Държавният дълг на България скочи с рекордни темпове за едно тримесечие
Страната ни е втора в Европейски Съюз по скорост на задлъжняване, до момента в който ръководещите виждат " позитивен сигнал "
България продължава да губи фискалната си дисциплинираност с тревожна скорост. Новите данни на Евростат за третото тримесечие на 2025 година разкриват, че държавният дълг е повишен до 28.4% от Брутния вътрешен артикул (БВП). Това съставлява скок от 2.1 процентни пункта единствено за три месеца – ритъм, който ни подрежда на второ място в целия Европейски съюз по експедитивност на задлъжняване, изпреварени само от Люксембург.
Спиралата на дълга се стяга
Докато формалните известия се пробват да показват данните като " позитивен сигнал " поради ниската база по отношение на страни като Гърция и Италия, по-дълбокият разбор демонстрира рискова наклонност. За съпоставяне, в края на първото тримесечие на 2025 година дългът беше едвам 23.9%. Това значи, че единствено за шест месеца отговорностите на страната са набъбнали с близо 5% от Брутният вътрешен продукт.
Този внезапният скок кореспондира с нападателната политика на изтегляне на нови заеми през миналата година. Само през юли 2025 година България изтегли нов външен дълг в размер на над 6 милиарда лв. (3.2 милиарда евро) при лихви, които въпреки и по-ниски от пазарните, натоварват бюджета с милиони левове годишно за обслужване.
Къде отиват парите?
Основните рецензии на икономистите са, че този нов дълг не се влага в промени или инфраструктура, а се употребява за покриване на настоящи разноски и дефицити. Бившият министър Николай Василев предизвести още през 2025 година, че страната върви към " румънски сюжет " на бюджетна рецесия и че действителният недостиг може да надвиши доста формалните прогнози.
Проф. Боян Дуранкев също сигнализира, че България влиза в листата на " дълговите наркомани " със средногодишен растеж на дълга от 16% – ритъм, който, в случай че се резервира, може да докара до надхвърляне на маастрихтските критерии до края на десетилетието.
Европейският подтекст
Въпреки утежняването, България остава измежду страните с най-ниско безусловно равнище на дълга в Европейски Съюз, където междинното равнище е към 82%. Това обаче е слаба разтуха, в случай че наклонността на ускорено струпване се резервира. Големите стопански системи като Франция (над 114%) и Италия (близо 138%) от дълго време са в дългова серпантина, само че те разполагат с икономическа мощност, която България няма.
Загубата на фискална дисциплинираност тъкмо сега, когато страната влезе в еврозоната (от 1 януари 2026 г.), слага под въпрос способността ни да поддържаме икономическа непоклатимост без валутния ръб като котва.
България продължава да губи фискалната си дисциплинираност с тревожна скорост. Новите данни на Евростат за третото тримесечие на 2025 година разкриват, че държавният дълг е повишен до 28.4% от Брутния вътрешен артикул (БВП). Това съставлява скок от 2.1 процентни пункта единствено за три месеца – ритъм, който ни подрежда на второ място в целия Европейски съюз по експедитивност на задлъжняване, изпреварени само от Люксембург.
Спиралата на дълга се стяга
Докато формалните известия се пробват да показват данните като " позитивен сигнал " поради ниската база по отношение на страни като Гърция и Италия, по-дълбокият разбор демонстрира рискова наклонност. За съпоставяне, в края на първото тримесечие на 2025 година дългът беше едвам 23.9%. Това значи, че единствено за шест месеца отговорностите на страната са набъбнали с близо 5% от Брутният вътрешен продукт.
Този внезапният скок кореспондира с нападателната политика на изтегляне на нови заеми през миналата година. Само през юли 2025 година България изтегли нов външен дълг в размер на над 6 милиарда лв. (3.2 милиарда евро) при лихви, които въпреки и по-ниски от пазарните, натоварват бюджета с милиони левове годишно за обслужване.
Къде отиват парите?
Основните рецензии на икономистите са, че този нов дълг не се влага в промени или инфраструктура, а се употребява за покриване на настоящи разноски и дефицити. Бившият министър Николай Василев предизвести още през 2025 година, че страната върви към " румънски сюжет " на бюджетна рецесия и че действителният недостиг може да надвиши доста формалните прогнози.
Проф. Боян Дуранкев също сигнализира, че България влиза в листата на " дълговите наркомани " със средногодишен растеж на дълга от 16% – ритъм, който, в случай че се резервира, може да докара до надхвърляне на маастрихтските критерии до края на десетилетието.
Европейският подтекст
Въпреки утежняването, България остава измежду страните с най-ниско безусловно равнище на дълга в Европейски Съюз, където междинното равнище е към 82%. Това обаче е слаба разтуха, в случай че наклонността на ускорено струпване се резервира. Големите стопански системи като Франция (над 114%) и Италия (близо 138%) от дълго време са в дългова серпантина, само че те разполагат с икономическа мощност, която България няма.
Загубата на фискална дисциплинираност тъкмо сега, когато страната влезе в еврозоната (от 1 януари 2026 г.), слага под въпрос способността ни да поддържаме икономическа непоклатимост без валутния ръб като котва.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ