В самохвалството има една фраза, която ме подлудява: Винаги давам

В самохвалството има една фраза, която ме подлудява: „ Винаги давам 110% от себе си “.  Като изключим чисто математическата неспособност за реализиране на сходно начинание, тази фраза допуска, че най-хубавият метод да бъдете ефикасни в работата си е като от самото начало влагате всичките си старания върху това, което вършиме. Колкото и добре да звучи, този метод просто не носи предстоящите резултати.

Създаването на висококачествена работа изисква цялостното ви внимание и продължителни старания. Вземете за образец правенето на отчет – може да съберете доста данни, да ги визиите в разнообразни графики и да напишете обобщение. След това може да редактирате документа и да подберете по-добри думи, с цел да акцентирате върху избрани резултати, които желаете да наблегнете. Всяка една от тези стъпки лишава не малко време.

За страдание, времето е стеснен запас. Начинът, по който го използваме, основава по този начин наречените различни разходи/цени (оpportunity costs). Това е термин от стопанската система, които се употребява за обозначаване на нещата, които е можело да извършите, в случай че сте вложили ресурсите си в нещо друго. Времето, което отделяте на избран план, е време, което сте можели да употребявате за безчет други неща.

Тук идва и значимата част. По всеки план, по който работите в работата, би трябвало да сте ефикасни, само че не постоянно е нужно да сте. Имейл, който сте изпратили до ваш сътрудник, които се намира на същото равнище в организацията като вас, мое да има правописни неточности и да не е съвършено спретнат, само че той може да генерира мечтаната реакция от ответната страна, без да нанесе вреди върху връзките ви. Когато обаче изпращате писмо да вашия началник, би трябвало да сте по-внимателно. Едно е да вършиме къса презентация пред сътрудниците от вашия екип и напълно друго е да презентирате артикул на евентуален нов клиент.

Иначе казано, ключът към триумфа в работата е в това, което Джон Пейн, Джеймс Бетман и Ерик Джонсън назовават „ компромис сред усилието и точността “. Всеки от нас има доста тактики за това по какъв начин да извършва дилемите си в работата. Някои от тях изискват повече време, а други вложение на повече старания. В множеството случаи тактиките, предвиждащи вложение на повече старания, водят до по-добри резултати от останалите.

За да максимизирате продуктивността си, би трябвало първо да разберете в кои задания си заслужава да давате най-хубавото от себе си, в кои задоволително да се стараете и в кои не е нужно да влагате особени старания. С други думи, би трябвало да влагате 10% от себе си в дилемите, за които това е задоволително, 50% в тези, които изискват 50% и да запазите най-хубавото от себе си, или в случай че желаете да го наречете с клишето 110%, за дилемите, които си го заслужават.

Разбира се, с цел да овладеете до съвършенство компромиса сред точността и усилието, би трябвало да отделите и малко време за разрешаването на спора, който той поражда. Говорете с сътрудниците си за това на кои планове би трябвало да отдадете цялостното си внимание и кои могат да бъдат свършени по-бързо и без особени старания. Разбира се, в опитите си да постигнете този компромис ще вършиме и неточности. В последна сметка, в случай че непрекъснато представяте планове, които са задоволително положителни, то евентуално влагате прекалено много старания във всичко което вършиме. Добре е понякога да ви се постанова да коригирате пропуски и даже да стартирате работа от начало, тъй като това е знак, че въпреки всичко имате ясни цели и не отделяте еднообразно внимание на всичко. Макар че да се бърка не е по никакъв начин прелестно, краткотрайните пречки си заслужават опцията да разпределяте по-добре времето си и да  постигате повече в дълготраен проект.

.....................

Арт Маркман , когнитивен психолог и създател на книгата „ Умното мислене “, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев