Кузман Илиев: Ако държавата се намеси с репресивния си апарат в социалните мрежи, става страшно
В обществените мрежи надали е вероятен естествен разговор. По-скоро по психически аргументи, хората поддържат връзка обикновено, когато застават или с името си, или чисто физически, или имат образна визия за събеседника.Интернет средата дава опция от време на време пристрастеностите, тона и думите, които се употребяват, да се разгорят в една по-неблагоприятна посока.
Това разяснява пред Радио София Това разяснява пред Радио София Кузман Илиев, политолог, публицист и тв водещ. И акцентира, че хората се ненапълно се самозалъгват, мислейки, че обществените медии са нещо съществено ново и друго от масмедиите, познати до момента.
До огромна степен те са софтуерно по-различни, по-модерни и дават опция на потребителите сами да дефинират и основават наличието, само че могат и да управляват, направляват и контролират наличието.
„ Затова споделям, че е „ мека “ цензурата при тях. Те могат на избрани създатели просто да спрат техните профили, могат да създадат по този начин, че избрани линкове да не доближават до огромна публика, могат фактически да моделират политическия спор в посока, да речем, про миграция. Или избран вид политики касаещи полове, връзки мъже-жени, климатични промени и така нататък Те следват техните мениджъри, техните акционери избран вид агенда. Те изповядват просвета, имат свои възгледи за света. И както едно време в масмедиите публицистичната политика е зависела от усещането на публицистите, по този начин през днешния ден тя зависи от хората които реализират подбора, контрола над обществените медии. “
Формално те не се възприемат като стандартни масмедии, само че и без да са издадели в юридическия смисъл, дават отговор за наличието което пускат.
„ Това е доста огромна независимост! Обаче, регулаторите и страната въпреки това ги принуждават те да управляват наличието по тяхно убеждение, разбирай,да ползват откритите културно-икономически правила, които виреят, които всеобщо са публикувани, да речем в Съединените американски щати. И те са преценяват с тази действителност. В един миг се трансформират в цензури, в автоцензури, в случай че щете от време на време. “
Повод за обобщенията Кузман Илиев взе и от невиждания случай с блокиране от Туитър на профила на американския президент Доналд Тръмп.
„ Очаквахме и вярвахме, че обществените мрежи са нещо като агора - място, където можем да показваме свободно мислите си. Оказа се, че действителността е друга. Социалните медии в действителност са едни корпорации, чиито притежатели – акционери и мениджърите, които те назначават, се преценяват с политическата обстановка, и когато „ мощните на деня “, а те се сменят във времето, създадат по този начин, че вятърът задуха в друга посока, тези медии и обществени мрежи, на които толкоз сме вярвали, обръщат по напълно различен метод своята политика и стартират една груба,бих я нарекъл „ мека “ цензура, само че де факто е цензура, тъй като е под политическо давление. “
Според Илиев за нас - в Централна и Източна Европа, този акт беше невиждан, ние сме доста чувствителни във връзка с свободата на словото, даже вътрешно, България води непрекъснато този спор и това е „ болна “ тематика. Но не си даваме сметка какво сега се случва на Запад и до каква степен политическата уместност е навлязла в американското общество. За какви дребни неща де факто би могъл да бъдеш даден под съд.
„ Аз настоявам, че Доналд Тръмп не е призовавал никой към принуждение. Той стана жертва на интерпретация, това, че изборите са откраднати, само че това е една доста необятна интерпретация. Във времето той беше стигматизиран за доста неща които е споделил. Разбирате ли, когато се отвори „ кутията на Пандора “, всичко което кажете може да бъде възприето като призоваване към принуждение, може да бъде възприето като нарушение на общностните стандарти, като дискриминация.Последващият резултат на това затваряне на опциите на хората, на негови симпатизанти да се показват, ще докара до по-голяма радикализация и респективно ще нажежи пристрастеностите. Не желая да си мисля да следствията какви могат да бъдат. “
Посоката, в която в Европейския съюз се мисли за контролиране на обществените мрежи, съгласно Илиев, е неверна.
„ Не, те не са монополисти! Те нямат надзор над паричните потоци на рекламодателите, които популяризират във фейсбук, да речем, те нямат надзор над потребителите. Опитът страната да се намеси с репресивния си уред в обществените мрежи е доста заплашителен! Всъщност, повода те да се държат по този начин, както споделих е една заплаха, че техните акционери и техните медии, ще попаднат под удара или на публичната стигма, или на политическата принуда. “
Големият проблем, акцентира Кузман Илиев, е сливането на страна с бизнес – бизнеса „ обществени медии “.
„ Така нареченият „ културен марксизъм “взема превес в Западния свят.
Големия опит да се управлява езика! Контролирайки езика и избрани думи, т.е., възбраната за тяхното потребление, ние направляваме и метода, по който се мисли, ние направляваме връзките – публичните, политическите и икономическите. “
Думите са концепции, добавя Илиев.
И когато вкараме в публичните връзки една непрекъсната вектимизация (всеки експлоатира някого, някоя група е жертва на друга), вършим непрекъснати антагонизми, насъскваме обществото и го настървяваме. Правим общество от хора, които не живеят обикновено, а се дебнат да сбъркат.
Според политологът и журналист би трябвало да разграничаваме политическата уместност и да не противодействаме на този публичен и политически феномен с обикновено неблагоприличие, неналичието на почитание, обноски и нравственос на общуването.
Това разяснява пред Радио София Това разяснява пред Радио София Кузман Илиев, политолог, публицист и тв водещ. И акцентира, че хората се ненапълно се самозалъгват, мислейки, че обществените медии са нещо съществено ново и друго от масмедиите, познати до момента.
До огромна степен те са софтуерно по-различни, по-модерни и дават опция на потребителите сами да дефинират и основават наличието, само че могат и да управляват, направляват и контролират наличието.
„ Затова споделям, че е „ мека “ цензурата при тях. Те могат на избрани създатели просто да спрат техните профили, могат да създадат по този начин, че избрани линкове да не доближават до огромна публика, могат фактически да моделират политическия спор в посока, да речем, про миграция. Или избран вид политики касаещи полове, връзки мъже-жени, климатични промени и така нататък Те следват техните мениджъри, техните акционери избран вид агенда. Те изповядват просвета, имат свои възгледи за света. И както едно време в масмедиите публицистичната политика е зависела от усещането на публицистите, по този начин през днешния ден тя зависи от хората които реализират подбора, контрола над обществените медии. “
Формално те не се възприемат като стандартни масмедии, само че и без да са издадели в юридическия смисъл, дават отговор за наличието което пускат.
„ Това е доста огромна независимост! Обаче, регулаторите и страната въпреки това ги принуждават те да управляват наличието по тяхно убеждение, разбирай,да ползват откритите културно-икономически правила, които виреят, които всеобщо са публикувани, да речем в Съединените американски щати. И те са преценяват с тази действителност. В един миг се трансформират в цензури, в автоцензури, в случай че щете от време на време. “
Повод за обобщенията Кузман Илиев взе и от невиждания случай с блокиране от Туитър на профила на американския президент Доналд Тръмп.
„ Очаквахме и вярвахме, че обществените мрежи са нещо като агора - място, където можем да показваме свободно мислите си. Оказа се, че действителността е друга. Социалните медии в действителност са едни корпорации, чиито притежатели – акционери и мениджърите, които те назначават, се преценяват с политическата обстановка, и когато „ мощните на деня “, а те се сменят във времето, създадат по този начин, че вятърът задуха в друга посока, тези медии и обществени мрежи, на които толкоз сме вярвали, обръщат по напълно различен метод своята политика и стартират една груба,бих я нарекъл „ мека “ цензура, само че де факто е цензура, тъй като е под политическо давление. “
Според Илиев за нас - в Централна и Източна Европа, този акт беше невиждан, ние сме доста чувствителни във връзка с свободата на словото, даже вътрешно, България води непрекъснато този спор и това е „ болна “ тематика. Но не си даваме сметка какво сега се случва на Запад и до каква степен политическата уместност е навлязла в американското общество. За какви дребни неща де факто би могъл да бъдеш даден под съд.
„ Аз настоявам, че Доналд Тръмп не е призовавал никой към принуждение. Той стана жертва на интерпретация, това, че изборите са откраднати, само че това е една доста необятна интерпретация. Във времето той беше стигматизиран за доста неща които е споделил. Разбирате ли, когато се отвори „ кутията на Пандора “, всичко което кажете може да бъде възприето като призоваване към принуждение, може да бъде възприето като нарушение на общностните стандарти, като дискриминация.Последващият резултат на това затваряне на опциите на хората, на негови симпатизанти да се показват, ще докара до по-голяма радикализация и респективно ще нажежи пристрастеностите. Не желая да си мисля да следствията какви могат да бъдат. “
Посоката, в която в Европейския съюз се мисли за контролиране на обществените мрежи, съгласно Илиев, е неверна.
„ Не, те не са монополисти! Те нямат надзор над паричните потоци на рекламодателите, които популяризират във фейсбук, да речем, те нямат надзор над потребителите. Опитът страната да се намеси с репресивния си уред в обществените мрежи е доста заплашителен! Всъщност, повода те да се държат по този начин, както споделих е една заплаха, че техните акционери и техните медии, ще попаднат под удара или на публичната стигма, или на политическата принуда. “
Големият проблем, акцентира Кузман Илиев, е сливането на страна с бизнес – бизнеса „ обществени медии “.
„ Така нареченият „ културен марксизъм “взема превес в Западния свят.
Големия опит да се управлява езика! Контролирайки езика и избрани думи, т.е., възбраната за тяхното потребление, ние направляваме и метода, по който се мисли, ние направляваме връзките – публичните, политическите и икономическите. “
Думите са концепции, добавя Илиев.
И когато вкараме в публичните връзки една непрекъсната вектимизация (всеки експлоатира някого, някоя група е жертва на друга), вършим непрекъснати антагонизми, насъскваме обществото и го настървяваме. Правим общество от хора, които не живеят обикновено, а се дебнат да сбъркат.
Според политологът и журналист би трябвало да разграничаваме политическата уместност и да не противодействаме на този публичен и политически феномен с обикновено неблагоприличие, неналичието на почитание, обноски и нравственос на общуването.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ