Експерт: Кабинетът се готви да похарчи 1.9 милиарда лева бюджетен излишък през декември
В средата на месец октомври към този момент навлизаме в бюджетно време, т.е. в безкрайни полемики защо ще се харчат обществените средства през 2018 година Вече обичайно тези диалози заглушават една друга тематика – какво ще се случи с харчовете до края на настоящата година? През последните години постоянно има изненади и те нормално излизат солено на данъкоплатците. това написа в собствен разбор Петър Ганев от Института по пазарна стопанска система. И продължава:
Ето какво е ситуацията все още.
Към края на август 2017 година остатъкът по консолидираната фискална стратегия е 2 152 млн. лева На процедура всички тези пари са остатък по националния бюджет, до момента в който при европейските средства салдото е общо взето уравновесено (има дребен остатък от 6,7 млн. лева.). Година по-рано, към края на август 2016 година, остатъкът по консолидирания бюджет беше 3 317 млн. лева, само че тогава разпределението беше 1 913 млн. лева остатък по националния бюджет и 1 404 млн. лева остатък по европейските средства.
С други думи, през 2016 година една немалка част от остатъка идваше от европейските средства. Ако гледаме единствено националния бюджет, то през 2017 година остатъкът към август месец е отчетливо по-голям. Конкретно по държавния бюджет, насъбраният до август 2017 година остатък е 1 674 млн. лева по отношение на 1 343 млн. лева за януари-август 2016 година
Не би трябвало да забравяме, че през 2016 година, макар трупането на остатък по националния бюджет, последният в последна сметка приключи на недостиг от 743 млн. лева.[1] Как се случи това? Отговорът идва от детайлните данни по държавния бюджет. Това, което се следи по държавния бюджет през 2016 година, е последователно струпване на остатък, който доближава до към 1,4 милиарда лева през септември-октомври. През ноември към този момент стартира по-сериозно харчене, само че въпреки всичко остатъкът остава 1,2 милиарда лева През месец декември бюджетният остатък беше изхарчен и държавният бюджет приключи на недостиг.
Само в границите на месец декември 2016 година бюджетното салдо по държавния бюджет се обърна от 1,2 милиарда лева остатък на близо 1,1 милиарда лева недостиг. Голямото перо тогава беше така наречен саниране, което скоростно се появи в бюджета на Министерство на районното развиване и благоустройството.
Появата му беше под формата на нови, непредвидени при приемането на бюджета, над 1 милиарда лева финансови разноски, които бяха на процедура „ втория милиард “ за санирането. Именно тази интервенция беше порицана и от Сметната палата в одитния отчет по осъществяването на държавния бюджет за 2016 година Докладът на Сметната палата удостовери нашите съмнения, че програмата за санирането не съблюдава бюджетните процедури - нещо, което написахме още преди година.
Развитието на перото финансови разноски заслужава малко повече внимание, защото там са заровени огромните декемврийски разходи. Традиционно към месец август страната изостава солидно с плануваните финансови разноски. През 2014 и 2015 година да вземем за пример, до август са осъществени финансови разноски по държавния бюджет в границите на 26-29% от плануваното, до момента в който в края на годината се доближават към 60-65%.
През 2016 година този дисбаланс в границите на календарната година е още по-изявен – едвам 16% от финансовите разноски по държавния бюджет са направени до август месец, като този дял доближава до близо 79% до края на декември (основно поради санирането, само че не само).
До август 2017 година финансовите разноски по държавния бюджет са едвам 11% от плануваното – това може и да е връх по ниско осъществяване. Има да се харчат (на хартия) близо 1,9 милиарда лева финансови разноски до края на година, които евентуално могат още веднъж да извърнат остатъка по държавния бюджет в недостиг. Има ли обаче защо да се похарчат? Тази година на хоризонта не се вижда някакво огромно заплащане – няма КТБ, няма Белене, няма да има толкоз скоро и изтребители, а по всичко проличава, че няма да има и саниране. Опитът от последните години обаче демонстрира, че по-скоро би трябвало да чакаме нещо да се случи през декември.
Макроикономически сега няма пояснение за какво държавния бюджет би трябвало да е на недостиг, в това число да се залага подобен в средносрочната фискална рамка. Самото обмисляне на недостиг също не значи, че би трябвало принудително да профукаме остатъка в края на година. Предстои обаче да забележим дали около внасянето на Бюджет 2018, няма да се появи следващата изненада в разноските за тази година.
Ето какво е ситуацията все още.
Към края на август 2017 година остатъкът по консолидираната фискална стратегия е 2 152 млн. лева На процедура всички тези пари са остатък по националния бюджет, до момента в който при европейските средства салдото е общо взето уравновесено (има дребен остатък от 6,7 млн. лева.). Година по-рано, към края на август 2016 година, остатъкът по консолидирания бюджет беше 3 317 млн. лева, само че тогава разпределението беше 1 913 млн. лева остатък по националния бюджет и 1 404 млн. лева остатък по европейските средства.
С други думи, през 2016 година една немалка част от остатъка идваше от европейските средства. Ако гледаме единствено националния бюджет, то през 2017 година остатъкът към август месец е отчетливо по-голям. Конкретно по държавния бюджет, насъбраният до август 2017 година остатък е 1 674 млн. лева по отношение на 1 343 млн. лева за януари-август 2016 година
Не би трябвало да забравяме, че през 2016 година, макар трупането на остатък по националния бюджет, последният в последна сметка приключи на недостиг от 743 млн. лева.[1] Как се случи това? Отговорът идва от детайлните данни по държавния бюджет. Това, което се следи по държавния бюджет през 2016 година, е последователно струпване на остатък, който доближава до към 1,4 милиарда лева през септември-октомври. През ноември към този момент стартира по-сериозно харчене, само че въпреки всичко остатъкът остава 1,2 милиарда лева През месец декември бюджетният остатък беше изхарчен и държавният бюджет приключи на недостиг.
Само в границите на месец декември 2016 година бюджетното салдо по държавния бюджет се обърна от 1,2 милиарда лева остатък на близо 1,1 милиарда лева недостиг. Голямото перо тогава беше така наречен саниране, което скоростно се появи в бюджета на Министерство на районното развиване и благоустройството.
Появата му беше под формата на нови, непредвидени при приемането на бюджета, над 1 милиарда лева финансови разноски, които бяха на процедура „ втория милиард “ за санирането. Именно тази интервенция беше порицана и от Сметната палата в одитния отчет по осъществяването на държавния бюджет за 2016 година Докладът на Сметната палата удостовери нашите съмнения, че програмата за санирането не съблюдава бюджетните процедури - нещо, което написахме още преди година.
Развитието на перото финансови разноски заслужава малко повече внимание, защото там са заровени огромните декемврийски разходи. Традиционно към месец август страната изостава солидно с плануваните финансови разноски. През 2014 и 2015 година да вземем за пример, до август са осъществени финансови разноски по държавния бюджет в границите на 26-29% от плануваното, до момента в който в края на годината се доближават към 60-65%.
През 2016 година този дисбаланс в границите на календарната година е още по-изявен – едвам 16% от финансовите разноски по държавния бюджет са направени до август месец, като този дял доближава до близо 79% до края на декември (основно поради санирането, само че не само).
До август 2017 година финансовите разноски по държавния бюджет са едвам 11% от плануваното – това може и да е връх по ниско осъществяване. Има да се харчат (на хартия) близо 1,9 милиарда лева финансови разноски до края на година, които евентуално могат още веднъж да извърнат остатъка по държавния бюджет в недостиг. Има ли обаче защо да се похарчат? Тази година на хоризонта не се вижда някакво огромно заплащане – няма КТБ, няма Белене, няма да има толкоз скоро и изтребители, а по всичко проличава, че няма да има и саниране. Опитът от последните години обаче демонстрира, че по-скоро би трябвало да чакаме нещо да се случи през декември.
Макроикономически сега няма пояснение за какво държавния бюджет би трябвало да е на недостиг, в това число да се залага подобен в средносрочната фискална рамка. Самото обмисляне на недостиг също не значи, че би трябвало принудително да профукаме остатъка в края на година. Предстои обаче да забележим дали около внасянето на Бюджет 2018, няма да се появи следващата изненада в разноските за тази година.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ