Николай Симаков – художникът на Самарското знаме
В Самарския регионален музей за творби на изкуството се съхранява автопортретът на Симаков – високо чело на интелигент, пухкави мустаци, огромни живи очи, изпитателно се взират в фена.
Такъв е бил този другар и сподвижник на Пьотър Алабин. Портретът е предаден на музея през 1900 година от вдовицата на художника, Е. Д. Симакова. Тя играе значима роля в живота на брачна половинка си и е била деен държавник. През 1868 Е.Д. Симакова, дружно с Олга Г. Аксакова и съпрузите Алабин взе участие в музикално-литературна вечер, в интерес на гладуващите, а през 1880 година тя подарява на Самарската социална библиотека 185 книги.
Николай Евграфович Симаков – художник, етнограф, е роден през 1828 година в Симбирск. Завършил е Императорската художествена академия. Той се увлича от акварелната техника, както и проучването на етнографията, по-специално – античните орнаменти.
През 1870-1875 година се занимавал с проучване на националното изкуство на чувашите в Самарска губерния.
Как се е създавало знамето
Несъмнено, съпрузите Симакови са били в близко другарство с Варвара и Пьотр Алабин, изпратили двамата си синове, с цел да вземат участие в освободителната битка на сърбите, като споделяли патриотичните и хуманните им настроения. Симакови с екстаз приели концепцията на семейство Алабин да изпратят на вдигналия въстание български народ знак на откровена поддръжка.
Знаейки склонността на Симаков към орнаменталистиката, Пьотър Владимирович му поръчал да направи схема на бъдещата светиня на българските бунтовници. Николай Евграфович се заел с изработването на Самарското знаме през 1876г. Любовта на художника към националното творчество се демонстрира в орнаментите за Самарското знаме и неговата символика. Варвара Василиевна Алабин собственоръчно избродирала лика на Богородица.
Самарската градска администрация заплатила за скицата и материалите за знамето общо 320 рубли 50 копейки. Монахини се отказали от възнаграждение на тяхната работа, заявявайки, че ” се радват да бъдат потребни във времето, когато другите подаряват пари. ”
Живот, в името на изкуството
Напускайки Самара, Николай Симаков работи като асистент секретар на Императорското общество за подучване на изкуствата. Той завежда детското учебно заведение по изобразяване към фабриката за гравиране на скъпоценни камъни в Петергов, а в края на живота си е бил неин шеф. Построена през ХVIII век, фабриката се популяризирала с обработката на скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Особено място в живота на Симаков заема присъединяване му през 1879 година в Самарската научна експедиция, по време на която той е изучавал декоративното изкуство на народите на Русия, събрал огромна сбирка от рисунки на орнаменти от Централна Азия, частично оповестени по-късно в сборника “Изкуството на Средна Азия ” (Санкт Петербург, 1882 г.).
През 1883 година, в следствие работата в Самарската експедиция, в Санкт Петербург той разгласява още един албум – ” Руските орнаменти в старинните мостри на художествено- промишленото произвеждане ”. Тези албуми са извънредно скъп източник на информация за актуалните художници и етнографи.
Николай Евграфович Симаков умира на 24 март 1886г. Петерхов. Погребан е в некропола на Санкт-Птербург.
http://sgpress.ru/Obschestvo/Sozdatel-Samarskogo-znameni76425.html
Такъв е бил този другар и сподвижник на Пьотър Алабин. Портретът е предаден на музея през 1900 година от вдовицата на художника, Е. Д. Симакова. Тя играе значима роля в живота на брачна половинка си и е била деен държавник. През 1868 Е.Д. Симакова, дружно с Олга Г. Аксакова и съпрузите Алабин взе участие в музикално-литературна вечер, в интерес на гладуващите, а през 1880 година тя подарява на Самарската социална библиотека 185 книги.
Николай Евграфович Симаков – художник, етнограф, е роден през 1828 година в Симбирск. Завършил е Императорската художествена академия. Той се увлича от акварелната техника, както и проучването на етнографията, по-специално – античните орнаменти.
През 1870-1875 година се занимавал с проучване на националното изкуство на чувашите в Самарска губерния.
Как се е създавало знамето
Несъмнено, съпрузите Симакови са били в близко другарство с Варвара и Пьотр Алабин, изпратили двамата си синове, с цел да вземат участие в освободителната битка на сърбите, като споделяли патриотичните и хуманните им настроения. Симакови с екстаз приели концепцията на семейство Алабин да изпратят на вдигналия въстание български народ знак на откровена поддръжка.
Знаейки склонността на Симаков към орнаменталистиката, Пьотър Владимирович му поръчал да направи схема на бъдещата светиня на българските бунтовници. Николай Евграфович се заел с изработването на Самарското знаме през 1876г. Любовта на художника към националното творчество се демонстрира в орнаментите за Самарското знаме и неговата символика. Варвара Василиевна Алабин собственоръчно избродирала лика на Богородица.
Самарската градска администрация заплатила за скицата и материалите за знамето общо 320 рубли 50 копейки. Монахини се отказали от възнаграждение на тяхната работа, заявявайки, че ” се радват да бъдат потребни във времето, когато другите подаряват пари. ”
Живот, в името на изкуството
Напускайки Самара, Николай Симаков работи като асистент секретар на Императорското общество за подучване на изкуствата. Той завежда детското учебно заведение по изобразяване към фабриката за гравиране на скъпоценни камъни в Петергов, а в края на живота си е бил неин шеф. Построена през ХVIII век, фабриката се популяризирала с обработката на скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Особено място в живота на Симаков заема присъединяване му през 1879 година в Самарската научна експедиция, по време на която той е изучавал декоративното изкуство на народите на Русия, събрал огромна сбирка от рисунки на орнаменти от Централна Азия, частично оповестени по-късно в сборника “Изкуството на Средна Азия ” (Санкт Петербург, 1882 г.).
През 1883 година, в следствие работата в Самарската експедиция, в Санкт Петербург той разгласява още един албум – ” Руските орнаменти в старинните мостри на художествено- промишленото произвеждане ”. Тези албуми са извънредно скъп източник на информация за актуалните художници и етнографи.
Николай Евграфович Симаков умира на 24 март 1886г. Петерхов. Погребан е в некропола на Санкт-Птербург.
http://sgpress.ru/Obschestvo/Sozdatel-Samarskogo-znameni76425.html
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ