Константин Муравиев – държавникът, опитал да спре комунистите и съветските войски да окупират България
В съдбоносните дни от 2 до 9 септември 1944 година Константин Муравиев оглавява държавно управление, формирано от представители на няколко опозиционни партии. То прави финален опит да предотврати оповестяването на война от Съветския съюз на България и да избегне вероломното навлизане на Червената войска.
За седмицата, през която е на власт държавното управление на Муравиев, България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия, желае помирение от Съединени американски щати и Англия и стартира изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември държавното управление на Муравиев разисква решение за оповестяване война на Германия. Обнародването му обаче е отсрочено за 72 часа от военния министър военачалник Иван Маринов заради механически проблеми при осъществяването. Това е формалната версия, само че по-късно излиза наяве, че забавянето е станало съзнателно, с въздействието на руското разузнаване, а задачата е била ръцете на Сталин при окупирането на България да бъдат развързани. В реалност ген. Маринов към този момент е бил съгласувал своите дейности с Отечествения фронт за отсрочване оповестяването на войната, с цел да се даде опция на Съюз на съветските социалистически републики да упрекна държавното управление в престореност и да разгласи война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необикновена обстановка: среща се във война по едно и също време от една страна със Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики, и въпреки това с Германия.
И все пак на 9 септември държавното управление на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с дейното съдействие на военния министър Иван Маринов.
Константин Муравиев е наказан на пожизнен затвор от така наречен Народен съд. Тази присъда е анулирана с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 година Освободен от пандиза през 1955 година, на идната година е задържан още веднъж и е изпратен в концлагера Белене. Остава в пандиза до 1961 година Издъхва в бедност и давност през януари 1965 година, само че в българската история ще остане последният общественик, дръзнал да спре окупацията на страната ни от Съветския съюз.
За седмицата, през която е на власт държавното управление на Муравиев, България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия, желае помирение от Съединени американски щати и Англия и стартира изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември държавното управление на Муравиев разисква решение за оповестяване война на Германия. Обнародването му обаче е отсрочено за 72 часа от военния министър военачалник Иван Маринов заради механически проблеми при осъществяването. Това е формалната версия, само че по-късно излиза наяве, че забавянето е станало съзнателно, с въздействието на руското разузнаване, а задачата е била ръцете на Сталин при окупирането на България да бъдат развързани. В реалност ген. Маринов към този момент е бил съгласувал своите дейности с Отечествения фронт за отсрочване оповестяването на войната, с цел да се даде опция на Съюз на съветските социалистически републики да упрекна държавното управление в престореност и да разгласи война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необикновена обстановка: среща се във война по едно и също време от една страна със Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики, и въпреки това с Германия.
И все пак на 9 септември държавното управление на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с дейното съдействие на военния министър Иван Маринов.
Константин Муравиев е наказан на пожизнен затвор от така наречен Народен съд. Тази присъда е анулирана с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 година Освободен от пандиза през 1955 година, на идната година е задържан още веднъж и е изпратен в концлагера Белене. Остава в пандиза до 1961 година Издъхва в бедност и давност през януари 1965 година, само че в българската история ще остане последният общественик, дръзнал да спре окупацията на страната ни от Съветския съюз.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ