В специално интервю за Панорама“ един от спасителите в р.

В особено изявление за „ Панорама “ един от спасителите в р. Лим, където преди 14 години при тежка автобусна злополука живота си изгубиха 12 деца, съобщи, че тази нощ не може да се не помни. Благодарение на геройските старания на Баличавец и още четирима души, животите на 38 деца бяха избавени.

Той пристигна в България, с цел да получи публично българското си поданство от вицепрезидента Илияна Йотова. В студиото на „ Панорама “ той изрази благодарността си, че 14 години след нещастието българите не са го не запомнили. Баличавец описа и какви са проектите му в този момент, като е получил българско поданство.

Вижте цялото изявление със Сафет Баличавец:

Илияна Йотова връчи документите за българско поданство на Сафет Баличевац
Един от спасителите от Лим получи българско поданство. На тържествена гала в Гербова зала вицепрезидентът Илияна Йотова връчи документите на С...

Бойко Василев: Разказвате ли на децата си за това?

Сафет Баличавец: Имам две деца, само че с отвращение приказвам за това. Понякога задават сложни въпроси, на които нямам отговор. Дъщеря ми постоянно ми задава еднакъв въпрос: „ Защо не успяхте да спасите всички деца? “ Нямам отговор на този въпрос. Каквото и да отговоря, не е правилният отговор.

Кой е най-тежкият спомен оттогава?

Най-трудният спомен е това, че за жалост не спасихме всички животи. Това е доста тъжно и боли от това. По-добре по различен мотив да се бяхме видели и да бяха избавени, диалогът щеше да е по-приятен.

Как живеете? Какво работите?

Строителен служащ съм, само че това е сезонна работа. Тъй като зимите при нас са студени, няма работа.

Този завършек на Сърбия е безпаричен, да.

Положението е ужасно. Пограничен регион, на границата, би трябвало да процъфтява, само че за жалост няма нищо.

Как са Иссад, Изудин, Заим, другите?

Всички работехме в Бродарево, живеехме дружно. Но те получиха български паспорти преди към четири години и взеха фамилиите и живеят в Германия. През лятото си идват за две-три седмици и се връщат назад.

А вие желаете ли при тях?

Разбира се. Нямах нужните условия, само че в този момент, като имам българско поданство, имам опция да отида там да работя, да отведа фамилията си. Човек може да си каже: „ в този момент, все едно занапред съм се родил “. За мен едвам в този момент стартира по-добрият живот. С този паспорт, който получих, сякащ още веднъж се родихме аз, жена ми и фамилията ми.

Когато Сърбия влезе в Европейски Съюз, ще ви би трябвало ли този паспорт?

Ще ми е нужен по този начин, както ми е небоходим в този момент. Но в случай че е както до момента, на никое място не съм пътувал. А българският паспорт е за моят живот, за моето бъдеще и ми дава всевъзможни нови благоприятни условия.

Как се чувствате като българин?

Да! Чувствам се същински българин.

С България ви събра едно злощастие. Чувствате ли я като своя татковина?

Да, усещам я по този начин. За страдание, ни свърза една ужасна покруса. Хубаво щеше да бъде, в случай че мотивът беше различен, само че за жалост, ситуацията е такова, каквото е.

С какво ще запомните България?

Ще запомня България единствено с хубави неща, тъй като след 14 години вие не ме забравихте и е невероятно това да се не помни. Показахте една голяма обич към мен - всички вие - и в действителност доста ви благодаря!

Аз пък благодаря на Вас!