В сърцето на Парк Света Троица“ се намира една обикновена

В сърцето на Парк „ Света Троица “ се намира една елементарна чешма. Или най-малко се намираше. В последните седмици това място се е трансформирало не в източник на вода, а в знак на безконтролното образование, публичната незаинтересованост и родителската капитулация.

Днес най-високият и междинният струйник не работят. Най-ниският – предопределен за домашни любимци – е на път също да „ се съобщи “. Причината не е в неприятната поддръжка. Не е и в старостта на оборудването. Причината е в децата. Или по-точно – в неналичието на образование. И още по-точно – в родителите, които комфортно са не запомнили, че имат такава функционалност.

От чешма до водно оръжие

Децата пълнят револвери, балони, заливат терена, трансформират пътеката в кално полесражение. Нищо извънредно, ще кажете. Лято е. Играят си. Да, само че за сметка на нещо, което служи на всички – възрастни, деца, домашни любимци. Чешмата не е шадраван за развлечение. Тя е инфраструктура. Общинска. Платена от нас. Унищожавана отново от нас. Или с мълчанието ни – от нашето безразличие.

А родителите? Снакс и бира по пейките.

Докато децата изтезават струйниците като в опит по физика без контрол, родителите седят на пейките. Не тъй като не виждат. А тъй като не им пука. Поколението на „ дай му независимост “ явно не разграничава независимост от разпасаност. А след това същите тези родители ще се питат за какво младежът им псува на улицата и хвърля фас от балкона.

Не, казусът не е в чешмата. Тя е просто признак. Симптом на общество, което не умее да възпитава, само че е извънредно положително в това да оправдава. „ Те са деца. “ „ Горещо е, дано се забавляват. “ „ Не се карай, да не се травмира. “

Всъщност – травматичното е да израснеш в свят, където никой не те учи на граници. Където чупенето не води до последствия. Където „ не “ не съществува.

Ето какво написа във Facebook Kalin Stoyanov:

Става въпрос за чешмичката за вода в Парк “Света Троица ”. След като в последния месец следих всекидневно вакханалията от дечурля изтезаващи чешмичката по всевъзможни вероятни способи, резултатът към днешна дата е, че най-високия и междинния струйник са навън и към този момент не работят. Най-ниският, за домашни любимци, от въртене на целия кран, в търсене на метод да си пълним балончетата и водните револвери или просто да заливаме терена в тиня и локви, е към този момент със скъсано уплътнение и чакам до ден-два и той да банкрутира. И от всички там надали има и 30%, които са пристигнали да употребяват чешмичката по предопределение. Основната употреба е за пълнене балончета и револвери, за което тя НЕ е пригодена.

Най-тъжното е, че всички околни възрастни се държат по този начин, като че ли нищо неправилно не виждат и никой не си прави труда най-малко поне да възпира децата. Родителите им пък най-много. Всички са се разположили с бири и снаксове по пейки и кафенета и като че ли въобще не са чували, че имат деца. Предполагам всички знаете приказката за първите 7 години. Като виждам на много от тези деца под тази възраст възпитанието самоуверено е оставено на автопилот, по нашенски - на самотек. После всички са сюрпризирани от кое място се пръкват всякакви “локали ”, тийн банди и други такива арогантни хлапета. Аз ще ви кажа. Тръгва се от счупените чешмички за вода, изкъртените пейки и чувството за цялостна липса на надзор и някаква отговорност. И приказката “Ама те са единствено деца ” не ми я пробутвайте като мотив. Това е следващото опрощение на родителите да избягат от отговорността за държанието и възпитанието на децата си. Крайно време е да схванем, че разликата сред независимост и разпасаност, е в отсъствието на отговорност.

Днес чешмата е счупена. Утре ще е люлката. После – пейката. След това – цялото чувство за ред, общност и грижа. От едно „ нищо “ израстват цели генерации без ориентир. И в случай че през днешния ден не се намесим – не с яд, а с отговорност, на следващия ден децата ще заплащат цената. Със личната си празнина.