САЩ се готвят да разбият Google. Може ли Европа да направи нещо повече от това да гледа отстрани?
В идващите дни федерален арбитър би трябвало да вземе решение по проблем, който тормози американските и европейските антимонополни органи от повече от десетилетие: какво да се направи с монопола на Гугъл в региона на търсенето в интернет.
Очаква се до понеделник съдът във Вашингтон да разгласи решението си дали да разпореди на софтуерния колос да продаде браузъра си Chrome, един от най-ценните активи в онлайн пространството, откакто през 2024 година откри, че компанията упражнява противозаконен монопол в сферата. До делото се стигна поради искане на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати.
От позиция на Брюксел, който обмисля лично антитръстово дело против пазарната доминация на Гугъл, продажбата на Chrome по правосъдно решение би била комфортен резултат – изключително като се има поради, че Европейската комисия е подложена на напън от администрацията на Тръмп да отстъпи от използването на антитръстовите си правила по отношение на огромните софтуерни компании.
„ Американско решение за делене би провокирало наслада в Европейски Съюз “, споделя пред POLITICO Аурелиен Портузе, професор по конкурентно право в George Mason University във Вашингтон, добавяйки, че това евентуално би стимулирало сходна реакция от европейска страна, с цел да се приведат разпоредбите в сходство с новата комерсиална действителност за Chrome.
Дори за най-запалените европейски поддръжници на разделянето на Гугъл, заповед за сходно деяние от Съединени американски щати остава доста по-реалистична.
„ Ако бъде взето сходно решение, то може да пристигна единствено от Съединени американски щати “, счита Кристиан Крол, основен изпълнителен шеф на търсачката Ecosia, основана в Берлин.
„ Предвид политическия климат, би било разумно както от политическа, по този начин и от правна позиция, американските правоприлагащи органи да подхващат първи стъпки за разтрошаване на огромните софтуерни компании ”, прибавя пред изданието Ан Уит, професор в EDHEC Business School в Лил „ Администрацията на Тръмп даде ясно да се разбере, че ще пази американските компании против всяка задгранична антитръстова намеса. Това слага Европейската комисия в доста сложна позиция “.
През 2023 година тогавашният началник на Комисията по конкуренцията Маргрете Вестагер предлага разтрошаване на Гугъл поради корист с преобладаващо състояние в рекламните технологии. Според Уит това „ провокира потрес в европейската антитръстова общественост “.
Не единствено че Европейски Съюз в никакъв случай преди не е разбивал американска компания, само че и рядко е прибягвал до тази последна мярка, когато огромни европейски играчи са били хванати в непозволено държание. Но геополитическият климат се промени поради влизането в Белия дом на президент, фокусиран върху конкурентоспособността и сигурността. Въпреки крайното предложение на Европейски Съюз, две години по-късно чиновниците в Брюксел към момента обмислят случая. Но това не значи, че разбиването на Гугъл под европейско управление е немислимо.
„ Европа е водеща в тази област от известно време “, споделя Мартен Питер Шинкел, учен от University of Amsterdam, който показва случая с Гугъл Shopping от 2017 година като „ дребна първа стъпка “, която е насочила регулаторите към по-амбициозни структурни ограничения.
В този случай, както и в последвалите каузи против Гугъл и Meta, европейските регулатори се насочват към квазиструктурни ограничения – като въвеждането на „ китайски стени “ или ограничения за оперативна съгласуемост – предопределени да дадат опция на съперниците да навлязат на пазара. Този метод е залегнал и в основата на Закона за цифровите пазари на блока.
Бъдещето на Chrome
Предстоящото решение на американския съд – без значение дали ще предпише разтрошаване на Гугъл или по-скромни ограничения като анулация на многомилиардните му контракти с Apple и Samsung – ще бъде единствено началото на един евентуално дълъг развой. Въпреки че всяка заповед за делене може да бъде обжалвана до 2028 година, съгласно Портузе, някои конкуренти на Гугъл – съвсем всички американски – към този момент демонстрират интерес към една от най-ценните елементи от интернет пространството. По-рано този месец Perplexity AI разгласи, че ще направи оферта от 34,5 милиарда $ за Chrome, в случай че съдията следва предписанията на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати.
„ Офертата на Perplexity е смешка, би трябвало да прибавят още една нула най-после “, споделя Крол, отбелязвайки, че като самостоятелна организация Chrome може да бъде „ една от най-ценните компании на планетата “.
По думите му като цяло малко евентуални купувачи имат задоволителна финансова мощност, с цел да купят Chrome, без да основат спомагателни проблеми с конкуренцията.
„ Ако продадете Chrome на Meta или OpenAI, преобладаващата мощ ще се трансферира от един огромен софтуерен състезател на различен “, аргументира се той пред POLITICO.
Крол, чиято нестопанска организация Ecosia е известна с това, че употребява приходите си за засаждане на дървета, предходната седмица насочва една в действителност смела оферта: Chrome да се съобщи на фондация – американска – с цел да стане геополитически допустим и да се разреши на Ecosia да го ръководи от нейно име. Но от всички имена, които се загатват като съществени евентуални купувачи, нито едно не е европейско.
Допълнителни резултати
Не всички са уверени, че насилствената продажба на Chrome е верният метод, без значение от метода, по който се извърши.
Групата Open Web Advocacy, да вземем за пример, декларира, че насилствената продажба може да докара до „ тежки и надълбоко увреждащи “ косвени вреди за уеб екосистемата.
Подобно делене би било „ безспорна злополука за уеб “ и вложенията в отворения уеб биха „ претърпели спад “, предизвестява Крис Койер, съосновател на CodePen.
Той твърди, че солидните вложения на Гугъл в уеб стандарти не са щедрост, а акт на „ стопански интерес “, и че капитализмът се движи от тласъци, а не от доброжелателност.
Основателят на самостоятелния браузър Mozilla пък предизвестява по време на правосъдно съвещание, че продажбата на Chrome може да наруши финансовите съглашения на Гугъл с самостоятелните браузъри, което в последна сметка да докара някои от тях до банкрут.
Гугъл, от своя страна, счита, че предложенията на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати са „ невиждани “ и биха навредили на американските консуматори и софтуерното водачество на страната.
„ Хората не употребяват Гугъл, тъй като би трябвало – те го употребяват, тъй като желаят “, безапелационен е вицепрезидентът на компанията по регулаторни въпроси Ли-Ан Мълхоланд.
Междувременно може би всичко, което Европа може да направи, е да следи.
Очаква се до понеделник съдът във Вашингтон да разгласи решението си дали да разпореди на софтуерния колос да продаде браузъра си Chrome, един от най-ценните активи в онлайн пространството, откакто през 2024 година откри, че компанията упражнява противозаконен монопол в сферата. До делото се стигна поради искане на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати.
От позиция на Брюксел, който обмисля лично антитръстово дело против пазарната доминация на Гугъл, продажбата на Chrome по правосъдно решение би била комфортен резултат – изключително като се има поради, че Европейската комисия е подложена на напън от администрацията на Тръмп да отстъпи от използването на антитръстовите си правила по отношение на огромните софтуерни компании.
„ Американско решение за делене би провокирало наслада в Европейски Съюз “, споделя пред POLITICO Аурелиен Портузе, професор по конкурентно право в George Mason University във Вашингтон, добавяйки, че това евентуално би стимулирало сходна реакция от европейска страна, с цел да се приведат разпоредбите в сходство с новата комерсиална действителност за Chrome.
Дори за най-запалените европейски поддръжници на разделянето на Гугъл, заповед за сходно деяние от Съединени американски щати остава доста по-реалистична.
„ Ако бъде взето сходно решение, то може да пристигна единствено от Съединени американски щати “, счита Кристиан Крол, основен изпълнителен шеф на търсачката Ecosia, основана в Берлин.
„ Предвид политическия климат, би било разумно както от политическа, по този начин и от правна позиция, американските правоприлагащи органи да подхващат първи стъпки за разтрошаване на огромните софтуерни компании ”, прибавя пред изданието Ан Уит, професор в EDHEC Business School в Лил „ Администрацията на Тръмп даде ясно да се разбере, че ще пази американските компании против всяка задгранична антитръстова намеса. Това слага Европейската комисия в доста сложна позиция “.
През 2023 година тогавашният началник на Комисията по конкуренцията Маргрете Вестагер предлага разтрошаване на Гугъл поради корист с преобладаващо състояние в рекламните технологии. Според Уит това „ провокира потрес в европейската антитръстова общественост “.
Не единствено че Европейски Съюз в никакъв случай преди не е разбивал американска компания, само че и рядко е прибягвал до тази последна мярка, когато огромни европейски играчи са били хванати в непозволено държание. Но геополитическият климат се промени поради влизането в Белия дом на президент, фокусиран върху конкурентоспособността и сигурността. Въпреки крайното предложение на Европейски Съюз, две години по-късно чиновниците в Брюксел към момента обмислят случая. Но това не значи, че разбиването на Гугъл под европейско управление е немислимо.
„ Европа е водеща в тази област от известно време “, споделя Мартен Питер Шинкел, учен от University of Amsterdam, който показва случая с Гугъл Shopping от 2017 година като „ дребна първа стъпка “, която е насочила регулаторите към по-амбициозни структурни ограничения.
В този случай, както и в последвалите каузи против Гугъл и Meta, европейските регулатори се насочват към квазиструктурни ограничения – като въвеждането на „ китайски стени “ или ограничения за оперативна съгласуемост – предопределени да дадат опция на съперниците да навлязат на пазара. Този метод е залегнал и в основата на Закона за цифровите пазари на блока.
Бъдещето на Chrome
Предстоящото решение на американския съд – без значение дали ще предпише разтрошаване на Гугъл или по-скромни ограничения като анулация на многомилиардните му контракти с Apple и Samsung – ще бъде единствено началото на един евентуално дълъг развой. Въпреки че всяка заповед за делене може да бъде обжалвана до 2028 година, съгласно Портузе, някои конкуренти на Гугъл – съвсем всички американски – към този момент демонстрират интерес към една от най-ценните елементи от интернет пространството. По-рано този месец Perplexity AI разгласи, че ще направи оферта от 34,5 милиарда $ за Chrome, в случай че съдията следва предписанията на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати.
„ Офертата на Perplexity е смешка, би трябвало да прибавят още една нула най-после “, споделя Крол, отбелязвайки, че като самостоятелна организация Chrome може да бъде „ една от най-ценните компании на планетата “.
По думите му като цяло малко евентуални купувачи имат задоволителна финансова мощност, с цел да купят Chrome, без да основат спомагателни проблеми с конкуренцията.
„ Ако продадете Chrome на Meta или OpenAI, преобладаващата мощ ще се трансферира от един огромен софтуерен състезател на различен “, аргументира се той пред POLITICO.
Крол, чиято нестопанска организация Ecosia е известна с това, че употребява приходите си за засаждане на дървета, предходната седмица насочва една в действителност смела оферта: Chrome да се съобщи на фондация – американска – с цел да стане геополитически допустим и да се разреши на Ecosia да го ръководи от нейно име. Но от всички имена, които се загатват като съществени евентуални купувачи, нито едно не е европейско.
Допълнителни резултати
Не всички са уверени, че насилствената продажба на Chrome е верният метод, без значение от метода, по който се извърши.
Групата Open Web Advocacy, да вземем за пример, декларира, че насилствената продажба може да докара до „ тежки и надълбоко увреждащи “ косвени вреди за уеб екосистемата.
Подобно делене би било „ безспорна злополука за уеб “ и вложенията в отворения уеб биха „ претърпели спад “, предизвестява Крис Койер, съосновател на CodePen.
Той твърди, че солидните вложения на Гугъл в уеб стандарти не са щедрост, а акт на „ стопански интерес “, и че капитализмът се движи от тласъци, а не от доброжелателност.
Основателят на самостоятелния браузър Mozilla пък предизвестява по време на правосъдно съвещание, че продажбата на Chrome може да наруши финансовите съглашения на Гугъл с самостоятелните браузъри, което в последна сметка да докара някои от тях до банкрут.
Гугъл, от своя страна, счита, че предложенията на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати са „ невиждани “ и биха навредили на американските консуматори и софтуерното водачество на страната.
„ Хората не употребяват Гугъл, тъй като би трябвало – те го употребяват, тъй като желаят “, безапелационен е вицепрезидентът на компанията по регулаторни въпроси Ли-Ан Мълхоланд.
Междувременно може би всичко, което Европа може да направи, е да следи.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ