Откъс от "Книга за Китай" на Валери Петров
В рубриката " На път " " Дневник " разгласява фрагмент от " Книга за Китай " с създател Валери Петров, възложен от Издателство " Вакон "
Вече е реалност новото издание на " Книга за Китай ", с която през 1958 година Валери Петров се подрежда измежду огромните имена на българската пътеписна прозаичност.
Малцина са писателите, способни да уловят фините нюанси на една страна, която мъчно предстои на изложение. Мистичният Китай наслоява облици от далечни и близки времена, легенди и действителност, които надвишават и най-смелото въображение.
В средата на предишния век Валери Петров откликва на предизвикването и основава един от най-пълнокръвните портрети на Поднебесното царство, правени в миналото – забележителната " Книга за Китай ". Спазвайки златното предписание на пътеписеца да " покаже " вместо " опише ", Валери Петров ловко обрисува Китай като страна от сънищата, някаква машинация на сетивата, в която типичен поети в дълги плебеи се разминават с велосипедисти, небостъргачи изпълват синевата като летящи дворци, а нейде се носи ревът на разгневен каменен лъв.
И до момента в който пътешественикът се препъва, заслепен от хубост, в праговете на Императорския замък в Пекин, гледа старинна оперета посред пустинята Гоби или просто вдъхва аромата на чаения шубрак, Китай се разстила пред нас в цялото си разнообразие, изтъкан от богат и палав език, в който всяка дума е навръх мястото си.
" Върху разгъващия се там долу релеф от островърхи и необичайно комплицирани планини е като че ли хвърлен дълъг сив конец с доста възли, който се изкачва и слиза по стръмните скатове, криволичи и се заплита като онази нишка, с чиято помощ Ариадна измъкнала Тезей из лабиринта. Но по какъв начин неудобен е тук този мит! Къде е Гърция? Сивата нишка долу е в същина безконечен дувар, възлите по нея са зъбестите му кули. Ето планините се издигат на тласъци към нас и ние към този момент виждаме по какъв начин под крилото на самолета ни постепенно се доближава Великата стена. Сянката на самолета се огъва по релефа на планините, мярва се по стената и минава оттатък нея. Ние летим над Китай... "
От Порт Артур до границата с Виетнам и от Шанхай до Великата стена – майсторът на писменото слово ни предлага едно самобитно кинематографично прекарване, което ще задоволи усета даже на най-капризния четец.
Настоящото издание на " Книга за Китай " излиза без редакторска интервенция, с цел да бъде съхранена нейната достоверност.
Валери Петров (1920-2014) е класик на актуалната българска литература. През 1944 година приключва медицина в СУ " Св. Климент Охридски " и за малко практикува във Военна болница и в Рилския манастир. През есента на същата година стартира работа в Радио София и след това се включва във втората фаза на войната против нацистка Германия като боен сътрудник за в. " Фронтовак ". След края на войната взе участие в основаването на в. " Стършел ", където е заместител основен редактор. През годините е бил редактор в Студия за игрални филми " Бояна ", редактор на издателство " Български публицист ", аташе по печата и културата в българската легация в Рим и депутат в Седмото Велико национално заседание. Превежда творби на международно значими писатели като Шекспир, Гьоте, Джани Родари и Ръдиард Киплинг. Носител е на голям брой оценки за достижения в региона на литературата, театъра и киното, в това число литературната премия на Министерството на просветата за 1987 година, премията " Христо Г. Данов " за повсеместен креативен принос (2006 г.) и на държавната премия " Св. Паисий Хилендарски " за повсеместен принос към духовността на българското общество (2007 г.). През 2013 година е почетен с Гражданската премия на Европейския парламент.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Книга за Китай ", Валери Петров
Глава 1. НЕ СЪНУВАМЕ ЛИ?
Върху разгъващия се там долу релеф от островърхи и необичайно комплицирани планини е като че ли хвърлен дълъг сив конец с доста възли, който се изкачва и слиза по стръмните скатове, криволичи и се заплита като онази нишка, с чиято помощ Ариадна измъкнала Тезей из лабиринта. Но по какъв начин неудобен е тук този мит! Къде е Гърция? Сивата нишка долу е в същина безконечен дувар, възлите по нея са зъбестите му кули. Ето планините се издигат на тласъци към нас и ние към този момент виждаме по какъв начин под крилото на самолета ни постепенно се доближава Великата стена. Сянката на самолета се огъва по релефа на планините, мярва се по стената и минава оттатък нея. Ние летим над Китай...
Когато при започване на лятото 1955 година двама с художника Стоян Венев бяхме запитани дали бихме желали да заминем за четиримесечно пътешестване из Китай, в паметта ми се бе мярнало всичко, което знаех за тази страна. Припомних си часа по география, приказката за Турандот и пейзажите от старите истории на изкуствата. Друго какво? Едно ветрило на моята баба, някаква тенекия с чаен мирис, върху която беше нарисуван китаец с плитка, нарамил на кобилица две кошници. Спомних си още един цирков номер с чинии, въртени на върха на дълги пръчки.
А по-късно – заглавия във вестниците за битките в квартала Чапей и фотоси, които посочваха японски бойци, стрелящи в някакъв юноша. Той едвам се виждаше, само че това не пречеше да се почувствува величието на гибелта му и аз пишех, че " имам идентични фантазии и очаквания с тебе, Чан Хао, намръщил вежди! " Тези поетични опити бяха наивни, само че откровени. Много по-късно пристигнаха книги за великата битка на компартията, отчетите на Мао Цзе-дун. Това беше всичко, което знаех за Китай, и то напълно не беше доста.
А не щеш ли по-късно ще кацнем в тази чудна, непозната страна. Сякаш сънуваме. Зад нас са две денонощия, комплицирани от бързата промяна на климатите и пейзажите, съкратени от непрекъснатото приплъзване напред на часовниковите стрелки. Завчера в одеската зала на Интурист декларирахме апропо, че не носим със себе си рога нито от елен-марал, нито от елен-сайгак, през вчерашния ден летяхме над сребърните разливи на великите сибирски реки, тази заран се разтъпквахме на летището Улан-Батор и вдишвахме разредения, миришещ на билки въздух на монголското високо плато. Какво фантастично пътешестване!
Сега отдолу под прелитащите обратно повесма на облаците китайската земя се провижда от край до край нарязана на тераси, които при взор от горната страна наподобяват хоризонталите на топографска карта. Блясва там долу някакво езеро, самолетът се снишава и с звук измъква из корпуса си дебелите колела. Ревът на машината става по-особен и към него се примесва нетърпеливото пердашене на сърцата ни. Земята под нас се наклонява, езерото изчезва, с цел да се появи след момент доста по-близко.
Вече могат да се разграничат детайлностите по него и брегът му се вижда цялостен посипан от някакви яркожълти покриви, чудни градини с вълнисти огради и змиевидни стълби и пътечки. Сред всичко това се издига висока многокатна кула, извила нагоре стрехите на осмоъгълните си покриви, сходни на нанизани една в друга фунии от древен грамофон, и ослепително блестяща с глечта на керемидите си.
А самото езеро, украсено от островчета и бели дантелени мостове, гъмжи цялото от огромни и дребни пъстри, жълти, зелени, сини, червени, най-вече червени лодки. После узнахме, че всичко това е летният императорски замък, един от най-красивите кътове на страната, само че в този момент, необятно отворили очи, ние мислим, че цялостен Китай е подобен и че кацаме от небето като че ли не на земята, а напряко измежду някаква вълшебна приказка.
Какво вижда човек по пътя от летището до хотела? Вътре в колата той има до себе си младия компаньон с бяла риза, а пред себе си на кормилото – неговия близнак – водача, с бяла риза и бели ръкавици. Отвън пък се мярка невъобразим, необикновен мравуняк от хора, който като че ли извира от двете страни на калниците. Те са облечени в синьо и се движат бързо във всички направления. Много от тях карат колела. На колела са и рикшите.
Виждал съм много огромни градове, само че такова голям брой от хора до момента не бях срещал. И какъв брой доста градежи! Навсякъде се издигат гъсти скели от бамбукови стъбла, навързани с въжета. Една полуразрушена и обраснала в трева пагода се мярва паралелно с новостроящ се заводски комин. Един огромен каменен лъв се зъби разгневен пред някакъв яркочервен дървен вход. До него спокоен боец с автомат. Звъни червен трамвай. Двама полицаи в жълти униформи и бели наръкавници направляват придвижването.
Единият извиква нещо в яркочервения си рупор около самата кола. Яркочервено с пет звезди е и знамето, което се развява над една изключително красива постройка измежду огромен площад. " Тянанмън! " – сочи към нея придружителят, само че това не ни приказва доста нещо. Мяркат се и други здания в сив цвят с червени порти и пъстри стрехи, извити нагоре. (Жан Ефел беше писал – " като усмивки ".) Още един остарял каменен лъв, на който е опрян чешки мотоциклет " Ява ". Някакъв афиш за кино лентата " Адмирал Ушаков " и за един различен филм.
Но за кой? Ние извиваме в друга, по-тясна улица, изпъстрена с черни, червени, златни иероглифи в хоризонтални и отвесни редове. Едно детенце бута бамбукова количка, от която надничат две други, още по-малки от него. Иероглифи. Иероглифи. Още един завой и ние сме пред пететажна сива постройка с червени фенери от двете страни на стълбището и доста коли, паркирани в близост. Това е вероятно хотелът. Колата стопира и близнаците-спътници ни се усмихват. Слизаме и отсреща ни иде млад строен китаец – близнак на първите двама – подава ни ръка и с приятна усмивка споделя на отличен съветски език:
– Добро пожаловать, товарищи! Я ваш будущий спутник Лю Го-сюн.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На път (1455)
Вече е реалност новото издание на " Книга за Китай ", с която през 1958 година Валери Петров се подрежда измежду огромните имена на българската пътеписна прозаичност.
Малцина са писателите, способни да уловят фините нюанси на една страна, която мъчно предстои на изложение. Мистичният Китай наслоява облици от далечни и близки времена, легенди и действителност, които надвишават и най-смелото въображение.
В средата на предишния век Валери Петров откликва на предизвикването и основава един от най-пълнокръвните портрети на Поднебесното царство, правени в миналото – забележителната " Книга за Китай ". Спазвайки златното предписание на пътеписеца да " покаже " вместо " опише ", Валери Петров ловко обрисува Китай като страна от сънищата, някаква машинация на сетивата, в която типичен поети в дълги плебеи се разминават с велосипедисти, небостъргачи изпълват синевата като летящи дворци, а нейде се носи ревът на разгневен каменен лъв.
И до момента в който пътешественикът се препъва, заслепен от хубост, в праговете на Императорския замък в Пекин, гледа старинна оперета посред пустинята Гоби или просто вдъхва аромата на чаения шубрак, Китай се разстила пред нас в цялото си разнообразие, изтъкан от богат и палав език, в който всяка дума е навръх мястото си.
" Върху разгъващия се там долу релеф от островърхи и необичайно комплицирани планини е като че ли хвърлен дълъг сив конец с доста възли, който се изкачва и слиза по стръмните скатове, криволичи и се заплита като онази нишка, с чиято помощ Ариадна измъкнала Тезей из лабиринта. Но по какъв начин неудобен е тук този мит! Къде е Гърция? Сивата нишка долу е в същина безконечен дувар, възлите по нея са зъбестите му кули. Ето планините се издигат на тласъци към нас и ние към този момент виждаме по какъв начин под крилото на самолета ни постепенно се доближава Великата стена. Сянката на самолета се огъва по релефа на планините, мярва се по стената и минава оттатък нея. Ние летим над Китай... "
От Порт Артур до границата с Виетнам и от Шанхай до Великата стена – майсторът на писменото слово ни предлага едно самобитно кинематографично прекарване, което ще задоволи усета даже на най-капризния четец.
Настоящото издание на " Книга за Китай " излиза без редакторска интервенция, с цел да бъде съхранена нейната достоверност.
Валери Петров (1920-2014) е класик на актуалната българска литература. През 1944 година приключва медицина в СУ " Св. Климент Охридски " и за малко практикува във Военна болница и в Рилския манастир. През есента на същата година стартира работа в Радио София и след това се включва във втората фаза на войната против нацистка Германия като боен сътрудник за в. " Фронтовак ". След края на войната взе участие в основаването на в. " Стършел ", където е заместител основен редактор. През годините е бил редактор в Студия за игрални филми " Бояна ", редактор на издателство " Български публицист ", аташе по печата и културата в българската легация в Рим и депутат в Седмото Велико национално заседание. Превежда творби на международно значими писатели като Шекспир, Гьоте, Джани Родари и Ръдиард Киплинг. Носител е на голям брой оценки за достижения в региона на литературата, театъра и киното, в това число литературната премия на Министерството на просветата за 1987 година, премията " Христо Г. Данов " за повсеместен креативен принос (2006 г.) и на държавната премия " Св. Паисий Хилендарски " за повсеместен принос към духовността на българското общество (2007 г.). През 2013 година е почетен с Гражданската премия на Европейския парламент.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Книга за Китай ", Валери Петров
Глава 1. НЕ СЪНУВАМЕ ЛИ?
Върху разгъващия се там долу релеф от островърхи и необичайно комплицирани планини е като че ли хвърлен дълъг сив конец с доста възли, който се изкачва и слиза по стръмните скатове, криволичи и се заплита като онази нишка, с чиято помощ Ариадна измъкнала Тезей из лабиринта. Но по какъв начин неудобен е тук този мит! Къде е Гърция? Сивата нишка долу е в същина безконечен дувар, възлите по нея са зъбестите му кули. Ето планините се издигат на тласъци към нас и ние към този момент виждаме по какъв начин под крилото на самолета ни постепенно се доближава Великата стена. Сянката на самолета се огъва по релефа на планините, мярва се по стената и минава оттатък нея. Ние летим над Китай...
Когато при започване на лятото 1955 година двама с художника Стоян Венев бяхме запитани дали бихме желали да заминем за четиримесечно пътешестване из Китай, в паметта ми се бе мярнало всичко, което знаех за тази страна. Припомних си часа по география, приказката за Турандот и пейзажите от старите истории на изкуствата. Друго какво? Едно ветрило на моята баба, някаква тенекия с чаен мирис, върху която беше нарисуван китаец с плитка, нарамил на кобилица две кошници. Спомних си още един цирков номер с чинии, въртени на върха на дълги пръчки.
А по-късно – заглавия във вестниците за битките в квартала Чапей и фотоси, които посочваха японски бойци, стрелящи в някакъв юноша. Той едвам се виждаше, само че това не пречеше да се почувствува величието на гибелта му и аз пишех, че " имам идентични фантазии и очаквания с тебе, Чан Хао, намръщил вежди! " Тези поетични опити бяха наивни, само че откровени. Много по-късно пристигнаха книги за великата битка на компартията, отчетите на Мао Цзе-дун. Това беше всичко, което знаех за Китай, и то напълно не беше доста.
А не щеш ли по-късно ще кацнем в тази чудна, непозната страна. Сякаш сънуваме. Зад нас са две денонощия, комплицирани от бързата промяна на климатите и пейзажите, съкратени от непрекъснатото приплъзване напред на часовниковите стрелки. Завчера в одеската зала на Интурист декларирахме апропо, че не носим със себе си рога нито от елен-марал, нито от елен-сайгак, през вчерашния ден летяхме над сребърните разливи на великите сибирски реки, тази заран се разтъпквахме на летището Улан-Батор и вдишвахме разредения, миришещ на билки въздух на монголското високо плато. Какво фантастично пътешестване!
Сега отдолу под прелитащите обратно повесма на облаците китайската земя се провижда от край до край нарязана на тераси, които при взор от горната страна наподобяват хоризонталите на топографска карта. Блясва там долу някакво езеро, самолетът се снишава и с звук измъква из корпуса си дебелите колела. Ревът на машината става по-особен и към него се примесва нетърпеливото пердашене на сърцата ни. Земята под нас се наклонява, езерото изчезва, с цел да се появи след момент доста по-близко.
Вече могат да се разграничат детайлностите по него и брегът му се вижда цялостен посипан от някакви яркожълти покриви, чудни градини с вълнисти огради и змиевидни стълби и пътечки. Сред всичко това се издига висока многокатна кула, извила нагоре стрехите на осмоъгълните си покриви, сходни на нанизани една в друга фунии от древен грамофон, и ослепително блестяща с глечта на керемидите си.
А самото езеро, украсено от островчета и бели дантелени мостове, гъмжи цялото от огромни и дребни пъстри, жълти, зелени, сини, червени, най-вече червени лодки. После узнахме, че всичко това е летният императорски замък, един от най-красивите кътове на страната, само че в този момент, необятно отворили очи, ние мислим, че цялостен Китай е подобен и че кацаме от небето като че ли не на земята, а напряко измежду някаква вълшебна приказка.
Какво вижда човек по пътя от летището до хотела? Вътре в колата той има до себе си младия компаньон с бяла риза, а пред себе си на кормилото – неговия близнак – водача, с бяла риза и бели ръкавици. Отвън пък се мярка невъобразим, необикновен мравуняк от хора, който като че ли извира от двете страни на калниците. Те са облечени в синьо и се движат бързо във всички направления. Много от тях карат колела. На колела са и рикшите.
Виждал съм много огромни градове, само че такова голям брой от хора до момента не бях срещал. И какъв брой доста градежи! Навсякъде се издигат гъсти скели от бамбукови стъбла, навързани с въжета. Една полуразрушена и обраснала в трева пагода се мярва паралелно с новостроящ се заводски комин. Един огромен каменен лъв се зъби разгневен пред някакъв яркочервен дървен вход. До него спокоен боец с автомат. Звъни червен трамвай. Двама полицаи в жълти униформи и бели наръкавници направляват придвижването.
Единият извиква нещо в яркочервения си рупор около самата кола. Яркочервено с пет звезди е и знамето, което се развява над една изключително красива постройка измежду огромен площад. " Тянанмън! " – сочи към нея придружителят, само че това не ни приказва доста нещо. Мяркат се и други здания в сив цвят с червени порти и пъстри стрехи, извити нагоре. (Жан Ефел беше писал – " като усмивки ".) Още един остарял каменен лъв, на който е опрян чешки мотоциклет " Ява ". Някакъв афиш за кино лентата " Адмирал Ушаков " и за един различен филм.
Но за кой? Ние извиваме в друга, по-тясна улица, изпъстрена с черни, червени, златни иероглифи в хоризонтални и отвесни редове. Едно детенце бута бамбукова количка, от която надничат две други, още по-малки от него. Иероглифи. Иероглифи. Още един завой и ние сме пред пететажна сива постройка с червени фенери от двете страни на стълбището и доста коли, паркирани в близост. Това е вероятно хотелът. Колата стопира и близнаците-спътници ни се усмихват. Слизаме и отсреща ни иде млад строен китаец – близнак на първите двама – подава ни ръка и с приятна усмивка споделя на отличен съветски език:
– Добро пожаловать, товарищи! Я ваш будущий спутник Лю Го-сюн.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На път (1455)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ