Постави ли на карта мандата си американският президент?
В събота вечерта Доналд Тръмп предприе най-големия риск за четири години и половина в Белия дом, като нанесе удар по Иран и се причисли към войната на Израел против ислямската република.
Основният залог на Тръмп е, че Иран и неговите проксита в Близкия изток са толкоз отслабени, че той може да показа своята намеса като лимитирана и сполучлива. Това е и залог, че уплашеният Техеран ще потърси бързо съглашение, вместо да отвърне на удара, написа в собствен разбор Financial Times.
Ако Тръмп е прав, той ще е постигнал цел на американската външна политика, обхващаща няколко администрации – елиминирането на иранската нуклеарна опасност – и то на релативно ниска цена. Но този ход носи големия риск да разпали още повече Близкия изток – да заплаши сигурността на Съединени американски щати и Израел и да се обърне против президента, който даде обещание да не въвлича Америка в нови световни спорове.
„ Всичко зависи от реакцията на иранския режим – а сега не е ясно какви са опциите и волята му. Но мрежата на Иран в района остава оперативно смъртоносна и е в положение да посее още неустойчивост и гнет, в случай че реши да го направи “, споделя пред изданието Брайън Катулис, старши теоретичен помощник в Института за Близкия изток, вашингтонски мозъчен концерн.
Тръмп прекара огромна част от президентската си акция през 2024 година, потвърждавайки, че през втория си мандат ще бъде миротворец, който ще позволява световни спорове, вместо да подклажда нови. Но, както доста анализатори считат, под натиска на израелския министър председател Бенямин Нетаняху той е видял в удара против Иран както опция, която би трябвало да се употребява, по този начин и късмет да си обезпечи завещание като водач, подготвен да употребява американската военна мощност.
В събота Тръмп с очевидно наслаждение разгласи прехода си от изолационист към войнолюбец. Президентът постави алена шапка с надпис „ Make America Great Again “, до момента в който се събираше с най-близките си сътрудници в ситуационната зала на Белия дом. По време на речта си след ударите той предизвести, че е подготвен да разшири военната акция против Иран, в случай че е належащо, продължава анализът на изданието и цитира Тръмп:
„ За Иран ще има или мир, или покруса, доста по-голяма от тази, на която станахме очевидци през последните осем дни. Не забравяйте, че остават доста цели. Ако мирът не пристигна бързо, ще преследваме тези други цели с точност, експедитивност и умеене ”.
Иран постоянно е бил нещо като изключение от неинтервенционистката мантра на Тръмп. В началото на 2020 година, към края на първия си мандат, той стартира рискована военна интервенция за убийството на иранския боен пълководец Касем Солеймани в Багдад.
„ Ако американци някъде са застрашени, ние към този момент сме изцяло разпознали всички тези цели и аз съм подготвен и квалифициран да подхваща всички нужни дейности. И това се отнася по-специално за Иран “, съобщи Тръмп по това време.
По време на визитата си предишния месец в района на Персийския залив американският президент насочи още едно ясно предизвестие към Техеран:
„ Искаме те да бъдат прелестна, сигурна, велика страна, само че не могат да имат нуклеарно оръжие. Това е предложение, което няма да важи постоянно “.
Тези обществени предизвестия към Техеран бяха фрапантно засилени през миналата седмица, когато той напусна по-рано срещата на Г-7 в Канада, с цел да обмисли ударите против Иран. Неговото съобщение от четвъртък, че Ислямската република има още две седмици, с цел да се подчини на настояванията на Съединени американски щати, се оказа кратковременно.
Дана Строул, някогашен заместник-помощник на министъра на защитата за Близкия изток, в този момент в Института за близкизточна политика във Вашингтон, споделя, че войнствената смяна в позицията на Тръмп по отношение на Иран е в несъгласие с по-ранната му позиция във връзка с външната политика.
„ Тръмп неведнъж е заявявал, че избира дипломацията, желанието си да подписа съглашение и желанието си да бъде съден по войните, в които Съединени американски щати не се включва “, споделя тя. „ И ето ни тук, пет месеца след началото на втория мандат, а той е вкарал Съединени американски щати в директен спор с Иран, без да даде сериозна информация на американския народ за разследващата картина, без съществено ангажиране с Конгреса за разрешаване на използването на военна мощ “.
Крис Ван Холен, сенатор от Демократическата партия от Мериленд, пък показва какви вътрешни офанзиви могат да се чакат в идващите дни.
„ Войната в Ирак също стартира под подправен предлог “, споделя Ван Холен. „ Съединените щати вярно поддържаха защитата на Израел, само че не трябваше да се причисляват към Нетаняху във воденето на тази война по негов избор “.
Александрия Окасио-Кортес, представител в Конгреса на Ню Йорк от Демократическата партия, прикани за импийчмънт на Тръмп за предприемане на военни дейности без утвърждение от Конгреса на Съединени американски щати. Конгресменът от Републиканската партия Томас Маси написа за решението на Тръмп да нападна: „ Това не е конституционно “
Но други републикански законодатели приветстват хода.
„ Решителните дейности на президента предотвратяват опцията най-големият държавен спонсор на тероризма в света, който скандира „ Смърт на Америка “, да се снабди с най-смъртоносното оръжие на планетата. Това е политиката „ Америка преди всичко “ в деяние “, счита ръководителят на Камарата на представителите Майк Джонсън.
Тръмп се сблъсква с отрицателна реакция и от страна на поддръжниците си след ударите по Иран. Действията му пристигнаха в миг, в който 51% от американците не утвърждават работата му в Белия дом, а 46,9% я утвърждават, съгласно междинната стойност от анкетите на Realclearpolitics.com.
Аарон Дейвид Милър, някогашен договарящ от Държавния департамент на Съединени американски щати в Близкия изток, който в този момент работи в Carnegie Endowment for International Peace, споделя, че Тръмп има „ огромен политически марж “ да продължи да се бори, изключително в случай че Иран отвърне на удара. Но той също по този начин предизвестява, че прозорецът може да не остане отворен дълго, изключително в случай че войната се разшири или провокира нова енергийна рецесия.
„ Как това ще се отрази на американците, които ще бъдат убити, и на цената на петрола над 100 $ за барел, е различен въпрос “, подчертава той.
Джак Рийд, водещият демократ в Сенатската комисия по въоръжените сили, споделя същото по различен метод:
„ Това беше голям риск от страна на президента Тръмп и никой към момента не знае дали той ще се отплати “.
Основният залог на Тръмп е, че Иран и неговите проксита в Близкия изток са толкоз отслабени, че той може да показа своята намеса като лимитирана и сполучлива. Това е и залог, че уплашеният Техеран ще потърси бързо съглашение, вместо да отвърне на удара, написа в собствен разбор Financial Times.
Ако Тръмп е прав, той ще е постигнал цел на американската външна политика, обхващаща няколко администрации – елиминирането на иранската нуклеарна опасност – и то на релативно ниска цена. Но този ход носи големия риск да разпали още повече Близкия изток – да заплаши сигурността на Съединени американски щати и Израел и да се обърне против президента, който даде обещание да не въвлича Америка в нови световни спорове.
„ Всичко зависи от реакцията на иранския режим – а сега не е ясно какви са опциите и волята му. Но мрежата на Иран в района остава оперативно смъртоносна и е в положение да посее още неустойчивост и гнет, в случай че реши да го направи “, споделя пред изданието Брайън Катулис, старши теоретичен помощник в Института за Близкия изток, вашингтонски мозъчен концерн.
Тръмп прекара огромна част от президентската си акция през 2024 година, потвърждавайки, че през втория си мандат ще бъде миротворец, който ще позволява световни спорове, вместо да подклажда нови. Но, както доста анализатори считат, под натиска на израелския министър председател Бенямин Нетаняху той е видял в удара против Иран както опция, която би трябвало да се употребява, по този начин и късмет да си обезпечи завещание като водач, подготвен да употребява американската военна мощност.
В събота Тръмп с очевидно наслаждение разгласи прехода си от изолационист към войнолюбец. Президентът постави алена шапка с надпис „ Make America Great Again “, до момента в който се събираше с най-близките си сътрудници в ситуационната зала на Белия дом. По време на речта си след ударите той предизвести, че е подготвен да разшири военната акция против Иран, в случай че е належащо, продължава анализът на изданието и цитира Тръмп:
„ За Иран ще има или мир, или покруса, доста по-голяма от тази, на която станахме очевидци през последните осем дни. Не забравяйте, че остават доста цели. Ако мирът не пристигна бързо, ще преследваме тези други цели с точност, експедитивност и умеене ”.
Иран постоянно е бил нещо като изключение от неинтервенционистката мантра на Тръмп. В началото на 2020 година, към края на първия си мандат, той стартира рискована военна интервенция за убийството на иранския боен пълководец Касем Солеймани в Багдад.
„ Ако американци някъде са застрашени, ние към този момент сме изцяло разпознали всички тези цели и аз съм подготвен и квалифициран да подхваща всички нужни дейности. И това се отнася по-специално за Иран “, съобщи Тръмп по това време.
По време на визитата си предишния месец в района на Персийския залив американският президент насочи още едно ясно предизвестие към Техеран:
„ Искаме те да бъдат прелестна, сигурна, велика страна, само че не могат да имат нуклеарно оръжие. Това е предложение, което няма да важи постоянно “.
Тези обществени предизвестия към Техеран бяха фрапантно засилени през миналата седмица, когато той напусна по-рано срещата на Г-7 в Канада, с цел да обмисли ударите против Иран. Неговото съобщение от четвъртък, че Ислямската република има още две седмици, с цел да се подчини на настояванията на Съединени американски щати, се оказа кратковременно.
Дана Строул, някогашен заместник-помощник на министъра на защитата за Близкия изток, в този момент в Института за близкизточна политика във Вашингтон, споделя, че войнствената смяна в позицията на Тръмп по отношение на Иран е в несъгласие с по-ранната му позиция във връзка с външната политика.
„ Тръмп неведнъж е заявявал, че избира дипломацията, желанието си да подписа съглашение и желанието си да бъде съден по войните, в които Съединени американски щати не се включва “, споделя тя. „ И ето ни тук, пет месеца след началото на втория мандат, а той е вкарал Съединени американски щати в директен спор с Иран, без да даде сериозна информация на американския народ за разследващата картина, без съществено ангажиране с Конгреса за разрешаване на използването на военна мощ “.
Крис Ван Холен, сенатор от Демократическата партия от Мериленд, пък показва какви вътрешни офанзиви могат да се чакат в идващите дни.
„ Войната в Ирак също стартира под подправен предлог “, споделя Ван Холен. „ Съединените щати вярно поддържаха защитата на Израел, само че не трябваше да се причисляват към Нетаняху във воденето на тази война по негов избор “.
Александрия Окасио-Кортес, представител в Конгреса на Ню Йорк от Демократическата партия, прикани за импийчмънт на Тръмп за предприемане на военни дейности без утвърждение от Конгреса на Съединени американски щати. Конгресменът от Републиканската партия Томас Маси написа за решението на Тръмп да нападна: „ Това не е конституционно “
Но други републикански законодатели приветстват хода.
„ Решителните дейности на президента предотвратяват опцията най-големият държавен спонсор на тероризма в света, който скандира „ Смърт на Америка “, да се снабди с най-смъртоносното оръжие на планетата. Това е политиката „ Америка преди всичко “ в деяние “, счита ръководителят на Камарата на представителите Майк Джонсън.
Тръмп се сблъсква с отрицателна реакция и от страна на поддръжниците си след ударите по Иран. Действията му пристигнаха в миг, в който 51% от американците не утвърждават работата му в Белия дом, а 46,9% я утвърждават, съгласно междинната стойност от анкетите на Realclearpolitics.com.
Аарон Дейвид Милър, някогашен договарящ от Държавния департамент на Съединени американски щати в Близкия изток, който в този момент работи в Carnegie Endowment for International Peace, споделя, че Тръмп има „ огромен политически марж “ да продължи да се бори, изключително в случай че Иран отвърне на удара. Но той също по този начин предизвестява, че прозорецът може да не остане отворен дълго, изключително в случай че войната се разшири или провокира нова енергийна рецесия.
„ Как това ще се отрази на американците, които ще бъдат убити, и на цената на петрола над 100 $ за барел, е различен въпрос “, подчертава той.
Джак Рийд, водещият демократ в Сенатската комисия по въоръжените сили, споделя същото по различен метод:
„ Това беше голям риск от страна на президента Тръмп и никой към момента не знае дали той ще се отплати “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ