"Приказки" на Оскар Уайлд
В рубриката " Четиво " Дневник публикуваоткъс от " Приказки " с авторОскар Уайлд, възложен от Издателство " Сиела "
Излиза ново издание на " Приказки " от Оскар Уайлд с илюстрациите на Дамян Дамянов.Сборникът събира някои от най-любимите приказки на ирландския публицист, в това число " Щастливият принц " и " Славеят и розата ".
Оскар Уайлд е прочут като един от най-популярните писатели, поети и драматурзи, творили през XIX век в Лондон. Изключителните му пиеси и единственият му разказ " Портретът на Дориан Грей " го подреждат измежду класиците в международната литература макар относително късия му житейски път. А вълшебните му приказки, които постоянно са първата среща на читателите с неговото творчество, са неразделна част от всяка детска библиотека.
Елегантното перо на ирландския публицист е съпроводено от истинските илюстрации на художника Дамян Дамянов и изцяло новия превод на Венцислав К. Венков. Щрих и текст се срещат и водят читателя в необятния приказен свят, който се намира някъде на границата сред действителността и магията.
В новото илюстровано издание на " Приказки " приключенията на необикновените герои на Уайлд оживяват в някои от най-обичаните приказки на създателя като " Щастливият принц ", " Славеят и розата " и " Рибарят и неговата душа ". Повече от 100 години след написването си те не са изгубили нито капка от закачливия си комизъм и трагичната си хубост.
Макар и писателят да съчинява приказките си като подарък за своите синове, в същността си те обгръщат всемирен и универсални тематики, които са подобаващи както за дребните, по този начин и за към този момент порасналите деца.
Майсторското перо на Уайлд обрисува същността на човешката душа, в чиито център стои любовта. Любовта, която кара Щастливия принц да пожелае да бъде по-добър, лястовичката - да пожертва живота си, а Великанът лакомец да осъзнае, че стените, които е градил цялостен живот, могат да бъдат разрушени.
С твърди корици и богатите илюстрации на Дамян Дамянов " Приказки " е особено издание, което уважава ирландския повествовател, с чиито фантастични истории за обич, другарство и всеотдайност са израснали толкоз генерации деца по света.
Оскар Уайлд: ПриказкиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Приказки " на Оскар Уайлд
Рибарят и неговата душа
МЛАДИЯТ РИБАР ИЗЛИЗАЛ ВСЯКА ВЕЧЕР в намерено море и замятал мрежи във водата.
Ако вятърът духал откъм сушата, не улавял или нищо, или - в най-хубавия случай - съвсем нищо, тъй като вятърът бил злобен и чернокрил и пращал отсреща му бурни талази. Но задухал ли вятърът към брега, от дълбините излизали риби и се навирали в мрежите му, след което той ги изкарвал на пазара и ги продавал.
Всяка вечер излизал той в морето, до момента в който един път мрежата му се оказала толкоз тежка, че едвам я изтеглил назад в лодката.
- Абе, аз да не съм изловил всичката плаваща риба - рекъл си през смях - или да съм хванал някое жалко страшилище, на което хората да се дивят, или пък някоя ужасна гад, която великата ни кралица мигновено ще пожелае да има? - Напънал се той и затеглил грубите въжета с такава мощ, че чак вените по ръцете му се издули като линии от наследник гланц към бронзова ваза. С тънките въжета пристягал последователно кръга от плоски тапи и най-после мрежата изляза на повърхността.
Но какво да види! В нея нямало ни риба, ни страшилище, ни някаква ужасна гад, а единствено една надълбоко спяща русалчица.
Косата ѝ приличала на мокро златно руно, а всеки обособен косъм наподобявал фина златна нишка в стъклото на чаша. Тялото ѝ като че ли било от бяла слонова кост, а опашката ѝ - от сребро и седеф. Самата опашка от сребро и седеф пък била омотана в зелени морски водорасли; ушите ѝ били с формата на морски миди, а устните ѝ - с цвета на морския корал.
Студените талази обливали студената ѝ гръд и солни кристали блестели по клепачите ѝ.
На младия риболовец свят му се завило от всичката тази красота, протегнал ръка, придърпал по-наблизо мрежата, надвесил се през борда и сграбчил дребната нимфа в обятията си. Но в мига, в който я докоснал, тя изкрякала като уплашена чайка, събудила се, по-гледнала го ужасено с бледоаметистовите си очи и се задърпала. Той обаче я притискал крепко, с цел да не му избяга.
Щом се убедила, че няма метод да му се изплъзне, тя се разплакала:
- Умолявам те: пусни ме. Единствена щерка съм на баща си - остарелия и уединен цар.
- Няма да те пусна - рекъл младият риболовец, - в случай че не ми обещаеш да идваш да ми пееш, щом те викна, тъй като рибите обичат доста да слушат песните на морските люде и ще пълнят мрежите ми.
- Нима в действителност би ме пуснал, в случай че ти го обещая? - възкликнала русалката.
- Кълна ти се, че ще го сторя - отвърнал младият риболовец.
Дала му тя желаното заричане, заклевайки се с клетвата на морските люде. Тогава той я пуснал от обятията си и тя постепенно потънала разтреперана от необикновена нерешителност.
И по този начин, младият риболовец всяка вечер излизал в намерено море и викал дребната нимфа, а тя излизала на повърхността и му пеела. Около нея безспирно обикаляли делфините, а дивите чайки кръжали над главата ѝ.
Пеела им тя своята чудна ария: за морските люде, що превеждали стадата си от една пещера в друга, а бебетата си пренасяли на гръб; за тритоните с дълги зелени бради и космата гръд, що свирели с усукани раковини в възхвала на преминаващия цар; за царския му замък от кехлибар, с покрив от транспарантен смарагд и с под от блестящ седеф; и за морските градини, където по през целия ден се веели големите филигранни ветрила на корала, до момента в който рибите се стрелкали по всички страни, като че ли били сребристи птици, а анемоните се вкопчвали в скалите и сьомгата хвърляла хайвера си в набраздените от водата жълти пясъци.
Пеела му за големите китове, що идвали от северните води с провиснали от перките им остри ледени висулки; за сирените, чиито разкази за приказни чудеса карали търговците да запушват ушите си с восък, с цел да не ги слушат и да вземат поради тях да скочат във водата и да се издавят; за потъналите галеони с високи мачти и вкопчили се в мачтите замръзнали моряци и за скумриите, които плавали напред-назад през страничните им отвори; за рачетата, които били страхотни пътешественици и непрестанно обикаляли света, прилепени към корабните килове; за сепиите, които обитавали цепнатините на стръмните крайбрежия и с едно разтягане на дългите си черни пипала били способни да провокират по избор идването на нощта.
Пеела за наутилуса с неговата персонална лодка, издълбана от опал и ръководена благодарение на копринено платно; за радостните тритони, чиито арфи можели да приспят даже прословутото морско страшилище Кракен; за дечицата, които със смях яздели делфините; за излегналите се в бялата морска пяна русалки, що зовели с протегнати ръце моряците; за моржовете с извитите им бивни и морските кончета с разветите плаващи гриви.
А като запеела, рибата звук изскачала от дълбокото, с цел да слуша, и младият риболовец я прибирал с мрежите си, а други риби нанизвал на харпуна си. И чак когато напълнел лодката с улов, русалката му се усмихвала и се потапяла назад на дъното.
Но нито един път не се приближавала толкоз, че да може той да я допре. Често я викал и є се молел, само че тя му отказвала; а когато се опитвал да я хване, тя се гмуркала като тюлен във водата и през този ден повече не се посочила. Но с всеки минал ден гласът є галел все по-нежно слуха му. Тъй сладко му звучал, че забравял и мрежи, и хитрини, и престанал даже за лодката си да се грижи. Цели пасажи от рибата звук го подминавали с яркочервените перки и изпъкнали златисти очи, само че той никак не ги и забелязвал.
Харпунът му лежал бездейно до него, а плетените му ракитени кошове по този начин си и стояли празни. Седял той в лодката си заледен, със зяпнали уста и замъглени от изненада очи, и слушал, до момента в който морската мъгла го обгърнела и луната скитница посребрявала изгорелите му от слънцето крака.
Веднъж я повикал по здрач и є рекъл:
- Русалчице, русалчице, обичам те. Омъжи се за мен, обич моя.
Но русалката поклатила глава:
- На теб душата ти е човешка - отвърнала му. - Ще те заобичам единствено в случай че прогониш своята душа от себе си.
- Че защо толкова ми е притрябвала тази моя душа? - рекъл си мислено младият риболовец. - Нито я виждам, нито мога да я пипна, нито я познавам. Защо не взема в действителност да я прогоня от себе си, щом единствено по този начин ще мога да се сдобия с толкоз доста благополучие? - Надал щастлив зов, изправил се в боядисаната си лодка и протегнал ръце към русалката: - Ще прогоня тази моя душа - зарекъл се, - та да станеш моя младоженка, а аз твой младоженец. И ще заживеем дружно на дъното морско, където ще ми покажеш всичко, за което до момента си ми пяла, ще правя всичко, което пожелаеш, и в никакъв случай няма да се разделим.
Малката нимфа щастливо се засмяла и скрила лице в шепите си.
- Научи ме обаче по какъв начин да я прогоня тази моя душа? - замолил я младият риболовец. - Само ми подскажи по какъв начин и незабавно ще го сторя.
- Точно туй, уви, не знам! - отвърнала му дребната нимфа. - Ние, морските люде, души нямаме. - Изгледала го тъжно и отново се гмурнала към дъното.
Затова още на идната заран, преди слънцето да се било вдигнало на човешка длан над хълма, младият риболовец отишъл до дома на свещеника и почукал трикратно на вратата му.
Момчето послушник надникнало през прозорчето и като видяло кой е посетителят, дръпнало резето и му рекло: " Влизай ".
Младият риболовец влезнал, коленичил върху благоуханната тръстикова черга и се примолил на зачелия се в Светото писание духовник:
- Отче, влюбен съм в мома от морските люде, само че душата ми ми пречи да реализира своето предпочитание. Кажи ми по какъв начин да се отърва от тази моя душа, която по този начин и по този начин не ми е нужна. За какво ми е притрябвала тази моя душа? Нито я виждам, нито мога да я пипна, нито я познавам.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Излиза ново издание на " Приказки " от Оскар Уайлд с илюстрациите на Дамян Дамянов.Сборникът събира някои от най-любимите приказки на ирландския публицист, в това число " Щастливият принц " и " Славеят и розата ".
Оскар Уайлд е прочут като един от най-популярните писатели, поети и драматурзи, творили през XIX век в Лондон. Изключителните му пиеси и единственият му разказ " Портретът на Дориан Грей " го подреждат измежду класиците в международната литература макар относително късия му житейски път. А вълшебните му приказки, които постоянно са първата среща на читателите с неговото творчество, са неразделна част от всяка детска библиотека.
Елегантното перо на ирландския публицист е съпроводено от истинските илюстрации на художника Дамян Дамянов и изцяло новия превод на Венцислав К. Венков. Щрих и текст се срещат и водят читателя в необятния приказен свят, който се намира някъде на границата сред действителността и магията.
В новото илюстровано издание на " Приказки " приключенията на необикновените герои на Уайлд оживяват в някои от най-обичаните приказки на създателя като " Щастливият принц ", " Славеят и розата " и " Рибарят и неговата душа ". Повече от 100 години след написването си те не са изгубили нито капка от закачливия си комизъм и трагичната си хубост.
Макар и писателят да съчинява приказките си като подарък за своите синове, в същността си те обгръщат всемирен и универсални тематики, които са подобаващи както за дребните, по този начин и за към този момент порасналите деца.
Майсторското перо на Уайлд обрисува същността на човешката душа, в чиито център стои любовта. Любовта, която кара Щастливия принц да пожелае да бъде по-добър, лястовичката - да пожертва живота си, а Великанът лакомец да осъзнае, че стените, които е градил цялостен живот, могат да бъдат разрушени.
С твърди корици и богатите илюстрации на Дамян Дамянов " Приказки " е особено издание, което уважава ирландския повествовател, с чиито фантастични истории за обич, другарство и всеотдайност са израснали толкоз генерации деца по света.
Откъс от " Приказки " на Оскар Уайлд
Рибарят и неговата душа
МЛАДИЯТ РИБАР ИЗЛИЗАЛ ВСЯКА ВЕЧЕР в намерено море и замятал мрежи във водата.
Ако вятърът духал откъм сушата, не улавял или нищо, или - в най-хубавия случай - съвсем нищо, тъй като вятърът бил злобен и чернокрил и пращал отсреща му бурни талази. Но задухал ли вятърът към брега, от дълбините излизали риби и се навирали в мрежите му, след което той ги изкарвал на пазара и ги продавал.
Всяка вечер излизал той в морето, до момента в който един път мрежата му се оказала толкоз тежка, че едвам я изтеглил назад в лодката.
- Абе, аз да не съм изловил всичката плаваща риба - рекъл си през смях - или да съм хванал някое жалко страшилище, на което хората да се дивят, или пък някоя ужасна гад, която великата ни кралица мигновено ще пожелае да има? - Напънал се той и затеглил грубите въжета с такава мощ, че чак вените по ръцете му се издули като линии от наследник гланц към бронзова ваза. С тънките въжета пристягал последователно кръга от плоски тапи и най-после мрежата изляза на повърхността.
Но какво да види! В нея нямало ни риба, ни страшилище, ни някаква ужасна гад, а единствено една надълбоко спяща русалчица.
Косата ѝ приличала на мокро златно руно, а всеки обособен косъм наподобявал фина златна нишка в стъклото на чаша. Тялото ѝ като че ли било от бяла слонова кост, а опашката ѝ - от сребро и седеф. Самата опашка от сребро и седеф пък била омотана в зелени морски водорасли; ушите ѝ били с формата на морски миди, а устните ѝ - с цвета на морския корал.
Студените талази обливали студената ѝ гръд и солни кристали блестели по клепачите ѝ.
На младия риболовец свят му се завило от всичката тази красота, протегнал ръка, придърпал по-наблизо мрежата, надвесил се през борда и сграбчил дребната нимфа в обятията си. Но в мига, в който я докоснал, тя изкрякала като уплашена чайка, събудила се, по-гледнала го ужасено с бледоаметистовите си очи и се задърпала. Той обаче я притискал крепко, с цел да не му избяга.
Щом се убедила, че няма метод да му се изплъзне, тя се разплакала:
- Умолявам те: пусни ме. Единствена щерка съм на баща си - остарелия и уединен цар.
- Няма да те пусна - рекъл младият риболовец, - в случай че не ми обещаеш да идваш да ми пееш, щом те викна, тъй като рибите обичат доста да слушат песните на морските люде и ще пълнят мрежите ми.
- Нима в действителност би ме пуснал, в случай че ти го обещая? - възкликнала русалката.
- Кълна ти се, че ще го сторя - отвърнал младият риболовец.
Дала му тя желаното заричане, заклевайки се с клетвата на морските люде. Тогава той я пуснал от обятията си и тя постепенно потънала разтреперана от необикновена нерешителност.
И по този начин, младият риболовец всяка вечер излизал в намерено море и викал дребната нимфа, а тя излизала на повърхността и му пеела. Около нея безспирно обикаляли делфините, а дивите чайки кръжали над главата ѝ.
Пеела им тя своята чудна ария: за морските люде, що превеждали стадата си от една пещера в друга, а бебетата си пренасяли на гръб; за тритоните с дълги зелени бради и космата гръд, що свирели с усукани раковини в възхвала на преминаващия цар; за царския му замък от кехлибар, с покрив от транспарантен смарагд и с под от блестящ седеф; и за морските градини, където по през целия ден се веели големите филигранни ветрила на корала, до момента в който рибите се стрелкали по всички страни, като че ли били сребристи птици, а анемоните се вкопчвали в скалите и сьомгата хвърляла хайвера си в набраздените от водата жълти пясъци.
Пеела му за големите китове, що идвали от северните води с провиснали от перките им остри ледени висулки; за сирените, чиито разкази за приказни чудеса карали търговците да запушват ушите си с восък, с цел да не ги слушат и да вземат поради тях да скочат във водата и да се издавят; за потъналите галеони с високи мачти и вкопчили се в мачтите замръзнали моряци и за скумриите, които плавали напред-назад през страничните им отвори; за рачетата, които били страхотни пътешественици и непрестанно обикаляли света, прилепени към корабните килове; за сепиите, които обитавали цепнатините на стръмните крайбрежия и с едно разтягане на дългите си черни пипала били способни да провокират по избор идването на нощта.
Пеела за наутилуса с неговата персонална лодка, издълбана от опал и ръководена благодарение на копринено платно; за радостните тритони, чиито арфи можели да приспят даже прословутото морско страшилище Кракен; за дечицата, които със смях яздели делфините; за излегналите се в бялата морска пяна русалки, що зовели с протегнати ръце моряците; за моржовете с извитите им бивни и морските кончета с разветите плаващи гриви.
А като запеела, рибата звук изскачала от дълбокото, с цел да слуша, и младият риболовец я прибирал с мрежите си, а други риби нанизвал на харпуна си. И чак когато напълнел лодката с улов, русалката му се усмихвала и се потапяла назад на дъното.
Но нито един път не се приближавала толкоз, че да може той да я допре. Често я викал и є се молел, само че тя му отказвала; а когато се опитвал да я хване, тя се гмуркала като тюлен във водата и през този ден повече не се посочила. Но с всеки минал ден гласът є галел все по-нежно слуха му. Тъй сладко му звучал, че забравял и мрежи, и хитрини, и престанал даже за лодката си да се грижи. Цели пасажи от рибата звук го подминавали с яркочервените перки и изпъкнали златисти очи, само че той никак не ги и забелязвал.
Харпунът му лежал бездейно до него, а плетените му ракитени кошове по този начин си и стояли празни. Седял той в лодката си заледен, със зяпнали уста и замъглени от изненада очи, и слушал, до момента в който морската мъгла го обгърнела и луната скитница посребрявала изгорелите му от слънцето крака.
Веднъж я повикал по здрач и є рекъл:
- Русалчице, русалчице, обичам те. Омъжи се за мен, обич моя.
Но русалката поклатила глава:
- На теб душата ти е човешка - отвърнала му. - Ще те заобичам единствено в случай че прогониш своята душа от себе си.
- Че защо толкова ми е притрябвала тази моя душа? - рекъл си мислено младият риболовец. - Нито я виждам, нито мога да я пипна, нито я познавам. Защо не взема в действителност да я прогоня от себе си, щом единствено по този начин ще мога да се сдобия с толкоз доста благополучие? - Надал щастлив зов, изправил се в боядисаната си лодка и протегнал ръце към русалката: - Ще прогоня тази моя душа - зарекъл се, - та да станеш моя младоженка, а аз твой младоженец. И ще заживеем дружно на дъното морско, където ще ми покажеш всичко, за което до момента си ми пяла, ще правя всичко, което пожелаеш, и в никакъв случай няма да се разделим.
Малката нимфа щастливо се засмяла и скрила лице в шепите си.
- Научи ме обаче по какъв начин да я прогоня тази моя душа? - замолил я младият риболовец. - Само ми подскажи по какъв начин и незабавно ще го сторя.
- Точно туй, уви, не знам! - отвърнала му дребната нимфа. - Ние, морските люде, души нямаме. - Изгледала го тъжно и отново се гмурнала към дъното.
Затова още на идната заран, преди слънцето да се било вдигнало на човешка длан над хълма, младият риболовец отишъл до дома на свещеника и почукал трикратно на вратата му.
Момчето послушник надникнало през прозорчето и като видяло кой е посетителят, дръпнало резето и му рекло: " Влизай ".
Младият риболовец влезнал, коленичил върху благоуханната тръстикова черга и се примолил на зачелия се в Светото писание духовник:
- Отче, влюбен съм в мома от морските люде, само че душата ми ми пречи да реализира своето предпочитание. Кажи ми по какъв начин да се отърва от тази моя душа, която по този начин и по този начин не ми е нужна. За какво ми е притрябвала тази моя душа? Нито я виждам, нито мога да я пипна, нито я познавам.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ