Петима сърби, служили блестящо на Русия
В Рурската империя сърби намират леговище от преследванията на турци и австрийци.
На новата си татковина те се отплащат с вярна и предана работа.
Лазар Хиландарски
Свободни източници
Родом от град Призрен, монахът Лазар напуща родината си малко откакто сърбите претърпяват тежко проваляне от турците в борбата при Косово през 1389 година. Известно време той се подвизава в Хилендарския манастир на Атон (на сръбски Хиландар), след което идва в двора на московския княз Василий I Дмитриевич.
Лазар от Хиландар (или както стартират да го назовават в Русия – Лазар Сърбина) е освен Божи чиновник, само че и умел часовникар. През 1404 година по поръчка на съветския държател той създава машинален часовник, който бие на всеки кръговиден час и е инсталиран на една от кулите на Московския кремъл.
Първият публичен часовник в Русия се оказа същинско софтуерно знамение и работи тъкмо повече от двеста години, след което е сменен от по-модерен. За страдание изобретението на Лазар Сърбина не е оживяло до наши дни и за него знаем единствено с помощта на летописите.
Сава Рагузински-Владиславич
Свободни източници
Търговец, посланик, скришен сътрудник, боен консултант, общественик и общественик – всички тези функции сполучливо съчетава потомъкът на херцеговинските князе граф Сава Лукич Рагузински-Владиславович, който става един от главните сподвижници на съветския цар Петър I.
Младият надарен мъж се занимава интензивно с търговия в Истанбул, до момента в който през 1702 година локалното съветско посолство не му предлага да работи против общия зложелател на православните сърби и руснаци – турците. Отлично насочен във вътрешната и външната политика на Османската империя, с голям брой връзки в цяла Европа, Рагузински-Владиславович дава на съветските дипломати скъпа секретна информация.
През 1708 година графът се реалокира в Москва, където става консултант на царя за Югоизточна Европа и по-специално за родните му Балкани. Сава Лукич постоянно пътува до Черна гора, открива контакти с княжествата на Молдова и Влашко. През 1711 година по време на Прутската акция против турците, която се води единствено на територията на Молдова, той, като съветник „ за препоръки по локалните въпроси “, е в щаба на командващия съветските войски Борис Шереметиев.
Впоследствие графът е изпратен във Венеция и Рим, с цел да надзирава млади съветски благородници, които са обучавани там в морското и военно дело. Във Ватикана Сава Лукич договаря развиването на двустранните връзки сред Москва и Светия трон.
Специална страница в биографията на Рагузински-Владиславович е задачата в Китай през 1727 година, по време на която той взема решение проблеми с търговията и определянето на границите сред двете сили. Град Троицкосавск (днес Кяхта) е учреден от дипломата през същата година на границата с империята и служи като главен център на руско-китайската търговия до втората половина на XIX век.
Петър Текели
Свободни източници
„ Спомням си, припомням си го този мой благ сътрудник, мустакат хусар и сумтящ ездач, който се гордееше с приликата си с Петър Велики, с чийто портрет умря “, толкоз топло изключителният военачалник Александър Суворов за Петър Абрамович Текели, сръбския аристократ, направил блестяща военна кариера в Русия.
Първоначално Текели служи на австрийските Хабсбурги в редиците на унгарските хусари, само че поради издевателството от унгарските си сътрудници той се реалокира в Руската империя през 1747 година, където се причислява към армията с чин подпоручик. След 42 години той ще излезе в оставка към този момент като генерал-аншеф, звание в съветската императорска войска, което се равнява на фелдмаршал.
Петър Абрамович взе участие в многочислени борби против поляци, турци и прусаци, в които неведнъж демонстрира смелост и храброст. Командирът обаче ще бъде запомнен най-много с ликвидирането на Запорожката Сеч – военнополитическата организация на днепърските казаци.
Императрица Екатерина II казаците за пияници и невежи, за „ нездравословно сборище “ с „ политически хетерогенен и юродив състав “, чието главно занятие е обир. През май 1775 година Текели получава под свое командване корпус. Възложено му е с него да отстрани Сечта, която носи доста проблеми и е толкоз сложна за надзор.
Със стремглав марш войската на Текели се доближава до земите на казаците и ги заварва неподготвени. Командирът съумява да се контракти със старейшините и по този метод да избегне кръвопролитието. Казаците непринудено предават крепостта си, която е изравнена със земята от съветската артилерия, откакто са взети хазната и архивът ѝ.
Огнеслав Костович
Свободни източници
Огнеслав Коростович не е навършил и 30 години, когато взема решение да се реалокира от Австро-Унгария в Русия. През 1877-1878 година сърбинът взе участие в руско-турската война и му е присвоено званието флотски капитан. Военната кариера обаче не го притегля доста и той взема решение да се посвети на науката.
Още през 1878 година Огнеслав Степанович стартира да работи върху основаването на подводница. „ Риба-лодка “ с едно витло се планува да носи осем души на борда и даже да има първообраз на торпедна тръба за изстрелване на 12 торпеда. Поради неналичието на задоволително мощен мотор обаче планът по този начин и не е сбъднат.
Тогава сръбският откривател се заема с създаването на голям дирижабъл „ Русия “ с дължина 64 метра. Огнеслав Степанович взема поради грешките от предишното и проектира мотор с вътрешно горене с мощ 80 конски сили, който няма аналози в света по това време и в последна сметка е създаден и тестван сполучливо.
Костович патентова своя „ модернизиран мотор “, който работи с бензин, керосин, петролни, светилни и други газове и избухливи субстанции “ в Русия, Англия и Съединени американски щати. Изобретението намира необятно приложение, в това число при колите.
Само че дирижабълът „ Русия “ по този начин и не излетява заради липса на задоволително финансиране. Костович обаче няма навика да пада духом и до гибелта си през 1916 година продължава да създава нови планове, измежду които триплан, аерохидроплан и даже хеликоптер.
Олеко Дундич
Sputnik
Легендарният пълководец на Червената войска, грациозен кавалерист Олеко Дундич става един от основните герои на Руската революция и може би най-известният сърбин, взел участие в нея.
През 1916 година подофицерът от австро-унгарската войска Дундич е покорен от руснаците. Той взема решение да се причисли към Сръбския доброволчески корпус, образуван от някогашни военнопленници, с цел да се бие на страната на Антантата.
В Гражданската война, която скоро избухва в Русия, Олеко Дундич застава на страната на болшевиките. Той се популяризира с изключителната си смелост на бойното поле като води война в редовете на Първа конна войска, едно от най-боеспособните оперативни формирования на алените.
„ Именно той, нашият червен Дундич, направи самоуверен набег с четирима приятели против Воронеж няколко дни преди белите да го изоставят. Петимата смелчаци си пробиха път до бул. „ Революция “ (тогава той се назовава улица „ Болшая Дворянская “ – бел. Russia Beyond) и провокираха такава суматоха, като че ли цялостен полк беше нахлул в града “, спомня си командирът на Първа конна войска Семьон Будьони.
Дундич умира в пердах на 8 юли 1920 година по време на съветско-полската война. „ Кой може да се съпостави с този безусловно баснословен воин по смелост, храброст, добрина и другарска искреност? Това беше лъв със сърце на благо дете “, за популярния кавалерист бойният приятел на сърбина в Първа конна войска Климент Ворошилов, който по-късно става маршал на Съветския съюз.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
На новата си татковина те се отплащат с вярна и предана работа.
Лазар Хиландарски
Свободни източници
Родом от град Призрен, монахът Лазар напуща родината си малко откакто сърбите претърпяват тежко проваляне от турците в борбата при Косово през 1389 година. Известно време той се подвизава в Хилендарския манастир на Атон (на сръбски Хиландар), след което идва в двора на московския княз Василий I Дмитриевич.
Лазар от Хиландар (или както стартират да го назовават в Русия – Лазар Сърбина) е освен Божи чиновник, само че и умел часовникар. През 1404 година по поръчка на съветския държател той създава машинален часовник, който бие на всеки кръговиден час и е инсталиран на една от кулите на Московския кремъл.
Първият публичен часовник в Русия се оказа същинско софтуерно знамение и работи тъкмо повече от двеста години, след което е сменен от по-модерен. За страдание изобретението на Лазар Сърбина не е оживяло до наши дни и за него знаем единствено с помощта на летописите.
Сава Рагузински-Владиславич
Свободни източници
Търговец, посланик, скришен сътрудник, боен консултант, общественик и общественик – всички тези функции сполучливо съчетава потомъкът на херцеговинските князе граф Сава Лукич Рагузински-Владиславович, който става един от главните сподвижници на съветския цар Петър I.
Младият надарен мъж се занимава интензивно с търговия в Истанбул, до момента в който през 1702 година локалното съветско посолство не му предлага да работи против общия зложелател на православните сърби и руснаци – турците. Отлично насочен във вътрешната и външната политика на Османската империя, с голям брой връзки в цяла Европа, Рагузински-Владиславович дава на съветските дипломати скъпа секретна информация.
През 1708 година графът се реалокира в Москва, където става консултант на царя за Югоизточна Европа и по-специално за родните му Балкани. Сава Лукич постоянно пътува до Черна гора, открива контакти с княжествата на Молдова и Влашко. През 1711 година по време на Прутската акция против турците, която се води единствено на територията на Молдова, той, като съветник „ за препоръки по локалните въпроси “, е в щаба на командващия съветските войски Борис Шереметиев.
Впоследствие графът е изпратен във Венеция и Рим, с цел да надзирава млади съветски благородници, които са обучавани там в морското и военно дело. Във Ватикана Сава Лукич договаря развиването на двустранните връзки сред Москва и Светия трон.
Специална страница в биографията на Рагузински-Владиславович е задачата в Китай през 1727 година, по време на която той взема решение проблеми с търговията и определянето на границите сред двете сили. Град Троицкосавск (днес Кяхта) е учреден от дипломата през същата година на границата с империята и служи като главен център на руско-китайската търговия до втората половина на XIX век.
Петър Текели
Свободни източници
„ Спомням си, припомням си го този мой благ сътрудник, мустакат хусар и сумтящ ездач, който се гордееше с приликата си с Петър Велики, с чийто портрет умря “, толкоз топло изключителният военачалник Александър Суворов за Петър Абрамович Текели, сръбския аристократ, направил блестяща военна кариера в Русия.
Първоначално Текели служи на австрийските Хабсбурги в редиците на унгарските хусари, само че поради издевателството от унгарските си сътрудници той се реалокира в Руската империя през 1747 година, където се причислява към армията с чин подпоручик. След 42 години той ще излезе в оставка към този момент като генерал-аншеф, звание в съветската императорска войска, което се равнява на фелдмаршал.
Петър Абрамович взе участие в многочислени борби против поляци, турци и прусаци, в които неведнъж демонстрира смелост и храброст. Командирът обаче ще бъде запомнен най-много с ликвидирането на Запорожката Сеч – военнополитическата организация на днепърските казаци.
Императрица Екатерина II казаците за пияници и невежи, за „ нездравословно сборище “ с „ политически хетерогенен и юродив състав “, чието главно занятие е обир. През май 1775 година Текели получава под свое командване корпус. Възложено му е с него да отстрани Сечта, която носи доста проблеми и е толкоз сложна за надзор.
Със стремглав марш войската на Текели се доближава до земите на казаците и ги заварва неподготвени. Командирът съумява да се контракти със старейшините и по този метод да избегне кръвопролитието. Казаците непринудено предават крепостта си, която е изравнена със земята от съветската артилерия, откакто са взети хазната и архивът ѝ.
Огнеслав Костович
Свободни източници
Огнеслав Коростович не е навършил и 30 години, когато взема решение да се реалокира от Австро-Унгария в Русия. През 1877-1878 година сърбинът взе участие в руско-турската война и му е присвоено званието флотски капитан. Военната кариера обаче не го притегля доста и той взема решение да се посвети на науката.
Още през 1878 година Огнеслав Степанович стартира да работи върху основаването на подводница. „ Риба-лодка “ с едно витло се планува да носи осем души на борда и даже да има първообраз на торпедна тръба за изстрелване на 12 торпеда. Поради неналичието на задоволително мощен мотор обаче планът по този начин и не е сбъднат.
Тогава сръбският откривател се заема с създаването на голям дирижабъл „ Русия “ с дължина 64 метра. Огнеслав Степанович взема поради грешките от предишното и проектира мотор с вътрешно горене с мощ 80 конски сили, който няма аналози в света по това време и в последна сметка е създаден и тестван сполучливо.
Костович патентова своя „ модернизиран мотор “, който работи с бензин, керосин, петролни, светилни и други газове и избухливи субстанции “ в Русия, Англия и Съединени американски щати. Изобретението намира необятно приложение, в това число при колите.
Само че дирижабълът „ Русия “ по този начин и не излетява заради липса на задоволително финансиране. Костович обаче няма навика да пада духом и до гибелта си през 1916 година продължава да създава нови планове, измежду които триплан, аерохидроплан и даже хеликоптер.
Олеко Дундич
Sputnik
Легендарният пълководец на Червената войска, грациозен кавалерист Олеко Дундич става един от основните герои на Руската революция и може би най-известният сърбин, взел участие в нея.
През 1916 година подофицерът от австро-унгарската войска Дундич е покорен от руснаците. Той взема решение да се причисли към Сръбския доброволчески корпус, образуван от някогашни военнопленници, с цел да се бие на страната на Антантата.
В Гражданската война, която скоро избухва в Русия, Олеко Дундич застава на страната на болшевиките. Той се популяризира с изключителната си смелост на бойното поле като води война в редовете на Първа конна войска, едно от най-боеспособните оперативни формирования на алените.
„ Именно той, нашият червен Дундич, направи самоуверен набег с четирима приятели против Воронеж няколко дни преди белите да го изоставят. Петимата смелчаци си пробиха път до бул. „ Революция “ (тогава той се назовава улица „ Болшая Дворянская “ – бел. Russia Beyond) и провокираха такава суматоха, като че ли цялостен полк беше нахлул в града “, спомня си командирът на Първа конна войска Семьон Будьони.
Дундич умира в пердах на 8 юли 1920 година по време на съветско-полската война. „ Кой може да се съпостави с този безусловно баснословен воин по смелост, храброст, добрина и другарска искреност? Това беше лъв със сърце на благо дете “, за популярния кавалерист бойният приятел на сърбина в Първа конна войска Климент Ворошилов, който по-късно става маршал на Съветския съюз.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ