Луджев: Политиката днес е политиканство, партизанщина и игри на групови интереси
Днес е денят, в който почитаме жертвите на комунистическия режим. Навършват и 82 години от първите присъди на по този начин наречения Народен съд, който осъжда на гибел представители на политическото и военно управление на България.
Няма точни данни какъв брой индивида губят живота си по време на ръководството на тоталитарната власт, счита се че са близо 18 хиляди. В „ Историите на Мария Йотова “ - поредицата „ Свидетели на прехода “ по NOVA ви срещаме с Димитър Луджев, един от по този начин наречената първа вълна политици, които поемат България след комунистическия режим.
„ Този ден е знак на комунистическия режим. Хората приказват за жертви, само че малко осъзнават, че тогава бяха разстреляни огромна част от българската интелигенция “, съобщи някогашният вицепремиер (1990–1991).
Според него целият смисъл е бил промяна на системата, която е трябвало да се извърши посредством мирни, демократични средства. „ Голяма част от нас бяхме в дисидентските придвижвания. Това за нас беше битка с режима и битка за народна власт. Никой от нас не е бил професионален политик, само че хода на събитията ни трансформира в политици – някои станахме държавници, други – не “, акцентира Луджев.
Луджев напомни бурните събития от 11 юни 1990 година, които назова „ дeтето на революцията “. „ София беше залята от протестиращи. Хората плачеха, тъй като не чакаха загубата на изборите. Аз дойдох от Бургас и видях по какъв начин медицинският личен състав беше арестуван на входа. Опитвахме се да убедим хората да не прибягват до принуждение, с цел да не се повторят нещастията като в Румъния “, описа той.
По тематиката за актуалната политика Луджев бе сериозен: „ Няма никакво място за съпоставяне сред първите демократични избори и сегашните. Сегашната битка е за власт и клиентелистки ползи. Липсват хора с държавническо мислене, които да извършат нужните промени за рационализация на страната “.
Той означи и недостига на мощни държавници у нас: „ При нас дефицитът е огромен. Иван Костов имаше управнически потенциал, само че по-късно няма кой да се мери с него. Персоналната деградация е главният проблем на българската политика “.
Луджев показа и мемоари от интернационалните срещи: „ В Европа видях огромни политици като Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Горбачов – те към този момент ги няма. У нас съвсем не съществуват такива персони. Политиката през днешния ден е политиканство, партизанщина и игри на групови ползи. Основната мотивация е пари и власт “.
Относно образуването на първото демократично държавно управление Луджев напомни: „ Аз предложих Дмитър Попов на президента Желев за министър председател. Търсенето на подобаващ претендент беше мъчно – имаше политически съглашения и паритет сред опозицията и самостоятелен министър-председател. Това беше един от решаващите моменти на нашата гражданска война “.
