В рубриката на Varna24.bg Преди и сега днес ще ви

В рубриката на Varna24.bg " Преди и в този момент " през днешния ден ще ви представим по какъв начин се е трансформирала Катедралата във Варна за 100-тина години.

Храмът е един от знаците на морската столица. На 9 ноември 1879 година, на свиканата от митрополит Симеон църковна община, била определена комисия, която да приготви построяването на нова църква. Първата задача на комисията била да дефинира мястото, както и да събере средства и достави градежа със строителен и дървен материал.

Градежът се оценявал на 300 - 400 хиляди франка, като се разчитало огромна част да бъдат събрани от доброволни дарения. Събраните 15 000 франка били бързо изразходени, по тази причина била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лв.. Варненската община станала поръчител на отпуснатите от държавното управление 100 000 лв.. За градежа на катедралния храм били вложени най-вече материали от покрайнината на Варна. Използвани били непокътнати дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от региона на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от корав камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете - от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за повдигане на тежките каменни блокове.

Честта да постави главния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг.

Любопитното е, че самият той избира мястото, на което и до момента достолепно се извисява Катедралата. Първоначално първенците на града му предложили място в региона на Римските терми. Той обаче не го одобрил. Избрал най-високото място в края на града.

На 22 август 1880г. след церемониален молебен персонално княз БЛатенберг положил остовният камък. Избраното име, " Успение Пресвятия Богородици ", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и вуйна на княза, умряла неотдавна.

Строителството на храма почнало незабавно и траяло шест години. Проектът бил на одеския проектант Маас и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. На 15 март 1884 година комисията упълномощила градежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. Любопитно е, че за малко Колю Фичето е трябвало да гради Съборната черква, само че не се стига до съгласие сред страните.

На идната година храмът бил вдигнат, през септември бил приключен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 година Вътрешното му обзавеждане траяло и в идващите години. Архиерейският престол, изработен от Нико Мавроди бил подложен през 1897г., по-късно бил направен и иконостасът от дебърския занаятчия Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890г. настоятелството взема решение " вместо да се прави изключително здание и да се харчат 30000 лв., да се повдигне кубето, с цел да се чува камбаната из град Варна ". Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис " В чест на Освободителя ".

Църквата е с размери 46,55 х 35 m. В архитектурно отношение е трикорабна базилика, като основният олтар е отдаден на светото Успение Богородично, северният – на Свети Александър Невски, а южният на Свети Николай.

В 1941 – 1943 година е доизградена камбанарията - на черно-бялата стимка тя още не е с височина, каквато е и в този момент. Тя се извисява на 38 m и куполите, направено е парното и е сменена покривната структура. Така църквата става една от най-високите в страната след катедралния патриаршески храм " Свети Александър Невски “ в София.

Размерите на храма са:

- височина – 47,92 m,

- дължина – 46,55 m,

- широчина на храма – 35 m,

- височина на камбанарията при върха на купола й – 43,48 m,

- височина на позлатения кръст над нея – 4,44 m,

- височина на централния купол при върха му – 34,13 m,

- височина на позлатения кръст над него – 5,03 m.