Когато Бог иска да създаде тиква, употребява шест месеца. Когато иска да създаде дъб, Той употребява сто години
В сезона на тиквите, една поучителна история за тиквата, дъба и същината на знанието.
Един американски юноша отишъл в Германия, да следва философия. Той се срещнал с един популярен професор по философия и го запитал: „ Господин професоре, имате ли някакъв къс курс по философия? Аз желая да свърша курса на философията за шест месеца ”.
Професорът се замислил и му дал отговор: „ Имаме къс курс по философия, само че ще знаеш, че когато Бог желае да сътвори тиква, използва шест месеца. Когато желае да сътвори дъб, Той използва 100 години. " Човек посажда няколко динени семки и след няколко месеца от тях излизат дини. За какъв брой време могат да се задържат дините? Ако се запазят една година, по-късно ще видите, че те са изветряли, нищо не остава от наличието им. Същото става и с всички хора, които бързат, които желаят в малко време огромни придобивки. Те бързат да настигнат ония, които са пред тях, мислят, че са изгубили нещо, че са останали обратно. От доста бързане, те се изхабяват. Дето да погледнете, множеството хора са изхабени. Младата мома, младият момък, ученият са изхабени. Че са изхабени, познавате по намаляване на паметта им, и по това, че не утвърждават своя минал живот.
Като стане на 100-120 години, ученият споделя: Какво получих от моята просвета? Старата баба споделя: Какво научих, като тичах след момците? Всички хора съжаляват, че не са употребявали младините си, както би трябвало. Грешката на момата не седи в това, че е тичала след момците, само че трябвало е да работи, да развие своя разум. Тя мислила единствено за обличане, да се хареса на момците, само че обличането не предава нищо на индивида. Грешката на момъка не е в това, че тичал след момите, само че трябвало е да работи, да развие своето сърце. Всички моми и момци, които са тичали след сянката на любовта, съжаляват, че на вятъра са губили времето си. Ония пък, които са тичали след любовта, като същност на живота, радват се, че са придобили нещо, и умират с усмивка и признателност, че са познали любовта.
Голяма е разликата сред сянката и действителността на нещата. Има смисъл, човек да стартира от първичното учебно заведение и да пристигна до университета, само че в случай че учителите и професорите му са го учили на разнообразни книги. Ако през 16-те години на своето обучение, ученикът е изучил най-малко 16 книги, той може да каже, че частично се е домогнал до действителността на живота. Обаче, в случай че през тия 16 години той е изучавал еднакъв буквар, самоуверено може да каже, че е тичал след сянката на знанието и съжалява за изгубеното време.
От „ Божествената светлина “, сказка на Петър Дънов, 30 юли 1939 година
Картини: “Pumpkins “, Tom Brown; Mixed Media Art by Arizona Artist Amy Whitehouse
