България се препъва с разделното събиране и рециклиране на дрехи
В съпоставяне с останалите страни в Европейски Съюз, България не се оправя с разделното събиране на боклуци от облекла и тяхното следващо преработване. Преди 2 години Брюксел стартира наказателна процедура против България и прикани тя да покрие еврорегламентите, само че обстановката към този момент не се трансформира. В същото време разделното събиране в страните от Европейски Съюз, изпълняващи условията, се усъвършенства с всяка минала година.
Ние обаче сме измежду първенците по подбиране на употребявани облекла и реализацията им на пазара " втора употреба ". Това не е резултат на целевасочена държавна политика, а на самия пазар - у нас търсенето на такива облекла е огромно.
Слабото разделно събиране на боклуци от текстил и дрехи
В България годишно се генерират към 100 000 т текстилни боклуци. От тях разделно се събират към 8000 тона на година, т.е. скромните 8%, а останалите 92 на 100 попадат в смесения битов боклук и се депонират и изгарят , сподели пред Mediapool Сирма Желева , шеф на Българската асоциация по кръгообразен текстил .
Тя направи ангажимента, че липсва публична статистика по проблема и данните са на база проучване на асоциацията, която съставлява. В същото време страни като Нидерландия, Германия, Франция са постигнали 40–50% разделно събиране на текстилни боклуци, като там страната субсидира тази активност, за разлика от България .
Специални контейнери за изхвърляне на текстил и облекла към този момент има в множеството градове у нас. Първите са били сложени в Стара Загора през 2017-а година. Големият препъникамък е, че активността е лимитирана от законов вакуум. Именно по тази причина събирането на текстилните боклуци се случва на практика съвсем на непринуден принцип, без ясна регулация и финансиране. Независимо от това, единствено за 2024 година в София разделно са събрани текстилни боклуци .
Разделното събиране на облекла е най-вече доброволна самодейност
Какво не съблюдава страната ни?
От 1 януари 2025 година Европейски Съюз вкара в общността наложително разделно събиране на текстилни боклуци. В България обаче липсва разпоредба, която да даде юридически статут на организациите по оползотворяване на тези характерни боклуци. В настоящия Закон за ръководство на отпадъците активността е упомената, само че липсват детайлно написани подзаконови условия.
На уеб страницата на Европейска комисия категорично е маркирано, че " българското законодателство транспонира погрешно наредбите по отношение на минималните условия за схемите за разширена отговорност на производителя, мониторинга и оценката на ограниченията за попречване на образуването на боклуци и разделното събиране на текстил, което следва да се вкара от 1 януари 2025 година "
Реално, упоменатата система за разширена отговорност на производителя (EPR) би трябвало да накара производителите да финансират събирането и преработването на облекла и текстилни боклуци.
Сирма Желева счита, че общините са в патова обстановка, тъй като действително нямат юридически механизъм да финансират разделно събиране.
" Това, което липсва е регулацията, която от една страна да дефинира по какъв метод компании и общини да действат в процеса на оползотворяване на този тип характерен боклук. И въпреки това липсва каквото и да било субсидиране на тези системи, което в действителност не им разрешава да се уголемяват ", посочи тя.
Парадоксът е, че общините даже нямат законовата база да създадат публични поръчки за даването на тази услуга за жителите.
Желева напомни, че единствено преди няколко месеца е имало оферти за нужните промени в закона, само че по този начин и не се стигна да бъдат гласувани.
Контейнер за разделно събиране на облекла в община Костенец
Рециклираме едвам 2% от облеклата и текстилните отпадъци
Още по-слабо се оказва преработването на текстилни боклуци и облекла до нишки. Неговият дял е нежеланите към 2 на 100 от изхвърляните към 100 000 тона годишно.
До преработването на облекла се доближава, когато при подбиране на отпадъците с облекла се откри, че те не могат да се употребяват за втора ръка. Тогава технологията разрешава да се рециклират до нишки , от които да се основат след това текстилни артикули. Това преработване е известно като fiber-to-fiber технология .
" Рециклирането, несъмнено, е един от най огромните проблеми, наред с монтирането на системите за разделно събиране. Истината е, че към момента няма открит пазар на рециклираните нишки в България, а и в Европейски Съюз и да вземем за пример предприятието ни във Варна оперира от може би две години на няма и една цялостна промяна ", сподели още Сирма Желева.
Още по тематиката
1 август 2025 08:26
Тя засяга компанията TexCycle , която се концентрира върху кръгови решения, които понижават отпадъците и подкрепят екологичната резистентност. Тя има мрежа от над 300 контейнера за събиране на текстилни боклуци и облекла в 50 общини. Така, размахът на активността ѝ обгръща целия развой на ръководство на боклук – от събиране и подбиране до повторна приложимост, преработване и енергийно оползотворяване. Mediapool неотдавна описа за предприятието в рубриката си.
Сирма Желева чака нов правилник на Европейска комисия за екодизайн да раздвижи пазара от 2027 година Той ще изисква стилните марки за облекла да са задължени да влагат рециклирани нишки в производството си.
Други водещи компании, които вземат участие в оползотворяването на боклуци от облекла, са Eurotex и Texaid Bulgaria - част от швейцарската компания Texaid, която събира, сортира и рециклира облекла и текстил и други За съпоставяне, в Швейцария Texaid събира и рециклира годишно над 30 000 тона чрез мрежа от над 6000 контейнера в цялата страна.
Добри резултати при сортирането на облекла за втори живот
Страната ни има мощни обичаи в последните 25-30 години при сортирането на облекла и насочването им към пазара " втора употреба ". Причините са основно стопански - тези облекла са желани за покупка от българите с по-ниски приходи, както стана ясно от обяснението на Сирма Желева.
В формален отчет на се показва, че над 50-те компании, които са нейни членове във времето от 2019 до 2021 година, са обработили общо 96 170 тона текстилни боклуци и облекла . Очаквано, огромна част от тези боклуци са импортирани у нас.
От това количество цели 72 829 тона са годни за повторна приложимост и откакто са сортирани , са изнесени за други страни, основно в Европа . Там те се продават в second-hand магазини или се употребяват непосредствено.
Останалите 23 341 тона от текстилните боклуци и облекла са негодни за втора ръка . Те се насочват за преработване на парцали, т.е. почистващи кърпи, изолационни материали и дребна част са рециклирани до нишки.
Според отчета, тази активност е икономисала 1.7 млн. тона въглеродни излъчвания, предотвратила депониране на 35 000 тона естествени тъкани годишно .
Заплахата Китай
Като цяло компаниите, преработващи текстилни боклуци, изпадат в рецесия поради всеобщо навлизащите евтини китайски облекла в Европа, включително България.
" Първо, те като ценови сегмент са даже по-евтини от облеклата втора ръка. Второ, като качество, попадайки в контейнерите, те нямат стойност като втора ръка, която да покрие разноските на системите за преправка. Наред с това Китай ще навлезе и в бранша за подбиране за облекла “втора ръка ”, а пък за жалост е доста мъчно да се конкурираме с тях на световния пазар за втора ръка ", уточни още Сирма Желева пред Mediapool.
Кралски указ в Испания изисква производителите да финансират текстилния кръговрат
Испания построява политиката си за текстил в границите на своята Стратегия за кръгова икономика (España Circular 2030) и последните регулации за отпадъците.
Правителството е изготвило кралски указ за въвеждане на разширена отговорност на производителя (EPR) за облекла и обувки, който изисква производителите да финансират събирането, сортирането и преработването, както и да приготвят съответни проекти и ограничения за поощряване на текстилната кръговост. (Както бе маркирано в по-горните редове България към момента не покрива това условие на Европейски Съюз - б.а.)
Законодателството в Испания споделя, че производителите, опериращи там, би трябвало да поемат отговорността за ръководството на текстилните боклуци, като ползват вярно EPR в бранша. Срокът за това е краят на 2025 година
Революцията на облеклата втора употреба
През последните години с помощта на обществените мрежи и разпространяването на сходни системи и франчайзи достъпът до артикули втора ръка и винтидж, както и до точки за преработване, стана доста по-лесен.
Положителен образец от Испания е. Тази организация, профилирана в продажба на облекла втора ръка, съумява да даде нов живот на над 19 000 тона облекла през 2024 година, което се равнява на 77.2 милиона облекла. Така 63% от текстила, който обработват годишно, се употребява наново, а 28% се изпраща за преработване.
Разделното събиране в Хърватия непрестанно се увеличава
Разделното събиране в Хърватия непрестанно се усилва. През 2023 година общото количество генерирани текстилни боклуци и боклуци от обувки в Хърватия е 54 281.3 тона, или 14 кг на човек . Разделно събраните боклуци съставляват 23.7% (12 887.1 тона).
То обаче се усилва – от 5.5% през 2010 година до 23.7% през 2023 година, когато са събрани 12 887.1 тона. В разделно събраните боклуци през 2023 година максимален дял от 39.6% (5 100.3 тона), заемат отпадъците от облекло и други текстилни материали, които са битови боклуци.
Що се отнася до ръководството на разделно събраните текстилни боклуци, 76.4% се оползотворяват. От тях (енергийно оползотворяване – 24.2%, преработване – 27.5%, подбиране и подготовка за оползотворяване или повторна приложимост – 24.7%.
14.4% се депонират, а 9.2% се отнасят до краткотрайно предпазване.
През 2023 година в Хърватия разделно събраните текстилни боклуци са били поети за обработка от 44 юридически лица на 57 местоположения. Енергийно оползотворяване е осъществявано от една компания, окончателните процеси на преработване – от пет компании.
90% от разделно събраните текстилни боклуци, оползотворени в Хърватия, са били рециклирани от един-единствен рециклатор.
Положителен образец там е обществената кооперация. Кооперацията наема обществено уязвими хора и по този метод способства за устойчивото развиване на локалната общественост.
Използваните облекла се събират посредством дарения и посредством система от текстилни контейнери на обществени места. Годната за носене част от събраните облекла се продава в магазини за облекла втора ръка или се подарява на локалната общественост. Част от облеклата се преработват в шивашко ателие в нови артикули.
Друга част се употребява за произвеждане на индустриални парцали, а останалите текстилни материали се изпращат за в допълнение преработване на акредитиран рециклатор, който главно създава филц.
В Румъния - преход без подкрепа
В началото на 2025 година Румъния публично се причисли към останалата част от Европа в наложителното разделно събиране на текстил.
Но смяната се случва мъчно, споделя Золтан Гюндич, президент на ARETEX. Това е Румънската асоциация за повторна приложимост и преработване на текстил.
" Намираме се в преходна фаза. Правната рамка съществува, само че инфраструктурата и механизмите за използване към момента са нежни. "
Румъния генерира към 160 000 тона текстилни боклуци годишно, само че едвам 6–10% от тях се употребяват наново или се рециклират. Останалите отиват на депа или за изгаряне като елементарни битови боклуци.
" Без действителна поддръжка за профилираните оператори и ясни стопански тласъци ", прибавя той, " множеството текстил ще продължи да се изгаря или заравя. "
Системата за разширена отговорност на производителя (EPR), която би трябвало да накара производителите да финансират събирането и преработването на продуктите, които продават, към момента не е въведена, само че се чака да стане оперативна през 2026 година
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Драгомир Николов, Mediapool (България), Adelina Maracine, Hot News (Румъния), Ana Somavilla, El Confidencial, Marina Kelava, H-Alter (Хърватия).
Ние обаче сме измежду първенците по подбиране на употребявани облекла и реализацията им на пазара " втора употреба ". Това не е резултат на целевасочена държавна политика, а на самия пазар - у нас търсенето на такива облекла е огромно.
Слабото разделно събиране на боклуци от текстил и дрехи
В България годишно се генерират към 100 000 т текстилни боклуци. От тях разделно се събират към 8000 тона на година, т.е. скромните 8%, а останалите 92 на 100 попадат в смесения битов боклук и се депонират и изгарят , сподели пред Mediapool Сирма Желева , шеф на Българската асоциация по кръгообразен текстил .
Тя направи ангажимента, че липсва публична статистика по проблема и данните са на база проучване на асоциацията, която съставлява. В същото време страни като Нидерландия, Германия, Франция са постигнали 40–50% разделно събиране на текстилни боклуци, като там страната субсидира тази активност, за разлика от България .
Специални контейнери за изхвърляне на текстил и облекла към този момент има в множеството градове у нас. Първите са били сложени в Стара Загора през 2017-а година. Големият препъникамък е, че активността е лимитирана от законов вакуум. Именно по тази причина събирането на текстилните боклуци се случва на практика съвсем на непринуден принцип, без ясна регулация и финансиране. Независимо от това, единствено за 2024 година в София разделно са събрани текстилни боклуци .
Разделното събиране на облекла е най-вече доброволна самодейност
Какво не съблюдава страната ни?
От 1 януари 2025 година Европейски Съюз вкара в общността наложително разделно събиране на текстилни боклуци. В България обаче липсва разпоредба, която да даде юридически статут на организациите по оползотворяване на тези характерни боклуци. В настоящия Закон за ръководство на отпадъците активността е упомената, само че липсват детайлно написани подзаконови условия.
На уеб страницата на Европейска комисия категорично е маркирано, че " българското законодателство транспонира погрешно наредбите по отношение на минималните условия за схемите за разширена отговорност на производителя, мониторинга и оценката на ограниченията за попречване на образуването на боклуци и разделното събиране на текстил, което следва да се вкара от 1 януари 2025 година "
Реално, упоменатата система за разширена отговорност на производителя (EPR) би трябвало да накара производителите да финансират събирането и преработването на облекла и текстилни боклуци.
Сирма Желева счита, че общините са в патова обстановка, тъй като действително нямат юридически механизъм да финансират разделно събиране.
" Това, което липсва е регулацията, която от една страна да дефинира по какъв метод компании и общини да действат в процеса на оползотворяване на този тип характерен боклук. И въпреки това липсва каквото и да било субсидиране на тези системи, което в действителност не им разрешава да се уголемяват ", посочи тя.
Парадоксът е, че общините даже нямат законовата база да създадат публични поръчки за даването на тази услуга за жителите.
Желева напомни, че единствено преди няколко месеца е имало оферти за нужните промени в закона, само че по този начин и не се стигна да бъдат гласувани.
Контейнер за разделно събиране на облекла в община Костенец
Рециклираме едвам 2% от облеклата и текстилните отпадъци
Още по-слабо се оказва преработването на текстилни боклуци и облекла до нишки. Неговият дял е нежеланите към 2 на 100 от изхвърляните към 100 000 тона годишно.
До преработването на облекла се доближава, когато при подбиране на отпадъците с облекла се откри, че те не могат да се употребяват за втора ръка. Тогава технологията разрешава да се рециклират до нишки , от които да се основат след това текстилни артикули. Това преработване е известно като fiber-to-fiber технология .
" Рециклирането, несъмнено, е един от най огромните проблеми, наред с монтирането на системите за разделно събиране. Истината е, че към момента няма открит пазар на рециклираните нишки в България, а и в Европейски Съюз и да вземем за пример предприятието ни във Варна оперира от може би две години на няма и една цялостна промяна ", сподели още Сирма Желева.
Още по тематиката
1 август 2025 08:26
Тя засяга компанията TexCycle , която се концентрира върху кръгови решения, които понижават отпадъците и подкрепят екологичната резистентност. Тя има мрежа от над 300 контейнера за събиране на текстилни боклуци и облекла в 50 общини. Така, размахът на активността ѝ обгръща целия развой на ръководство на боклук – от събиране и подбиране до повторна приложимост, преработване и енергийно оползотворяване. Mediapool неотдавна описа за предприятието в рубриката си.
Сирма Желева чака нов правилник на Европейска комисия за екодизайн да раздвижи пазара от 2027 година Той ще изисква стилните марки за облекла да са задължени да влагат рециклирани нишки в производството си.
Други водещи компании, които вземат участие в оползотворяването на боклуци от облекла, са Eurotex и Texaid Bulgaria - част от швейцарската компания Texaid, която събира, сортира и рециклира облекла и текстил и други За съпоставяне, в Швейцария Texaid събира и рециклира годишно над 30 000 тона чрез мрежа от над 6000 контейнера в цялата страна.
Добри резултати при сортирането на облекла за втори живот
Страната ни има мощни обичаи в последните 25-30 години при сортирането на облекла и насочването им към пазара " втора употреба ". Причините са основно стопански - тези облекла са желани за покупка от българите с по-ниски приходи, както стана ясно от обяснението на Сирма Желева.
В формален отчет на се показва, че над 50-те компании, които са нейни членове във времето от 2019 до 2021 година, са обработили общо 96 170 тона текстилни боклуци и облекла . Очаквано, огромна част от тези боклуци са импортирани у нас.
От това количество цели 72 829 тона са годни за повторна приложимост и откакто са сортирани , са изнесени за други страни, основно в Европа . Там те се продават в second-hand магазини или се употребяват непосредствено.
Останалите 23 341 тона от текстилните боклуци и облекла са негодни за втора ръка . Те се насочват за преработване на парцали, т.е. почистващи кърпи, изолационни материали и дребна част са рециклирани до нишки.
Според отчета, тази активност е икономисала 1.7 млн. тона въглеродни излъчвания, предотвратила депониране на 35 000 тона естествени тъкани годишно .
Заплахата Китай
Като цяло компаниите, преработващи текстилни боклуци, изпадат в рецесия поради всеобщо навлизащите евтини китайски облекла в Европа, включително България.
" Първо, те като ценови сегмент са даже по-евтини от облеклата втора ръка. Второ, като качество, попадайки в контейнерите, те нямат стойност като втора ръка, която да покрие разноските на системите за преправка. Наред с това Китай ще навлезе и в бранша за подбиране за облекла “втора ръка ”, а пък за жалост е доста мъчно да се конкурираме с тях на световния пазар за втора ръка ", уточни още Сирма Желева пред Mediapool.
Кралски указ в Испания изисква производителите да финансират текстилния кръговрат
Испания построява политиката си за текстил в границите на своята Стратегия за кръгова икономика (España Circular 2030) и последните регулации за отпадъците.
Правителството е изготвило кралски указ за въвеждане на разширена отговорност на производителя (EPR) за облекла и обувки, който изисква производителите да финансират събирането, сортирането и преработването, както и да приготвят съответни проекти и ограничения за поощряване на текстилната кръговост. (Както бе маркирано в по-горните редове България към момента не покрива това условие на Европейски Съюз - б.а.)
Законодателството в Испания споделя, че производителите, опериращи там, би трябвало да поемат отговорността за ръководството на текстилните боклуци, като ползват вярно EPR в бранша. Срокът за това е краят на 2025 година
Революцията на облеклата втора употреба
През последните години с помощта на обществените мрежи и разпространяването на сходни системи и франчайзи достъпът до артикули втора ръка и винтидж, както и до точки за преработване, стана доста по-лесен.
Положителен образец от Испания е. Тази организация, профилирана в продажба на облекла втора ръка, съумява да даде нов живот на над 19 000 тона облекла през 2024 година, което се равнява на 77.2 милиона облекла. Така 63% от текстила, който обработват годишно, се употребява наново, а 28% се изпраща за преработване.
Разделното събиране в Хърватия непрестанно се увеличава
Разделното събиране в Хърватия непрестанно се усилва. През 2023 година общото количество генерирани текстилни боклуци и боклуци от обувки в Хърватия е 54 281.3 тона, или 14 кг на човек . Разделно събраните боклуци съставляват 23.7% (12 887.1 тона).
То обаче се усилва – от 5.5% през 2010 година до 23.7% през 2023 година, когато са събрани 12 887.1 тона. В разделно събраните боклуци през 2023 година максимален дял от 39.6% (5 100.3 тона), заемат отпадъците от облекло и други текстилни материали, които са битови боклуци.
Що се отнася до ръководството на разделно събраните текстилни боклуци, 76.4% се оползотворяват. От тях (енергийно оползотворяване – 24.2%, преработване – 27.5%, подбиране и подготовка за оползотворяване или повторна приложимост – 24.7%.
14.4% се депонират, а 9.2% се отнасят до краткотрайно предпазване.
През 2023 година в Хърватия разделно събраните текстилни боклуци са били поети за обработка от 44 юридически лица на 57 местоположения. Енергийно оползотворяване е осъществявано от една компания, окончателните процеси на преработване – от пет компании.
90% от разделно събраните текстилни боклуци, оползотворени в Хърватия, са били рециклирани от един-единствен рециклатор.
Положителен образец там е обществената кооперация. Кооперацията наема обществено уязвими хора и по този метод способства за устойчивото развиване на локалната общественост.
Използваните облекла се събират посредством дарения и посредством система от текстилни контейнери на обществени места. Годната за носене част от събраните облекла се продава в магазини за облекла втора ръка или се подарява на локалната общественост. Част от облеклата се преработват в шивашко ателие в нови артикули.
Друга част се употребява за произвеждане на индустриални парцали, а останалите текстилни материали се изпращат за в допълнение преработване на акредитиран рециклатор, който главно създава филц.
В Румъния - преход без подкрепа
В началото на 2025 година Румъния публично се причисли към останалата част от Европа в наложителното разделно събиране на текстил.
Но смяната се случва мъчно, споделя Золтан Гюндич, президент на ARETEX. Това е Румънската асоциация за повторна приложимост и преработване на текстил.
" Намираме се в преходна фаза. Правната рамка съществува, само че инфраструктурата и механизмите за използване към момента са нежни. "
Румъния генерира към 160 000 тона текстилни боклуци годишно, само че едвам 6–10% от тях се употребяват наново или се рециклират. Останалите отиват на депа или за изгаряне като елементарни битови боклуци.
" Без действителна поддръжка за профилираните оператори и ясни стопански тласъци ", прибавя той, " множеството текстил ще продължи да се изгаря или заравя. "
Системата за разширена отговорност на производителя (EPR), която би трябвало да накара производителите да финансират събирането и преработването на продуктите, които продават, към момента не е въведена, само че се чака да стане оперативна през 2026 година
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Драгомир Николов, Mediapool (България), Adelina Maracine, Hot News (Румъния), Ana Somavilla, El Confidencial, Marina Kelava, H-Alter (Хърватия).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ