„Сърцето на динята“
В сезона на дините тези думи на Станислав Стратиев звучат и настоящо, и метафорично.
Едни може да открият в тях забравената татковина. Други може да открият тайнството на приемствеността сред родител и дете.
Каквото и да намерите за себе си в тези думи, припомняйте си ги, когато се чувствате надалеч от родината си, от околните си, от себе си.
„ Когато бях дребен, сине, татко ми ми даваше сърцето на динята. И когато пораснах, отново посягах към него. Разбрах, че съм станал татко, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине. Не на динята, сине, не на динята. Моето сърце ти давах, както в миналото моят татко на мене. Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си, когато се появи. Ако и той го даде на сина си – значи е българин. “
* Станислав Стратиев (1941 – 2000) е български публицист и драматург.
