В рубриката Четиво публикуваме откъс от Свирепо настроение - поредната

В рубриката " Четиво " публикуваме фрагмент от " Свирепо въодушевление " - следващата книга в поредицата със събрани съчинения на Йордан Радичков на издателство " Нике ". Представянето ще бъде на 5 април от 18 ч. в столичната Театрална работилница " Сфумато " с присъединяване на проф. Иван Добчев и Ованес Торосян.

" Свирепо въодушевление " се появява през 1965 година, като още с излизането си провокира ужас измежду българската литературна рецензия, която не може да откри думите, с цел да дефинира какво съставлява сборникът. В текстовете се преплитат неуместни истории, притчи, небивалици, съчетани с един необикновен взор към дълбочината на човешката душа.

Голяма част от критиците по това време заплюват книгата и дефинират " Свирепо въодушевление " като цялостен неуспех за още младия създател, който досега са сравнявали с Йовков и Елин Пелин.Има обаче и такива, които обръщат внимание, че това може би е един от най-важните сборници с разкази в българската литература.
Със " Свирепо въодушевление " Йордан Радичков декларира едно изцяло ново литературно наличие. Историите, разграничени на две елементи в книгата, си печелят място в литературния канон с едно неизмеримо и неподражаемо наличие и дълбочина. Сякаш и до през днешния ден никой не съумява да даде тъкмо определение на този незабравим свят.

Сред разказите читателите ще намерят мистичния Верблюд на Радичков, безконечната история " Лебеди мои ", първия вид на пиесата " Януари " като роман, както и едно от най-устойчивите словосъчетания в актуалния български език, запомнено и обикнато от редица генерации – " Мамка му и прасе! "

Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Откъс от описа " Зеленото дърво "

Баща ми е чудноват човек — щом си науми нещо, и незабавно го прави. Едва дочака стоплянето на времето, отиде в планините и донесе оттова ново зелено дърво. То бе така диво и така доста настръхнало, че ние стояхме на уважително разстояние от боязън да не скочи върху някого. " Туй зелено дърво на желязо да го посадя, отново ще пусне корени! — сподели татко ми. — Над главата му ще мътят орли! "

Вълкът смени козината си, костенурките насядаха пред къщите на припек, нашите гори измъкнаха соковете от корените и се покриха със зелени облаци. И когато всичко стана зелено, същинското зелено дърво, донесено от огромните планини, изсъхна. Ученият селяндур, за който загатнах първоначално и който в действителност знаеше доста освен за лъвовете, ами и за зеленото дърво, сподели, че ние в никакъв случай няма да го опитомим, тъй като е диво.

Но татко ми не беше обезверен човек, той в никакъв случай не се отчайваше и всяка пролет засаждаше в нашите гори по едно зелено дърво, донесено от планините. " Та ти не знаеш ли — питаха го селяните, — че няма да успееш да засадиш зелено дърво? " " Знам " — споделяше татко ми. " Ами тогава за какво всяка година садиш зелено дърво? " " Ами какво друго да върша? " — питаше на собствен ред татко ми. И ви споделям самата истина, че те нищо не можеха да му отговорят. Можеш ли да кажеш някому да не засажда зеленото дърво, когато то е неговата вяра!

И така в този момент аз сея всяка година по едно зелено дърво в нашите гори, въпреки че то всяка година изсъхва. Аз си зная, че един ден в нашите гори в действителност ще има зелено дърво в най-късната есен и в най-лютата зима и че щом се затопли, костенурките ще излязат пред къщите и ще си прехапят езиците от изненада.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (880)