Дейвид Тенант и Куш Джъмбо преследват в „Макбет“ в склада на Донмар, Лондон
В склада на Донмар вълнуващата режисура на Макбет на Макс Уебстър се втурва напред с неотложността на психодрама, задвижвана от непрекъснато присъстващ звуков пейзаж. Уебстър и неговият дизайнер на звука, Гарет Фрай, употребяват брилянтно бинауралната технология, с цел да ни затворят в действието. Членовете на публиката носят слушалки, през които се предава звукът, улавяйки всяко безшумно бърборене, звън на метал или бърборене настрана и ни потапя във вътрешния ужас на Макбет.
Сякаш подслушваме мозъка му — и какво изстрадал разум е това. Превъзходният Дейвид Тенант за първи път се появява към този момент потопен в кръв, миейки натрапчиво ръцете си, до момента в който ранните подиуми се разиграват в мислите му — и в слушалките ни — като фрагменти от борбата, която преди малко е претърпял. Неговият Макбет явно е обезсърчен от войната, мозъкът му препуска и се стреля: плодородна почва за пророчествата за невидимите странни сестри, които тук идват като прошепнати мисли, витаещи в ефира, гласове освен в неговата глава, само че и в...
Прочетете целия текст »
