Проф. Славчо Томов за книгата „Минимално инвазивна гинекологична хирургия“
В средата на 80-те години на предишния век се следи нарастващ интерес във връзка с новите технологии, след което се доближи плато в тяхното развиване. Причината е в продължителното и мъчно образование на лекарите на минимално инвазивни техники поради спецификата на самата материя. Всеки хирург е редно да употребява най-малко два достъпа, а в сегашното – и надграждане с роботизирани системи.
Съвременната хирургия търпи развиване – отворена, лапароскопска и роботизирана. В момента е настоящ и терминът „ интелектуална хирургия “, разрастваща се въз основата на актуалните технологии. Съвременният хирург би трябвало да има главно разсъдък, пространствено мислене и знания за анатомията на структурите, с които работи.
Пред публика от учени и член-кореспонденти на Българска академия на науките, сътрудници и другари, акад. доктор Григор Горчев и проф. доктор Славчо Томов показаха книгата си „ Минимално инвазивна гинекологична хирургия “, Издателство на Българска академия на науките „ Проф. Марин Дринов “.
За Дарик радио, единият от създателите проф. Славчо Томов напомни времето от преди повече от 20 години, като акцентира главния претекст за основаването на книгата „ Минимално инвазивна гинекологична хирургия “.
" Смятам, че стартирането на този вид хирургия в частност в гинекологията през годините и обучителните звена, които направихме в действителност дадоха опция да създадем една школа.
Казвам го, тъй като за тези 20 години натрупахме голям опит, развихме лапароскопската хирургия в гинекологията, стартирахме роботизираната хирургия въобще в Югоизточна Европа през 2007-ма и началото на 2008-ма година.
Там постигнахме избрани резултати, развихме и други клонове на минимално-инвазивната гинекологична хирургия като хистероскопията да вземем за пример.
Опитът, който натрупахме през това време ни накара да се замислим за това, че би било добре да систематизираме, да обобщим и да напишем някъде, да създадем нещо, което да остане за поколенията.
Този опит е наш, на нашите екипи и ние сме пристрастни към него само че имаме и вътрешната убеденост, че това е нещо потребно, което сме постигнали през годините, и синтезирането му в една книга ще бъде от изгода за младите лекари и за всички експерти – гинеколози, надяваме се за един дълъг интервал от време. Това беше в действителност главния ни претекст.
Трудно се организирахме заради заетостта ни и натовареното ни всекидневие като в един интервал трябваше да определим, какъв да бъде форматът и кой да бъде авторският колектив, който е значителен.
Ние с учен Григор Горчев имаме също свои цели раздели, които сме писали в книгата, като редакцията на цялата книга е под нашата защита ".
- Говорейки за минимално инвазивна хирургия, хората, които не са експерти се досещат, че става дума за едни високотехнологични процеси, които се употребяват последни стъпки и артикули от развиването в тази сфера, в това число и до изкуствения разсъдък.
Така тази тематика съставлява интерес за експертите от вашите сфери, само че и за хората, които са ваши пациенти, както и за всички, тъй като тематиката за здравето е извънредно значима.
„ Много сте прав. Съвременната медицина, хирургията и в частност гинекологичната хирургия и в още по-тесен аспект минимално инвазивната хирургия няма по какъв начин да се случи и осъществя. Ние сме доста подвластни от нововъведенията и техническия напредък и на моменти това е даже малко притеснително това, пре последните години, когато започнаха да навлизат в човешкото знание, обичай и живот, както и в медицината, достиженията на изкуствения разсъдък.
Това е една напълно нова територия, само че би трябвало да се каже, че това е един справедлив развой. Ние не можем да си затваряме очите а в противен случай, би трябвало да го изследваме, да го позволяваме и да създадем всичко допустимо с цел да го направляваме, изключително в медицината.
Технологичните достижения за този тип инсталация, освен в лапароскопската гинекологична хирургия, само че в хистероскопската хирургия и още повече в роботизираната хирургия, там достиженията са „ нещо, без което не може “ – наложително изискване.
Точно тук сме изправени пред една огромна алтернатива. Много е мъчно човек да следва този софтуерен развой, даже в една доста тясна област, в която ние работим и човек би трябвало непрестанно да се самообразова и квалифицира.
Другият аспект на този софтуерен напредък, изключително в медицината е, че той постанова това, ние да работим в екип ”.
Професор Томов изясни, че за осъществяването на една робот-асистирана интервенция са ангажирани експерти от няколко специалности, както и техници, които са профилирани тясно – единствено в региона на медицината и по-конкретно в региона на роботизираната хирургия.
„ Всяка оперативна намеса се записва и се следи онлайн от център на компанията – производител, освен това не тъй като желаят да ни управляват, а тъй като е извънредно значимо апаратурата да бъде следена, само за да не се навреди на пациента. Така, даже и най-малките недостатъци или софтуерни отклонения биват регистрирани в границите на оптимално къси периоди “.
По въпроса, дали изкуственият разсъдък може изцяло да размени индивида, проф. Славчо Томов разяснява философския и софтуерния аспекти на проблема:
„ Те са доста обвързани и моето мнение е, че все още изключително в частност в медицината напредъкът е доста огромен, като медицината е от тясно обвързваните с вида изкуствен интелект, който е по-пряко обвързван с медицината.
Убеден съм, че в случай че се пипа доста деликатно, изкуственият разсъдък може да бъде от изключителна изгода за медицината, хирургията и в частност за минимално инвазивната хирургия “.
В тази връзка, проф. Славчо Томов сподели, че в края на предходната 2023-та година в Съединените щати е осъществена първата самостоятелна пробна интервенция върху жива тъкан, без намесата на човек от самостоятелна роботизирана система, основана на правилата на изкуствен интелект.
„ В тази посока се работи доста интензивно и може би един ден бъдещите роботизирани системи ще могат да оперират независимо съответния пациент с съответната патология, основани на независимо подготвен изкуствен интелект. Аз имам вътрешната увереност, че това ще се случи, само че съм уверен също, че това изрично няма да анулира ролята на лекаря – хирург. Напротив, ще завиши неговата значителност като фактор, който да управлява тези процеси и да се намесва в сериозни моменти “.
Проф. Славчо Томов показа, че съгласно него най-голямата изгода от използването на изкуствения разсъдък в медицината е освобождението на лекаря от цялата несвойствена активност по цифрова обработка на история на болестта, лабораторни индикатори, техния разбор.
„ Така ще се даде опция на лекаря да има повече време да контактува персонално с пациента. В актуалната медицина през днешния ден, лекарят сякаш се е трансформирал в технократ, който има доста малко време да беседва и въобще да контактува с пациента. А в действителност пациентите желаят персонално отношение, и да усещат, че те са единственият проблем, който аз като доктор вземам решение сега.
Мисля, че това ще бъде един от огромните приноси на изкуствения разсъдък в медицината “.
Във философския аспект на тематиката, проф. доктор Славчо Томов добави, че съгласно едно от направленията в региона на изкуствения разсъдък, ще настъпи миг, в който изкуственият разсъдък ще надделее над естествения.
„ Тази точка или сериозен миг те го назовават с термина от космологията „ сингулярност “, който се отнася до черните дупки, където времето и пространството се събират в една точка, и законите на квантовата механика и Нютоновата физика не важат там… “.
Проф. Томов означи, че през последните към пет години Илън Мъск предизвестява за нуждата от налагането на доста строги регулации върху основаването и потреблението на изкуствения разсъдък във всяка една област на човешкия живот.
„ Естественият разсъдък би трябвало да основава задоволително регулаторни механизми, с цел да не позволява точката на сингулярност дабъде достигната в изкуствения разсъдък и в частност в медицината … “, сподели проф. доктор Славчо Томов.
Съвременната хирургия търпи развиване – отворена, лапароскопска и роботизирана. В момента е настоящ и терминът „ интелектуална хирургия “, разрастваща се въз основата на актуалните технологии. Съвременният хирург би трябвало да има главно разсъдък, пространствено мислене и знания за анатомията на структурите, с които работи.
Пред публика от учени и член-кореспонденти на Българска академия на науките, сътрудници и другари, акад. доктор Григор Горчев и проф. доктор Славчо Томов показаха книгата си „ Минимално инвазивна гинекологична хирургия “, Издателство на Българска академия на науките „ Проф. Марин Дринов “.
За Дарик радио, единият от създателите проф. Славчо Томов напомни времето от преди повече от 20 години, като акцентира главния претекст за основаването на книгата „ Минимално инвазивна гинекологична хирургия “.
" Смятам, че стартирането на този вид хирургия в частност в гинекологията през годините и обучителните звена, които направихме в действителност дадоха опция да създадем една школа.
Казвам го, тъй като за тези 20 години натрупахме голям опит, развихме лапароскопската хирургия в гинекологията, стартирахме роботизираната хирургия въобще в Югоизточна Европа през 2007-ма и началото на 2008-ма година.
Там постигнахме избрани резултати, развихме и други клонове на минимално-инвазивната гинекологична хирургия като хистероскопията да вземем за пример.
Опитът, който натрупахме през това време ни накара да се замислим за това, че би било добре да систематизираме, да обобщим и да напишем някъде, да създадем нещо, което да остане за поколенията.
Този опит е наш, на нашите екипи и ние сме пристрастни към него само че имаме и вътрешната убеденост, че това е нещо потребно, което сме постигнали през годините, и синтезирането му в една книга ще бъде от изгода за младите лекари и за всички експерти – гинеколози, надяваме се за един дълъг интервал от време. Това беше в действителност главния ни претекст.
Трудно се организирахме заради заетостта ни и натовареното ни всекидневие като в един интервал трябваше да определим, какъв да бъде форматът и кой да бъде авторският колектив, който е значителен.
Ние с учен Григор Горчев имаме също свои цели раздели, които сме писали в книгата, като редакцията на цялата книга е под нашата защита ".
- Говорейки за минимално инвазивна хирургия, хората, които не са експерти се досещат, че става дума за едни високотехнологични процеси, които се употребяват последни стъпки и артикули от развиването в тази сфера, в това число и до изкуствения разсъдък.
Така тази тематика съставлява интерес за експертите от вашите сфери, само че и за хората, които са ваши пациенти, както и за всички, тъй като тематиката за здравето е извънредно значима.
„ Много сте прав. Съвременната медицина, хирургията и в частност гинекологичната хирургия и в още по-тесен аспект минимално инвазивната хирургия няма по какъв начин да се случи и осъществя. Ние сме доста подвластни от нововъведенията и техническия напредък и на моменти това е даже малко притеснително това, пре последните години, когато започнаха да навлизат в човешкото знание, обичай и живот, както и в медицината, достиженията на изкуствения разсъдък.
Това е една напълно нова територия, само че би трябвало да се каже, че това е един справедлив развой. Ние не можем да си затваряме очите а в противен случай, би трябвало да го изследваме, да го позволяваме и да създадем всичко допустимо с цел да го направляваме, изключително в медицината.
Технологичните достижения за този тип инсталация, освен в лапароскопската гинекологична хирургия, само че в хистероскопската хирургия и още повече в роботизираната хирургия, там достиженията са „ нещо, без което не може “ – наложително изискване.
Точно тук сме изправени пред една огромна алтернатива. Много е мъчно човек да следва този софтуерен развой, даже в една доста тясна област, в която ние работим и човек би трябвало непрестанно да се самообразова и квалифицира.
Другият аспект на този софтуерен напредък, изключително в медицината е, че той постанова това, ние да работим в екип ”.
Професор Томов изясни, че за осъществяването на една робот-асистирана интервенция са ангажирани експерти от няколко специалности, както и техници, които са профилирани тясно – единствено в региона на медицината и по-конкретно в региона на роботизираната хирургия.
„ Всяка оперативна намеса се записва и се следи онлайн от център на компанията – производител, освен това не тъй като желаят да ни управляват, а тъй като е извънредно значимо апаратурата да бъде следена, само за да не се навреди на пациента. Така, даже и най-малките недостатъци или софтуерни отклонения биват регистрирани в границите на оптимално къси периоди “.
По въпроса, дали изкуственият разсъдък може изцяло да размени индивида, проф. Славчо Томов разяснява философския и софтуерния аспекти на проблема:
„ Те са доста обвързани и моето мнение е, че все още изключително в частност в медицината напредъкът е доста огромен, като медицината е от тясно обвързваните с вида изкуствен интелект, който е по-пряко обвързван с медицината.
Убеден съм, че в случай че се пипа доста деликатно, изкуственият разсъдък може да бъде от изключителна изгода за медицината, хирургията и в частност за минимално инвазивната хирургия “.
В тази връзка, проф. Славчо Томов сподели, че в края на предходната 2023-та година в Съединените щати е осъществена първата самостоятелна пробна интервенция върху жива тъкан, без намесата на човек от самостоятелна роботизирана система, основана на правилата на изкуствен интелект.
„ В тази посока се работи доста интензивно и може би един ден бъдещите роботизирани системи ще могат да оперират независимо съответния пациент с съответната патология, основани на независимо подготвен изкуствен интелект. Аз имам вътрешната увереност, че това ще се случи, само че съм уверен също, че това изрично няма да анулира ролята на лекаря – хирург. Напротив, ще завиши неговата значителност като фактор, който да управлява тези процеси и да се намесва в сериозни моменти “.
Проф. Славчо Томов показа, че съгласно него най-голямата изгода от използването на изкуствения разсъдък в медицината е освобождението на лекаря от цялата несвойствена активност по цифрова обработка на история на болестта, лабораторни индикатори, техния разбор.
„ Така ще се даде опция на лекаря да има повече време да контактува персонално с пациента. В актуалната медицина през днешния ден, лекарят сякаш се е трансформирал в технократ, който има доста малко време да беседва и въобще да контактува с пациента. А в действителност пациентите желаят персонално отношение, и да усещат, че те са единственият проблем, който аз като доктор вземам решение сега.
Мисля, че това ще бъде един от огромните приноси на изкуствения разсъдък в медицината “.
Във философския аспект на тематиката, проф. доктор Славчо Томов добави, че съгласно едно от направленията в региона на изкуствения разсъдък, ще настъпи миг, в който изкуственият разсъдък ще надделее над естествения.
„ Тази точка или сериозен миг те го назовават с термина от космологията „ сингулярност “, който се отнася до черните дупки, където времето и пространството се събират в една точка, и законите на квантовата механика и Нютоновата физика не важат там… “.
Проф. Томов означи, че през последните към пет години Илън Мъск предизвестява за нуждата от налагането на доста строги регулации върху основаването и потреблението на изкуствения разсъдък във всяка една област на човешкия живот.
„ Естественият разсъдък би трябвало да основава задоволително регулаторни механизми, с цел да не позволява точката на сингулярност дабъде достигната в изкуствения разсъдък и в частност в медицината … “, сподели проф. доктор Славчо Томов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ