От 27 юли до 31 юли 2026 г. Регионалната здравна

От 27 юли до 31 юли 2026 година Регионалната здравна ревизия в Стара Загора провежда безвъзмездни проучвания за вирусни хепатити B и C. Инициативата е във връзка Световния ден за битка с хепатита, който Световната здравна организация отбелязва на 28 юли за повишение на публичната информираност.

Мотото на тазгодишната акция е „ Хепатит: да го разбием! " (Hepatitis: Let`s Break It Down). Фокусът е върху премахването на бариерите, които пречат да се реализира свят без хепатит, като главната цел е всеки да направи осведомен избор по отношение на проучване, лекуване и имунизация.

Лекари консултанти от Дирекция „ Надзор на заразните заболявания " към Регионалната здравна ревизия в Стара Загора ще дават благоприятни условия за гратис проучване на всички искащи на следните местоположения:

на 27 юли 2026 година в парк „ 5-и октомври " в Стара Загора от 11:00 до 13:30 часа;

на 28 юли 2026 година пред Община Раднево от 11:00 до 13:30 часа;

на 29 юли 2026 година пред Диагностично-консултативен център „ Районна поликлиника - Казанлък " ЕООД в Казанлък от 9:30 до 12:00 часа.

Кабинетът за анонимно и гратис консултиране и проучване за СПИН (кабинет № 10) към Регионалната здравна ревизия в Стара Загора ще приема жители в оповестеното работно време: понеделник, сряда и петък от 8:30 до 12:30 часа, както и вторник и четвъртък от 13:00 до 17:00 часа. По време на акцията ще се дават здравно-образователни материали и презервативи.

Какво съставляват вирусните хепатити

Сред инфекциозните хепатити изключително значимо значение имат вирусните. Те се предизвикват от хепатитен вирус A (HAV), хепатитен вирус B (HBV), хепатитен вирус C (HCV), хепатитен вирус D (HDV) и хепатитен вирус E (HEV). Тези вируси са хепатотропни (насочени към черния дроб). HBV е ДНК-вирус, а останалите са РНК-вируси. HDV e „ подправен " вирус - за инфектирането и размножаването му в чернодробните кафези са нужни вирусните частици на HBV.

Основният механизъм на заразяване с HAV и HEV е фекално-оралният. Заразяването става при консумация на нечисти с вирусни частици вода и храна. Хепатит A и E се следят в региони с неприятни санитарни условия, изчезнала канализационна система и измежду хора с неприятни хигиенични привички.

Съществува ефикасна ваксина против хепатит A, лицензирана и в България, до момента в който имунизацията против хепатит E е лицензирана само в Китай. Острият хепатит A е ендемичен за региони на Азия, Африка и Близкия изток, където най-често боледуват децата. Хепатит E се предава посредством инфектирана вода в ендемичните райони, а в индустриалните страни - най-вече посредством недобре термично обработено месо и месни артикули.

Хепатити B, C и D се предават главно парентерално и по сексуален път. Заразяване може да настъпи при:

кръвопреливане и преливане на биопродукти (например човешка плазма);

трансплантация на органи от инфектиран донор;

венозни и дентални манипулации;

приложимост на венозни опиати посредством общи игли;

татуиране и слагане на пиърсинг;

честа промяна на половите партньори;

предаване от майка на новородено.

Вирусните хепатити се разделят на остри и хронични. Острите приключват с възобновяване на чернодробната функционалност и клинично излекуване. При хроничните вирусни хепатити клиничните прояви и лабораторните отклонения персистират повече от 6 месеца. Хронифицират хепатит B, хепатит B и D, както и хепатит C. За инфекцията с хепатит C е особено постепенно напредване без ясно проявен иктеричен синдром (жълтеница).

Симптоми и интервали на протичане

Острите вирусни хепатити протичат в няколко интервала. Първият е инкубационният, който стартира от заразяването до клиничната изява. Той продължава приблизително 30 дни за хепатит A, от 1 до 6 месеца за хепатит B, от няколко седмици до 6 месеца (средно 35 - 90 дни) за хепатит C, от 2 до 10 седмици за хепатит E и приблизително 35 дни за хепатит D.

Следва предиктеричният интервал, който продължава към седмица и се характеризира с неспецифични признаци като изнемощялост, загуба на вкус, гадене, повръщане, тежест и болки в корема. При изострен хепатит B постоянно се следят болки в мускулите и ставите, а при изострен хепатит A - настинка, нараснала температура и хрема.

Най-характерният симптом за иктеричния интервал е жълтеницата (иктер). Първоначално се вижда пожълтяване на склерите (бялата обвивка на окото) и лигавиците, което последователно визира и кожата. Преди това пациентите откриват потъмняване на урината и по-светъл цвят на изхожданията. Обективно се открива повишен черен дроб, а лабораторните проучвания демонстрират нараснали стойности на чернодробните ензими (ASAT, ALAT, GGT, AF) и на билирубина.

Реконвалесцентният интервал стартира с последователно отшумяване на недоволствата, нормализиране на цвета на кожата и понижаване на чернодробните индикатори.

Типичните признаци при острите вирусни хепатити включват:

безапетитие и отичане на корема;

гадене, повръщане и диарийни изхождания;

изнемощялост, нараснала температура, болки в мускулите и ставите;

тежест в дясното подребрие;

пожълтяване на очите и кожата;

потъмняване на урината (често оприличавана на тъмна бира) и светли фекални маси.

Според тежестта на клиничното протичане острият хепатит може да протече леко, приблизително тежко или като фулминантна (мълниеносна) форма с бързо развиване на остра чернодробна непълнота. Фулминантно протичане се следи най-често при изострен хепатит B. При него положението бързо се утежнява - пациентите стават несъответстващи, дезориентирани и от тях се носи характерен чернодробен мирис. Наблюдават се кръвоизливи по кожата или интензивно кървене от кухите органи. Прогресивното отпадане на чернодробната функционалност може да докара до кома и съдбовен излаз.