Откъс от "Вивиан Уестуд" на Вивиан Уестуд и Иън Кели
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Вивиан Уестуд ", с създател Вивиан Уестуд и Иън Кели, възложен от Издателство " Колибри "
Тази история е доста повече от мода, въпреки да е изтъкана от плат. Излиза от щемпел автобиографията на Вивиан Уестуд, написана взаимно с Иън Кели!
" Вивиан Уестуд " е издателски феномен, тъй като се явява първа и единствена към този момент автобиография на авангардната дизайнерка и разкрива неподозирани страни на нейната персона. Безусловен покровител на идеите, в които има вяра, грандамата на английската мода е една от най-влиятелните фигури в международните дизайнерски среди, кралица на пънк модата, жива легенда, " Коко Шанел на нашето време ".
Иън Кели назовава интервала на съдействие с Вивиан " моята вълшебна блестяща година ". И прибавя: " Тя е съхранила детето в себе си, макар всички компликации. Винаги е с ококорени очи. Любопитна. Отворена. Сърдита. Изобретателна. Някой път е груба. Друг път ти сгрява сърцето с лоялност и влюбчивост. Вивиан е неуморима, а мозъкът й е по-остър от карфиците в ръкава й. "
Ако мислите, че модата е единствено контене, или пък че седемдесетгодишните имат по-малко право, а не повече, да поучават света за неговото бъдеще или пък да отстояват идеите на предишното му, тогава можете да оставите тази книга. Както споделя самата Вивиан, " това ще опази няколко дървета ". Но в случай че можете да издържите рундовете с тази " баба пънк ", която още е на кръга и се бори за това, което счита за вярно и намира за красиво, тогава останете с нея. Предстои да бъдете заслепени.
превод Герасим Славов, Деян Кючуков
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Вивиан Уестуд, Иън Кели - " Вивиан Уестуд "
– Пънкът – Вивиан изплюва думата с спомагателната тежест, която акцентът ѝ придава на гласната, – пънкът беше всичко за мен и Малкълм. Сега не приказвам за него толкоз, колкото хората считат, че би трябвало, само че това не е тъй като се срамя или мисля, че е нещо старомодно, или нещо такова. Повече ме интересува това, което върша сега, само че би трябвало да обясня следното – това, което върша в този момент, отново е пънк, отново е вик против несправедливостта и принуждаване на хората да се замислят, даже да им предизвиква стеснение. В този смисъл постоянно ще съм пънк. За мен, за Малкълм и в магазина пънкът се трансформира в нещо като колаж, събиране на хрумвания. Събиране на хора
Тя въздъхва и намества лентата си за глава с надпис " Хаос ". Поема надълбоко мирис с глътка билков чай и умно промълвява:
– Има неща в предишното ти, от които не можеш да избягаш. След Малкълм се пробвах да избягам от всичко, само че в този момент се гордея с ролята си на пънк, тъй като мисля, че е съдействала за позицията на доста младежи до ден сегашен – не вярвайте на държавното управление. Никога. Климатичната гражданска война е пънк. Това, което направих на параолимпийските игри, беше безспорен пънк. Пънкът е жив! Същото отношение, само че с по-развити хрумвания, по-сериозни и, да се надяваме, по-способни да трансформират света, в сравнение с можахме първия път.
Малкълм се възпламенява от концепцията да продават рокендрол неща.
– В началото бяха единствено плочи – споделя Вивиан. – Имаше един Харолд " Теда ", който работеше в " Мистър Фрийдъм " на Кингс Роуд, той беше от втората Тед вълна. Трябва да беше есента на 1970 година и Малкълм набавяше плочите от " Ексчейндж енд Март " – Лари Уилямс и всякакви други такива, по този начин стартира всичко.
Модерните лондончани, разочаровани от проваления оптимизъм на хипи придвижването през шейсетте (Малкълм ги назовава " хипопотами " ), обръщат взор към ретро шика в първото от многочислените възраждания на рокендрола. Според Малкълм всичко било планувано по-скоро като арт апаратура, в сравнение с като сергия, изразяваща отношението си към капиталистическата система, предлагайки " ретро дрънкулки ", пускайки музика и даже отказвайки да продава съществени артикули. Нямало помещение, нямало проект, нямало и съвсем никакви пари. Но се породил някакъв синхрон сред Вивиан, Малкълм, музиката и хаоса.
– Отначало въобще не ставаше дума за облекла. Малкълм беше мощно повлиян от Патрик Кейси и стартира да купува десетинчови плочи и такива на седемдесет и осем оборота. Хрумна му, че можем да събираме плочи и да ги продаваме, само че след това срещнахме рокаджии от втората вълна като Томи Робъртс, прочут с магазина си " Мистър Фрийдъм ", и той предложи да потърсим сергия някъде на запад, може би отново на Портобело Роуд. Бях постоянен клиент там, само че не поради облеклата.
Обичах нещата, които си купувах от там. Чувствах се като извънземна принцеса, с кадифени панталони на леопардови шарки и трубадурски ризи с купи и пики по тях, припомням си, или пък дълги като рокли тениски със звезди, шал за глава от " Улуъртс " от ослепително ламе и пурпурно червило! Така че даже да споделям, че не е ставало дума за облекла, естествено, че ме интересуваха. Системата с облеклата беше доста елементарна. Най-напред Малкълм купуваше якета вид " Теди Бой " от шивача Сид Грийн, а аз ги доукрасявах с разноцветни кадифени яки и други такива неща.
После Патрик Кейси изнамери някакво класическо яке с цип, с крила на прилеп и една линия, а аз го изкопирах. След това направих няколко дамски тениски на линии. Всичко това обаче беше малко по-късно, когато имахме освен това от сергия
Бих споделила, че същинското начало беше през 1971 година. Дрехите и аз. На стадион " Уембли " имаше събитие – рокендрол. Бяха поканили Чък Бери, Литъл Ричард и Гари Глитър, които щяха да свирят, цялостно беше с Тедове от втората вълна. Тедовете не харесваха Гари Глитър и настана лудница – замеряха го с бирени кутийки и всякакви такива работи. Бяхме вложили в тези тениски. Но не вървяха. Бяха злополука. И тъй като не се продаваха, започнахме да опитвам с тях. Пробивахме им дупки, преправяхме ги. Най-напред направих част от тях на къси панталони. Не продадохме доста, по тази причина им сложихме дребни капси.
Тогава започнаха да се продават. Шортите бяха най-вече черни, с бяла картинка; надпис от рода на " Нека да е рок " и облика на Литъл Ричард начело или откъм гърба на късите панталони. А на някои от белите им направихме дупки. Следващото нещо, което пробвах с тениските, беше да зашия ръкавите им, навити нагоре, от което потегли някаква страшна мода на тениски с пристегнат, навит ръкав. Пипкава работа. Но аз съм си такава. След това взехме календарните девойки, фотоси на такива девойки, и те също станаха част от тениските.
Много петдесетарско. С тия девойки като Ракел Уелч. Винаги бяха в такива пози, все едно са претърпели корабокрушение, изхвърлени са на брега или, почтено казано, са насилени по някакъв метод. Събрахме тези календарни девойки – като талоните в цигарените кутии, нали се сещаш, които ги имаше тогава – и ги сложихме в едно малко найлоново джобче на тениската.
Започнахме да пробиваме дупки в тениските, купувахме найлон, от време на време пъстър, правехме тези дребни джобчета, изрязвахме всякакви неща от книги, най-много картинки на девойки, и ги пъхахме в тях. Аз го правех. След това трябваше да поставям ситуационистки лозунги по тениските. Тогава ги намирах за доста положителни, помня, че единият беше " Под паважа – плаж ", което е хубаво изречение и го изписвахме над едно от календарните девойки с гърдите ѝ и нацупените устнички, след това пробивахме дупки в тениската, зашивахме ги на машина с цветни конци или пък навивахме ръкавите и я правехме да наподобява доста тясна и къса, което беше много особено за петдесетарските неща, които правех.
Така че това беше частично " Теди Гърл ", частично началото на пънка. Правех тези работи и, несъмнено, ги носех – да вземем за пример късите блузки, които се закопчаваха начело, с изрязано деколте и без ръкави. Но отново, нали разбираш, нещата се променяха и трябваше непрекъснато да измисляме и да преправяме. Хората не харесваха прекомерно петдесетарските неща и последователно започнаха да се ориентират към стила на седемдесетте години – или най-малко нова наклонност в работата ни, по тази причина помня, че изрязахме късите блузки и ги направихме да наподобяват като на календарни девойки от петдесетте, което си е нещо като стила на петдесетте, единствено че на ненаселен остров или нещо сходно.
Потресаващи. Ние го направихме. Помня, че закачахме капачки от бутилки по тениските, от тези, елементарните, с накъдрените краища. Постепенно осъзнахме, че можем да вършим всякакви неща, обсипани с такива капачки. Накрая започнахме да прогаряме с цигари и да пробиваме дупки в тениските. А те се носеха с тези три четвърти панталонки, нали знаеш, тъй че дамите приличаха на скитнички на някой плаж на ненаселен остров.
А оттова пристигнаха и някои от първите ми сутиени за улицата! Никога не съм ходила в Пуерто Рико. Нищо не знам за Пуерто Рико. Но някъде съм видяла пуерториканки да вървят по сутиени на открито, с къси къси панталони и сутиен, по този начин си вървят до магазина с кутийки от кока-кола в косата вместо ролки. Така че външният тип към този момент не беше единствено като на скитничка или на някоя, която е била изнасилена или нещо такова, а имаше и чувство за беднотия. Нещо повече, подсещаше ми за времето, когато бях на петнайсет – имах една другарка, Марджъри Нейлър, която беше на двайсет и четири, тъкачка в памучната фабрика, и тя си ходеше с ролките по през целия ден, а вечер, когато излизаше, в случай че въобще го правеше, едвам тогава махаше ролките.
Така че съставките на пънка са разнородни. Идеята хората да носят облекла, които са или прекомерно огромни, или прекомерно дребни – като износването на остарели облекла да вземем за пример и други такива неща. Всичко това беше част от външния тип. Както и овехтелите облекла. И хората, които са имали по-труден живот и по-тежки тествания от нас. Анализирам го по този начин: бедните имат статус, статуса на насъбрания опит, затова по облеклата им полепва патината на престижа. Бяха героични. Всичко е в историите.
Ранните години на партньорството на Вивиан и Малкълм са удивително плодотворни в креативно отношение. През тези години се заражда нов език в облеклото, който надвишава границите на пънка – опърпаните и изпокъсани тениски и старите джинси, " ретро " детайли и разбъркване на стилове, лозунги, приложения и " колажи " (разни неща, накачени по облеклата по метод, заимстван от актуалното изкуство) – хрумвания, които биха били немислими в предходните столетия на модата.
Може би по тази причина е подходящо един от най-интересните коментатори на всичко това да бъде един различен артикул на това плодотворно партньорство – синът на Вивиан и Малкълм, Джо. Самият Джо Коре реализира голям триумф в света на модата с " Ажан Провокатьор ", бизнеса с първокласно долни дрехи, духовито кръстен в чест на един от обичаните ситуационистки термини на татко му. Джо съчетава подигравателен комизъм и топла искреност с прочут внимателен оптимизъм, а в този момент, след години на изявяване като модел по подиумите на майка си, се е трансформирал в вид, с който не би желал да имаш алъш-вериш.
Обобщението му на обстановката е съпроводено от присъщата самодоволна усмивка: " Хората ме мислят за заплашителен, само че не съм – изкарвам си парите, като върша дантелени гащички, и мама още ме облича! Тяхната победа, на мама и на Малкълм, беше, че се откриха. Няма значение какво е станало по-късно, би трябвало да им го признаете; те трансформираха всичко и е мъчно да се каже кой кого е вдъхновявал. Малкълм беше превъзходен в манипулирането на медиите и цялото ситуационистко обучение, което му позволяваше да е подобен антимениджър с мама и да прави всичко по контраинтуитивен метод.
Малкълм непрекъснато се интересуваше от концепциите на актуалното изкуство – доста повече от Вивиан. Тя се интересуваше повече от техниката, да знае тъкмо по какъв начин се прави нещо. Ето я и симбиозата – на Малкълм му хрумваха хрумвания като изказванията " Без бъдеще " и " Кеш от безпорядък ", само че това, което им даваше живот, беше техниката на Вивиан, умеенето да ги претвори графично и в нещо, което да искаш да облечеш, нещо за тялото. Но това, което хората споделяха, че Малкълм бил индивидът с концепциите, а Вивиан единствено ги шиела, това просто не е правилно. Идеите са нищо, в случай че нямат израз.
Според мен нейните хрумвания и методът, по който ги реализираше, правеха всичко. На някакво равнище Малкълм осъзнаваше това, то го плашеше и той не искаше да си го признае. Мисля, че го осъзна изцяло, когато напусна мама и разбра, че няма да откри различен човек в живота си, с който да има такова съдействие. Само Вивиан можеше да претворява концепциите му в нещо. След нея не откри различен. Мисля, че това е истината и това е неговата покруса ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (868)
Тази история е доста повече от мода, въпреки да е изтъкана от плат. Излиза от щемпел автобиографията на Вивиан Уестуд, написана взаимно с Иън Кели!
" Вивиан Уестуд " е издателски феномен, тъй като се явява първа и единствена към този момент автобиография на авангардната дизайнерка и разкрива неподозирани страни на нейната персона. Безусловен покровител на идеите, в които има вяра, грандамата на английската мода е една от най-влиятелните фигури в международните дизайнерски среди, кралица на пънк модата, жива легенда, " Коко Шанел на нашето време ".
Иън Кели назовава интервала на съдействие с Вивиан " моята вълшебна блестяща година ". И прибавя: " Тя е съхранила детето в себе си, макар всички компликации. Винаги е с ококорени очи. Любопитна. Отворена. Сърдита. Изобретателна. Някой път е груба. Друг път ти сгрява сърцето с лоялност и влюбчивост. Вивиан е неуморима, а мозъкът й е по-остър от карфиците в ръкава й. "
Ако мислите, че модата е единствено контене, или пък че седемдесетгодишните имат по-малко право, а не повече, да поучават света за неговото бъдеще или пък да отстояват идеите на предишното му, тогава можете да оставите тази книга. Както споделя самата Вивиан, " това ще опази няколко дървета ". Но в случай че можете да издържите рундовете с тази " баба пънк ", която още е на кръга и се бори за това, което счита за вярно и намира за красиво, тогава останете с нея. Предстои да бъдете заслепени.
превод Герасим Славов, Деян Кючуков
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Вивиан Уестуд, Иън Кели - " Вивиан Уестуд "
– Пънкът – Вивиан изплюва думата с спомагателната тежест, която акцентът ѝ придава на гласната, – пънкът беше всичко за мен и Малкълм. Сега не приказвам за него толкоз, колкото хората считат, че би трябвало, само че това не е тъй като се срамя или мисля, че е нещо старомодно, или нещо такова. Повече ме интересува това, което върша сега, само че би трябвало да обясня следното – това, което върша в този момент, отново е пънк, отново е вик против несправедливостта и принуждаване на хората да се замислят, даже да им предизвиква стеснение. В този смисъл постоянно ще съм пънк. За мен, за Малкълм и в магазина пънкът се трансформира в нещо като колаж, събиране на хрумвания. Събиране на хора
Тя въздъхва и намества лентата си за глава с надпис " Хаос ". Поема надълбоко мирис с глътка билков чай и умно промълвява:
– Има неща в предишното ти, от които не можеш да избягаш. След Малкълм се пробвах да избягам от всичко, само че в този момент се гордея с ролята си на пънк, тъй като мисля, че е съдействала за позицията на доста младежи до ден сегашен – не вярвайте на държавното управление. Никога. Климатичната гражданска война е пънк. Това, което направих на параолимпийските игри, беше безспорен пънк. Пънкът е жив! Същото отношение, само че с по-развити хрумвания, по-сериозни и, да се надяваме, по-способни да трансформират света, в сравнение с можахме първия път.
Малкълм се възпламенява от концепцията да продават рокендрол неща.
– В началото бяха единствено плочи – споделя Вивиан. – Имаше един Харолд " Теда ", който работеше в " Мистър Фрийдъм " на Кингс Роуд, той беше от втората Тед вълна. Трябва да беше есента на 1970 година и Малкълм набавяше плочите от " Ексчейндж енд Март " – Лари Уилямс и всякакви други такива, по този начин стартира всичко.
Модерните лондончани, разочаровани от проваления оптимизъм на хипи придвижването през шейсетте (Малкълм ги назовава " хипопотами " ), обръщат взор към ретро шика в първото от многочислените възраждания на рокендрола. Според Малкълм всичко било планувано по-скоро като арт апаратура, в сравнение с като сергия, изразяваща отношението си към капиталистическата система, предлагайки " ретро дрънкулки ", пускайки музика и даже отказвайки да продава съществени артикули. Нямало помещение, нямало проект, нямало и съвсем никакви пари. Но се породил някакъв синхрон сред Вивиан, Малкълм, музиката и хаоса.
– Отначало въобще не ставаше дума за облекла. Малкълм беше мощно повлиян от Патрик Кейси и стартира да купува десетинчови плочи и такива на седемдесет и осем оборота. Хрумна му, че можем да събираме плочи и да ги продаваме, само че след това срещнахме рокаджии от втората вълна като Томи Робъртс, прочут с магазина си " Мистър Фрийдъм ", и той предложи да потърсим сергия някъде на запад, може би отново на Портобело Роуд. Бях постоянен клиент там, само че не поради облеклата.
Обичах нещата, които си купувах от там. Чувствах се като извънземна принцеса, с кадифени панталони на леопардови шарки и трубадурски ризи с купи и пики по тях, припомням си, или пък дълги като рокли тениски със звезди, шал за глава от " Улуъртс " от ослепително ламе и пурпурно червило! Така че даже да споделям, че не е ставало дума за облекла, естествено, че ме интересуваха. Системата с облеклата беше доста елементарна. Най-напред Малкълм купуваше якета вид " Теди Бой " от шивача Сид Грийн, а аз ги доукрасявах с разноцветни кадифени яки и други такива неща.
После Патрик Кейси изнамери някакво класическо яке с цип, с крила на прилеп и една линия, а аз го изкопирах. След това направих няколко дамски тениски на линии. Всичко това обаче беше малко по-късно, когато имахме освен това от сергия
Бих споделила, че същинското начало беше през 1971 година. Дрехите и аз. На стадион " Уембли " имаше събитие – рокендрол. Бяха поканили Чък Бери, Литъл Ричард и Гари Глитър, които щяха да свирят, цялостно беше с Тедове от втората вълна. Тедовете не харесваха Гари Глитър и настана лудница – замеряха го с бирени кутийки и всякакви такива работи. Бяхме вложили в тези тениски. Но не вървяха. Бяха злополука. И тъй като не се продаваха, започнахме да опитвам с тях. Пробивахме им дупки, преправяхме ги. Най-напред направих част от тях на къси панталони. Не продадохме доста, по тази причина им сложихме дребни капси.
Тогава започнаха да се продават. Шортите бяха най-вече черни, с бяла картинка; надпис от рода на " Нека да е рок " и облика на Литъл Ричард начело или откъм гърба на късите панталони. А на някои от белите им направихме дупки. Следващото нещо, което пробвах с тениските, беше да зашия ръкавите им, навити нагоре, от което потегли някаква страшна мода на тениски с пристегнат, навит ръкав. Пипкава работа. Но аз съм си такава. След това взехме календарните девойки, фотоси на такива девойки, и те също станаха част от тениските.
Много петдесетарско. С тия девойки като Ракел Уелч. Винаги бяха в такива пози, все едно са претърпели корабокрушение, изхвърлени са на брега или, почтено казано, са насилени по някакъв метод. Събрахме тези календарни девойки – като талоните в цигарените кутии, нали се сещаш, които ги имаше тогава – и ги сложихме в едно малко найлоново джобче на тениската.
Започнахме да пробиваме дупки в тениските, купувахме найлон, от време на време пъстър, правехме тези дребни джобчета, изрязвахме всякакви неща от книги, най-много картинки на девойки, и ги пъхахме в тях. Аз го правех. След това трябваше да поставям ситуационистки лозунги по тениските. Тогава ги намирах за доста положителни, помня, че единият беше " Под паважа – плаж ", което е хубаво изречение и го изписвахме над едно от календарните девойки с гърдите ѝ и нацупените устнички, след това пробивахме дупки в тениската, зашивахме ги на машина с цветни конци или пък навивахме ръкавите и я правехме да наподобява доста тясна и къса, което беше много особено за петдесетарските неща, които правех.
Така че това беше частично " Теди Гърл ", частично началото на пънка. Правех тези работи и, несъмнено, ги носех – да вземем за пример късите блузки, които се закопчаваха начело, с изрязано деколте и без ръкави. Но отново, нали разбираш, нещата се променяха и трябваше непрекъснато да измисляме и да преправяме. Хората не харесваха прекомерно петдесетарските неща и последователно започнаха да се ориентират към стила на седемдесетте години – или най-малко нова наклонност в работата ни, по тази причина помня, че изрязахме късите блузки и ги направихме да наподобяват като на календарни девойки от петдесетте, което си е нещо като стила на петдесетте, единствено че на ненаселен остров или нещо сходно.
Потресаващи. Ние го направихме. Помня, че закачахме капачки от бутилки по тениските, от тези, елементарните, с накъдрените краища. Постепенно осъзнахме, че можем да вършим всякакви неща, обсипани с такива капачки. Накрая започнахме да прогаряме с цигари и да пробиваме дупки в тениските. А те се носеха с тези три четвърти панталонки, нали знаеш, тъй че дамите приличаха на скитнички на някой плаж на ненаселен остров.
А оттова пристигнаха и някои от първите ми сутиени за улицата! Никога не съм ходила в Пуерто Рико. Нищо не знам за Пуерто Рико. Но някъде съм видяла пуерториканки да вървят по сутиени на открито, с къси къси панталони и сутиен, по този начин си вървят до магазина с кутийки от кока-кола в косата вместо ролки. Така че външният тип към този момент не беше единствено като на скитничка или на някоя, която е била изнасилена или нещо такова, а имаше и чувство за беднотия. Нещо повече, подсещаше ми за времето, когато бях на петнайсет – имах една другарка, Марджъри Нейлър, която беше на двайсет и четири, тъкачка в памучната фабрика, и тя си ходеше с ролките по през целия ден, а вечер, когато излизаше, в случай че въобще го правеше, едвам тогава махаше ролките.
Така че съставките на пънка са разнородни. Идеята хората да носят облекла, които са или прекомерно огромни, или прекомерно дребни – като износването на остарели облекла да вземем за пример и други такива неща. Всичко това беше част от външния тип. Както и овехтелите облекла. И хората, които са имали по-труден живот и по-тежки тествания от нас. Анализирам го по този начин: бедните имат статус, статуса на насъбрания опит, затова по облеклата им полепва патината на престижа. Бяха героични. Всичко е в историите.
Ранните години на партньорството на Вивиан и Малкълм са удивително плодотворни в креативно отношение. През тези години се заражда нов език в облеклото, който надвишава границите на пънка – опърпаните и изпокъсани тениски и старите джинси, " ретро " детайли и разбъркване на стилове, лозунги, приложения и " колажи " (разни неща, накачени по облеклата по метод, заимстван от актуалното изкуство) – хрумвания, които биха били немислими в предходните столетия на модата.
Може би по тази причина е подходящо един от най-интересните коментатори на всичко това да бъде един различен артикул на това плодотворно партньорство – синът на Вивиан и Малкълм, Джо. Самият Джо Коре реализира голям триумф в света на модата с " Ажан Провокатьор ", бизнеса с първокласно долни дрехи, духовито кръстен в чест на един от обичаните ситуационистки термини на татко му. Джо съчетава подигравателен комизъм и топла искреност с прочут внимателен оптимизъм, а в този момент, след години на изявяване като модел по подиумите на майка си, се е трансформирал в вид, с който не би желал да имаш алъш-вериш.
Обобщението му на обстановката е съпроводено от присъщата самодоволна усмивка: " Хората ме мислят за заплашителен, само че не съм – изкарвам си парите, като върша дантелени гащички, и мама още ме облича! Тяхната победа, на мама и на Малкълм, беше, че се откриха. Няма значение какво е станало по-късно, би трябвало да им го признаете; те трансформираха всичко и е мъчно да се каже кой кого е вдъхновявал. Малкълм беше превъзходен в манипулирането на медиите и цялото ситуационистко обучение, което му позволяваше да е подобен антимениджър с мама и да прави всичко по контраинтуитивен метод.
Малкълм непрекъснато се интересуваше от концепциите на актуалното изкуство – доста повече от Вивиан. Тя се интересуваше повече от техниката, да знае тъкмо по какъв начин се прави нещо. Ето я и симбиозата – на Малкълм му хрумваха хрумвания като изказванията " Без бъдеще " и " Кеш от безпорядък ", само че това, което им даваше живот, беше техниката на Вивиан, умеенето да ги претвори графично и в нещо, което да искаш да облечеш, нещо за тялото. Но това, което хората споделяха, че Малкълм бил индивидът с концепциите, а Вивиан единствено ги шиела, това просто не е правилно. Идеите са нищо, в случай че нямат израз.
Според мен нейните хрумвания и методът, по който ги реализираше, правеха всичко. На някакво равнище Малкълм осъзнаваше това, то го плашеше и той не искаше да си го признае. Мисля, че го осъзна изцяло, когато напусна мама и разбра, че няма да откри различен човек в живота си, с който да има такова съдействие. Само Вивиан можеше да претворява концепциите му в нещо. След нея не откри различен. Мисля, че това е истината и това е неговата покруса ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (868)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ