Хората в Новград не искат да се разделят с паметника на Ленин
В селото се гордеят с единствения монумент на Ленин в България
ГЕРБ-СДС и „ Демократична България “ внесоха проектозакон с допълнения към признатия преди 22 години закон, с който комунистическият режим се афишира за незаконен. Според предложенията паметниците и знаците от епохата би трябвало да бъдат отстранени или преместени в музей. Това се отнася и за единствения монумент на Ленин в България – в село Новград, Ценовско, само че локалните хора не са съгласни да се разделят с атракцията си, споделя репортаж на.
Според проектозакона всички органи на държавната и локалната власт, техните териториални звена, публично-правни организации, просветителни институции, юридически и физически лица се задължават да махнат от обществените места знаци във прослава на комунизма и Българската комунистическа партия. Символите могат да бъдат предоставени на Музея за социалистическо изкуство.
Ако пък даден монумент не може да бъде изместен, върху него би трябвало да се инсталира табела със следния надпис: „ Комунистическият режим в България от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година, довел страната до национална злополука, и активността на Българската комунистическа партия са оповестени за незаконни със закон, признат от 38-ото Народно заседание. “
За хората от Новград обаче паметникът на Ленин прави селото им една от туристическите атракции за чужденците. Той е повдигнат през 1975 година, а негов създател е румънският ваятел Борис Караджа, който пет години по-рано прави същия монумент в Русе. И до момента в който русенската фигура е демонтирана през 1990 година, тази в Новград е съхранена с помощта на локалните поданици.
Паметникът на Ленин е подложен върху земя, одържавена през 60-те години на 20 век за изграждане на постройка на „ Напоителни системи “. На общоселско заседание обаче била възприета друга концепция – селото да се снабди с бронзова фигура в цялостен растеж на руския водач, чието име носело локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Парите били събрани посредством тогавашното „ самооблагане “ по време на социализма, при което за локалния бюджет се отчисляват по 2 % от заплатата на всеки гражданин.
След демократичните промени земята била върната на притежателите ѝ с реституцията. Наследницата възстановила на общината сумата от 700 лв., която в миналото родителите ѝ били получили за отчуждаването на имота от 700 кв. м. Тя обаче решила да остави паметника на Ленин, защото била съгласна с желанието на общината той да се трансформира в туристическа атракция.
Бумът на демокрацията в Източна Европа през 90-те години докара от всеобщо заличаване на паметниците на комунизма, което пък ги направи забавни за чужденците. Точно по това време финландски предприемач се появява в Новград, с цел да купи паметника на Ленин. Срещу сумата от 27 000 $ той възнамерявал да го демонтира и отнесе в Хелзинки, само че получил безапелационен отвод.
ГЕРБ-СДС и „ Демократична България “ внесоха проектозакон с допълнения към признатия преди 22 години закон, с който комунистическият режим се афишира за незаконен. Според предложенията паметниците и знаците от епохата би трябвало да бъдат отстранени или преместени в музей. Това се отнася и за единствения монумент на Ленин в България – в село Новград, Ценовско, само че локалните хора не са съгласни да се разделят с атракцията си, споделя репортаж на.
Според проектозакона всички органи на държавната и локалната власт, техните териториални звена, публично-правни организации, просветителни институции, юридически и физически лица се задължават да махнат от обществените места знаци във прослава на комунизма и Българската комунистическа партия. Символите могат да бъдат предоставени на Музея за социалистическо изкуство.
Ако пък даден монумент не може да бъде изместен, върху него би трябвало да се инсталира табела със следния надпис: „ Комунистическият режим в България от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година, довел страната до национална злополука, и активността на Българската комунистическа партия са оповестени за незаконни със закон, признат от 38-ото Народно заседание. “
За хората от Новград обаче паметникът на Ленин прави селото им една от туристическите атракции за чужденците. Той е повдигнат през 1975 година, а негов създател е румънският ваятел Борис Караджа, който пет години по-рано прави същия монумент в Русе. И до момента в който русенската фигура е демонтирана през 1990 година, тази в Новград е съхранена с помощта на локалните поданици.
Паметникът на Ленин е подложен върху земя, одържавена през 60-те години на 20 век за изграждане на постройка на „ Напоителни системи “. На общоселско заседание обаче била възприета друга концепция – селото да се снабди с бронзова фигура в цялостен растеж на руския водач, чието име носело локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Парите били събрани посредством тогавашното „ самооблагане “ по време на социализма, при което за локалния бюджет се отчисляват по 2 % от заплатата на всеки гражданин.
След демократичните промени земята била върната на притежателите ѝ с реституцията. Наследницата възстановила на общината сумата от 700 лв., която в миналото родителите ѝ били получили за отчуждаването на имота от 700 кв. м. Тя обаче решила да остави паметника на Ленин, защото била съгласна с желанието на общината той да се трансформира в туристическа атракция.
Бумът на демокрацията в Източна Европа през 90-те години докара от всеобщо заличаване на паметниците на комунизма, което пък ги направи забавни за чужденците. Точно по това време финландски предприемач се появява в Новград, с цел да купи паметника на Ленин. Срещу сумата от 27 000 $ той възнамерявал да го демонтира и отнесе в Хелзинки, само че получил безапелационен отвод.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ