Дивотинският манастир – огнище на просвещението в миналото, днес завладява с духовната чистота
В северните скатове на Люлин планина, където се вливат две дребни поточета, Дреново присое и Меча дупка, на десетина километра от село Дивотино, югозападно от град Банкя, се е сгушил един от най-старите и непокътнати манастири в Софийско - Дивотинският манастир " Света Троица ", съобщи кореспондент на БГНЕС.
За основаването на манастира има нищожни писмени данни. Една остаряла легенда споделя следното: Мъж и жена, като орали равнищата си, намерили в земята огромна глинена делва с жълтици. Решели с това имане да построят манастир. Натоварили делвата на магаре и споделили, че където спре магарето, там ще построят манастир. Така и станало. Магарето паднало сред два бързи ручея и умряло. Извикали занаятчия и почнали градежа на храма. Това станало през 1046 година – в деня на стогодишнината от гибелта на свети Йоан Рилски.
Местността, където е открита делвата, и през днешния ден се назовава " Имането ".
По време на кърджалийските безредици свещеник на манастира е бил йеромонах Петър, който е оставил следната приписка: Да се знае, по кое време седеха кърджадлиите в Брезник во 1806 лето месец декември, шести ден. Не стигнало им тогай золумите на кърджалиите, та некой Хасан Ходжа от Брезник, пристигнал с двама сеймени та взеха стадото овце, крави, волове и коне на манастира.
Съществува легенда, че като подкарали добитъка, застигнал ги мрачен облак, гръм блъснал ходжата и той починал тутакси. Уплашените сеймени го погребали, а добитъкът се върнал в манастира. От тогава местността се назовава " Ходжи гроб ".
Манастирът е бил богат – имал 3000 декара гори и 1000 декара ниви и ливади. Границите на манастирските парцели са били отбелязвани с каменни кръстове.
В манастира е намирал леговище Апостолът на свободата – Васил Левски.
Старият храм и манастирските здания са възобновени през 1902 година при игумена йеромонах Йосиф и йеромонах Максим Хилендарски, откакто три пъти, е бил опожаряван през турското иго. Църквата е еднокорабна, с две дребни странични ниши и съставлява кръстообразен, еднокуполен храм с притвор.
Манастирът е назовават още и Царски манастир, заради честото му навестяване от цар Фердинанд, който подарил на игуменката майка Клавдия две файтони – едната представителна, а другата за циркулиране на парцелите. До остарелия храм има плоча, която свидетелства за това.
В момента църквата се възвръща. Отвън е изцяло реставрирана. Сега специалисти възвръщат и стенописите.
От летописите излиза наяве, че Дивотинският манастир е огнище на националното просвещение. В манастира е съществувало и килийно учебно заведение. /БГНЕС
За основаването на манастира има нищожни писмени данни. Една остаряла легенда споделя следното: Мъж и жена, като орали равнищата си, намерили в земята огромна глинена делва с жълтици. Решели с това имане да построят манастир. Натоварили делвата на магаре и споделили, че където спре магарето, там ще построят манастир. Така и станало. Магарето паднало сред два бързи ручея и умряло. Извикали занаятчия и почнали градежа на храма. Това станало през 1046 година – в деня на стогодишнината от гибелта на свети Йоан Рилски.
Местността, където е открита делвата, и през днешния ден се назовава " Имането ".
По време на кърджалийските безредици свещеник на манастира е бил йеромонах Петър, който е оставил следната приписка: Да се знае, по кое време седеха кърджадлиите в Брезник во 1806 лето месец декември, шести ден. Не стигнало им тогай золумите на кърджалиите, та некой Хасан Ходжа от Брезник, пристигнал с двама сеймени та взеха стадото овце, крави, волове и коне на манастира.
Съществува легенда, че като подкарали добитъка, застигнал ги мрачен облак, гръм блъснал ходжата и той починал тутакси. Уплашените сеймени го погребали, а добитъкът се върнал в манастира. От тогава местността се назовава " Ходжи гроб ".
Манастирът е бил богат – имал 3000 декара гори и 1000 декара ниви и ливади. Границите на манастирските парцели са били отбелязвани с каменни кръстове.
В манастира е намирал леговище Апостолът на свободата – Васил Левски.
Старият храм и манастирските здания са възобновени през 1902 година при игумена йеромонах Йосиф и йеромонах Максим Хилендарски, откакто три пъти, е бил опожаряван през турското иго. Църквата е еднокорабна, с две дребни странични ниши и съставлява кръстообразен, еднокуполен храм с притвор.
Манастирът е назовават още и Царски манастир, заради честото му навестяване от цар Фердинанд, който подарил на игуменката майка Клавдия две файтони – едната представителна, а другата за циркулиране на парцелите. До остарелия храм има плоча, която свидетелства за това.
В момента църквата се възвръща. Отвън е изцяло реставрирана. Сега специалисти възвръщат и стенописите.
От летописите излиза наяве, че Дивотинският манастир е огнище на националното просвещение. В манастира е съществувало и килийно учебно заведение. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ