Дестинация на ужаса: Мистериозно същество дебне и обезглавява хора в Долината с труповете в Канада
В северозападната част на Канада се намира районът Клондайк, който стана прочут в целия свят поради златната тресчица от 1897-1899 година Недалеч от този регион в средата на планината има живописна котловина. Името си тя получи относително неотдавна - през 1908 година, когато бе първият случай на изчезнали хора, открити по-късно обезглавени, написа pochivka.blitz.bg.
реклама
До началото на 20-ти век тази канадска котловина нямала никакво име, само че локалните поданици се страхували от нея и се пробвали да я заобикалят. Когато след приключването на златната тресчица в Клондайк, хората почнали да търсят нови златни залежи, шест души отидошли в тази котловина.
Местното население ги убеждавало да не влизат в рисковата котловина, само че мъжете били физически мощни, закоравели от живота и работата в златните мини и не се страхували от нищо. Освен това жаждата за лесни пари и вярата да се откри злато ги предиздвикали да не помнят за всички страхове и да се насочат към непознатото.
След като хората отишли в долината, никой не ги видял към този момент живи. Три години по-късно телата им били открити обезглавени. Това бил първият подобен случай, който публично бил регистриран от канадската полиция. Но не и последният. След това регионът бе именуван Долината на безглавите, а хората почнали да изчезват тук доста по-често. И всякога, когато телата на изчезналите били намирани, те били обезглавени.
Първоначално полицията била уверена, че гибелта по някакъв метод е обвързвана с тайфа от разбойници, които работят в планините. И в действителност всичко изглеждало много безапелационно: от златотърсачите се чака да имат злато, което привличало всевъзможни нарушители.
Имало друга версия, съгласно която залежите на злато в долината са били предпазени от гости от локалните поданици. Но самите индианци били уверени, че хората са били жертви на саскуоч - хуманоидно създание, което живеело в долината.
В другите култури и митове има един общ облик на това страшилище, което живеело в планините и горите, и се наричало от всички по разнообразни способи: йети, авдошка, бигфут, алмаст, енжей. Общото им име е снежен човек. Според тези, за които се твърди, че са срещнали тези същества, снежните хора имат височина от човешка до три метра, тъмна кожа и гъста коса по цялото тяло. И макар че множеството учени се базират със песимизъм за сходни истории, не съществуват и скелети или кожи от тези същества, само че има периодически изказвания за срещи със снежни хора в разнообразни елементи на планетата.
И по този начин, ето, в Долината на безглавите, съгласно легендите на локалното население, живее тайнствен саскуоч. Мнозина са сигурни, че той, както и преди - през 1978 година търсел своите жертви измежду златотърсачите. Но този път това били учени, които пристигнали да учат аномалната околност. Последните думи, които те съумели да предадат по радиото, били: " От скалите излиза пустош! " През 1997 година същата орис споходила и друга група откриватели, чиито членове този път не били единствено учени, само че и експерти по аномалии, а даже и военни. И те доста нагледно описали последното забелязано: " Плътна мъгла ни заобикаля... "
Алпинисти, които са посетили Канадската котловина през 2000 година, също оповестяват за огромното хуманоидно създание, което видели. Твърди се, че е покрито с черна вълна и доста бързо се придвижва на две несъразмерно къси долни крака. Като цяло, до 1973 година са записани към петдесет случая на срещи с това необичайно творение. От време на време обаче има туристи, които не обръщат внимание на локалните митове и отиват в тази смъртоносна канадска Безглава котловина.
реклама
До началото на 20-ти век тази канадска котловина нямала никакво име, само че локалните поданици се страхували от нея и се пробвали да я заобикалят. Когато след приключването на златната тресчица в Клондайк, хората почнали да търсят нови златни залежи, шест души отидошли в тази котловина.
Местното население ги убеждавало да не влизат в рисковата котловина, само че мъжете били физически мощни, закоравели от живота и работата в златните мини и не се страхували от нищо. Освен това жаждата за лесни пари и вярата да се откри злато ги предиздвикали да не помнят за всички страхове и да се насочат към непознатото.
След като хората отишли в долината, никой не ги видял към този момент живи. Три години по-късно телата им били открити обезглавени. Това бил първият подобен случай, който публично бил регистриран от канадската полиция. Но не и последният. След това регионът бе именуван Долината на безглавите, а хората почнали да изчезват тук доста по-често. И всякога, когато телата на изчезналите били намирани, те били обезглавени.
Първоначално полицията била уверена, че гибелта по някакъв метод е обвързвана с тайфа от разбойници, които работят в планините. И в действителност всичко изглеждало много безапелационно: от златотърсачите се чака да имат злато, което привличало всевъзможни нарушители.
Имало друга версия, съгласно която залежите на злато в долината са били предпазени от гости от локалните поданици. Но самите индианци били уверени, че хората са били жертви на саскуоч - хуманоидно създание, което живеело в долината.
В другите култури и митове има един общ облик на това страшилище, което живеело в планините и горите, и се наричало от всички по разнообразни способи: йети, авдошка, бигфут, алмаст, енжей. Общото им име е снежен човек. Според тези, за които се твърди, че са срещнали тези същества, снежните хора имат височина от човешка до три метра, тъмна кожа и гъста коса по цялото тяло. И макар че множеството учени се базират със песимизъм за сходни истории, не съществуват и скелети или кожи от тези същества, само че има периодически изказвания за срещи със снежни хора в разнообразни елементи на планетата.
И по този начин, ето, в Долината на безглавите, съгласно легендите на локалното население, живее тайнствен саскуоч. Мнозина са сигурни, че той, както и преди - през 1978 година търсел своите жертви измежду златотърсачите. Но този път това били учени, които пристигнали да учат аномалната околност. Последните думи, които те съумели да предадат по радиото, били: " От скалите излиза пустош! " През 1997 година същата орис споходила и друга група откриватели, чиито членове този път не били единствено учени, само че и експерти по аномалии, а даже и военни. И те доста нагледно описали последното забелязано: " Плътна мъгла ни заобикаля... "
Алпинисти, които са посетили Канадската котловина през 2000 година, също оповестяват за огромното хуманоидно създание, което видели. Твърди се, че е покрито с черна вълна и доста бързо се придвижва на две несъразмерно къси долни крака. Като цяло, до 1973 година са записани към петдесет случая на срещи с това необичайно творение. От време на време обаче има туристи, които не обръщат внимание на локалните митове и отиват в тази смъртоносна канадска Безглава котловина.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ