Село Пиперица отбеляза 150 години от изграждането на селския храм
В санданското село Пиперица означиха 150 години от построяването на локалния храм. Селото има десетина непрекъснати поданици. За празника обаче храмът се извърши с хора, чиито корени са от този край.
Църквата в село Пиперица в миналото е била всичко за локалните хора. Градили са я с доста труд, ограничения и религия.
" Участвали са безусловно всички хора от селото, кой с каквото може, и по този начин е издигнат храмът. Иконите са доста хубави ", разяснява Македонка Попова.
В храма е работил известният в района зограф Яков Николай. Заради скъпите икони и забавната архитектура църквата е оповестена за монумент на културата. В нея е било и първото селско учебно заведение.
" Над черквата, в една огромна стая – първо поделение, тогава казвахме, и четвърто ", изясни Живка Генчева.
Тържествена работа за празника отслужи неврокопският митрополит Серафим.
" Гледайки храма в неговия непокътнат тип, той ни приказва доста за вярата на нашите предшественици ", сподели той.
Църквата е наречена " Вси светии ", а храмовият ѝ празник е в неделя. В селото обаче решили да отбележат годишнината на храма на празника на Свети Дух, защото предците им са правели на този ден тук курбан за здраве. Много от пристигналите за празника се отдадоха на мемоари.
" Ние, в случай че няма такива празници, не можем да се забележим с хората. Затова е празникът - с цел да се виждат хората, с цел да се съберат ", съобщи Елена Попова.
Сред тези, които постоянно идват в селото и се отбиват в храма, е Славчо Григоров от Перник.
" Никога не сме прекъсвали връзката с родното село. Аз съм кръстен в тая черква и всяка събота, неделя с моя брат сме тука ", описа той.
Славчо ни заведе в камбанарията, с цел да ни покаже по кое време е построена постройката.
" Ето тука е годината, която е издигната: 1871г. ", сподели той.
Някои от пристигналите стопираха за момент и пред остаряла къща, в която било преместено началното учебно заведение от църквата. То затваря порти преди 6-7 десетилетия. Надписът над входа му обаче е непокътнат, като че ли неподвластен на времето. През втората половина на 20-и век локалните почнали да се изселват в разнообразни региони на България. Винаги обаче за празника Св.Дух идвали в родното си село, с цел да се съберат край храма. Традиция, която съблюдаваха и в този момент.
Репортер:Николай Янев
Църквата в село Пиперица в миналото е била всичко за локалните хора. Градили са я с доста труд, ограничения и религия.
" Участвали са безусловно всички хора от селото, кой с каквото може, и по този начин е издигнат храмът. Иконите са доста хубави ", разяснява Македонка Попова.
В храма е работил известният в района зограф Яков Николай. Заради скъпите икони и забавната архитектура църквата е оповестена за монумент на културата. В нея е било и първото селско учебно заведение.
" Над черквата, в една огромна стая – първо поделение, тогава казвахме, и четвърто ", изясни Живка Генчева.
Тържествена работа за празника отслужи неврокопският митрополит Серафим.
" Гледайки храма в неговия непокътнат тип, той ни приказва доста за вярата на нашите предшественици ", сподели той.
Църквата е наречена " Вси светии ", а храмовият ѝ празник е в неделя. В селото обаче решили да отбележат годишнината на храма на празника на Свети Дух, защото предците им са правели на този ден тук курбан за здраве. Много от пристигналите за празника се отдадоха на мемоари.
" Ние, в случай че няма такива празници, не можем да се забележим с хората. Затова е празникът - с цел да се виждат хората, с цел да се съберат ", съобщи Елена Попова.
Сред тези, които постоянно идват в селото и се отбиват в храма, е Славчо Григоров от Перник.
" Никога не сме прекъсвали връзката с родното село. Аз съм кръстен в тая черква и всяка събота, неделя с моя брат сме тука ", описа той.
Славчо ни заведе в камбанарията, с цел да ни покаже по кое време е построена постройката.
" Ето тука е годината, която е издигната: 1871г. ", сподели той.
Някои от пристигналите стопираха за момент и пред остаряла къща, в която било преместено началното учебно заведение от църквата. То затваря порти преди 6-7 десетилетия. Надписът над входа му обаче е непокътнат, като че ли неподвластен на времето. През втората половина на 20-и век локалните почнали да се изселват в разнообразни региони на България. Винаги обаче за празника Св.Дух идвали в родното си село, с цел да се съберат край храма. Традиция, която съблюдаваха и в този момент.
Репортер:Николай Янев
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ