Как загубих баща си в пловдивската болница `Св. Георги` |
В рубриката " От Вас " публикуваме персоналния роман на Ася Георгиева - изгубила татко си след диагноза " ковид " - за премеждията на фамилията в болничната система. Заглавието е на OFFNews.
Бих желала да споделя трагичната история на моя татко, пенсиониран доктор, която приключи съдбовно за него след лекуване в Неврологично поделение на МБАЛ " Свети Георги " – Пловдив, в Спешния вътрешен кабинет и Инфекциозното поделение на болничното заведение.
Всичко стартира на 21.10, когато татко ми получи исхемичен инсулт в дома си и бе превозен с кола за спешна помощ на Бърза помощ до МБАЛ " Свети Георги " и признат за лекуване в Неврологично поделение в главния корпус на постройката на бул. " Пещерско шосе " 66.
Тъй като свиждания и персонален контакт с болните по време на пандемията не са разрешени, единствената информация, която получих за него, е по телефона и на място в болничното заведение. В събота, 24.10, след персонален диалог с доктор, получих положителна противоположна връзка за общото му положение, което според медиците беше относително леко за човек, получил инсулт, за това, че е контактен, изцяло съответен и подготвен за изписване. Не се загатваше за никакви затруднения или за това, че има други насложили се здравословни проблеми отвън инсулта, за това, че му е бил включен антибиотик и е имал температура. От близка на татко ми, която познава по случайност доктор от същото това поделение и е получила информация точно от него, разбрах в събота (24.10.) вечерта, няколко часа след персоналното ми посещаване в болничното заведение, че той е покачвал температура над 37 градуса и му е включен антибиотик.
Същата съботна вечер, 24.10., съумях да се свържа на вътрешния телефона на отделението с доктор, търсейки информация на какво може да се дължи температурата и вършат ли се бързи Ковид проби при приема на пациенти, допустимо ли е да мислим за Ковид в тази ситуация. Отговориха ми, че в болничното заведение няма процедура да се тестват за Ковид постъпващите пациенти. Попитах: „ Все отново, в случай че има температура, не можем ли да задействаме тестване за Ковид, което ние ще заплатим – PCR или бърз кръвен тест, каквото е допустимо? “ Отговорът бе, че татко ми е без симптоматика за Ковид и евентуално става дума за банална урологична инфекция вследствие на подложен катетър.
Тук желая да поясня, че татко ми не е имал данни за вирусна зараза при приема си в МБАЛ " Св. Георги ", а и от началото на извънредното състояние (13 март 2020) беше прекратил излизанията и контактите с външни хора. Продукти му доставяше негов непосредствен до вратата, постоянно и двамата с маски, а продуктите той подробно дезинфекцираше, имаше високо равнище на осведоменост и подхождаше с извънредно внимание и сериозност към предварителната защита от Ковид. Все отново, като завеждащ отдел „ Здравна култура “ към ХЕИ в течение на целия си трудов стаж, татко ми постоянно е знаел по какъв начин и за какво да заобикаля риска от болести.
В обобщение – до постъпването си в болничното заведение той не е имал Ковид.
В неделя, 25.10, още веднъж се обадих в отделението с въпрос дали татко ми е добре и със същата молба – да опитаме да създадем Ковид тест преди изписването поради температурата. Отново ми дадоха отговор, че не е належащо и че температура той няма, била е засечена спорадично/еднократно и няма мотив за терзание. Също по този начин – на идващия ден, понеделник (26.10), да дойдем за изписването му.
На 26.10 (понеделник) аз и брачният партньор ми бяхме в Неврологично поделение преди обед, където се наложи да чакаме над 40 мин. някой да ни обърне внимание. В един миг съумях да беседвам с лекуващия доктор на татко ми, който ме увери, че всичко е наред и ми връчи епикриза, в която положението на татко ми е разказано по следния метод:
Настъпили затруднения: НЯМА
Изход от болестта: Пациентът се изписва в схващане, постоянна хемодинамика, афебрилен...
В същото време видях, че в извършената терапия участва венозен антибиотик Цефтриаксон, който лекуващият доктор не можа даже да каже на какво съображение, по чие разпореждане и за какъв брой дни е бил включен и загатна като възможна причина за антибиотика евентуална уроинфекция, обвързвана с катетъра.
След най-малко 60-минутно изчакване да доведат татко ми облечен и във тип за изписване, се появиха две санитарки, превеждащи го в инвалидна количка. Забелязах нещо във типа им, което ме разтревожи, а точно, че бяха екипирани с протективно облекло като за Ковид поделение, за разлика от останалите им сътрудници – шлем, маска, ръкавици и манти. При предходното ми посещаване в събота не забелязах нито един човек от личния състав, който да е облечен в такава екипировка. Пипнах челото на татко ми и ми се стори много топъл, само че взех решение, че си втълпявам и се качих с двете санитарки и татко ми в инвалидната количка в асансьора, с цел да се придвижим към изхода на постройката. В този миг татко ми стартира да кашля. Попитах го: „ Как си, слушам, че кашляш, имаше ли кашлица и в предходните дни? “ Тогава той удостовери, че е имал кашлица и температура и че други хора в стаята му също са кашляли.
Вървейки към изхода, съумях да се свържа с мъжа ми, индикирайки за казуса. Той закупи нов термометър от болничната аптека и в наличието на двете служителки от отделението измерихме температурата на татко ми, която беше 38,3 градуса. Продължаваше да прокашля.
Настоях да се върнем назад в отделението, като в това време брачният партньор ми се качи в Администрацията на болничното заведение, където беседва персонално с асистента на шефа, зам.-директора на болничното заведение и завеждащата Неврологична клиника. Всички те бяха осведомени за положението на татко ми и за несъответствието на индикаторите му с описаните в епикризата, като на повторната молба за проучване за Ковид, още веднъж такова беше отказано.
Междувременно аз разговарях в отделението с лекуващия доктор, че упорствам за Ковид тест и че няма по какъв начин да го преведем у дома с кашлица и висока температура. Докторът заяви няма механизъм, по който да може да се назначи Ковид тест, както и „ Не знам за какво очаквате от нас да излекуваме пациентите от всичките им болести. “
Наложи се татко ми да бъде заведен в Спешен вътрешен кабинет на МБАЛ " Свети Георги ", където температурата му беше доказана, направиха му кръвна картина, проучване на урина, рентгенова фотография и ехограф на бял дроб, които демонстрираха незначителен плеврален излив вдясно, само че все пак антибиотик и Ковид тест не бяха назначени. Все отново ни предложиха сами да го заведем при инфекционист в Инфекциозна клиника, което нямаше по какъв начин да изпълним със личен превоз, защото татко ми не можеше да се движи, беше обезводнен и в съществено общо положение, а ние не разполагахме с носилка или инвалидна количка, с които да го придвижим. Линейка за превеждане до Инфекциозна клиника, която е част от структурата на МБАЛ " Св. Георги ", само че е отделена от главната част на постройката, както и подпомагане по организация на обзор, изрично ни беше отказано.
Тук желая да вметна, че в Спешен вътрешен кабинет част от личния състав - доктор и санитар - бяха без защитни средства, като санитарят с принуда се съгласи да си постави маската (и то единствено над устата, без да покрива носа), след три напомняния от страна на брачна половинка ми. По коридорите на болничното заведение засякохме голям брой гости без маски или с погрешно поставени такива. В ден събота влизането в болничните общи елементи е изцяло безотговорно, липсва личен състав, както на Регистратура, по този начин и Охрана, която да съблюдава спазването на ограниченията. Медицинският личен състав на болничното заведение в по-голямата си част очевидно не разполага с медицински маски с по-висока отбрана или даже хирургически трислойни маски, а всеобщо употребяват памучни маски за многократна приложимост.
След като прибрахме татко ми у дома, проведох посещаване от частна лаборатория за взимане на PCR тест, с който диагнозата беше доказана на 30.10 късно вечерта, само че междувременни загубихме още 4 дни, в които той не организираше целеустремено лекуване, защото механически нямаше по какъв начин да се вземе и изследва резултатът в по-кратък период. Лечението му продължи „ по телефона “. Личният доктор ни сподели, че единственият метод да бъде прегледан е да пристигна Бърза помощ. Тъй като положението му не се подобряваше, в неделя 01.11 се обадих на 112, откъдето обявиха, че ще дойдат на място единствено в случай че има зной, а към оня миг той нямаше към момента зной, надлежно кола за спешна помощ не пристигна.
Тук още веднъж желая да подчертая, че това е пациент след прекаран инсулт, във високо рискова група освен поради прекарания инсулт, само че и поради възрастта си (88 год.), на лекуване към дата 01.11. с 2 антибиотика, Авирон рапид и хранителни добавки, който макар лечението не демонстрира признаци на усъвършенстване и явно се нуждае от хоспитализация.
В четвъртък, 5.11, забелязах, че татко ми е много провиснал и демонстрираше признаци на заспалост и зной. Със съдействието на персоналния доктор извикахме кола за спешна помощ, само че съгласно доктора, който го прегледа, нямал потребност от хоспитализация, макар изостреното дишане, което чу на слушалка и накъсания диалект, който съгласно мен беше в резултат на задуха, а съгласно лекаря от Бърза помощ – симптом на дехидратация!
На 6.11. татко ми беше към този момент в тежко положение, от 10.00 ч сутринта нататък съвсем не можех да го събудя или изправя седнал, както и да му дам храна или течности. Започнах да звъня на 112 за кола за спешна помощ, изпращането на която лиши над 4 часа и 4 позвънявания от моя страна.
След като Бърза помощ най-сетне пристигна, установяваха с преносим апарат за премерване на кислорода сатурация = 98, а след това в самата кола за спешна помощ кислородната сатурация беше малко над 50 и се наложи да му се подава О2 от самото начало до приема в болница. Обръщам внимание на този факт, защото миналата вечер, на 5.11., кислородът му със същия модел апарат показваше още веднъж 98 и точно на тази база лекарят от Бърза помощ реши, че положението му не е тежко, а в действителност измерването е било изцяло заблуждаващо!
На 6.11. вечерта татко ми беше признат в Инфекциозна клиника към МБАЛ „ Св. Георги “ в тежко положение и умря на идната заран – 7.11. сутринта. За късото време, което претърпя в Инфекциозна клиника, нямам съвсем никакви наблюдения, както и противоположна връзка по отношение на приложеното му лекуване и аргументите за гибелта му. Лекуващият му доктор заяви, че сърцето му е спряло и са провели реанимация, приключила без триумф. Нещо, което ми направи извънредно отрицателно усещане, до момента в който попълвахме документите по време на приема на 6.11 вечерта, е изявлението на здравна сестра от отделението, която реагира на молбата ми наложителните медикаменти да се дават от тях (медицинските сестри), а не да оставят татко ми да си ги взима самичък (тъй като не е в състояние), с репликата: „ Няма кой да му ги дава. Защо не останете тук като компаньон? “ Не знаех, че в Инфекциозно Ковид поделение се позволяват и приканват близки на пациентите да се грижат за болните си родственици и да наблюдават приема на медикаментите им. Това е, меко казано, възмутително!
В резултат на всичко това имаме инфектирани от Ковид членове на фамилията, някои от които с по-тежко протичане, и един изгубен човешки живот на доктор, който посвети целия си трудов стаж да се грижи точно за здравната профилактика и предварителна защита на популацията като шеф на отдел „ Здравна култура “ (ХЕИ/сегашно РЗИ), само че за жалост не можа да опази себе си, постъпвайки по неотложност в болница.
Редакцията изпрати въпроси във връзка със случая до болница " Свети Георги ". Отговорът бе, че е почнала инспекция, а резултатите ще бъдат оповестени след приключването ѝ. Готови сме да представим и позицията на болничното заведение.
Бих желала да споделя трагичната история на моя татко, пенсиониран доктор, която приключи съдбовно за него след лекуване в Неврологично поделение на МБАЛ " Свети Георги " – Пловдив, в Спешния вътрешен кабинет и Инфекциозното поделение на болничното заведение.
Всичко стартира на 21.10, когато татко ми получи исхемичен инсулт в дома си и бе превозен с кола за спешна помощ на Бърза помощ до МБАЛ " Свети Георги " и признат за лекуване в Неврологично поделение в главния корпус на постройката на бул. " Пещерско шосе " 66.
Тъй като свиждания и персонален контакт с болните по време на пандемията не са разрешени, единствената информация, която получих за него, е по телефона и на място в болничното заведение. В събота, 24.10, след персонален диалог с доктор, получих положителна противоположна връзка за общото му положение, което според медиците беше относително леко за човек, получил инсулт, за това, че е контактен, изцяло съответен и подготвен за изписване. Не се загатваше за никакви затруднения или за това, че има други насложили се здравословни проблеми отвън инсулта, за това, че му е бил включен антибиотик и е имал температура. От близка на татко ми, която познава по случайност доктор от същото това поделение и е получила информация точно от него, разбрах в събота (24.10.) вечерта, няколко часа след персоналното ми посещаване в болничното заведение, че той е покачвал температура над 37 градуса и му е включен антибиотик.
Същата съботна вечер, 24.10., съумях да се свържа на вътрешния телефона на отделението с доктор, търсейки информация на какво може да се дължи температурата и вършат ли се бързи Ковид проби при приема на пациенти, допустимо ли е да мислим за Ковид в тази ситуация. Отговориха ми, че в болничното заведение няма процедура да се тестват за Ковид постъпващите пациенти. Попитах: „ Все отново, в случай че има температура, не можем ли да задействаме тестване за Ковид, което ние ще заплатим – PCR или бърз кръвен тест, каквото е допустимо? “ Отговорът бе, че татко ми е без симптоматика за Ковид и евентуално става дума за банална урологична инфекция вследствие на подложен катетър.
Тук желая да поясня, че татко ми не е имал данни за вирусна зараза при приема си в МБАЛ " Св. Георги ", а и от началото на извънредното състояние (13 март 2020) беше прекратил излизанията и контактите с външни хора. Продукти му доставяше негов непосредствен до вратата, постоянно и двамата с маски, а продуктите той подробно дезинфекцираше, имаше високо равнище на осведоменост и подхождаше с извънредно внимание и сериозност към предварителната защита от Ковид. Все отново, като завеждащ отдел „ Здравна култура “ към ХЕИ в течение на целия си трудов стаж, татко ми постоянно е знаел по какъв начин и за какво да заобикаля риска от болести.
В обобщение – до постъпването си в болничното заведение той не е имал Ковид.
В неделя, 25.10, още веднъж се обадих в отделението с въпрос дали татко ми е добре и със същата молба – да опитаме да създадем Ковид тест преди изписването поради температурата. Отново ми дадоха отговор, че не е належащо и че температура той няма, била е засечена спорадично/еднократно и няма мотив за терзание. Също по този начин – на идващия ден, понеделник (26.10), да дойдем за изписването му.
На 26.10 (понеделник) аз и брачният партньор ми бяхме в Неврологично поделение преди обед, където се наложи да чакаме над 40 мин. някой да ни обърне внимание. В един миг съумях да беседвам с лекуващия доктор на татко ми, който ме увери, че всичко е наред и ми връчи епикриза, в която положението на татко ми е разказано по следния метод:
Настъпили затруднения: НЯМА
Изход от болестта: Пациентът се изписва в схващане, постоянна хемодинамика, афебрилен...
В същото време видях, че в извършената терапия участва венозен антибиотик Цефтриаксон, който лекуващият доктор не можа даже да каже на какво съображение, по чие разпореждане и за какъв брой дни е бил включен и загатна като възможна причина за антибиотика евентуална уроинфекция, обвързвана с катетъра.
След най-малко 60-минутно изчакване да доведат татко ми облечен и във тип за изписване, се появиха две санитарки, превеждащи го в инвалидна количка. Забелязах нещо във типа им, което ме разтревожи, а точно, че бяха екипирани с протективно облекло като за Ковид поделение, за разлика от останалите им сътрудници – шлем, маска, ръкавици и манти. При предходното ми посещаване в събота не забелязах нито един човек от личния състав, който да е облечен в такава екипировка. Пипнах челото на татко ми и ми се стори много топъл, само че взех решение, че си втълпявам и се качих с двете санитарки и татко ми в инвалидната количка в асансьора, с цел да се придвижим към изхода на постройката. В този миг татко ми стартира да кашля. Попитах го: „ Как си, слушам, че кашляш, имаше ли кашлица и в предходните дни? “ Тогава той удостовери, че е имал кашлица и температура и че други хора в стаята му също са кашляли.
Вървейки към изхода, съумях да се свържа с мъжа ми, индикирайки за казуса. Той закупи нов термометър от болничната аптека и в наличието на двете служителки от отделението измерихме температурата на татко ми, която беше 38,3 градуса. Продължаваше да прокашля.
Настоях да се върнем назад в отделението, като в това време брачният партньор ми се качи в Администрацията на болничното заведение, където беседва персонално с асистента на шефа, зам.-директора на болничното заведение и завеждащата Неврологична клиника. Всички те бяха осведомени за положението на татко ми и за несъответствието на индикаторите му с описаните в епикризата, като на повторната молба за проучване за Ковид, още веднъж такова беше отказано.
Междувременно аз разговарях в отделението с лекуващия доктор, че упорствам за Ковид тест и че няма по какъв начин да го преведем у дома с кашлица и висока температура. Докторът заяви няма механизъм, по който да може да се назначи Ковид тест, както и „ Не знам за какво очаквате от нас да излекуваме пациентите от всичките им болести. “
Наложи се татко ми да бъде заведен в Спешен вътрешен кабинет на МБАЛ " Свети Георги ", където температурата му беше доказана, направиха му кръвна картина, проучване на урина, рентгенова фотография и ехограф на бял дроб, които демонстрираха незначителен плеврален излив вдясно, само че все пак антибиотик и Ковид тест не бяха назначени. Все отново ни предложиха сами да го заведем при инфекционист в Инфекциозна клиника, което нямаше по какъв начин да изпълним със личен превоз, защото татко ми не можеше да се движи, беше обезводнен и в съществено общо положение, а ние не разполагахме с носилка или инвалидна количка, с които да го придвижим. Линейка за превеждане до Инфекциозна клиника, която е част от структурата на МБАЛ " Св. Георги ", само че е отделена от главната част на постройката, както и подпомагане по организация на обзор, изрично ни беше отказано.
Тук желая да вметна, че в Спешен вътрешен кабинет част от личния състав - доктор и санитар - бяха без защитни средства, като санитарят с принуда се съгласи да си постави маската (и то единствено над устата, без да покрива носа), след три напомняния от страна на брачна половинка ми. По коридорите на болничното заведение засякохме голям брой гости без маски или с погрешно поставени такива. В ден събота влизането в болничните общи елементи е изцяло безотговорно, липсва личен състав, както на Регистратура, по този начин и Охрана, която да съблюдава спазването на ограниченията. Медицинският личен състав на болничното заведение в по-голямата си част очевидно не разполага с медицински маски с по-висока отбрана или даже хирургически трислойни маски, а всеобщо употребяват памучни маски за многократна приложимост.
След като прибрахме татко ми у дома, проведох посещаване от частна лаборатория за взимане на PCR тест, с който диагнозата беше доказана на 30.10 късно вечерта, само че междувременни загубихме още 4 дни, в които той не организираше целеустремено лекуване, защото механически нямаше по какъв начин да се вземе и изследва резултатът в по-кратък период. Лечението му продължи „ по телефона “. Личният доктор ни сподели, че единственият метод да бъде прегледан е да пристигна Бърза помощ. Тъй като положението му не се подобряваше, в неделя 01.11 се обадих на 112, откъдето обявиха, че ще дойдат на място единствено в случай че има зной, а към оня миг той нямаше към момента зной, надлежно кола за спешна помощ не пристигна.
Тук още веднъж желая да подчертая, че това е пациент след прекаран инсулт, във високо рискова група освен поради прекарания инсулт, само че и поради възрастта си (88 год.), на лекуване към дата 01.11. с 2 антибиотика, Авирон рапид и хранителни добавки, който макар лечението не демонстрира признаци на усъвършенстване и явно се нуждае от хоспитализация.
В четвъртък, 5.11, забелязах, че татко ми е много провиснал и демонстрираше признаци на заспалост и зной. Със съдействието на персоналния доктор извикахме кола за спешна помощ, само че съгласно доктора, който го прегледа, нямал потребност от хоспитализация, макар изостреното дишане, което чу на слушалка и накъсания диалект, който съгласно мен беше в резултат на задуха, а съгласно лекаря от Бърза помощ – симптом на дехидратация!
На 6.11. татко ми беше към този момент в тежко положение, от 10.00 ч сутринта нататък съвсем не можех да го събудя или изправя седнал, както и да му дам храна или течности. Започнах да звъня на 112 за кола за спешна помощ, изпращането на която лиши над 4 часа и 4 позвънявания от моя страна.
След като Бърза помощ най-сетне пристигна, установяваха с преносим апарат за премерване на кислорода сатурация = 98, а след това в самата кола за спешна помощ кислородната сатурация беше малко над 50 и се наложи да му се подава О2 от самото начало до приема в болница. Обръщам внимание на този факт, защото миналата вечер, на 5.11., кислородът му със същия модел апарат показваше още веднъж 98 и точно на тази база лекарят от Бърза помощ реши, че положението му не е тежко, а в действителност измерването е било изцяло заблуждаващо!
На 6.11. вечерта татко ми беше признат в Инфекциозна клиника към МБАЛ „ Св. Георги “ в тежко положение и умря на идната заран – 7.11. сутринта. За късото време, което претърпя в Инфекциозна клиника, нямам съвсем никакви наблюдения, както и противоположна връзка по отношение на приложеното му лекуване и аргументите за гибелта му. Лекуващият му доктор заяви, че сърцето му е спряло и са провели реанимация, приключила без триумф. Нещо, което ми направи извънредно отрицателно усещане, до момента в който попълвахме документите по време на приема на 6.11 вечерта, е изявлението на здравна сестра от отделението, която реагира на молбата ми наложителните медикаменти да се дават от тях (медицинските сестри), а не да оставят татко ми да си ги взима самичък (тъй като не е в състояние), с репликата: „ Няма кой да му ги дава. Защо не останете тук като компаньон? “ Не знаех, че в Инфекциозно Ковид поделение се позволяват и приканват близки на пациентите да се грижат за болните си родственици и да наблюдават приема на медикаментите им. Това е, меко казано, възмутително!
В резултат на всичко това имаме инфектирани от Ковид членове на фамилията, някои от които с по-тежко протичане, и един изгубен човешки живот на доктор, който посвети целия си трудов стаж да се грижи точно за здравната профилактика и предварителна защита на популацията като шеф на отдел „ Здравна култура “ (ХЕИ/сегашно РЗИ), само че за жалост не можа да опази себе си, постъпвайки по неотложност в болница.
Редакцията изпрати въпроси във връзка със случая до болница " Свети Георги ". Отговорът бе, че е почнала инспекция, а резултатите ще бъдат оповестени след приключването ѝ. Готови сме да представим и позицията на болничното заведение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ