Ще доживеем ли някой ден ефективно електронно управление? С тези, които отговарят за него - едва ли
В листата с министри в упования постоянен кабинет – в случай че не се спъне в някаква непредвидена процедура на президента Радев, - името на Александър Йоловски, който да оглави ведомството, отговарящо за електронното ръководство. Това, че Йоловски е по обучение политолог не е най-големият проблем. Съмнения и въпросителни обаче будят топлите му връзки с „ Информационно обслужване “ (ИО) – цитаделата на предходни ръководства – на ГЕРБ и след него – за реализиране на мечтаните изборни резултати. Още повече, че ИО от години се управлява от дълготраен кадър, непосредствен до върха на властта, успяващ гъвкаво да се приспособи към мощните на деня.
Дълбоката прочувствена, професионална, а и господ знае каква още друга взаимозависимост от Информационно обслужване на господин Йоловски в действителност е проблем. Всеки път когато той напуща изпълнителната власт бива „ приютен “ в ИО на разнообразни длъжности, където респективно е „ защитаван “ за по-добри моменти като този.
Между другото господин Йоловски не е единствения подобен „ кадър “ на ИО. В Информационно обслужване има доста сбъркани правила на демократичното общество. Най-сериозната от които е предпочитание да се канализира, колкото се може повече бизнес, обвързван с осведомителни технологии (ИТ) и цифровизация като цяло, в едно съответно държавно сдружение, което не се подчинява на нормите на пазарната стопанска система, само че в това време търгува поръчки за стотици милиони лв. всяка година. Модел, от време на време еднакъв, а значително случаи подобен на по този начин нареченото „ вътрешно възлагане “ или с други думи доверяване на дадена държавна конструкция да „ разпределя “ милиони - къде с търг, къде без. Даже и да се абстрахираме от порочността на този модел и опцията за корупционни схеми прозират още два дълготрайни казуса.
Първият е скоростта на смяна. Електронното ръководство, потреблението на данни за взимане на решения в страната, контрола чрез високо софтуерни решения е меко казано неудовлетворителен. Имайки една организация водеща цялата тази смяна, възможностите за бърз напредък се понижават неведнъж.
Втория проблем е желанието на ИО да извършва всички услуги единствено, и на практика да търгува просто хардуер или програмен продукт, без да въвлича родните ИТ компании в процеса на смяна на нашата страна към по-добрo. Това още веднъж може да докара единствено до едно: по-бавна цифровизация и загуба на интерес от смислените ИТ компании за работа с обществения бранш в България.
Поемайки Министерството на електронното ръководство нараства рискът едно от „ най-сериозните “ достижения на господин Йоловски „ доразвиване “ на по този начин нареченото Постановление на Министерски съвет 727, с което се овластява ИО да прави систематичната интеграция и търговия в интерес на избрани държавни ведомства да стане процедура.
С думи елементарни, това което се чака от господин Йоловски е да обезкърви МЕУ и подопечната му изпълнителна организация и да трансферира колкото се може повече работа и отговорност към ИО, където явно ще се върне откакто завърши с министерската си кариера.
За интервала, когато Александър Йоловски е бил зам.-министър на електронното ръководство - 13.12.2021 - 02.08.22, се вижда следният размер оповестени поръчки:
Информационно обслужване - 85 029 351,00 лв., като над 97% от поръчките за са други ведомства.
Министерство на електронното ръководство – 1 647 707,00 лв.
Информационно обслужване " бе главната компания, която пишеше " държавния код " през последните години и тя ще остане в тази си роля под крилото на Йоловски. Поне такива са упованията на хора, осведомени със обстановката в бранша. В нейното поле да вземем за пример най-вероятно ще падне разработването на електронна идентификация - ключът към всички цифрови услуги, които ще предлага администрацията.
След мега-фиаското с видеоНЕнаблюдението единственият въпрос е: Кога да чакаме две оставки - на аналоговия министър на електронното ръководство Йоловски и на другаря му Ивайло Филипов, началник на Информационно обслужване АД. Милиони в съмнителна активност, телефоните не работят - машините не работят - протоколите като обработка не работят. Но другояче докладите са на правилото „ всичко е наред “, разясняват специалисти.
Т.нар. видеонаблюдение на изборите (напълно излишно и ненужно, съгласно мнозина) е платено на 100% на изпълнителя ИО. След изборите обаче излиза наяве, че по време на вота то е работило на 50%.... Логично е да се запитаме: Ще има ли някакви наказания за вложените 7 милиона?
И за какво страната се задължава да заплаща в течение на най-малко една година таксите за SIM картите на мобилните оператори, за към 12 000 карти става въпрос, в случай, че сме най-бедната страна в Европейски Съюз?
Александър Йоловски несъмнено има положителни планове и предпочитание да свърши добра работа, казусът е, че специалистите в тази област не имат вяра в неговите благоприятни условия. Лошият резултат или неналичието на резултати обаче се отразяват на всички.
Дълбоката прочувствена, професионална, а и господ знае каква още друга взаимозависимост от Информационно обслужване на господин Йоловски в действителност е проблем. Всеки път когато той напуща изпълнителната власт бива „ приютен “ в ИО на разнообразни длъжности, където респективно е „ защитаван “ за по-добри моменти като този.
Между другото господин Йоловски не е единствения подобен „ кадър “ на ИО. В Информационно обслужване има доста сбъркани правила на демократичното общество. Най-сериозната от които е предпочитание да се канализира, колкото се може повече бизнес, обвързван с осведомителни технологии (ИТ) и цифровизация като цяло, в едно съответно държавно сдружение, което не се подчинява на нормите на пазарната стопанска система, само че в това време търгува поръчки за стотици милиони лв. всяка година. Модел, от време на време еднакъв, а значително случаи подобен на по този начин нареченото „ вътрешно възлагане “ или с други думи доверяване на дадена държавна конструкция да „ разпределя “ милиони - къде с търг, къде без. Даже и да се абстрахираме от порочността на този модел и опцията за корупционни схеми прозират още два дълготрайни казуса.
Първият е скоростта на смяна. Електронното ръководство, потреблението на данни за взимане на решения в страната, контрола чрез високо софтуерни решения е меко казано неудовлетворителен. Имайки една организация водеща цялата тази смяна, възможностите за бърз напредък се понижават неведнъж.
Втория проблем е желанието на ИО да извършва всички услуги единствено, и на практика да търгува просто хардуер или програмен продукт, без да въвлича родните ИТ компании в процеса на смяна на нашата страна към по-добрo. Това още веднъж може да докара единствено до едно: по-бавна цифровизация и загуба на интерес от смислените ИТ компании за работа с обществения бранш в България.
Поемайки Министерството на електронното ръководство нараства рискът едно от „ най-сериозните “ достижения на господин Йоловски „ доразвиване “ на по този начин нареченото Постановление на Министерски съвет 727, с което се овластява ИО да прави систематичната интеграция и търговия в интерес на избрани държавни ведомства да стане процедура.
С думи елементарни, това което се чака от господин Йоловски е да обезкърви МЕУ и подопечната му изпълнителна организация и да трансферира колкото се може повече работа и отговорност към ИО, където явно ще се върне откакто завърши с министерската си кариера.
За интервала, когато Александър Йоловски е бил зам.-министър на електронното ръководство - 13.12.2021 - 02.08.22, се вижда следният размер оповестени поръчки:
Информационно обслужване - 85 029 351,00 лв., като над 97% от поръчките за са други ведомства.
Министерство на електронното ръководство – 1 647 707,00 лв.
Информационно обслужване " бе главната компания, която пишеше " държавния код " през последните години и тя ще остане в тази си роля под крилото на Йоловски. Поне такива са упованията на хора, осведомени със обстановката в бранша. В нейното поле да вземем за пример най-вероятно ще падне разработването на електронна идентификация - ключът към всички цифрови услуги, които ще предлага администрацията.
След мега-фиаското с видеоНЕнаблюдението единственият въпрос е: Кога да чакаме две оставки - на аналоговия министър на електронното ръководство Йоловски и на другаря му Ивайло Филипов, началник на Информационно обслужване АД. Милиони в съмнителна активност, телефоните не работят - машините не работят - протоколите като обработка не работят. Но другояче докладите са на правилото „ всичко е наред “, разясняват специалисти.
Т.нар. видеонаблюдение на изборите (напълно излишно и ненужно, съгласно мнозина) е платено на 100% на изпълнителя ИО. След изборите обаче излиза наяве, че по време на вота то е работило на 50%.... Логично е да се запитаме: Ще има ли някакви наказания за вложените 7 милиона?
И за какво страната се задължава да заплаща в течение на най-малко една година таксите за SIM картите на мобилните оператори, за към 12 000 карти става въпрос, в случай, че сме най-бедната страна в Европейски Съюз?
Александър Йоловски несъмнено има положителни планове и предпочитание да свърши добра работа, казусът е, че специалистите в тази област не имат вяра в неговите благоприятни условия. Лошият резултат или неналичието на резултати обаче се отразяват на всички.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ