Среща с един от шестимата жители на Змиево – между зимна приказка и реалност
В сърцето на Родопите, където зимите са строги, а хората малко, живее дядо, чието име остава мистерия, само че чийто дух и топлота озаряват снежните пейзажи. В село Змиево, което на брой е по-малко от пръстите на едната ръка, срещаме един от четиримата старци, оставили се на усамотението и спомените от отминали времена.
Въпреки че е на седемдесет години, този дядо прекосява четири часа път през снега от селото до основния път, където пътува на автостоп до най-близките обитаеми места. За дядото, споделил усмивката си, само че и тъгата за изчезващия живот в родните му Родопи, описа Светльо Христов в обществените мрежи.
" Ние плачем за деца ", споделя възрастният човек, наблягайки, че младежите са прекомерно заети да строят кариери в огромните градове, оставяйки зад себе си пустеещите родни места.
Думите му са пронизващи: " Правете деца, и ги обичайте безусловно " - апел, който звучи като ехтене в пустотата на заснежените поляни и изоставените къщи на Змиево.
Разговорът сред двамата мъже се трансформира в разсъждение за живота, издръжливостта и смисъла на общността. В тези дребни села, където всяка стъпка е отпечатък в снега, всяка дума – ехтене във времето, животът към момента пулсира. И до момента в който дядото продължава пътя си, оставяйки следи в снега, ние оставаме с чувството за нещо постоянно – вярата, че даже в най-изолираните кътчета човешкото наличие и топлота могат да трансформират зимната тишина.
Ето какво написа Светльо Христов във Фейсбук:
Една по-различна позиция на Родопите. Днес срещнах този 70-годишен дядо. Името си не сподели, само че беше доста щастлив, че вижда младежи. Сподели, че върви 4 часа от селото до основния път, а от там на стоп до Смилян или Рудозем. Беше ухилен и даже се майтапеше с годините, тежката зима и пътуването на стоп. На тръгваме сподели:
“Ние плачем за деца. Родопите се обезлюдяват, тъй като хората са прекомерно заети да градят кариера в огромния град. Правете деца и ги обичайте безусловно ”.
Село Змиево - 6 непрекъснати поданици, 4 от които на напреднала възраст.
Въпреки че е на седемдесет години, този дядо прекосява четири часа път през снега от селото до основния път, където пътува на автостоп до най-близките обитаеми места. За дядото, споделил усмивката си, само че и тъгата за изчезващия живот в родните му Родопи, описа Светльо Христов в обществените мрежи.
" Ние плачем за деца ", споделя възрастният човек, наблягайки, че младежите са прекомерно заети да строят кариери в огромните градове, оставяйки зад себе си пустеещите родни места.
Думите му са пронизващи: " Правете деца, и ги обичайте безусловно " - апел, който звучи като ехтене в пустотата на заснежените поляни и изоставените къщи на Змиево.
Разговорът сред двамата мъже се трансформира в разсъждение за живота, издръжливостта и смисъла на общността. В тези дребни села, където всяка стъпка е отпечатък в снега, всяка дума – ехтене във времето, животът към момента пулсира. И до момента в който дядото продължава пътя си, оставяйки следи в снега, ние оставаме с чувството за нещо постоянно – вярата, че даже в най-изолираните кътчета човешкото наличие и топлота могат да трансформират зимната тишина.
Ето какво написа Светльо Христов във Фейсбук:
Една по-различна позиция на Родопите. Днес срещнах този 70-годишен дядо. Името си не сподели, само че беше доста щастлив, че вижда младежи. Сподели, че върви 4 часа от селото до основния път, а от там на стоп до Смилян или Рудозем. Беше ухилен и даже се майтапеше с годините, тежката зима и пътуването на стоп. На тръгваме сподели:
“Ние плачем за деца. Родопите се обезлюдяват, тъй като хората са прекомерно заети да градят кариера в огромния град. Правете деца и ги обичайте безусловно ”.
Село Змиево - 6 непрекъснати поданици, 4 от които на напреднала възраст.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ