Откъс от "Висока облачност" на Оля Стоянова
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Висока облачност " с създател Оля Стоянова, възложен от Издателство " Жанет 45 "
Колко постоянно историите към нас са почтени за роман?
Колко постоянно към нас се случват истории, които си коства да бъдат разказани? Колко малко ни би трябвало, с цел да се превърнем в основни герои в една история? Като това семейство, което се пробва да продава био ябълки и се чуди за какво плодовете горчат. Или като оня мъж, който влиза в кварталната бръснарница и излиза оттова с прическа съгласно модата в Багдад през 80-те години.
В сборника с разкази " Висока облачност " на Оля Стоянова историите се случват тук и в този момент. Група алпинисти зяпат облаците и мечтаят за високи върхове, до момента в който почистват прозорците на високите здания, а един незает мъдрец добродушно следи по какъв начин назряват революциите и приказва за смисъла на живота пред смаяните погледи на пасажерите в един трамвай
" Висока облачност " събира разкази, писани през последните седем години, които ни разхождат от " Женския пазар " в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където небето наподобява голямо.
Колкото до високата облачност – тя в множеството случаи предвещава хубаво време. Високите облаци наподобяват на морски талази, на пера и дълги разтеглени влакна, сходни на паяжина. Те са красиви, нормално се движат постепенно и в множеството случаи от тях не вали.
" Тези разкази дишат с живота към нас. Сегашни са. Български са. Наблюдателни са. Бродят нашироко. Познават добре хората и ги следват по далечните им пътища, с цел да бъдат с тях, когато откриват нещо ново за себе си. Но Оля Стоянова в никакъв случай не посочва директно драмата - тя единствено щрихира очертанията й с уверена ръка. И тогава, сред инцидентни диалози, непредвидени срещи и сякаш елементарни предмети, се обрисува една безмълвна истина, която се преселва в нас и отхвърля да ни напусне ", написа за тази книга Кристин Димитрова.
Оля Стоянова е стихотворец, драматург и публицист, създател е на " Пътеводител на дивите места ", на сборника с пиеси " Малки ритуали за прощаване ", на романа " Лични географии " и на сборника с разкази " Какво сънуват вълците ". Има четири поетични книги, последната от които " Улица " Щастие " получи премиите " Николай Кънчев " 2013 и " Иван Николов " 2013. Носител е на " Аскеер " 2014 за модерна драматургия за пиесата " Покана за вечеря ", която се играе в спектакъл " София ".
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Висока облачност ", Оля Стоянова
27 февруари
Осем и половина сутринта. Температурата е към нула градуса. Прехвърча дребен сняг. Той крачи неспокойно на едно място - стъпка напред в едната посока, след това обратно, три крачки в другата посока и отново назад. Една от плочките е счупена и опръсква панталоните му. Той не вижда. Трамваят изплува с подрънкване, все едно дебаркира огромен транспортен съд на площада.
Той се качва, сяда, забърсва изпотеното стъкло и отпътува. Чао, площад!
Мъжът пред него чете вестник. Той хвърля по едно око. На днешната дата преди 80 години е опожарена постройката на Народното събрание на Германия. През 280 година е роден Константин Велики. През 1551-ва Иван Грозни открива събор за ограничение на църковните права. През 1900 година е учреден футболен клуб " Байерн Мюнхен ". През 1922-ра в Съединени американски щати е утвърдена единомислещо 19-та корекция в конституцията, гарантираща изборни права на дамите.
И тогава нещо му кипва. Не, не поради дамите. Нито поради Америка. В един миг всичко това – прехвърчащият едва-едва сняг, студът на открито, тракането на трамвая и мъжът, който чете вестник, му идват повече. Той става внезапно. Усеща по какъв начин хората малко се отдръпват, пространството леко се размества, съвсем незабележимо.
- Ще ползвате ли мястото? – една жена го допира по рамото.
- Моля! – споделя той и внезапно отстъпва обратно.
После стърчи прав известно време, държи се за студената ръкохватка и усеща по какъв начин това в него зрее. Първо се прокашля.
- Вие виждали ли сте мъдрец?
Хората едва-едва се обръщат. Той знае, че има три минути. Не повече. Толкова можеш да задържиш вниманието на един чужд. Хората в близост отстъпват половин крачка настрана. Едно момче на петнайсет-шестнайсет години го гледа, без да смъква очи от него.
Той намира храброст в гласа си.
- Ето, можете да ме пипнете. Пипнете, не се тормозете! Истински, дървен мъдрец, който пет години ляга и става с Шопенхауер, Сартр, Валтер Бенямин, Спиноза И Лайбниц! И какво? Философ, който пет години учи, с цел да е незает. Свободен по дух! Толкова свободен, че може да литне!
Хората отстъпват цяла крачка. Момчето към този момент не го гледа. Минаха ли трите минути?
Той прави опит да хване нечий взор, само че очите им бягат в разнообразни направления. Зяпат през прозореца. Една майка побутва детето пред себе си, като че ли предусеща заплаха. Останалите са притихнали. Не дишат.
- Добре, хайде, да не се превземаме – продължава той. – Аз съм млад. Мога да работя всичко. Мога да стана касиер, чистач, куриер Благодаря! Мога да стана всичко останало – метеорологичен наблюдаващ, рекламен сътрудник, часовникар. Благодаря, благодаря, благодаря! Подходящ съм също за всякаква неквалифицирана работа, мога да се развъртвам и във всевъзможни нови поприща, където ме завее вятъра. Имате ли някакви хрумвания? Колегите ми работят кой, където падне.
Един прави пици! Страхотни пици! Намерил е точното съответствие сред свободния дух и рационализма. Страхотни пици, споделих нали? Даже имена им е измислил: пица " Ала Декарт ", пица " Скептицизъм " и пица " Теория на хаоса ". Даже опитва да пусне и пица " Готфрид Вилхелм декор Лайбниц ", тъй като там Абе, той си има сантименти към него. Обаче не вървеше. Кой ще си поръча " Готфрид Вилхелм декор Лайбниц "? Вие бихте ли си поръчали пица " Готфрид Вилхелм декор Лайбниц ", госпожо?
Той се надвесва над дамата, която преди малко седнала на мястото му. Тя извръща глава встрани.
- Кажете, единствено кажете! – подканя я той. – Знаете ли, че Лайбниц разгласява първото съчинение за диференциалното броене?
- Моля ви, оставете ме! – тя настойчиво продължава да гледа през прозореца.
Добре, той я не помни. Не е недодялан. Може би малко по-настоятелен. Опитва се да хване очите на другите.
- Самото име " Готфрид Вилхелм декор Лайбниц " скапва апетита. Веднага се усеща нещо немско на усет, нали е бащата на интегралното броене, тези неща си личат отдалече Абе, споделих му, че това няма да върви, само че той си е подобен – всичко да опита, през онтологията да мине Кръстил се е " При философа ". Знаете ли къде е " При философа "? Някой ходил ли е там?
Хората едва-едва се споглеждат. Той се засмива.
- Не! Не, доста ясно! Там не вървят доста хора, както се сещате. Понякога минават сътрудници – социолози, културолози, някой заблудил се лингвист Абе, тя философията скапва усета към живота. Другите си живеят, ти се съмняваш! Мислеща тръстика! Както и да е С две думи - даваш си сметка, че всичко това не си заслужава доста усилието
Това са илюзии. Хората си живеят, ти дълбаеш в бездната. Или към звездното небе, както предпочитате. Също като Кант. Защо другояче Имануел Кант цялостен живот не си демонстрира носа от родния град? Защо не се дами? Защо не познава даже улиците на града, който цялостен живот не напуща? А? Защо е толкоз прецизен, че в локалните си сверявали градския часовник по него? Някой има ли концепция?
- Не – простичко дава отговор мъжът с вестника начело. – Вие кажете!
- Ами, тъй като
- Ти си от някоя фракция! – споделя изненадващо различен мъж от дясно.
- Какво? – това е ненадейно и за него. Поема си мирис. После шумно издишва и се съгласява:
- Ами да, аз май съм от някоя фракция. От сектата на разочарованите.
Като по заложен знак хората отстъпват още една крачка, все едно това е прилепчиво. Някакъв вирус на разочарованието. Тръшва те за две седмици, лекува се мъчно, само че по този начин или другояче - минава. Стига да не даде затруднения. Той стърчи в средата самичък - обезверен и рисков, трамваят подрънква.
- Искате ли отново да седнете? – пита ненадейно дамата, която е заела мястото му. Сигурно от жалост към един болен.
- Не – споделя й благо той. – Аз в този момент слизам.
И усеща по какъв начин останалите си отдъхват. Трамваят издрънчава още един път, мъжът с вестника става и се хваща до него. Споглеждат се. Онзи му се усмихва.
- Viva la revolucion! – споделя дядото и подвига знак за победа.
- Мислите ли?
- Да, несъмнено – усмихва се оня и му бутва вестника в ръцете - Ето вземете! За революцията! Аз нямам какво друго да дам.
Той няма време да му каже благодаря. Вратите се отварят, след секунда той към този момент стърчи на идващия площад, хората още веднъж го обкръжават, трамваят потегля, а това момче – петнайсет-шестнайсетгодишното, го поздравява от вътрешната страна напълно съществено с вдигнат палец.
Температурата е към нула градуса. Снегът е спрял. Той тъпче по всички страни. Разгръща вестника. Бунтове там, конфликти другаде, въоръжен спор някъде в линията Газа, хороскопи за днешния ден, за на следващия ден... На 28 февруари през 1533-та е роден Монтен. През 364 –та Валентиан I става император на Рим. През 1909-та социалистите в Съединени американски щати означават за първи път Международния ден на дамата. През 1943-та има британски дневни бомбардировки над Берлин
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (789)
Колко постоянно историите към нас са почтени за роман?
Колко постоянно към нас се случват истории, които си коства да бъдат разказани? Колко малко ни би трябвало, с цел да се превърнем в основни герои в една история? Като това семейство, което се пробва да продава био ябълки и се чуди за какво плодовете горчат. Или като оня мъж, който влиза в кварталната бръснарница и излиза оттова с прическа съгласно модата в Багдад през 80-те години.
В сборника с разкази " Висока облачност " на Оля Стоянова историите се случват тук и в този момент. Група алпинисти зяпат облаците и мечтаят за високи върхове, до момента в който почистват прозорците на високите здания, а един незает мъдрец добродушно следи по какъв начин назряват революциите и приказва за смисъла на живота пред смаяните погледи на пасажерите в един трамвай
" Висока облачност " събира разкази, писани през последните седем години, които ни разхождат от " Женския пазар " в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където небето наподобява голямо.
Колкото до високата облачност – тя в множеството случаи предвещава хубаво време. Високите облаци наподобяват на морски талази, на пера и дълги разтеглени влакна, сходни на паяжина. Те са красиви, нормално се движат постепенно и в множеството случаи от тях не вали.
" Тези разкази дишат с живота към нас. Сегашни са. Български са. Наблюдателни са. Бродят нашироко. Познават добре хората и ги следват по далечните им пътища, с цел да бъдат с тях, когато откриват нещо ново за себе си. Но Оля Стоянова в никакъв случай не посочва директно драмата - тя единствено щрихира очертанията й с уверена ръка. И тогава, сред инцидентни диалози, непредвидени срещи и сякаш елементарни предмети, се обрисува една безмълвна истина, която се преселва в нас и отхвърля да ни напусне ", написа за тази книга Кристин Димитрова.
Оля Стоянова е стихотворец, драматург и публицист, създател е на " Пътеводител на дивите места ", на сборника с пиеси " Малки ритуали за прощаване ", на романа " Лични географии " и на сборника с разкази " Какво сънуват вълците ". Има четири поетични книги, последната от които " Улица " Щастие " получи премиите " Николай Кънчев " 2013 и " Иван Николов " 2013. Носител е на " Аскеер " 2014 за модерна драматургия за пиесата " Покана за вечеря ", която се играе в спектакъл " София ".
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Висока облачност ", Оля Стоянова
27 февруари
Осем и половина сутринта. Температурата е към нула градуса. Прехвърча дребен сняг. Той крачи неспокойно на едно място - стъпка напред в едната посока, след това обратно, три крачки в другата посока и отново назад. Една от плочките е счупена и опръсква панталоните му. Той не вижда. Трамваят изплува с подрънкване, все едно дебаркира огромен транспортен съд на площада.
Той се качва, сяда, забърсва изпотеното стъкло и отпътува. Чао, площад!
Мъжът пред него чете вестник. Той хвърля по едно око. На днешната дата преди 80 години е опожарена постройката на Народното събрание на Германия. През 280 година е роден Константин Велики. През 1551-ва Иван Грозни открива събор за ограничение на църковните права. През 1900 година е учреден футболен клуб " Байерн Мюнхен ". През 1922-ра в Съединени американски щати е утвърдена единомислещо 19-та корекция в конституцията, гарантираща изборни права на дамите.
И тогава нещо му кипва. Не, не поради дамите. Нито поради Америка. В един миг всичко това – прехвърчащият едва-едва сняг, студът на открито, тракането на трамвая и мъжът, който чете вестник, му идват повече. Той става внезапно. Усеща по какъв начин хората малко се отдръпват, пространството леко се размества, съвсем незабележимо.
- Ще ползвате ли мястото? – една жена го допира по рамото.
- Моля! – споделя той и внезапно отстъпва обратно.
После стърчи прав известно време, държи се за студената ръкохватка и усеща по какъв начин това в него зрее. Първо се прокашля.
- Вие виждали ли сте мъдрец?
Хората едва-едва се обръщат. Той знае, че има три минути. Не повече. Толкова можеш да задържиш вниманието на един чужд. Хората в близост отстъпват половин крачка настрана. Едно момче на петнайсет-шестнайсет години го гледа, без да смъква очи от него.
Той намира храброст в гласа си.
- Ето, можете да ме пипнете. Пипнете, не се тормозете! Истински, дървен мъдрец, който пет години ляга и става с Шопенхауер, Сартр, Валтер Бенямин, Спиноза И Лайбниц! И какво? Философ, който пет години учи, с цел да е незает. Свободен по дух! Толкова свободен, че може да литне!
Хората отстъпват цяла крачка. Момчето към този момент не го гледа. Минаха ли трите минути?
Той прави опит да хване нечий взор, само че очите им бягат в разнообразни направления. Зяпат през прозореца. Една майка побутва детето пред себе си, като че ли предусеща заплаха. Останалите са притихнали. Не дишат.
- Добре, хайде, да не се превземаме – продължава той. – Аз съм млад. Мога да работя всичко. Мога да стана касиер, чистач, куриер Благодаря! Мога да стана всичко останало – метеорологичен наблюдаващ, рекламен сътрудник, часовникар. Благодаря, благодаря, благодаря! Подходящ съм също за всякаква неквалифицирана работа, мога да се развъртвам и във всевъзможни нови поприща, където ме завее вятъра. Имате ли някакви хрумвания? Колегите ми работят кой, където падне.
Един прави пици! Страхотни пици! Намерил е точното съответствие сред свободния дух и рационализма. Страхотни пици, споделих нали? Даже имена им е измислил: пица " Ала Декарт ", пица " Скептицизъм " и пица " Теория на хаоса ". Даже опитва да пусне и пица " Готфрид Вилхелм декор Лайбниц ", тъй като там Абе, той си има сантименти към него. Обаче не вървеше. Кой ще си поръча " Готфрид Вилхелм декор Лайбниц "? Вие бихте ли си поръчали пица " Готфрид Вилхелм декор Лайбниц ", госпожо?
Той се надвесва над дамата, която преди малко седнала на мястото му. Тя извръща глава встрани.
- Кажете, единствено кажете! – подканя я той. – Знаете ли, че Лайбниц разгласява първото съчинение за диференциалното броене?
- Моля ви, оставете ме! – тя настойчиво продължава да гледа през прозореца.
Добре, той я не помни. Не е недодялан. Може би малко по-настоятелен. Опитва се да хване очите на другите.
- Самото име " Готфрид Вилхелм декор Лайбниц " скапва апетита. Веднага се усеща нещо немско на усет, нали е бащата на интегралното броене, тези неща си личат отдалече Абе, споделих му, че това няма да върви, само че той си е подобен – всичко да опита, през онтологията да мине Кръстил се е " При философа ". Знаете ли къде е " При философа "? Някой ходил ли е там?
Хората едва-едва се споглеждат. Той се засмива.
- Не! Не, доста ясно! Там не вървят доста хора, както се сещате. Понякога минават сътрудници – социолози, културолози, някой заблудил се лингвист Абе, тя философията скапва усета към живота. Другите си живеят, ти се съмняваш! Мислеща тръстика! Както и да е С две думи - даваш си сметка, че всичко това не си заслужава доста усилието
Това са илюзии. Хората си живеят, ти дълбаеш в бездната. Или към звездното небе, както предпочитате. Също като Кант. Защо другояче Имануел Кант цялостен живот не си демонстрира носа от родния град? Защо не се дами? Защо не познава даже улиците на града, който цялостен живот не напуща? А? Защо е толкоз прецизен, че в локалните си сверявали градския часовник по него? Някой има ли концепция?
- Не – простичко дава отговор мъжът с вестника начело. – Вие кажете!
- Ами, тъй като
- Ти си от някоя фракция! – споделя изненадващо различен мъж от дясно.
- Какво? – това е ненадейно и за него. Поема си мирис. После шумно издишва и се съгласява:
- Ами да, аз май съм от някоя фракция. От сектата на разочарованите.
Като по заложен знак хората отстъпват още една крачка, все едно това е прилепчиво. Някакъв вирус на разочарованието. Тръшва те за две седмици, лекува се мъчно, само че по този начин или другояче - минава. Стига да не даде затруднения. Той стърчи в средата самичък - обезверен и рисков, трамваят подрънква.
- Искате ли отново да седнете? – пита ненадейно дамата, която е заела мястото му. Сигурно от жалост към един болен.
- Не – споделя й благо той. – Аз в този момент слизам.
И усеща по какъв начин останалите си отдъхват. Трамваят издрънчава още един път, мъжът с вестника става и се хваща до него. Споглеждат се. Онзи му се усмихва.
- Viva la revolucion! – споделя дядото и подвига знак за победа.
- Мислите ли?
- Да, несъмнено – усмихва се оня и му бутва вестника в ръцете - Ето вземете! За революцията! Аз нямам какво друго да дам.
Той няма време да му каже благодаря. Вратите се отварят, след секунда той към този момент стърчи на идващия площад, хората още веднъж го обкръжават, трамваят потегля, а това момче – петнайсет-шестнайсетгодишното, го поздравява от вътрешната страна напълно съществено с вдигнат палец.
Температурата е към нула градуса. Снегът е спрял. Той тъпче по всички страни. Разгръща вестника. Бунтове там, конфликти другаде, въоръжен спор някъде в линията Газа, хороскопи за днешния ден, за на следващия ден... На 28 февруари през 1533-та е роден Монтен. През 364 –та Валентиан I става император на Рим. През 1909-та социалистите в Съединени американски щати означават за първи път Международния ден на дамата. През 1943-та има британски дневни бомбардировки над Берлин
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (789)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ