В София ще има паметни плочи на проф. Драган Бобев и проф. Милан Миланов
В София ще има паметни плочи на двама български лекари, съдействали с работа си за развиването на медицината и опазването на здравето у нас. По самодейност на Столичната лекарска гилдия ще бъдат основани барелефи на проф. Драган Бобев и проф. Милан Миланов като израз за почитта и уважението към техния принос за спасяването и лекуването на хиляди хора.
Предложението на колегията е паметната плоча с лика на проф. Драган Бобев да бъде сложена в болница “Царица Йоанна ” – ИСУЛ ”, там където е Клиниката по детска клинична хематология и онкология, в която той работи дълги години. Барелефът на проф. Милан Миланов ще се намира в постройката на Столичната лекарска гилдия на улица „ Ами Буйе “. От 2012 до 2017 година той е ръководител на организацията.
Проф. Бобев е записан в историята на българската медицина като началник на екипа, осъществил първата в България трансплантация на костен мозък и основател на Програма за трансплантация на костен мозък в България. Безспорен е приносът му в развиването на педиатрията и детската онкохематология, незабравим академик и академични учител. Проф. Бобев вкарва международни стандарти в лекуването на злокачествени болести при децата. Завършил е медицина във ВМИ – София през 1958 година От 1966 година работи в Детската клиника на ИСУЛ, Детската клиника на ВМИ – София и Научния институт по педиатрия поредно като помощник, основен помощник, доцент и професор. Има приети специалности по детски заболявания, клинична хематология и здравна и онкология.
“Много прелестно сме сюрпризирани и сме признателни за иницативата на столичната гилдия – сподели Георги Бобев, синът на проф. Бобев. Тази вест ни донесе доста положителни страсти, защото е израз на отношението на лекарската колегия към основаното от татко ми. Според него едно от най-големите достижения на екипа му беше, че резултатите в лекуването на деца с онкохематологични болести са съпоставими с тези на международните школи в тази област на медицината. Също по този начин, той беше задоволен от основаването на центъра за костно мозъчна трансплантация, посредством който способ се избавя животът на хиляди заболели деца. Баща ми не говореше за работата си у дома, само че ослепителен спомен от детството ми е непрестанното звънене на телефона, все по медицински въпроси. Баща ми имаше дълъг, 60 годишен професионален път и до последно даваше съвещания и практикуваше като доктор. Почти до 80-тата си годишнина беше и административен началник. Наистина сме признателни за концепцията да се сложи паметна плоча на нашия татко и дядо там, където мина неговият професионален живот – болница ИСУЛ. “
Проф. доктор Милан Миланов е доайен на българската анестезиология, реанимация и незабавна медицина. Основният му професионален път е в болница „ Пирогов “, където през 1977 година стартира работа като анестезиолог-реаниматор и теоретичен помощник в Централна реанимация с Операционен блок. В продължение на 40 години работи в незабавната болница, заемайки позициите на завеждащ поделение и Началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване. Между 1992-1993 година той става и шеф на „ Пирогов “. След демократичните промени е главен участник във възобновяване на Български лекарски съюз, два пъти е негов заместник-председател. Заместник-министър на опазването на здравето в държавното управление на Филип Димитров. Ръководи плановете по FAR и Световна банка за модернизирането на незабавната здравна помощ в България. Първи народен съветник по донорство и незабавна медицина. Убеден демократ, постоянно с открита и дейна гражданска позиция. Проф. Д-р Милан Миланов е притежател на медал „ Стара планина “ – I – ва степен за извънредно огромните му заслуги в региона на опазването на здравето, здравната просвета и процедура в България.
“Искрено сме признателни, аз и майка ми, за достойнството, която лекарите оказват в памет на татко ми, – сподели Вера Миланова, щерка на професора. – Там където е, той сигурно би се зарадвал на тази самодейност. За него беше доста значимо лекарите да са единни и сплотени, а жестът на Столичната лекарска гилдия е знак за единение. Баща ми се гордееше, че е доктор, както и че е от „ Красно село “. Трудно ми е да приказвам систематизирано за неговия принос, тъй като контузията от загубата му е към момента доста мощна. Той доста ни липсва, разбирам, че липсва и на сътрудниците си, щом желаят да го увековечат посредством паметна плоча. “
Управителният съвет на Столичната лекарска гилдия се надява, че столичните управляващи ще спомагат максимално за по-бързото слагане на барелефите на подобаващите здания, свързани с биографиите на двамата професори.
Предложението на колегията е паметната плоча с лика на проф. Драган Бобев да бъде сложена в болница “Царица Йоанна ” – ИСУЛ ”, там където е Клиниката по детска клинична хематология и онкология, в която той работи дълги години. Барелефът на проф. Милан Миланов ще се намира в постройката на Столичната лекарска гилдия на улица „ Ами Буйе “. От 2012 до 2017 година той е ръководител на организацията.
Проф. Бобев е записан в историята на българската медицина като началник на екипа, осъществил първата в България трансплантация на костен мозък и основател на Програма за трансплантация на костен мозък в България. Безспорен е приносът му в развиването на педиатрията и детската онкохематология, незабравим академик и академични учител. Проф. Бобев вкарва международни стандарти в лекуването на злокачествени болести при децата. Завършил е медицина във ВМИ – София през 1958 година От 1966 година работи в Детската клиника на ИСУЛ, Детската клиника на ВМИ – София и Научния институт по педиатрия поредно като помощник, основен помощник, доцент и професор. Има приети специалности по детски заболявания, клинична хематология и здравна и онкология.
“Много прелестно сме сюрпризирани и сме признателни за иницативата на столичната гилдия – сподели Георги Бобев, синът на проф. Бобев. Тази вест ни донесе доста положителни страсти, защото е израз на отношението на лекарската колегия към основаното от татко ми. Според него едно от най-големите достижения на екипа му беше, че резултатите в лекуването на деца с онкохематологични болести са съпоставими с тези на международните школи в тази област на медицината. Също по този начин, той беше задоволен от основаването на центъра за костно мозъчна трансплантация, посредством който способ се избавя животът на хиляди заболели деца. Баща ми не говореше за работата си у дома, само че ослепителен спомен от детството ми е непрестанното звънене на телефона, все по медицински въпроси. Баща ми имаше дълъг, 60 годишен професионален път и до последно даваше съвещания и практикуваше като доктор. Почти до 80-тата си годишнина беше и административен началник. Наистина сме признателни за концепцията да се сложи паметна плоча на нашия татко и дядо там, където мина неговият професионален живот – болница ИСУЛ. “
Проф. доктор Милан Миланов е доайен на българската анестезиология, реанимация и незабавна медицина. Основният му професионален път е в болница „ Пирогов “, където през 1977 година стартира работа като анестезиолог-реаниматор и теоретичен помощник в Централна реанимация с Операционен блок. В продължение на 40 години работи в незабавната болница, заемайки позициите на завеждащ поделение и Началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване. Между 1992-1993 година той става и шеф на „ Пирогов “. След демократичните промени е главен участник във възобновяване на Български лекарски съюз, два пъти е негов заместник-председател. Заместник-министър на опазването на здравето в държавното управление на Филип Димитров. Ръководи плановете по FAR и Световна банка за модернизирането на незабавната здравна помощ в България. Първи народен съветник по донорство и незабавна медицина. Убеден демократ, постоянно с открита и дейна гражданска позиция. Проф. Д-р Милан Миланов е притежател на медал „ Стара планина “ – I – ва степен за извънредно огромните му заслуги в региона на опазването на здравето, здравната просвета и процедура в България.
“Искрено сме признателни, аз и майка ми, за достойнството, която лекарите оказват в памет на татко ми, – сподели Вера Миланова, щерка на професора. – Там където е, той сигурно би се зарадвал на тази самодейност. За него беше доста значимо лекарите да са единни и сплотени, а жестът на Столичната лекарска гилдия е знак за единение. Баща ми се гордееше, че е доктор, както и че е от „ Красно село “. Трудно ми е да приказвам систематизирано за неговия принос, тъй като контузията от загубата му е към момента доста мощна. Той доста ни липсва, разбирам, че липсва и на сътрудниците си, щом желаят да го увековечат посредством паметна плоча. “
Управителният съвет на Столичната лекарска гилдия се надява, че столичните управляващи ще спомагат максимално за по-бързото слагане на барелефите на подобаващите здания, свързани с биографиите на двамата професори.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ