Белград със злостна атака срещу нас: Зверовете от България избиха 700 души във Враня по време на войната
В сръбския град Враня, който се намира единствено на няколко километра от границата с районен съд Македония, бе маркирана годишнината " от освобождението на града от " българските фашисти ". Това е следващото пропагандно мероприятия на нашата западна съседка в опит да дискредитира България и българите с измислени тези и противоречиви обстоятелства, свързани с балканската история.
Събитието бе проведено от Общинския съвет в града. На него участваха всички публични лица от общината - кметът на Враня Слободан Миленкович и ръководителят на Общинския съвет в града Зорица Йович.
Сред присъстващите бяха още и държавният секретар Зоран Антич, депутатът Горан Николич, шефът на полицията Саша Неделкович, както и локалният началник на контраразузнаването Милош Ристич.
След осъществяването на националния химн на Сърбия участниците в " научната полемика " подчертаха, че " немските сили влизат в града на 9-ти април 1941 година, а на 22-ри същият месец те са предали Враня на българските фашисти ". " Само за четири години българите във Враня направиха ужасяващи зверства - гръмнаха към 700 души, а други 4000 бяха задържани ", сподели един от докладчиците.
Според Зорица Йович " сърбите са се борили за опазване на тяхната еднаквост и за отбраната на тяхното културно-историческо минало ".
Известният немски посланик Карл Закс разгласява подробна етнографската карта за състава и етническата принадлежност на популацията на Враня през 1877 – 1878 година Той е безапелационен, че " жителите на Враня по това време са българи екзархисти ". Той напомня, че популацията от региона взе участие интензивно в битките за църковна и национална самостоятелност. Враня е част диоцеза на Българската екзархия. След Берлинския контракт през 1878 година Сърбия придобива Враня и покрайнината./ БГНЕС
Събитието бе проведено от Общинския съвет в града. На него участваха всички публични лица от общината - кметът на Враня Слободан Миленкович и ръководителят на Общинския съвет в града Зорица Йович.
Сред присъстващите бяха още и държавният секретар Зоран Антич, депутатът Горан Николич, шефът на полицията Саша Неделкович, както и локалният началник на контраразузнаването Милош Ристич.
След осъществяването на националния химн на Сърбия участниците в " научната полемика " подчертаха, че " немските сили влизат в града на 9-ти април 1941 година, а на 22-ри същият месец те са предали Враня на българските фашисти ". " Само за четири години българите във Враня направиха ужасяващи зверства - гръмнаха към 700 души, а други 4000 бяха задържани ", сподели един от докладчиците.
Според Зорица Йович " сърбите са се борили за опазване на тяхната еднаквост и за отбраната на тяхното културно-историческо минало ".
Известният немски посланик Карл Закс разгласява подробна етнографската карта за състава и етническата принадлежност на популацията на Враня през 1877 – 1878 година Той е безапелационен, че " жителите на Враня по това време са българи екзархисти ". Той напомня, че популацията от региона взе участие интензивно в битките за църковна и национална самостоятелност. Враня е част диоцеза на Българската екзархия. След Берлинския контракт през 1878 година Сърбия придобива Враня и покрайнината./ БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ