Легендарният кмет на София Иван Иванов построява Рилския водопровод, проектира язовил ”Искър”
В Сливен през 1891 година се ражда най-успешният софийски градоначалник. Инженер Иван Иванов носи със своето ръководство забележителен и бърз напредък на град София, който придобива европейски образ и получава съвсем всички придобивки, с които се гордее през днешния ден. Безспорно най-големият негов успех е Рилският тръбопровод, който и до през днешния ден доставя огромна част от столицата със свежа планинска вода.
Той проектира и язовир " Искър, който се построява по-късно.
Иван Иванов е и най-дълго управлявалият кмет в историята на града – над 10 години взема решение с обсег проблемите на неговите поданици. Нещо повече: заслугите му стават факт в извънредно тежко време, в разгара на Втората международна война.
Бъдещият кмет стартира професионалния си път като студент по водно инженерство в Мюнхен. Съдбоносните за страната ни събития обаче го карат да се върне в България през 1912 година, с цел да се включи като доброволец в трите войни. Изпратен е в Македония с инженерни елементи, задачата им е да строят железопътни линии. През Междусъюзническата война го застига новината за гибелта на татко му – полк. Никола Иванов. След като мирът се възцарява в Европа, Иванов отпътува за Германия, да довърши следването си. Връща се освен с тапия, само че и срещнал огромната си обич и бъдеща брачна половинка Матилда Хинце. От 1920 година двамата заживяват в София.
По това време градът има доста разнообразни лица, някои от които в действителност печални – столицата се трансформира в кей за бежанците – българи, останали отвън рамките на страната. Притокът на хора се оказва прекомерно огромен за мащабите на града, а основен проблем е дефицитът на питейна вода. Точно тогава младият инженер стартира работа в отдела за водоснабдяване и канализация на Столична община. Градската администрация е наясно, че би трябвало да се търси дълготрайно решение за водния проблем, по този начин се появява концепцията за огромно оборудване, което да отвежд водата от рилските реки до София. На Иванов е предоставено да изследва маршрута и опциите за създаване. Строежът продължава близо десетилетие. През това време фамилията му се мести в Самоков.
През 1928 година инженер Иванов публично оглавява плана за Рилския тръбопровод. Дължината на трасето – цели 80 километра, не е единствената спънка, която би трябвало да бъде преодоляна. Теренът е сложен, минава през доста тунели и акведукти. Но всичко има сполучлив край, за който обществото насочва благодарността си към Иванов. На тържественото разкриване на 23 април 1933 година на стадион “Юнак” тогавашният столичен градоначалник ген. Владимир Вазов не скрива възхищението си от постигнатото, даже споделя, че в случай че оборудването е било издигнато в чужбина, целият свят е щял да разбере за него. Година по- късно на власт в страната идва държавното управление на Военния блок отпред с Кимон Георгиев, което, признавайки заслугите му за построяването на Рилския тръбопровод, назначава Иванов за кмет на София.
От този миг работата в общината радикално се трансформира, с цел да настъпи златното десетилетие за столицата, а новият кмет да получи прозвището “Некоронования цар на София”, давайки доста образци, от които би трябвало да се поучават днешните ни управници. Започва да излиза общинско списание “Сердика”, което разгласява месечен доклад за разноските на общината. Поощряват се жителите в битката против корупцията и изнудванията. За 10-те години се павират доста от столичните улици. Засаждат се хиляди дръвчета, а София става един от най-чистите градове в Европа. Столицата пораства и приема в прегръдката си своите по-малки съседи. Към общината се приобщават Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна и Надежда, които преди този момент са села. За няма и 20 години популацията нараства съвсем двойно до 300 000 поданици. Настъпва и духът на модерността. Тролей към този момент свързва новоприсъединената Горна баня с центъра. Появяват се емблематични за София здания като тази на Българската национална банка, Съдебната палата, Телефонната палата, зала “България”, Министерството на защитата. Създаден е още един знак на града – откритата къпалня “Мария Луиза”. И, както е особено за положителния властник, резултатите от работата му усещат и елементарните хора.
Името на Иван Иванов е обвързвано и с редица знаменателни събития в живота на столицата. Като немски ученик първата задача, която си слага, е да се пребори с корупцията и бюрокрацията. Налага желязна финансова дисциплинираност и всеки месец разгласява разноските на кметството в списание „ Сердика”.
В спомените на очевидци се разказва навикът му всеки ден да обикаля улиците и кварталите на София. С направената през 1934 година нова „ Наредба-закон за застрояване на столицата “ се поставя ред и се усъвършенства градоустройствената активност. Документът планува основаването на нов проект, изискан в духа на модерните европейски градоустройствени трендове.
Построени са постройките на Върховния административен съд, Телефонната палата, хотел и концертна зала „ България”. Към София кметът причислява селата Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна, Надежда. До Горна баня потегля първият тролей, наименуван „ трамвай без релси”. Новия градоустройствен проект изготвя немският арх. Мусман, проектирал Лайпциг, Бремен, Дюселдорф.
По същото време стартира всеобщо озеленяване и се появяват кестените по централните булеварди. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През този интервал са открити и къпалнята „ Мария-Луиза “, млекоцентралата и месокомбинатът.
Всички улици в центъра са павирани. Открити са дванадесет нови учебни заведения, две лечебни заведения и бани по кварталите. Пуснати са няколко градски автобусни линии, уголемява се трамвайната мрежа, а през 1941 година потегля и първият тролей към Горна баня.
След 9 септември 1944 година инж. Иванов е изправен пред Народния съд. Обвинението желае разстрел, „ тъй като е ясно, че кметът Иванов е немски агент”. Днес се знае, че истината е друга. Според конфиденциален отчет Иванов е бил „ националист, без блестящо определение към никоя партия. Открай време е неприкрит германофил, само че в никакъв случай не е бил последовател на националсоциализма. С това се изяснява и ненапълно негативното мнение на формалните немски служби към него.”
Инж. Иванов получава доживотна присъда, а през 1946 година е освободен предварително. Всъщност има сериозна причина Иванов да получи предварително свободата. Хидроинженерът е необходим и на новата власт. За построяването на язовир „ Сталин” (днес „ Искър”) българските управляващи молят държавното управление на някогашния Съветски съюз да изпрати инженер. От Москва отвръщат: „ Имате международен експерт, въпреки и приключил в Германия.”
Още до момента в който е в пандиза, той стартира да прави чертежите на язовира. Всяка заран двама полицаи го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. На 6 септември 1954 година язовирът е пуснат в употреба, а инженерът е пенсиониран през 1956 година Заболява от мускулна недоразвитост и умира през 1965 година
Язовир „ Искър “ и до момента обезпечава на всеки софиянец по 300 литра бистра рилска вода на денонощие.
Той проектира и язовир " Искър, който се построява по-късно.
Иван Иванов е и най-дълго управлявалият кмет в историята на града – над 10 години взема решение с обсег проблемите на неговите поданици. Нещо повече: заслугите му стават факт в извънредно тежко време, в разгара на Втората международна война.
Бъдещият кмет стартира професионалния си път като студент по водно инженерство в Мюнхен. Съдбоносните за страната ни събития обаче го карат да се върне в България през 1912 година, с цел да се включи като доброволец в трите войни. Изпратен е в Македония с инженерни елементи, задачата им е да строят железопътни линии. През Междусъюзническата война го застига новината за гибелта на татко му – полк. Никола Иванов. След като мирът се възцарява в Европа, Иванов отпътува за Германия, да довърши следването си. Връща се освен с тапия, само че и срещнал огромната си обич и бъдеща брачна половинка Матилда Хинце. От 1920 година двамата заживяват в София.
По това време градът има доста разнообразни лица, някои от които в действителност печални – столицата се трансформира в кей за бежанците – българи, останали отвън рамките на страната. Притокът на хора се оказва прекомерно огромен за мащабите на града, а основен проблем е дефицитът на питейна вода. Точно тогава младият инженер стартира работа в отдела за водоснабдяване и канализация на Столична община. Градската администрация е наясно, че би трябвало да се търси дълготрайно решение за водния проблем, по този начин се появява концепцията за огромно оборудване, което да отвежд водата от рилските реки до София. На Иванов е предоставено да изследва маршрута и опциите за създаване. Строежът продължава близо десетилетие. През това време фамилията му се мести в Самоков.
През 1928 година инженер Иванов публично оглавява плана за Рилския тръбопровод. Дължината на трасето – цели 80 километра, не е единствената спънка, която би трябвало да бъде преодоляна. Теренът е сложен, минава през доста тунели и акведукти. Но всичко има сполучлив край, за който обществото насочва благодарността си към Иванов. На тържественото разкриване на 23 април 1933 година на стадион “Юнак” тогавашният столичен градоначалник ген. Владимир Вазов не скрива възхищението си от постигнатото, даже споделя, че в случай че оборудването е било издигнато в чужбина, целият свят е щял да разбере за него. Година по- късно на власт в страната идва държавното управление на Военния блок отпред с Кимон Георгиев, което, признавайки заслугите му за построяването на Рилския тръбопровод, назначава Иванов за кмет на София.
От този миг работата в общината радикално се трансформира, с цел да настъпи златното десетилетие за столицата, а новият кмет да получи прозвището “Некоронования цар на София”, давайки доста образци, от които би трябвало да се поучават днешните ни управници. Започва да излиза общинско списание “Сердика”, което разгласява месечен доклад за разноските на общината. Поощряват се жителите в битката против корупцията и изнудванията. За 10-те години се павират доста от столичните улици. Засаждат се хиляди дръвчета, а София става един от най-чистите градове в Европа. Столицата пораства и приема в прегръдката си своите по-малки съседи. Към общината се приобщават Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна и Надежда, които преди този момент са села. За няма и 20 години популацията нараства съвсем двойно до 300 000 поданици. Настъпва и духът на модерността. Тролей към този момент свързва новоприсъединената Горна баня с центъра. Появяват се емблематични за София здания като тази на Българската национална банка, Съдебната палата, Телефонната палата, зала “България”, Министерството на защитата. Създаден е още един знак на града – откритата къпалня “Мария Луиза”. И, както е особено за положителния властник, резултатите от работата му усещат и елементарните хора.
Името на Иван Иванов е обвързвано и с редица знаменателни събития в живота на столицата. Като немски ученик първата задача, която си слага, е да се пребори с корупцията и бюрокрацията. Налага желязна финансова дисциплинираност и всеки месец разгласява разноските на кметството в списание „ Сердика”.
В спомените на очевидци се разказва навикът му всеки ден да обикаля улиците и кварталите на София. С направената през 1934 година нова „ Наредба-закон за застрояване на столицата “ се поставя ред и се усъвършенства градоустройствената активност. Документът планува основаването на нов проект, изискан в духа на модерните европейски градоустройствени трендове.
Построени са постройките на Върховния административен съд, Телефонната палата, хотел и концертна зала „ България”. Към София кметът причислява селата Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна, Надежда. До Горна баня потегля първият тролей, наименуван „ трамвай без релси”. Новия градоустройствен проект изготвя немският арх. Мусман, проектирал Лайпциг, Бремен, Дюселдорф.
По същото време стартира всеобщо озеленяване и се появяват кестените по централните булеварди. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През този интервал са открити и къпалнята „ Мария-Луиза “, млекоцентралата и месокомбинатът.
Всички улици в центъра са павирани. Открити са дванадесет нови учебни заведения, две лечебни заведения и бани по кварталите. Пуснати са няколко градски автобусни линии, уголемява се трамвайната мрежа, а през 1941 година потегля и първият тролей към Горна баня.
След 9 септември 1944 година инж. Иванов е изправен пред Народния съд. Обвинението желае разстрел, „ тъй като е ясно, че кметът Иванов е немски агент”. Днес се знае, че истината е друга. Според конфиденциален отчет Иванов е бил „ националист, без блестящо определение към никоя партия. Открай време е неприкрит германофил, само че в никакъв случай не е бил последовател на националсоциализма. С това се изяснява и ненапълно негативното мнение на формалните немски служби към него.”
Инж. Иванов получава доживотна присъда, а през 1946 година е освободен предварително. Всъщност има сериозна причина Иванов да получи предварително свободата. Хидроинженерът е необходим и на новата власт. За построяването на язовир „ Сталин” (днес „ Искър”) българските управляващи молят държавното управление на някогашния Съветски съюз да изпрати инженер. От Москва отвръщат: „ Имате международен експерт, въпреки и приключил в Германия.”
Още до момента в който е в пандиза, той стартира да прави чертежите на язовира. Всяка заран двама полицаи го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. На 6 септември 1954 година язовирът е пуснат в употреба, а инженерът е пенсиониран през 1956 година Заболява от мускулна недоразвитост и умира през 1965 година
Язовир „ Искър “ и до момента обезпечава на всеки софиянец по 300 литра бистра рилска вода на денонощие.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ