В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня осъществяването на най-голямото знамение от Спасителя - възкресяването на четиридневно умрелия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Иоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и през днешния ден ни твърди в божествената мощ на Бог Син, в Неговото възкресение, и в идното всеобщо възкресение на мъртвите.

Чудото на Лазаровото възкресение провокирало отвратително негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, тъкмо в този миг Синедрионът взема решение да улови Иисуса при първа опция и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а дружно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.

Лазаровото възкресение станало непосреден мотив за смъртната присъда на Спасителя. Затова точно от най-дълбока античност било открито случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

В IV век Лазаровото възкресение се смятало за общоцърковен и церемониален празник, което се вижда от множеството поуки на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и други В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и догми, отдадени на празника, които са в Църквата употребява до ден сегашен.

Богослужението на Лазаровден се отличава с невероятна проникновеност и значителност. Лазаровата събота е пасхално празненство - единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя. Виж по-долу Богослужението през Страстната седмица.