Светли имане празнуват днес, почитаме свята избавителка! Виж...
Днес почитаме Света Анастасия Римлянката – една от най-тачените жени-светици в дните преди Рождество. Анастасия посещава пандизчии, лекува заболели, раздава парцелите си на бедните и се прочува като избавителка от токсини.
Имен ден честват всички, носещи името Анастасия, Ася, Сия, Сийка, Таска, Наташа и производните им.
Името значи „ възкресение “, „ възобновление “ – алегорично обръщение за светлина в най-тъмните дни на годината.
Коя е Света Анастасия Римлянката?
Света Анастасия е родена в Рим в знатно семейство, тя израства сред два свята: татко ѝ е богохулник, а майка ѝ – загадка християнка, която я възпитава в дух на състрадание и религия. След ранната гибел на майката, нравствен ментор на Анастасия става св. Хризогон, който я вкарва в християнското обучение и я предизвиква да посвети живота си на страдащите.
Анастасия посещава пандизчии, лекува заболели, раздава парцелите си на бедните и се прочува като „ Фармаколитрия “ – избавителка от токсини. Според преданието тя лекувала хора, отровени от врагове или заболявания, и ги спасявала от гибел. По време на гоненията против християните е задържана, измъчвана и най-после изгорена жива в град Сирмиум. Смъртта ѝ не прекършва почитта към нея – в противен случай, култът към Анастасия се популяризира из цялата Римска империя, а мощите ѝ по-късно са пренесени в Константинопол.
Традициите
В националния календар денят на Света Анастасия е обвързван с прехода към светлината. След зимното слънцестоене хората имат вяра, че светът постепенно стартира да се „ отпушва “, а денят да пораства. Светицата се уважава като настойничка на болните, страдащите и всички, които носят тежки окови – било то физически или душевни.
На този ден дамите палят свещ за здраве и за отбрана от зли сили. В някои региони се има вяра, че Анастасия „ развързва “ заболяванията и оказва помощ на хора, които са подложени на злоба, уроки или несправедливост. В предишното майките оставяли до иконата ѝ дреха на болно дете, с цел да „ поеме “ страданието му.
Забрани и обичаи
Денят е обвързван с непорочност и самоограничение.
Жените не трябва да перат, да режат с нож или да шият, с цел да не „ режат “ здравето на дома.
Не се стартират нови тежки работи, тъй като се има вяра, че няма да вървят на положително.
Забранено е и да се изричат тежки думи или обети – съгласно поверието те се връщат неведнъж в дните преди Рождество.
В някои краища на България се подготвя постна софра, а вечерта се оставя залък самун до иконата на светицата за здраве и благоденствие.
Кого закриля светицата
Светицата е настойничка на пандизчии, лекари, фармацевти, акушерки, както и на всички, които се борят с тежки тествания. Смята се, че тя оказва помощ на хора, попаднали в невъзможност, и „ разплита “ ориси, които са били " завързани " от боязън, болест или несправедливост. В националната традиция я назовават още Узорешителница – тази, която освобождава от окови.
Имен ден честват всички, носещи името Анастасия, Ася, Сия, Сийка, Таска, Наташа и производните им.
Името значи „ възкресение “, „ възобновление “ – алегорично обръщение за светлина в най-тъмните дни на годината.
Коя е Света Анастасия Римлянката?
Света Анастасия е родена в Рим в знатно семейство, тя израства сред два свята: татко ѝ е богохулник, а майка ѝ – загадка християнка, която я възпитава в дух на състрадание и религия. След ранната гибел на майката, нравствен ментор на Анастасия става св. Хризогон, който я вкарва в християнското обучение и я предизвиква да посвети живота си на страдащите.
Анастасия посещава пандизчии, лекува заболели, раздава парцелите си на бедните и се прочува като „ Фармаколитрия “ – избавителка от токсини. Според преданието тя лекувала хора, отровени от врагове или заболявания, и ги спасявала от гибел. По време на гоненията против християните е задържана, измъчвана и най-после изгорена жива в град Сирмиум. Смъртта ѝ не прекършва почитта към нея – в противен случай, култът към Анастасия се популяризира из цялата Римска империя, а мощите ѝ по-късно са пренесени в Константинопол.
Традициите
В националния календар денят на Света Анастасия е обвързван с прехода към светлината. След зимното слънцестоене хората имат вяра, че светът постепенно стартира да се „ отпушва “, а денят да пораства. Светицата се уважава като настойничка на болните, страдащите и всички, които носят тежки окови – било то физически или душевни.
На този ден дамите палят свещ за здраве и за отбрана от зли сили. В някои региони се има вяра, че Анастасия „ развързва “ заболяванията и оказва помощ на хора, които са подложени на злоба, уроки или несправедливост. В предишното майките оставяли до иконата ѝ дреха на болно дете, с цел да „ поеме “ страданието му.
Забрани и обичаи
Денят е обвързван с непорочност и самоограничение.
Жените не трябва да перат, да режат с нож или да шият, с цел да не „ режат “ здравето на дома.
Не се стартират нови тежки работи, тъй като се има вяра, че няма да вървят на положително.
Забранено е и да се изричат тежки думи или обети – съгласно поверието те се връщат неведнъж в дните преди Рождество.
В някои краища на България се подготвя постна софра, а вечерта се оставя залък самун до иконата на светицата за здраве и благоденствие.
Кого закриля светицата
Светицата е настойничка на пандизчии, лекари, фармацевти, акушерки, както и на всички, които се борят с тежки тествания. Смята се, че тя оказва помощ на хора, попаднали в невъзможност, и „ разплита “ ориси, които са били " завързани " от боязън, болест или несправедливост. В националната традиция я назовават още Узорешителница – тази, която освобождава от окови.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ