат очевидци на етническа дискриминация, чистки, експулсиране или непринудено изселване на неместно население (нетитулуярни общности), защото новите водачи се стремят да основат етнически по-хомогенни държавни единици. Много зараждащи се страни също ще се сблъскат с стопански проблеми, когато федералните финансови потоци от Москва бъдат прекъснати. Освен това бизнес интервенциите и задграничните вложения ще бъдат обезсърчени, в случай че има непрекъсната политическа неустановеност, обществени безредици, етнически спорове, корупция в държавната администрация и проведена престъпност.
Независимо от това, някои страни, откъснали се от Русия, биха могли да бъдат по-демократично насочени, с удобни условия за бизнес и гостоприемни във връзка с интернационалните вложения, изключително тези, които граничат с демократични или проспериращи непознати страни. Те биха могли също по този начин да се стремят към необятно етническо посланичество в държавните институции, с цел да обезпечат на основни гласоподаватели равнопоставено присъединяване в ръководството на новата страна и тяхната поддръжка за нейната самостоятелност. Всяка разрастваща се страна обаче ще се изправи пред голямата задача за възобновяване и икономическа стабилизация, и ще се нуждае от забележителна интернационална дипломатическа и материална поддръжка. Помощта е по-вероятно да бъде предоставена за нововъзникващи страни, които са в положение да обезпечат релативно постоянна и предвидима политическа, обществена и правна среда, или на такива, притежаващи запаси и промишлености, които могат да привлекат задгранични вложения.
Споровете сред някои страни след откъсването от Русия могат да ескалират до въоръжени конфликти, в които контролът върху нуклеарните оръжия, военното съоръжение, енергийната инфраструктура или запаси със характерно предопределение, могат да се трансфорат в главен източник на съревнование и раздори. Въпреки това би било подвеждащо да се допусна, че една раздробена съветска страна ще генерира спорове и безпорядък във всички направления, както твърди пропагандата на Кремъл. Развиващите се страни могат да последват образеца на постколониална Африка, като запазят предходните административни граници, с цел да избегнат непрекъснати спорове за територии и малцинства, каквито искания на процедура има всяка страна към съседите. Новите държавни управления може да прибягнат до такова решение, без значение дали протодържавите се развиват като демокрации или автокрации.
Демонтирането на властта в Москва също по този начин може да насърчи появяването на панрегионални и панрепубликански сдружения, които могат да се трансфорат във федерални или конфедерални държавни структури. Предвестник на сходен развой има през 90-те години на предишния век, когато се основават осем междурегионални сдружения, обхващащи по-голямата част от Русия, които са овладени от Елцин. Най-важното е Сибирското съдружие, основано в Новосибирск и включващо 19 района, чиято цел е да координира икономическите действия сред Западен и Източен Сибир. Москва се съпротивлява против всевъзможни стъпки на реализиране на съглашение единствено с една от неговите структури, защото се опасява от укрепването на една необятна панрегионална еднаквост и поощряване на сепаратизма в Сибир. Обявената през 1993 година Уралска република, също може да въодушеви изработването на едно ново конфедеративно съглашение сред някогашни области, региони и национални републики.
Може да бъде възродена страната Идел-Урал в региона на Средна Волга. За малко време тя е самостоятелна република, провъзгласена през март 1918 година в столицата на Татарстан – Казан, обединявайки в едно татари, башкири, чуваши и други етноси, легитимирайки тяхното избавление от Руската империя. В границите си включва териториите на сегашен Татарстан, Башкортостан и Оренбургска област, като някои локални водачи даже претендират за част от бреговата линия на Каспийско море. Днешно олицетворение на оня съюз от Средна Волга, насърчаван от придвижването „ Свободен Идел-Урал “, би включвал републиките Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Марий Ел, Удмуртия и Мордовия – последната преименувана на Ерзяно-Мокша в символ на самопризнание и почит към двата съставни етноса. Новата страна Идел-Урал би могла да бъде конфедерация, в която всяка република ще поддържа своя лична вътрешна и външна политика. Някои локални водачи оферират основаване на по-голяма конфедерация, която да включва Република Коми, Пермски край и Оренбургска област, с цел да има новата страна външна граница с Казахстан.
Междурепубликанските начинания могат да включват и възраждането на самостоятелната Планинска република Северен Кавказ, съществувала сред 1918 и 1922 година Тази конфедеративна република включва седем съставни страни – Дагестан, Чечня, Ингушетия, Осетия, Черкезия, Абхазия и ногайските степи. По време на разпадането на Съветския съюз са направени опити за възобновление на Планинската република и през август 1989 година е свикана Асамблея на планинските нации на Северен Кавказ, когато е преименувана на Конфедерация на планинските нации на Кавказ. През октомври 1990 година е оповестена за страна правоприемник на Планинската република от 1918 година и самостоятелна от Руската федерация. През ноември 1991 година представители на четиринадесет етноса на Северен Кавказ подписват контракт, който публично легитимира основаването на Конфедерацията. Тя не се базира на ислямски религиозни правила, а на мултиетническа взаимност и опълчване на съветския империализъм и колониализъм.
Република Саха в Северен Сибир би могла да се трансформира в най-голямата страна, отделила се от Руската федерация, със лично арктическо крайбрежие, пристанища и обилни енергийни и минерални запаси. С едно визионерско политическо управление, тя би могла да се възползва от разширяващия се Северен морски път и да развие доста своя търговски капацитет с Азиатско-тихоокеанския район, както и с Южен Сибир и Китай. Други северни райони по продължение на Северния ледовит океан като Република Коми, Ненецкия самостоятелен окръг и Ямало-Ненецкия самостоятелен окръг, могат да последват образеца на Саха, появявайки се на международната сцена.
Паралелно с процеса на одобряване на самостоятелни републики, биха могли да се появят суверенни райони с преобладаващо съветско население, някои от които да се обединят във федерация или конфедерация, с концепцията да основат нови държавни структури. Това би бил симптом за появяването на етническа съветска национална страна, макар че в нейната политическа конструкция и преимущества на централното държавно управление евентуално ще зародят конкуренция и даже спор сред районните водачи и администрациите в Москва и Санкт Петербург. Разривът в Руската федерация ще окаже въздействие и върху всички прилежащи страни. Някои страни ще бъдат уязвими във връзка с пораждане на спорове, или ще бъдат подложени на провокации от страна на Москва, за да отклонят вниманието им от нейните вътрешни катаклизми. Други страни могат да се възползват от слабостите и разединението на Русия, като подсигуряват своята сигурност, разширят въздействието си и даже възвърнат територии, изгубени в разнообразни интервали от съществуването на Московската империя.
Край на Трета част(Тук и част)
Faktor.bg разгласява в три елементи обобщение на книгата, излязло в “Mapping Russia’s Devolution ", ” преведено и препечатано с позволение от списание The Arc.
Януш Бугайски,
Поява на национални страни
При сюжет на ескалираща дезинтеграция в страната, опитите на Москва да укроти публичното възмущение ще провокира по-широка опозиция на протестиращите в цяла Русия против силите за сигурност и споровете ще се разпространят в голям брой районни столици. Подразделенията за сигурност и военните ще бъдат с лимитирани благоприятни условия (thinly stretched) и все по-неспособни да удържат множеството политически протести. 90-те години на предишния век демонстрираха, че когато централното държавно управление на Русия отслабва и битките за власт се ускоряват, доста републики и райони стартират да мислят за суверенитет и даже за самостоятелност, с цел да обезпечат някакво равнище на непоклатимост. Политическата парализа във федералния център ще насърчи някои републики и райони да излязат с заявления за самостоятелност и да провеждат обществени референдуми. Движенията към самоопределяне в по-богатите и стопански по-развити републики като Татарстан и Башкортостан ще насърчат сходни начинания в прилежащите републики. Те могат да разгласят цялостен набор от претенции за техния предстоящ статут, в това число суверенитет, конфедерация или цялостна самостоятелност. Тяхното отстояване ще има резултата на доминото в цялата страна и ще подтиква други републики и райони да им подражават в реализиране на техния триумф.
Редица нации ще отстояват своята държавност въз основата на исторически прецеденти, изтъквайки интервалите, в които са били самостоятелни преди завладяването им от имперска Русия. Такива са татари, башкорти, карели, удмурти, мокши, ерзяи, марийци, черкези, балкарци, чеченци, ингуши, калмики, хакаси, алтайци, буряти, тувинци и сахи. Активисти от някои други етноси (nations) в Далечния север, Сибир и Тихоокеанския район могат да изискат техните райони да бъдат самостоятелни, с по-голям надзор върху територии и запаси, в това число петрол, природен газ, злато, уран и други минерали. Коренните поданици в други райони може да изискат право на самоопределяне според Хартата на Организация на обединените нации и Декларацията на Организация на обединените нации от 2017 година за правата на коренното население. На тази база те ще потвърдят законните си права както върху своите обичайни територии и запаси, по този начин и във връзка с тяхното административно самоопределяне. Те биха могли да отидат още по-далече - одобряване на държавността според Декларацията на Общото заседание на Организация на обединените нации от 1960 година за даване на самостоятелност на колониалните страни и нации. Дори етноси (nations) в краища и областите с преобладаващо съветско население могат да претендират за статут на локално население преди съветското завладяване и колонизация, който да е съображение за самоопределяне и самостоятелност.
Федерацията може да се разпадне както по районните линии, по този начин и по етно-републиканските граници.
Руските етнонационалисти ще настояват, че руснаците са били дискриминирани в Съюз на съветските социалистически републики и Руската федерация и се нуждаят от лична единна национална република или федерация на съветските републики. Жителите на богати на запаси райони или със мощна локална еднаквост биха могли да упорстват за самостоятелност въз основа на съвместими мултиетнически правила. Някои най-вече етнически съветски райони са основали преди този момент основите на държавност и сходни начинания могат да бъдат обновени. Най-забележителният случай е съществувалата за малко Уралска република през 1993 година, състояща се от шест области – Свердловска, Пермска, Чалябинска, Тюменска, Курганска и Оренбургска. По време на федералния колапс други райони с преобладаващо съветско население могат по дифолт да се обособят като самостоятелни страни - да вземем за пример Калининград като четвъртата балтийска република и Приморски като нова тихоокеанска страна, и двете с вероятности за икономическа интеграция с по-богатите непознати съседи.
В Русия са съществували и няколко други краткотрайни държавни структури, основани на районна еднаквост и някои локални деятели може да изискат тяхното възобновление или да ги употребяват като исторически прецеденти, които да стимулират претенциите им за законна държавност. Към тях принадлежат Сибирската и Далекоизточната републики, чийто териториален периметър може да обхване няколко региона и области. По време на гражданските войни след царизма сибирските регионалисти, които претендират за друга еднаквост и се стремят, по подражателство на Американската война за самостоятелност, да водят война против съветското колониално ръководство, основават краткотрайно държавно управление на самостоятелен Сибир през януари 1918 година, само че той е премахнат от болшевиките. Независимо от това забележителен дял от етническите руснаци може да поддържа суверенитета или отделянето на райони, където са техните родови корени и връзката им с Москва е минимална, без значение от общия език. Република Сибир може да бъде едно от първите формирания, което да прогласи своята самостоятелност. Големият брой на украинско население в Далечния изток може също да търси по-голяма районна автономност и по-тесни връзки с Украйна. Потомците на украинци и други етноси (nations), в това число татари и чуваши, които бяха депортирани в Южен Сибир и Тихоокеанските територии, пък са претърпели развой на културно и езиково възобновление след разпадането на Съветския съюз.
Отцепването, учредено на етнонационални правила, може също да провокира вътрешни разногласия сред болшинството и малцинствените групи или с съветското етническо население, което се стреми да остане в границите на единната федерация. Някои републикански водачи или придвижвания, подкрепящи отделянето от Русия, може също да водят акции за териториални придобивки и сливане на прилежащи райони, където живеят техни роднини. Тъй като линиите на разлом стават все по-големи, Путин или неговият правоприемник може да се обърне към съветския етнонационализъм, с цел да се опита да резервира контрола на Кремъл, да предотврати отцепването на райони, в които съветското население е болшинство и да резервира ядрото на съветската страна.
Умишленото гонене на отделянето по етнически принцип посредством насилието би повторило ненапълно събитията в разпадаща се федерална Югославия през 90-те години на предишния век. Струва си да се напомни, че „ югославският сюжет “ беше разнороден, включващ единствено лимитирани военни конфликти в Словения, дребна партизанска война в Македония, къси бомбардировки на НАТО в Сърбия и никакви въоръжени спорове в Черна гора. За разлика от тях, войните в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово лишиха живота на десетки хиляди хора и разселиха още милиони. В разнообразни елементи на Руската федерация биха могли да последват тези разнообразни сюжета – на открита война сред центъра и някои републики и райони. Москва може да подражава на Сърбия, като активизира етнически руснаци, с цел да отделят етнически хомогенни райони от бунтуващи се републики. Тя може да финансира, въоръжава и насочва милиционерски групи и доброволчески отряди, както в Югославия по времето на Милошевич, с цел да убиват и прогонват неруско население. Могат да бъдат вербувани разнообразни етнонационалистически революционни придвижвания, подкрепящи насилието против не-руснаци, а някои към този момент и с опит в упражняването на принуждение против етнически малцинства и политически съперници. Завръщащите се бойци от украинския Донбас и други конфликтни зони могат да бъдат привличани към вътрешни териториални и етнически конфликтни точки.
В разгара на открития спор с Москва процесът на дерусификация може да се ускори в някои някогашни федерални единици. Новите държавни управления ще се стремят да защитят утвърждаващата се еднаквост и държавна самостоятелност и ще се стремят да се предпазят от „ съветския свят “. В някои случаи това може да включва пречистване на етническите руснаци, които са на значими политически позиции, конфискуване на бизнеси, притежавани от Русия, и даже експулсиране на съветското население, обсъждано като евентуална пета колона (на Кремъл – бел.ред.) Операциите за „ етническо пречистване “ могат да се организират от централното ръководство и от някои републикански придвижвания, с цел да се обезпечи етническа еднородност, или да се завземе територия и сътвори по-голяма страна.
Русия може да преживее и редица цивилен войни, което припомня за интервала сред 1917 и 1926 година - времето на разпад на царската империя и завземането на властта от болшевиките. Няколко от тези спорове са войни за национално избавление и възобновяване или за основаване на страни, самостоятелни от Руската империя. Такива битки могат да включват партизански войни против централното ръководство или против районните държавни управления, лоялни към Москва. Кремъл ще осъзнае, че силите му за сигурност са прекомерно лимитирани благоприятни условия (thinly stretched), с цел да се оправят с по едно и също време избухналите освободителни войни в цялата страна и може само да поддържат надзор над Москва, Санкт Петербург и главните области на Европейска Русия. Но не е наложително една по-малка Русия да гравитира към народна власт и районно съдействие. Може да се развие като нападателна мощ. Въпреки това нейните военни качества ще бъдат доста понижени, геополитическите й упоритости ще бъдат лимитирани, тя ще бъде фокусирана върху това да обезпечи оцеляване на страната, а не върху възможна имперска агресия. В разгара на ескалиращите спорове конкуриращи се фракции с разнообразни идеологии или районни стратегии биха могли да настояват, че те съставляват законното национално държавно управление в новата съветска страна. Тогава страната може да се сблъска с либийски, иракски или сирийски сюжет, съгласно който конкуриращи се политически сили се борят за противоречиви територии, стопански запаси и политическа власт в една свита, по-малка Русия.
След разрива
Страни, които имат упоритостите да се откъснат от Руската федерация, надали ще получат бързо интернационално самопризнание. Някои може да се трансфорат в „ замразени страни “ с неразрешени вътрешни етнически и териториални спорове, или даже да бъдат въвлечени във външни разногласия със съседите. Процесът на раздор може да докара до редица дестабилизиращи сюжети, каквито може да са провокирането на въоръжени спорове, бежански талази, териториални войни, енергийни и търговски разтърсвания или военна инвазия. Въпреки това е допустимо да бъдат основани няколко жизнеспособни страни, до забележителна степен политически постоянни, с нужната икономическа база, удобно географско местонахождение и държавни управления, които са ангажирани да реализират интернационално съдействие.
Държавността е значимо изискване за опазване и развиване на националната еднаквост. Протодържавите и другите субекти, които пораждат, откъсвайки се от Руската федерация, няма да бъдат хомогенни в своите вътрешни политически системи и административни структури. Някои биха могли да се развият в ембрионални демокрации с новосформирани политически партии, които се състезават за място в ръководството, до момента в който републиканските или районните институции реализиран самостоятелност. Те ще търсят работещи модели на суверенитет и може да се извърнат към трите балтийски страни (Естония, Латвия, Литва) и други постсъветски страни за помощ и насоки по какъв начин да го реализиран.
Възможно е да се появят нови автокрации в редица някогашни федерални структури, като някои от тях може да наподобяват на мини-Русия, с корумпирани властнически локални водачи, налагащи едноличностна власт посредством надзор върху законодателната власт, законодателната и правосъдната система, съчетани с вътрешни репресии и цензура в медиите. Те могат също по този начин да фабрикуват или да хипербулизират размера на вътрешните и външните закани, с цел да се показват за твърди бранители на целостта на новата страна. Поради продължителните репресии, в множеството райони проведената демократична съпротива ще е прекомерно лимитирана, с цел да съставлява някакво предизвикателство за локалните автократи.
В някои елементи от Северен Кавказ обичайна етно-кланова система на самоуправление ще набере мощ и ще измести назначените от Москва районни администрации. В някои някогашни самостоятелни републики локалните водачи биха могли да изградят етнократични страни, ограничаващи правата на неместните поданици. Отделянето може също по този начин да докара до вътрешни битки за власт в елита на основата на конкуриращи се мрежи за застъпничество в новосъздадените страни, в случай че няма обезпечена непоклатимост и законно държавно управление. Движенията към самостоятелност ще се трансфорат в тестване за силата на районната еднаквост и мултиетническото взаимно битие в редица етнически смесени територии. Някои републики може да станат очевидци на етническа дискриминация, чистки, експулсиране или непринудено изселване на неместно население (нетитулуярни общности), защото новите водачи се стремят да основат етнически по-хомогенни държавни единици. Много зараждащи се страни също ще се сблъскат с стопански проблеми, когато федералните финансови потоци от Москва бъдат прекъснати. Освен това бизнес интервенциите и задграничните вложения ще бъдат обезсърчени, в случай че има непрекъсната политическа неустановеност, обществени безредици, етнически спорове, корупция в държавната администрация и проведена престъпност.
Независимо от това, някои страни, откъснали се от Русия, биха могли да бъдат по-демократично насочени, с удобни условия за бизнес и гостоприемни във връзка с интернационалните вложения, изключително тези, които граничат с демократични или проспериращи непознати страни. Те биха могли също по този начин да се стремят към необятно етническо посланичество в държавните институции, с цел да обезпечат на основни гласоподаватели равнопоставено присъединяване в ръководството на новата страна и тяхната поддръжка за нейната самостоятелност. Всяка разрастваща се страна обаче ще се изправи пред голямата задача за възобновяване и икономическа стабилизация, и ще се нуждае от забележителна интернационална дипломатическа и материална поддръжка. Помощта е по-вероятно да бъде предоставена за нововъзникващи страни, които са в положение да обезпечат релативно постоянна и предвидима политическа, обществена и правна среда, или на такива, притежаващи запаси и промишлености, които могат да привлекат задгранични вложения.
Споровете сред някои страни след откъсването от Русия могат да ескалират до въоръжени конфликти, в които контролът върху нуклеарните оръжия, военното съоръжение, енергийната инфраструктура или запаси със характерно предопределение, могат да се трансфорат в главен източник на съревнование и раздори. Въпреки това би било подвеждащо да се допусна, че една раздробена съветска страна ще генерира спорове и безпорядък във всички направления, както твърди пропагандата на Кремъл. Развиващите се страни могат да последват образеца на постколониална Африка, като запазят предходните административни граници, с цел да избегнат непрекъснати спорове за територии и малцинства, каквито искания на процедура има всяка страна към съседите. Новите държавни управления може да прибягнат до такова решение, без значение дали протодържавите се развиват като демокрации или автокрации.
Демонтирането на властта в Москва също по този начин може да насърчи появяването на панрегионални и панрепубликански сдружения, които могат да се трансфорат във федерални или конфедерални държавни структури. Предвестник на сходен развой има през 90-те години на предишния век, когато се основават осем междурегионални сдружения, обхващащи по-голямата част от Русия, които са овладени от Елцин. Най-важното е Сибирското съдружие, основано в Новосибирск и включващо 19 района, чиято цел е да координира икономическите действия сред Западен и Източен Сибир. Москва се съпротивлява против всевъзможни стъпки на реализиране на съглашение единствено с една от неговите структури, защото се опасява от укрепването на една необятна панрегионална еднаквост и поощряване на сепаратизма в Сибир. Обявената през 1993 година Уралска република, също може да въодушеви изработването на едно ново конфедеративно съглашение сред някогашни области, региони и национални републики.
Може да бъде възродена страната Идел-Урал в региона на Средна Волга. За малко време тя е самостоятелна република, провъзгласена през март 1918 година в столицата на Татарстан – Казан, обединявайки в едно татари, башкири, чуваши и други етноси, легитимирайки тяхното избавление от Руската империя. В границите си включва териториите на сегашен Татарстан, Башкортостан и Оренбургска област, като някои локални водачи даже претендират за част от бреговата линия на Каспийско море. Днешно олицетворение на оня съюз от Средна Волга, насърчаван от придвижването „ Свободен Идел-Урал “, би включвал републиките Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Марий Ел, Удмуртия и Мордовия – последната преименувана на Ерзяно-Мокша в символ на самопризнание и почит към двата съставни етноса. Новата страна Идел-Урал би могла да бъде конфедерация, в която всяка република ще поддържа своя лична вътрешна и външна политика. Някои локални водачи оферират основаване на по-голяма конфедерация, която да включва Република Коми, Пермски край и Оренбургска област, с цел да има новата страна външна граница с Казахстан.
Междурепубликанските начинания могат да включват и възраждането на самостоятелната Планинска република Северен Кавказ, съществувала сред 1918 и 1922 година Тази конфедеративна република включва седем съставни страни – Дагестан, Чечня, Ингушетия, Осетия, Черкезия, Абхазия и ногайските степи. По време на разпадането на Съветския съюз са направени опити за възобновление на Планинската република и през август 1989 година е свикана Асамблея на планинските нации на Северен Кавказ, когато е преименувана на Конфедерация на планинските нации на Кавказ. През октомври 1990 година е оповестена за страна правоприемник на Планинската република от 1918 година и самостоятелна от Руската федерация. През ноември 1991 година представители на четиринадесет етноса на Северен Кавказ подписват контракт, който публично легитимира основаването на Конфедерацията. Тя не се базира на ислямски религиозни правила, а на мултиетническа взаимност и опълчване на съветския империализъм и колониализъм.
Република Саха в Северен Сибир би могла да се трансформира в най-голямата страна, отделила се от Руската федерация, със лично арктическо крайбрежие, пристанища и обилни енергийни и минерални запаси. С едно визионерско политическо управление, тя би могла да се възползва от разширяващия се Северен морски път и да развие доста своя търговски капацитет с Азиатско-тихоокеанския район, както и с Южен Сибир и Китай. Други северни райони по продължение на Северния ледовит океан като Република Коми, Ненецкия самостоятелен окръг и Ямало-Ненецкия самостоятелен окръг, могат да последват образеца на Саха, появявайки се на международната сцена.
Паралелно с процеса на одобряване на самостоятелни републики, биха могли да се появят суверенни райони с преобладаващо съветско население, някои от които да се обединят във федерация или конфедерация, с концепцията да основат нови държавни структури. Това би бил симптом за появяването на етническа съветска национална страна, макар че в нейната политическа конструкция и преимущества на централното държавно управление евентуално ще зародят конкуренция и даже спор сред районните водачи и администрациите в Москва и Санкт Петербург. Разривът в Руската федерация ще окаже въздействие и върху всички прилежащи страни. Някои страни ще бъдат уязвими във връзка с пораждане на спорове, или ще бъдат подложени на провокации от страна на Москва, за да отклонят вниманието им от нейните вътрешни катаклизми. Други страни могат да се възползват от слабостите и разединението на Русия, като подсигуряват своята сигурност, разширят въздействието си и даже възвърнат територии, изгубени в разнообразни интервали от съществуването на Московската империя.
Край на Трета част(Тук и част)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ