В сравнително кратката история на човешката цивилизация, винаги сме се

В относително късата история на човешката цивилизация, постоянно сме се крепяли на три съществени модела, които са поддържали нивото на човещина напълно покрай естественото. Тези три модела са: закони, морал и обучение. И трите, толкоз идентични едно с друго, че да хванеш първото и да удариш това до него, дотам, след хиляди години еволюция, са впити в главите ни, че към този момент ни е мъчно да ги разграничаваме едно от друго.
Законите ни са правени по отношение на един морал, който се смята за окей още от Платоново време, образованието се движи от същите закони, само че в последна сметка се оказва, че в самото обучение няма даже една дребна доза морал. Истинският морал, оня човешкият, за който сме чели в приказките още като дребни, от дълго време бе сменен с жаждата за още и още, тъй като, както споделят моите обичани гурута на позитив тинкинга, във Вселената има място и задоволително запас за всичко и всеки.
Да, благи хора, но за жалост сега страдаме от неналичието на един доста сериозен запас. Наричаме го скъпите фрагменти. В ерата, в която Всевишният реши да ни хвърли (да, не ние сме си избрали телата, а сме хвърлени в този затвор, поставящ ни в рамки) ние сме под едно постоянно напрежение с какво по какъв начин ще успеем (а въобще дали) да се оправим. Като дребни майките ни ни раждат, белят ни ябълките и ни мажат филиите до момента в който не станем на заветните 7, а по-късно, не стига, че душите ни се мъчат в тези телесни затвори, ни хвърлят в още един, от който се оплакваме 12 години.
Цялата публикация можете да прочетете на Sofialive.bg.