Мъдрецът на Северозапада: 20 дни от кончината на проф. Галилей Симеонов
В събота се навършват 20 дни от кончината на проф. Галилей Симеонов, прочут като най-хубавият портретист на Васил Левски. Той живееше в първичност, вместо в разкош, и рисуваше на село – вместо в градски ателиета.
Беше възпитаник на Илия Бешков и другар на Йордан Радичков.
Професорът си отиде в Деня на националните будители.
Снимка: btvnovinite.bg
Когато стане дума за професор, който живее с гъски и спи в плевня или каруца, значи става дума за професор Симеонов. Галилей Симеонов.
Името му по документ е Никола Цветин. само че го знаят малко на брой. Сменя името си след диалог с учителя си Илия Бешков, чийто алманах със мемоари постоянно беше в ръцете му.
В битието на гъските, обитаващи къщата му в село Гаврил Геново, намираше обаятелен ред. „ Това е детска любов и като детска любов, не я докосвам. (…) Пухкавички такива, доста писукат. То е по-скоро едно гукане сред тях и всичко към тях. Казват, че съм чудноват малко, аз не намирам “, споделя художникът през 2014 година в изявление през 2014 година
Снимка: btvnovinite.bg
Най-чистата и дълбока памет намираше в родната си земя, по тази причина оставяше и движимостите в дома си да се срастват с нея – докъдето могат от мястото, на което са оставени със съзнателна немарливост.
„ Както той споделяше: „ под бащината къща най-хубаво се спи “. Той беше необикновен човек, за нас – недоразбран. Живееше много, много непретенциозен, първичен живот. Не искаше разкош “, сподели Филип Филипов, км. нам. на с. Гаврил Геново.
Снимка: btvnovinite.bg
Днес гъските на професора ги няма – отишли са си преди него. Но и без тях дворът не е напълно запустял. Oт там към момента наднича един негов портрет на Левски, а едно коте все по този начин продължава да го търси.
Никой не знае какъв брой пъти Симеонов е рисувал и довършвал лика на Апостола. Или пък на Ботев, или на други воеводи. Но сътрудника му Венелин Захариев знае какъв брой пъти е рисувал самия професор.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Просто той е бил в мене постоянно и доста съм признателен, че го имаше. Все си мисля това, че беше съученик на Радичков – в една гимназия, берковската, дружно са приключили – мисля, че наподобяват на два яки бивола на Северозапада, които теглят котурата напред. Та, нещо от Северозапада, в случай че има мисля, че това последно е Радичков и професор Галилей Симеонов “, уточни Захариева.
Снимка: btvnovinite.bg
Повечето от платната му се съхраняват в изложба в Монтана, доста други са в частни сбирки.
Останалите в дома му или в нечии други ръце, скоро ще се съберат в една изложба – в случай че не в родната му къща, то някъде покрай родните му земи. Защото ги обичаше такива, каквито са.
Беше възпитаник на Илия Бешков и другар на Йордан Радичков.
Професорът си отиде в Деня на националните будители.
Снимка: btvnovinite.bg
Когато стане дума за професор, който живее с гъски и спи в плевня или каруца, значи става дума за професор Симеонов. Галилей Симеонов.
Името му по документ е Никола Цветин. само че го знаят малко на брой. Сменя името си след диалог с учителя си Илия Бешков, чийто алманах със мемоари постоянно беше в ръцете му.
В битието на гъските, обитаващи къщата му в село Гаврил Геново, намираше обаятелен ред. „ Това е детска любов и като детска любов, не я докосвам. (…) Пухкавички такива, доста писукат. То е по-скоро едно гукане сред тях и всичко към тях. Казват, че съм чудноват малко, аз не намирам “, споделя художникът през 2014 година в изявление през 2014 година
Снимка: btvnovinite.bg
Най-чистата и дълбока памет намираше в родната си земя, по тази причина оставяше и движимостите в дома си да се срастват с нея – докъдето могат от мястото, на което са оставени със съзнателна немарливост.
„ Както той споделяше: „ под бащината къща най-хубаво се спи “. Той беше необикновен човек, за нас – недоразбран. Живееше много, много непретенциозен, първичен живот. Не искаше разкош “, сподели Филип Филипов, км. нам. на с. Гаврил Геново.
Снимка: btvnovinite.bg
Днес гъските на професора ги няма – отишли са си преди него. Но и без тях дворът не е напълно запустял. Oт там към момента наднича един негов портрет на Левски, а едно коте все по този начин продължава да го търси.
Никой не знае какъв брой пъти Симеонов е рисувал и довършвал лика на Апостола. Или пък на Ботев, или на други воеводи. Но сътрудника му Венелин Захариев знае какъв брой пъти е рисувал самия професор.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Просто той е бил в мене постоянно и доста съм признателен, че го имаше. Все си мисля това, че беше съученик на Радичков – в една гимназия, берковската, дружно са приключили – мисля, че наподобяват на два яки бивола на Северозапада, които теглят котурата напред. Та, нещо от Северозапада, в случай че има мисля, че това последно е Радичков и професор Галилей Симеонов “, уточни Захариева.
Снимка: btvnovinite.bg
Повечето от платната му се съхраняват в изложба в Монтана, доста други са в частни сбирки.
Останалите в дома му или в нечии други ръце, скоро ще се съберат в една изложба – в случай че не в родната му къща, то някъде покрай родните му земи. Защото ги обичаше такива, каквито са.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ




