"Прочитите на Данте" като покана за среща с "Божествена комедия"
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент предговора на " Прочити на Данте ". Изданието събира мнения на проф. Владимир Градев върху " Божествена комедия ", които вършат основания през Средновековието шедьовър на Данте Алигиери непосредствен за актуалния човек, разгръщайки пред него пластовете история, философия, богословие и литература.
Трите тома, отдадени на " Ад ", " Чистилище " и " Рай ", обясняват взаимовръзките и смислите на стиховете и вкарват читателя в сърцевината на поетичния и нравствен талант на " Божествена комедия ", показват от фондация " Комунитас " - издател на книгата.
Изданието е илюстрирано с рисунките на Сандро Ботичели. Редактор е Илияна Иванова, а художественото оформление е дело на Николай Киров.
Тези прочити са встъпление в Божествена комедия. Стремежът ми беше те да бъдат точни в перифразите, да дадат нужните исторически сведения за създателя, персонажите и епохата, да изяснят философско-теологическото мислене и природонаучните познания на поета и да откроят духовната субстанция на Комедията, удържайки това нейно възхитително съчетаване на микроскопично и макроскопично, което съгласно Курциус е идеалът и на филантропичното търсене.
Техническият език на метафизиката и реториката, на догматиката и поетиката е редуциран до най-малко не тъй като тези прочити са в " популяризаторския " род, а тъй като Комедията е писана, с цел да бъде пята по пазари и площади, с цел да стигне както до учения, владетеля, папата, по този начин и до everyman, както отбелязва Езра Паунд. Данте написа плътно, тъкмо, ясно даже когато приказва за най-сложни и дълбоки неща. Още през цялото време мощните облици, трагичният роман, звучният " национален език, на който поддържат връзка в това число дамите ", доближават до елементарните хора (gens idiota). И при цялото, нелишено от злоба, неспокойствие на ерудирания Петрарка, че Данте е написал поема, " почтена за похвалите на ханджии, вапцаджии и борци ", песните на Комедията се слушат, запомнят и рецитират по площади и пазари.
През 1373 година Флорентинската комуна провежда първите обществени " Прочити на Данте " (Lecura Dantis), които да показват пред интересуващите се жители великата творба на висшия стихотворец. Комуната отпуска и сумата от 100 златни флорина като заплащане за лектора. Това е първото, и то обилно възнаграждение на някого да приказва за Данте: 1 златен флорин тогава е равносилен на днешни 1000 $ и сумата е била
задоволителна за покриването на годишните разноски на заможно семейство. Струвало си е.
За преподавател е поканен Джовани Бокачо (1313-1375), създателят на " Декамерон ", алманах от 100 новели, допълващи като Човешка комедия стоте песни на Божествената, както и на " Малък етюд във прослава на Данте " (преведен на български от Никола Иванов като Житие на Данте), в който трансформира живота на своя изтъкнат съгражданин в именито жизнеописание на божествения стихотворец (il poeta divino).
На 23 октомври 1373 година Бокачо стартира да изнася своите лекции в църквата " Санто Стефано " - сред Пиаца каузи Синьория и Понте Векио - в самото сърце на Флоренция, близо до родния дом на поета. Банкери, търговци, художници, занаятчии, всички идват, жадни да чуят за " изработката на свещената поема, за нейните голям брой истории и за скритите под поетичното покривало възвишени смисли ".
Лекциите са подценени само от учения хайлайф на града, намиращ за прекомерно вулгарно излагането на сублимните смисли на Комедията пред неуките и непосветените. Бокачо, самичък ослепителен хуманист, само че бягащ от " университетското преподаване като от чума ", нехае за непознатото на духа на Данте ерудитско надменност. Говори по два часа всеки ден като се изключи празниците. Залата е непроменяемо цялостна. През януари 1374 година, откакто е изнесъл 60 лекции, само че е стигнал едвам до Седемнадесета ария на Ад, шестдесетгодишният Бокачо се разболява и на идната години умира, без да може да продължи.
По образеца на Флоренция обществени четения на Комедията се провеждат в Болоня, Венеция, Сиена и други италиански градове. Традицията е открита и " Прочити на Данте " има и до през днешния ден. Ентусиазираният интерес не стихва и в нашия разомагьосан век, когато TuttoDante на артиста Бенини събра хиляди по италианските piazze и милиони пред телевизионните екрани.
Не се нуждая от дълги пояснения, с цел да оправдая моите удоволствия и странствания на четец dilettante, без различен престиж с изключение на любовта към Комедията. Тези прочити са опити на един правилен фен, ориентирани към възможни други фенове. За мен ще бъде задоволително, в случай че те насърчат някой четец да вземе в ръка поемата на Данте и си подари сублимното наслаждение на нейното четене. Както дилетантът музикант, до момента в който разучава очерк на пианото, стопира за момент и се обръща към заобиколилите го другари: " Чуйте, чуйте по какъв начин звучи тук, вижте този претекст, усетете по какъв начин подема другия ", по този начин и тези прочити са привличащи вниманието знаци, предложения да споделяме и разсъждаваме за това, което обичаме.
Тази книга не допуска авансово познаване на поемата. Но това не значи, че е безусловно лесна. Всъщност Комедията напълно не е тъмна и неразбираема, както може да наподобява от prima vista. Общото значение е задоволително ясно. То произлиза от съкровените прекарвания на Данте, конфликта с неговата среда и усилието за тяхното изложение. Поетът трансформира в стих любовта към дамата, родината, поезията: Беатриче, Флоренция, Вергилий. Ала не стопира дотук и отива оттатък. Данте, който написа за всеки, е
най-взискателният вероятно създател, а Божествена комедия - ясна като кристал и загадъчна като писмен знак - е най-отвореното и най-тайнственото произведение на международната литература.
Затова и тези прочити, както самите песни, изискват известно изпитание и време. Те не са последна, а единствено първа дума. Надеждата ми е, че могат да станат място за започване и продължение на пътуването.
Често приказваме за книги, трансформирали живота ни, в реалност множеството от тях единствено го удостоверяват, като дават една или друга форма, цвят, посока на това, което към този момент живее в нас. Божествена комедия отива по-далеч, когато " от искрата лумне внезапно " la divina fiamma, " божественият пламък ". Тогава това, което е изглеждало изначало повече или по-малко прелестно странствуване през въобразени светове, се
трансформира в поклонничество на духа, в което последователно разбираме, че сме въвлечени, без да знаем какъв брой дълго ще пътуваме и ще бъдем ли същите, когато достигнем задачата.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Трите тома, отдадени на " Ад ", " Чистилище " и " Рай ", обясняват взаимовръзките и смислите на стиховете и вкарват читателя в сърцевината на поетичния и нравствен талант на " Божествена комедия ", показват от фондация " Комунитас " - издател на книгата.
Изданието е илюстрирано с рисунките на Сандро Ботичели. Редактор е Илияна Иванова, а художественото оформление е дело на Николай Киров.
Тези прочити са встъпление в Божествена комедия. Стремежът ми беше те да бъдат точни в перифразите, да дадат нужните исторически сведения за създателя, персонажите и епохата, да изяснят философско-теологическото мислене и природонаучните познания на поета и да откроят духовната субстанция на Комедията, удържайки това нейно възхитително съчетаване на микроскопично и макроскопично, което съгласно Курциус е идеалът и на филантропичното търсене.
Техническият език на метафизиката и реториката, на догматиката и поетиката е редуциран до най-малко не тъй като тези прочити са в " популяризаторския " род, а тъй като Комедията е писана, с цел да бъде пята по пазари и площади, с цел да стигне както до учения, владетеля, папата, по този начин и до everyman, както отбелязва Езра Паунд. Данте написа плътно, тъкмо, ясно даже когато приказва за най-сложни и дълбоки неща. Още през цялото време мощните облици, трагичният роман, звучният " национален език, на който поддържат връзка в това число дамите ", доближават до елементарните хора (gens idiota). И при цялото, нелишено от злоба, неспокойствие на ерудирания Петрарка, че Данте е написал поема, " почтена за похвалите на ханджии, вапцаджии и борци ", песните на Комедията се слушат, запомнят и рецитират по площади и пазари.
През 1373 година Флорентинската комуна провежда първите обществени " Прочити на Данте " (Lecura Dantis), които да показват пред интересуващите се жители великата творба на висшия стихотворец. Комуната отпуска и сумата от 100 златни флорина като заплащане за лектора. Това е първото, и то обилно възнаграждение на някого да приказва за Данте: 1 златен флорин тогава е равносилен на днешни 1000 $ и сумата е била
задоволителна за покриването на годишните разноски на заможно семейство. Струвало си е.
За преподавател е поканен Джовани Бокачо (1313-1375), създателят на " Декамерон ", алманах от 100 новели, допълващи като Човешка комедия стоте песни на Божествената, както и на " Малък етюд във прослава на Данте " (преведен на български от Никола Иванов като Житие на Данте), в който трансформира живота на своя изтъкнат съгражданин в именито жизнеописание на божествения стихотворец (il poeta divino).
На 23 октомври 1373 година Бокачо стартира да изнася своите лекции в църквата " Санто Стефано " - сред Пиаца каузи Синьория и Понте Векио - в самото сърце на Флоренция, близо до родния дом на поета. Банкери, търговци, художници, занаятчии, всички идват, жадни да чуят за " изработката на свещената поема, за нейните голям брой истории и за скритите под поетичното покривало възвишени смисли ".
Лекциите са подценени само от учения хайлайф на града, намиращ за прекомерно вулгарно излагането на сублимните смисли на Комедията пред неуките и непосветените. Бокачо, самичък ослепителен хуманист, само че бягащ от " университетското преподаване като от чума ", нехае за непознатото на духа на Данте ерудитско надменност. Говори по два часа всеки ден като се изключи празниците. Залата е непроменяемо цялостна. През януари 1374 година, откакто е изнесъл 60 лекции, само че е стигнал едвам до Седемнадесета ария на Ад, шестдесетгодишният Бокачо се разболява и на идната години умира, без да може да продължи.
По образеца на Флоренция обществени четения на Комедията се провеждат в Болоня, Венеция, Сиена и други италиански градове. Традицията е открита и " Прочити на Данте " има и до през днешния ден. Ентусиазираният интерес не стихва и в нашия разомагьосан век, когато TuttoDante на артиста Бенини събра хиляди по италианските piazze и милиони пред телевизионните екрани.
Не се нуждая от дълги пояснения, с цел да оправдая моите удоволствия и странствания на четец dilettante, без различен престиж с изключение на любовта към Комедията. Тези прочити са опити на един правилен фен, ориентирани към възможни други фенове. За мен ще бъде задоволително, в случай че те насърчат някой четец да вземе в ръка поемата на Данте и си подари сублимното наслаждение на нейното четене. Както дилетантът музикант, до момента в който разучава очерк на пианото, стопира за момент и се обръща към заобиколилите го другари: " Чуйте, чуйте по какъв начин звучи тук, вижте този претекст, усетете по какъв начин подема другия ", по този начин и тези прочити са привличащи вниманието знаци, предложения да споделяме и разсъждаваме за това, което обичаме.
Тази книга не допуска авансово познаване на поемата. Но това не значи, че е безусловно лесна. Всъщност Комедията напълно не е тъмна и неразбираема, както може да наподобява от prima vista. Общото значение е задоволително ясно. То произлиза от съкровените прекарвания на Данте, конфликта с неговата среда и усилието за тяхното изложение. Поетът трансформира в стих любовта към дамата, родината, поезията: Беатриче, Флоренция, Вергилий. Ала не стопира дотук и отива оттатък. Данте, който написа за всеки, е
най-взискателният вероятно създател, а Божествена комедия - ясна като кристал и загадъчна като писмен знак - е най-отвореното и най-тайнственото произведение на международната литература.
Затова и тези прочити, както самите песни, изискват известно изпитание и време. Те не са последна, а единствено първа дума. Надеждата ми е, че могат да станат място за започване и продължение на пътуването.
Често приказваме за книги, трансформирали живота ни, в реалност множеството от тях единствено го удостоверяват, като дават една или друга форма, цвят, посока на това, което към този момент живее в нас. Божествена комедия отива по-далеч, когато " от искрата лумне внезапно " la divina fiamma, " божественият пламък ". Тогава това, което е изглеждало изначало повече или по-малко прелестно странствуване през въобразени светове, се
трансформира в поклонничество на духа, в което последователно разбираме, че сме въвлечени, без да знаем какъв брой дълго ще пътуваме и ще бъдем ли същите, когато достигнем задачата.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ