'Долу ръцете от Гренландия': Масови протести след като Тръмп повтори исканията си за анексиране
В събота в Дания и Гренландия се организираха огромни демонстрации, проведени от про-гренландски организации в отговор на следващите изказвания на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за вдишване на надзор над арктическия остров. По думите на уредниците митингите целят да изпратят явен и обединен сигнал в отбрана на демокрацията и главните човешки права в Гренландия.
Според Uagut, асоциация на гренландците, живеещи в Дания, демонстрациите са израз на интернационална взаимност с Гренландия и отменяне на всевъзможни похищения против нейното самоуправление. Говорейки пред множеството в Копенхаген, председателката на Uagut Джули Радемахер благодари на участниците за поддръжката и съобщи, че гренландците срещу волята си са се трансформирали във фокус на по-широка битка за народна власт и права.
В Дания хиляди хора се събраха по обяд на площад „ Кметството “ в Копенхаген, скандирайки лозунги като „ Гренландия не е за обмен “ и носейки плакати с надпис „ Долу ръцете от Гренландия “. По-късно шествието се насочи към посолството на Съединени американски щати. Подобни митинги се състояха и в други огромни градове, измежду които Орхус, Олборг и Одензе.
В самата Гренландия огромен протест стартира в късния следобяд в столицата Нуук. Организаторите дефинираха проявата като митинг против, по техните думи, " противозаконни проекти на Съединени американски щати да поемат надзор над територията ". В демонстрацията участваха няколко хиляди души, измежду които и министър председателят на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен, който се включи, развявайки националното знаме. Протестиращите изпяха обичайни инуитски песни макар лекия дъжд, а мнозина носеха шапки с надпис „ Make America Go Away “, игра на думи с политическия слоган на Тръмп. По-късно участниците се насочиха към американското консулство, носейки гренландски флагове. Населението на Гренландия е към 57,000 души.
Напрежението към Гренландия се ускори през последните седмици, откакто Тръмп неведнъж настоя, че Съединените щати би трябвало да поемат надзор над острова. В петък той предизвести, че Вашингтон може да наложи мита на страни, които се опълчват на тези проекти. Гренландия е самоуправляваща се територия в границите на Кралство Дания, която е съдружник на Съединени американски щати в НАТО.
Демонстрациите съответстваха с посещаване в Дания на двупартийна делегация от американски законодатели, най-вече демократи, които обявиха, че задачата им е да понижат напрежението на фона на задълбочаващите се различия сред европейските сътрудници и Вашингтон по отношение на бъдещето на Гренландия. Европейски страни също показаха политическа поддръжка за Дания и разположиха лимитирано военно наличие в Гренландия в отговор на реториката на Съединени американски щати за придобиване на територията.
Напоследък Тръмп свърза интереса си към Гренландия с въпросите на националната сигурност, като съобщи, че островът е основен за плануваната американска система за противоракетна защита, известна като „ Златният купол “. В обява в обществените мрежи той твърди, че Гренландия е от решаващо значение за плана, до момента в който датски и гренландски представители пристигаха във Вашингтон за договаряния, целящи да избегнат борба сред съдружници от НАТО. Това беше първият случай, в който Тръмп обществено свърза териториалните си упоритости с съответна отбранителна самодейност.
„ Златният купол “, въодушевен от израелската система „ Железен купол “, е умислен да прихваща входящи ракети, в това число междуконтинентални балистични закани. Тръмп разгласи концепцията през май 2025 година, обрисувайки проект на стойност 175 милиарда $, който би трябвало да бъде осъществен в границите на три години. Експерти обаче акцентират, че планът към този момент остава значително научен. Анализатори означават, че към момента няма подписани контракти и системата е в ранен стадий на обмисляне.
Специалисти по защита изясняват, че ядрото на „ Златния купол “ би разчитало на галактически спътници за ранно предизвестие, като прихващачите евентуално биха могли да се изстрелват и от космоса. Някои специалисти слагат под въпрос за какво Гренландия би била нужна за сходна система, като показват, че по-голямата част от инфраструктурата не зависи от наземна територия.
Макар че наземни уреди биха били нужни за връзки и част от изстрелванията, анализаторите настояват, че не е ясно дали Гренландия е най-подходящото място. В американски отбранителни документи се загатват и други местоположения, в това число северната част на щата Ню Йорк, като вероятни бази за прихващачи. Съединени американски щати към този момент са заделили средства за инфраструктурно развиване във Форт Дръм, покрай канадската граница.
Географското разположение на Гренландия, по-близо до Русия, теоретично може да обезпечи малко по-бързо време за реакция при засичане на ракети. Експертите обаче акцентират, че за Съединени американски щати не е належащо да имат Гренландия, с цел да разполагат там военни средства. Вашингтон към този момент ръководи галактическата база Питуфик, по-рано известна като авиобаза Туле, която играе основна роля в американската система за ракетно предизвестие.
По силата на съглашения, подписани през 1951 година и актуализирани през 2004 година, Съединени американски щати имат право да уголемяват военното си наличие в базата със единодушието на Дания и Гренландия. Американските управляващи влагат десетки милиони долари за рационализация на оборудването, където са ситуирани към 150 американски военнослужещи дружно с датски, гренландски и канадски личен състав.
Досега Дания като цяло е съдействала на американските претенции, свързани с базата, изключително в актуалната среда на нараснали опасности за сигурността. Някои анализатори допускат, че реториката на Вашингтон отразява опасения, свързани с нуждата да се съветва с датските управляващи за бъдещи военни разработки, или предпочитание да се избегне шерването на сензитивна информация, даже с близки съдружници.
Други считат, че акцентът на Тръмп върху националната сигурност е ориентиран главно към вътрешната публика. Социологически изследвания демонстрират лимитирана поддръжка измежду американците за придобиването на Гренландия, изключително със мощ. Според специалисти представянето на въпроса като жизненоважен за сигурността на Съединени американски щати цели да направи концепцията по-приемлива за гласоподавателите, спрямо причини, свързани с достъпа до естествени запаси - действителната цел на Тръмп.
Според Uagut, асоциация на гренландците, живеещи в Дания, демонстрациите са израз на интернационална взаимност с Гренландия и отменяне на всевъзможни похищения против нейното самоуправление. Говорейки пред множеството в Копенхаген, председателката на Uagut Джули Радемахер благодари на участниците за поддръжката и съобщи, че гренландците срещу волята си са се трансформирали във фокус на по-широка битка за народна власт и права.
В Дания хиляди хора се събраха по обяд на площад „ Кметството “ в Копенхаген, скандирайки лозунги като „ Гренландия не е за обмен “ и носейки плакати с надпис „ Долу ръцете от Гренландия “. По-късно шествието се насочи към посолството на Съединени американски щати. Подобни митинги се състояха и в други огромни градове, измежду които Орхус, Олборг и Одензе.
В самата Гренландия огромен протест стартира в късния следобяд в столицата Нуук. Организаторите дефинираха проявата като митинг против, по техните думи, " противозаконни проекти на Съединени американски щати да поемат надзор над територията ". В демонстрацията участваха няколко хиляди души, измежду които и министър председателят на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен, който се включи, развявайки националното знаме. Протестиращите изпяха обичайни инуитски песни макар лекия дъжд, а мнозина носеха шапки с надпис „ Make America Go Away “, игра на думи с политическия слоган на Тръмп. По-късно участниците се насочиха към американското консулство, носейки гренландски флагове. Населението на Гренландия е към 57,000 души.
Напрежението към Гренландия се ускори през последните седмици, откакто Тръмп неведнъж настоя, че Съединените щати би трябвало да поемат надзор над острова. В петък той предизвести, че Вашингтон може да наложи мита на страни, които се опълчват на тези проекти. Гренландия е самоуправляваща се територия в границите на Кралство Дания, която е съдружник на Съединени американски щати в НАТО.
Демонстрациите съответстваха с посещаване в Дания на двупартийна делегация от американски законодатели, най-вече демократи, които обявиха, че задачата им е да понижат напрежението на фона на задълбочаващите се различия сред европейските сътрудници и Вашингтон по отношение на бъдещето на Гренландия. Европейски страни също показаха политическа поддръжка за Дания и разположиха лимитирано военно наличие в Гренландия в отговор на реториката на Съединени американски щати за придобиване на територията.
Напоследък Тръмп свърза интереса си към Гренландия с въпросите на националната сигурност, като съобщи, че островът е основен за плануваната американска система за противоракетна защита, известна като „ Златният купол “. В обява в обществените мрежи той твърди, че Гренландия е от решаващо значение за плана, до момента в който датски и гренландски представители пристигаха във Вашингтон за договаряния, целящи да избегнат борба сред съдружници от НАТО. Това беше първият случай, в който Тръмп обществено свърза териториалните си упоритости с съответна отбранителна самодейност.
„ Златният купол “, въодушевен от израелската система „ Железен купол “, е умислен да прихваща входящи ракети, в това число междуконтинентални балистични закани. Тръмп разгласи концепцията през май 2025 година, обрисувайки проект на стойност 175 милиарда $, който би трябвало да бъде осъществен в границите на три години. Експерти обаче акцентират, че планът към този момент остава значително научен. Анализатори означават, че към момента няма подписани контракти и системата е в ранен стадий на обмисляне.
Специалисти по защита изясняват, че ядрото на „ Златния купол “ би разчитало на галактически спътници за ранно предизвестие, като прихващачите евентуално биха могли да се изстрелват и от космоса. Някои специалисти слагат под въпрос за какво Гренландия би била нужна за сходна система, като показват, че по-голямата част от инфраструктурата не зависи от наземна територия.
Макар че наземни уреди биха били нужни за връзки и част от изстрелванията, анализаторите настояват, че не е ясно дали Гренландия е най-подходящото място. В американски отбранителни документи се загатват и други местоположения, в това число северната част на щата Ню Йорк, като вероятни бази за прихващачи. Съединени американски щати към този момент са заделили средства за инфраструктурно развиване във Форт Дръм, покрай канадската граница.
Географското разположение на Гренландия, по-близо до Русия, теоретично може да обезпечи малко по-бързо време за реакция при засичане на ракети. Експертите обаче акцентират, че за Съединени американски щати не е належащо да имат Гренландия, с цел да разполагат там военни средства. Вашингтон към този момент ръководи галактическата база Питуфик, по-рано известна като авиобаза Туле, която играе основна роля в американската система за ракетно предизвестие.
По силата на съглашения, подписани през 1951 година и актуализирани през 2004 година, Съединени американски щати имат право да уголемяват военното си наличие в базата със единодушието на Дания и Гренландия. Американските управляващи влагат десетки милиони долари за рационализация на оборудването, където са ситуирани към 150 американски военнослужещи дружно с датски, гренландски и канадски личен състав.
Досега Дания като цяло е съдействала на американските претенции, свързани с базата, изключително в актуалната среда на нараснали опасности за сигурността. Някои анализатори допускат, че реториката на Вашингтон отразява опасения, свързани с нуждата да се съветва с датските управляващи за бъдещи военни разработки, или предпочитание да се избегне шерването на сензитивна информация, даже с близки съдружници.
Други считат, че акцентът на Тръмп върху националната сигурност е ориентиран главно към вътрешната публика. Социологически изследвания демонстрират лимитирана поддръжка измежду американците за придобиването на Гренландия, изключително със мощ. Според специалисти представянето на въпроса като жизненоважен за сигурността на Съединени американски щати цели да направи концепцията по-приемлива за гласоподавателите, спрямо причини, свързани с достъпа до естествени запаси - действителната цел на Тръмп.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ