Бермудският триъгълник между Лондон, Брюксел и Единбург
В събота десетки хиляди шотландци излязоха по улиците на Единбург с искане за осъществяване на нов референдум за излизане на Шотландия от Обединеното кралство. Шествието, несъмнено като " най-голямата и дръзка проява за самостоятелност в историята на Шотландия ", се случи в подтекста на продължаващите договаряния сред Англия и Европейски Съюз по отношение на изискванията за Брекзит.
Ден след митинга първият министър на Шотландия Никола Стърджън разгласи, че независимостта на страната е неизбежна, като се аргументира със социологически изследвания, от които е видно увеличение на поддръжката за обособяване на Шотландия от Обединеното кралство. Очевидно е, че с приближаване на крайния период за съглашението за Брекзит сепаратистките настроения се ускоряват.
Шотландският иредентизъм има дълга история, само че до неотдавна поддръжниците му не бяха болшинство. През септември 2014 година се организира референдум за самостоятелност, на който с нежно болшинство (55%) надви волята за оставане в границите на кралството. Обръщането на настройките пристигна в следствие.
Повратният миг, наподобява, бе английският референдум от 23 юни 2016г., на който с минимално болшинство надвиха настроенията за излизане от Европейски Съюз, а в това време шотландците с надалеч по-солидно болшинство гласоподаваха за оставане в Евросъюза. От този миг насетне, измежду шотландците стартира да се открива чувството, че им следва да бъдат извадени от Европейски Съюз срещу тяхната воля. А в подтекста на идния Брекзит шотландският фракционизъм добива окраската на проевропейско придвижване.
Така Единбург видимо се оказва съдружник на Брюксел в договарянията му с държавното управление на Тереза Мей по отношение на съглашението за Брекзит. В реалност обаче обстановката е по-сложна.
От една страна, усилването на шотландските настроения за самостоятелност (и следващо присъединение към ЕС) слага Лондон в по-слаба позиция пред Европейската комисия. За да тушира сеператистките тежнения, английското държавно управление може да се съгласи на известни отстъпки от позициите си по противоречивите въпроси с Брюксел.
От друга страна обаче, шотландският фракционизъм може и да провали съглашението за Брекзит. От което е по-вероятно Европейски Съюз да загуби повече, спрямо Англия.
В тази обстановка Европейският съюз също е изправен пред алтернатива. Кое е приоритет за Брюксел - преференциално съглашение с Обединеното кралство или опазване най-малко на Шотландия в границите на Европейски Съюз? (В случай на разединение на Шотландия от Англия след фактическата реализация на Брекзит, Шотландия няма автоматизирано да стане член на Европейски Съюз, само че може да се одобри, че страната покрива както политическите критерии от Маастрихт, по този начин и икономическите критерии от Копенхаген за участие, и процедурата за банкет няма да бъде дълга и тромава - може би нещо сходно на приема на Австрия, Швеция и Финландия през 1995 г.)
Брекзит без съглашение (или с " по-твърдо " от в този момент договаряното) обаче значи съществено накърняване на европейските ползи (реципрочно и на английските такива, само че въпреки всичко Англия е страната, която желае бракоразвод и евентуално би приела по-леко условията).
Според последните вести съглашението е в много напреднала фаза. То допуска " меко " излизане на Англия от Европейски Съюз при опазване на комерсиалните и митническите връзки. Ключов миг е постигането на единодушие сред Лондон и Брюксел за отбягване на " твърда " граница сред Северна Ирландия и Република Ирландия, което на процедура резервира много от привилегиите, които жителите на Ълстър сега имат като жители на Европейски Съюз. Ако се реализира сходно съглашение и за Шотландия, може и да не се стигне до референдум за самостоятелност.
Каквото и да е съглашението обаче, то би трябвало да бъде доказано от английския парламент. И точно това е огромният проблем пред Тереза Мей. Нейният план за съглашение се оспорва както в средите на личната й партия (вътрешната съпротива към Борис Джонсън желае по-твърдо излизане от ЕС), по този начин и от опозиционната Лейбъристка партия - водачът Джеръми Корбин упорства за нови избори вместо съглашение (от друга страна, той също има вътрешна съпротива, която не желае Брекзит без съглашение и ще поддържа проекта на Мей). Депутатите от Шотландската национална партия също най-вероятно няма да поддържат съглашението в сегашния му тип, надявайки се на повече отстъпки за Шотландия по сходство на Северна Ирландия.
В последна сметка Лондон, Брюксел и Единбург се оказват в самобитен " Бермудски триъгълник " с много неразбираемо бъдеще.
Що се отнася до ползите на България в тази обстановка, то хипотетично най-хубавият вид за нас е въобще да не се стига до Брекзит. Хипотетично, тъй като все още втори референдум за Брекзит наподобява нещо немислимо. На процедура, ние имаме интерес Европейският съюз да подписа допустимо най-изгодно съглашение с Англия.
И тук се явява въпроса за отношението ни към шотландския фракционизъм. Вече писах, че сеператистките тежнения в Европейския съюз са срещу българските национални ползи - първо, тъй като дестабилизират Съюза и второ, надалеч по-важно, тъй като могат да предизвикат аналогични процеси у нас.
Сепаратизъм посредством референдуми – едно двояко зло
Ако народът вземе неверно решение, на кого ще търси сметка? На себе си ли?
Бях срещу референдума за самостоятелност на Каталуния, бях и срещу референдума за самостоятелност на Шотландия (от 2014 г.). Само че в този момент обстановката е радикално друга. Надигането на шотландския шовинизъм все още е в интерес на България. Казвам - все още, тъй като не се знае дали това в последна сметка няма да се обърне против нас (шотландските националисти мислят на първо място за личния си интерес, и чак по-късно за Европейския съюз). И в това няма нищо неестествено - България няма безконечни другари (и врагове), а единствено безконечни ползи. Вчера (т.е. преди референдума за Брекзит) шотландският сеператизъм не беше в наша изгода. Днес е. А на следващия ден - кой знае?
Ден след митинга първият министър на Шотландия Никола Стърджън разгласи, че независимостта на страната е неизбежна, като се аргументира със социологически изследвания, от които е видно увеличение на поддръжката за обособяване на Шотландия от Обединеното кралство. Очевидно е, че с приближаване на крайния период за съглашението за Брекзит сепаратистките настроения се ускоряват.
Шотландският иредентизъм има дълга история, само че до неотдавна поддръжниците му не бяха болшинство. През септември 2014 година се организира референдум за самостоятелност, на който с нежно болшинство (55%) надви волята за оставане в границите на кралството. Обръщането на настройките пристигна в следствие.
Повратният миг, наподобява, бе английският референдум от 23 юни 2016г., на който с минимално болшинство надвиха настроенията за излизане от Европейски Съюз, а в това време шотландците с надалеч по-солидно болшинство гласоподаваха за оставане в Евросъюза. От този миг насетне, измежду шотландците стартира да се открива чувството, че им следва да бъдат извадени от Европейски Съюз срещу тяхната воля. А в подтекста на идния Брекзит шотландският фракционизъм добива окраската на проевропейско придвижване.
Така Единбург видимо се оказва съдружник на Брюксел в договарянията му с държавното управление на Тереза Мей по отношение на съглашението за Брекзит. В реалност обаче обстановката е по-сложна.
От една страна, усилването на шотландските настроения за самостоятелност (и следващо присъединение към ЕС) слага Лондон в по-слаба позиция пред Европейската комисия. За да тушира сеператистките тежнения, английското държавно управление може да се съгласи на известни отстъпки от позициите си по противоречивите въпроси с Брюксел.
От друга страна обаче, шотландският фракционизъм може и да провали съглашението за Брекзит. От което е по-вероятно Европейски Съюз да загуби повече, спрямо Англия.
В тази обстановка Европейският съюз също е изправен пред алтернатива. Кое е приоритет за Брюксел - преференциално съглашение с Обединеното кралство или опазване най-малко на Шотландия в границите на Европейски Съюз? (В случай на разединение на Шотландия от Англия след фактическата реализация на Брекзит, Шотландия няма автоматизирано да стане член на Европейски Съюз, само че може да се одобри, че страната покрива както политическите критерии от Маастрихт, по този начин и икономическите критерии от Копенхаген за участие, и процедурата за банкет няма да бъде дълга и тромава - може би нещо сходно на приема на Австрия, Швеция и Финландия през 1995 г.)
Брекзит без съглашение (или с " по-твърдо " от в този момент договаряното) обаче значи съществено накърняване на европейските ползи (реципрочно и на английските такива, само че въпреки всичко Англия е страната, която желае бракоразвод и евентуално би приела по-леко условията).
Според последните вести съглашението е в много напреднала фаза. То допуска " меко " излизане на Англия от Европейски Съюз при опазване на комерсиалните и митническите връзки. Ключов миг е постигането на единодушие сред Лондон и Брюксел за отбягване на " твърда " граница сред Северна Ирландия и Република Ирландия, което на процедура резервира много от привилегиите, които жителите на Ълстър сега имат като жители на Европейски Съюз. Ако се реализира сходно съглашение и за Шотландия, може и да не се стигне до референдум за самостоятелност.
Каквото и да е съглашението обаче, то би трябвало да бъде доказано от английския парламент. И точно това е огромният проблем пред Тереза Мей. Нейният план за съглашение се оспорва както в средите на личната й партия (вътрешната съпротива към Борис Джонсън желае по-твърдо излизане от ЕС), по този начин и от опозиционната Лейбъристка партия - водачът Джеръми Корбин упорства за нови избори вместо съглашение (от друга страна, той също има вътрешна съпротива, която не желае Брекзит без съглашение и ще поддържа проекта на Мей). Депутатите от Шотландската национална партия също най-вероятно няма да поддържат съглашението в сегашния му тип, надявайки се на повече отстъпки за Шотландия по сходство на Северна Ирландия.
В последна сметка Лондон, Брюксел и Единбург се оказват в самобитен " Бермудски триъгълник " с много неразбираемо бъдеще.
Що се отнася до ползите на България в тази обстановка, то хипотетично най-хубавият вид за нас е въобще да не се стига до Брекзит. Хипотетично, тъй като все още втори референдум за Брекзит наподобява нещо немислимо. На процедура, ние имаме интерес Европейският съюз да подписа допустимо най-изгодно съглашение с Англия.
И тук се явява въпроса за отношението ни към шотландския фракционизъм. Вече писах, че сеператистките тежнения в Европейския съюз са срещу българските национални ползи - първо, тъй като дестабилизират Съюза и второ, надалеч по-важно, тъй като могат да предизвикат аналогични процеси у нас.
Сепаратизъм посредством референдуми – едно двояко зло
Ако народът вземе неверно решение, на кого ще търси сметка? На себе си ли?
Бях срещу референдума за самостоятелност на Каталуния, бях и срещу референдума за самостоятелност на Шотландия (от 2014 г.). Само че в този момент обстановката е радикално друга. Надигането на шотландския шовинизъм все още е в интерес на България. Казвам - все още, тъй като не се знае дали това в последна сметка няма да се обърне против нас (шотландските националисти мислят на първо място за личния си интерес, и чак по-късно за Европейския съюз). И в това няма нищо неестествено - България няма безконечни другари (и врагове), а единствено безконечни ползи. Вчера (т.е. преди референдума за Брекзит) шотландският сеператизъм не беше в наша изгода. Днес е. А на следващия ден - кой знае?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ