Утре животът може да бъде по-хубав
В салона на " Позитано " 20 нощес се състоя премиера на книгата на Мерсия Макдермот " Ален мак уединен. Биография на Димитър Благоев ". Тя се издава за пръв път у нас от ИК " Синева " на Христо Георгиев. През 2014 година е издадена в Англия. В инициативния комитет за появяването на книгата у нас са Анжел Вагенщайн, доктор Атанас Камбитов, Валентин Караманчев, Владимир Москов, Георги Йорданов, Георги Пирински, Корнелия Нинова, Петър Кънев и други
Водещ на вечерта бе Ивелин Николов, шеф на НПИ " Димитър Благоев ". Присъстващите бяха сюрпризирани с видеозапис на послание на Мерсия Макдермот към българските читатели, изработен предишния месец в дома й в Англия, защото тя към този момент не пътува отвън Лондон. Слово за Благоев и биографията му, написана от Макдермот, произнесе проф. Димитър Генчев, а актрисата Джуни Александрова прочете фрагменти от книгата.
Eто и какво гласи обръщението на Мерсия Макдермот към българите, оповестено във в. " Дума ".
Мерсия Макдермот
" Драги читатели, на първо време желая сърдечно да ви благодаря за вашия интерес към моята биография на Димитър Благоев, четвъртата от моите книги, отдадени на български революционери от интернационално значение. Мотивировката за тези биографии се показва в следната българска сентенция: " Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите ".
Правеше ми мощно усещане, че огромните български революционери постоянно са били и родолюбци, и интернационалисти, без расизъм, без ненавист към други нации. Едно благородно събитие, което за жалост неведнъж липсва в актуалния ни свят. Всеки един от моите герои през разнообразни времена и при разнообразни условия е посветил себе си на битката за независимост, правдивост, тъждество, приятелство сред народите и едно по-светло бъдеще за българите, индиректно - и за цялото човечество. И тази битка продължава и през днешния ден. В някои места робите към момента се борят за независимост, до момента в който свободните се борят за съвършенство, преразказвам известните думи на Яне Сандански.
Аз бих желала моите читатели на всички места - в Англия, в България и другаде, освен да се осведомят за българското минало, а да се въодушевяват от подвизите на моите герои, да намират нещичко в концепциите и активността на тези герои, което им звучи настоящо и което ще им бъде поучително и потребно в сегашните битки за мир, независимост, човешки права и други богатства. Може би и за британския четец разногласията сред тесните социалисти и общоделците съставляват най-големия интерес, тъй като има поучителни паралели сред тези разногласия и сегашните разногласия в лейбъристката партия. Опитът и триумфите на Самоковската комуна също съставляват интерес, тъй като те демонстрират какъв брой доста един социалистически градски съвет би могъл да направи за народа даже при капитализма.
Освен това, у нас, в Англия, феминизмът съставлява един животрептящ въпрос и считам, че мирогледът и активността на безстрашната Вела Благоева биха могли да възбудят необикновен интерес у някои британски читатели. Не е загадка, че аз съм социалист още от ученическите ми години и че като студентка пристигнах в България през 1948 година като член на младежка бригада, с цел да вземам участие в градежа на социализма. Участвах в градежа на язовир " Копринка " и оставам социалист, макар всички станали провали, дефекти, неточности и отклонения. Защото имам вяра, че ще се учим от грешките и няма да ги повтаряме и тъй като идеалът остава, единствено че пътят към него в този момент наподобява по-сложен, по-трънлив и по-обкръжен от рискове, в сравнение с мислехме. Смъртта на всеки един от моите герои съответствува с един тежък, сериозен интервал в историята на тяхното дело, само че техните високи идеали са безсмъртни, осъществими.
В книгата ми за Дядо Благоев изтъквам " Символ верую " на Христо Ботев и като него имам вяра в единната обща мощ на человечески жанр на земното кълбо, с цел да твори положително, в случай че не през днешния ден, тогава на следващия ден. Само би трябвало да имаме вяра и да действаме съгласно нашите благоприятни условия, с цел да осигурим едно по-светло бъдеще за нашите деца и за всички хора.
Пожелавам на читателите ми постоянно да имат вяра, че на следващия ден животът може да бъде по-хубав и по-мъдър и в никакъв случай да не губят тази религия.
Благодаря ви! "
Мерсия Макдермот е английска и българска историчка и писателка. Чуждестранен член е на Българска академия на науките, 1987 година, и лекар хонорис идея на СУ „ Св. Климент Охридски ", 2007 година Родена в семейство на хирург и учителка, през 1948 година приключва съветска лингвистика в Оксфорд. За първи път идва в България през 1947 година През 1948 година се връща още веднъж, с цел да взе участие в Международната младежка бригада на язовир „ Георги Димитров ", през днешния ден „ Копринка ". От 1962 до 1989 година, с къси спирания, писателката историчка живее и твори в България. От 1963 до 1979 година преподава в Английската гимназия в София. Води курс „ Национално-освободителното придвижване в Македония " в Историческия факултет на СУ. Дълги години е председателка на Англо-българското сдружение със седалище в Лондон. Почетен жител е на Благоевград и Карлово, носителка е на високите държавни оценки „ Орден на розата ", медал „ Кирил и Методий " първа степен и медал „ Мадарски конник ". По случай нейната 90-годишнина през 2017 година бе удостоена с оценката „ Златен Век " - огърлие.
Биографията на Димитър Благоев „ Ален мак уединен " на учен Мерсия Макдермот е четвъртата от поредицата ѝ за няколко от най-забележителните българи - Васил Левски, Гоце Делчев и Яне Сандански, които провокираха голям интерес измежду българските читатели. През 2014 година тя разгласява в Англия актуалната книга за Димитър Благоев, която в този момент предлагаме за първи път на българската общност. С присъщата ѝ подробност, изчерпателност и темпераментност тя е основала удивително произведение, разкриващо бурния живот и делото на Дядо Благоев в ония тежки времена преди един век. В него актуалният българин може да откри насочни точки и към отговорите на някои парещи въпроси на нашето съвремие.
Водещ на вечерта бе Ивелин Николов, шеф на НПИ " Димитър Благоев ". Присъстващите бяха сюрпризирани с видеозапис на послание на Мерсия Макдермот към българските читатели, изработен предишния месец в дома й в Англия, защото тя към този момент не пътува отвън Лондон. Слово за Благоев и биографията му, написана от Макдермот, произнесе проф. Димитър Генчев, а актрисата Джуни Александрова прочете фрагменти от книгата.
Eто и какво гласи обръщението на Мерсия Макдермот към българите, оповестено във в. " Дума ".
Мерсия Макдермот
" Драги читатели, на първо време желая сърдечно да ви благодаря за вашия интерес към моята биография на Димитър Благоев, четвъртата от моите книги, отдадени на български революционери от интернационално значение. Мотивировката за тези биографии се показва в следната българска сентенция: " Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите ".
Правеше ми мощно усещане, че огромните български революционери постоянно са били и родолюбци, и интернационалисти, без расизъм, без ненавист към други нации. Едно благородно събитие, което за жалост неведнъж липсва в актуалния ни свят. Всеки един от моите герои през разнообразни времена и при разнообразни условия е посветил себе си на битката за независимост, правдивост, тъждество, приятелство сред народите и едно по-светло бъдеще за българите, индиректно - и за цялото човечество. И тази битка продължава и през днешния ден. В някои места робите към момента се борят за независимост, до момента в който свободните се борят за съвършенство, преразказвам известните думи на Яне Сандански.
Аз бих желала моите читатели на всички места - в Англия, в България и другаде, освен да се осведомят за българското минало, а да се въодушевяват от подвизите на моите герои, да намират нещичко в концепциите и активността на тези герои, което им звучи настоящо и което ще им бъде поучително и потребно в сегашните битки за мир, независимост, човешки права и други богатства. Може би и за британския четец разногласията сред тесните социалисти и общоделците съставляват най-големия интерес, тъй като има поучителни паралели сред тези разногласия и сегашните разногласия в лейбъристката партия. Опитът и триумфите на Самоковската комуна също съставляват интерес, тъй като те демонстрират какъв брой доста един социалистически градски съвет би могъл да направи за народа даже при капитализма.
Освен това, у нас, в Англия, феминизмът съставлява един животрептящ въпрос и считам, че мирогледът и активността на безстрашната Вела Благоева биха могли да възбудят необикновен интерес у някои британски читатели. Не е загадка, че аз съм социалист още от ученическите ми години и че като студентка пристигнах в България през 1948 година като член на младежка бригада, с цел да вземам участие в градежа на социализма. Участвах в градежа на язовир " Копринка " и оставам социалист, макар всички станали провали, дефекти, неточности и отклонения. Защото имам вяра, че ще се учим от грешките и няма да ги повтаряме и тъй като идеалът остава, единствено че пътят към него в този момент наподобява по-сложен, по-трънлив и по-обкръжен от рискове, в сравнение с мислехме. Смъртта на всеки един от моите герои съответствува с един тежък, сериозен интервал в историята на тяхното дело, само че техните високи идеали са безсмъртни, осъществими.
В книгата ми за Дядо Благоев изтъквам " Символ верую " на Христо Ботев и като него имам вяра в единната обща мощ на человечески жанр на земното кълбо, с цел да твори положително, в случай че не през днешния ден, тогава на следващия ден. Само би трябвало да имаме вяра и да действаме съгласно нашите благоприятни условия, с цел да осигурим едно по-светло бъдеще за нашите деца и за всички хора.
Пожелавам на читателите ми постоянно да имат вяра, че на следващия ден животът може да бъде по-хубав и по-мъдър и в никакъв случай да не губят тази религия.
Благодаря ви! "
Мерсия Макдермот е английска и българска историчка и писателка. Чуждестранен член е на Българска академия на науките, 1987 година, и лекар хонорис идея на СУ „ Св. Климент Охридски ", 2007 година Родена в семейство на хирург и учителка, през 1948 година приключва съветска лингвистика в Оксфорд. За първи път идва в България през 1947 година През 1948 година се връща още веднъж, с цел да взе участие в Международната младежка бригада на язовир „ Георги Димитров ", през днешния ден „ Копринка ". От 1962 до 1989 година, с къси спирания, писателката историчка живее и твори в България. От 1963 до 1979 година преподава в Английската гимназия в София. Води курс „ Национално-освободителното придвижване в Македония " в Историческия факултет на СУ. Дълги години е председателка на Англо-българското сдружение със седалище в Лондон. Почетен жител е на Благоевград и Карлово, носителка е на високите държавни оценки „ Орден на розата ", медал „ Кирил и Методий " първа степен и медал „ Мадарски конник ". По случай нейната 90-годишнина през 2017 година бе удостоена с оценката „ Златен Век " - огърлие.
Биографията на Димитър Благоев „ Ален мак уединен " на учен Мерсия Макдермот е четвъртата от поредицата ѝ за няколко от най-забележителните българи - Васил Левски, Гоце Делчев и Яне Сандански, които провокираха голям интерес измежду българските читатели. През 2014 година тя разгласява в Англия актуалната книга за Димитър Благоев, която в този момент предлагаме за първи път на българската общност. С присъщата ѝ подробност, изчерпателност и темпераментност тя е основала удивително произведение, разкриващо бурния живот и делото на Дядо Благоев в ония тежки времена преди един век. В него актуалният българин може да откри насочни точки и към отговорите на някои парещи въпроси на нашето съвремие.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ