Сбогом, моя кукличке! Гледам те как спиш. Аз съм при

" Сбогом, моя кукличке! Гледам те по какъв начин спиш. Аз съм при теб, до твоето смъртно ложе. Ти си облечена в дълга червено-черна туника, с бродерии на гърдите. Мисля, че са цветя, само че не ги поглеждам. Казвам ти довиждане, най-дългото довиждане, моя кукличке! Аз постоянно те назовах по този начин. Не виждам цветята, а твоето лице и си мисля, че си красива, че може би в никакъв случай не си била толкоз красива. Мисля си също, че за първи път в живота си те виждам толкоз ведра и спокойна. Като че ли една нежна ръка е изтрила от лицето ти всички грижи и страхове. Гледам те по какъв начин спиш. Казват ми, че си мъртва. " *

За фотосите на кино лентата " Кристина " Роми идва с майка си от Виена. Ален Делон я чака на летището и по повеля на продуцентите на кино лентата би трябвало да и подари букет цветя. Когато го вижда, Роми пита майка си - " Кое е това момче? ", " Твоят сътрудник ", дава отговор тя и това е всичко, което се случва сред двамата. Любов от пръв взор? Не! И двамата са безапелационни в това. Но по-късно, когато се виждат още веднъж във Виена, любовта избухва като гейзер с гореща минерална вода, от дълго време задържал напора си под кората на земята.  " Влюбихме се по едно и също време "  – по този начин дават отговор двамата. Младостта им дава криле, с цел да се насладят напълно на това ново, мощно възприятие, да отпиват от него, да гребат, да летят, да му се отдават напълно.

В края на фотосите Ален я кани да заживее дружно с него във Франция. Роми не се колебае даже за минута. Всички в Австрия и Германия са възмутени. Обвиняват Роми в изменничество, а Ален назовават " грабител на деца ". Тя е толкоз млада, че всички преценят решението й като неточност. Истината е, че хубостта й кара австрийците да ревнуват. Те не желаят нежното лице на Шнайдер да бъде галено от френски ръце. В началото двамата се схващат единствено с жестове. Тя не знае френски, той въобще не схваща немски. Чувствата им обаче са задоволителни, с цел да преодолеят езиковата преграда. Няколко месеца по-късно тя е толкоз добра с езика на галите, че взе участие в постановки на френския спектакъл.

Лукино Висконти режисира играта на двамата артисти и до момента в който следи техните придвижвания, жестови мимики, открива какъв брой доста си наподобяват, когато са ядосани. Те сбръчкват вежди по идентичен метод и по този начин сред тях се образува буквата V. Наричат тази форма Рембрандовото V, тъй като се виждала на доста от автопортретите на известния художник. Роми постоянно свива вежди във V, тъй като страховете са непрекъснати посетители в сърцето й. Твърде рано тя е станала звезда.

 

Заради нежната си възраст е неовладяна, спонтанна, има гневни прояви. Чувствена и темпераментна, тя е брилянтна на сцената, само че в живота й е мъчно да се оправя. Тази ненормалност я кара да се усеща изгубена.

Рембрандовото V се появява на челото на Роми най-много поради изневерите на Ален. Френският плейбой използлва всяка опция да интимничи с други дами... и с мъже. Шнайдер дълго време понася изневерите му, прости му, само че великодушието й има своите граници. Всъщност, по-тежко от следващата невярност за нея е всякога да стартира всичко изначало.

" В нея имаше две дами. Първата обичах повече от всичко на света, втората мразех също толкова неистово. "

 

Всяка нова връзка за нея е ново отчаяние. Първият брак на актрисата е с немския драматург Хари Мейен. От тази връзка се ражда синът им Давид. 10 години по-късно двамата се разделят, а Мейен се обесва в Хамбург. Следващият й мъж е Даниел Биазини, от който се ражда щерка й Сара. И въпреки бебето да връща за малко насладата в живота на Роми, идващият удар е раздялата им с Даниел, която тя преглъща извънредно мъчно.

С Ален Делон се срещат още веднъж през 1968 на фотосите на кино лентата " Басейнът ". Когато той отива да я вземе от Германия, се срещнах със сина й Давид. Син и майка имат особена връзка. Тя го обожава, той постоянно се привързва към мъжете в живота им, а последващата разлъка разрушава освен нейното, само че и неговото сърце. 

Работата по кино лентата " Басейнът " сближава още веднъж Роми и Ален, само че този път по безусловно друг метод. Те се усещат като брат и сестра. Страстта сред тях е изгоряла, само че от пепелта е израснало нещо още по-голямо -  тяхното другарство. 

В тази мощна връзка те съумяват да се схващат без думи и този път не тъй като не знаят езика на другия, просто го могат. Тъгата в живота на Роми продължава да нараства. Феновете й я обожават поради прелестните й осъществявания в основни трагични функции. Всъщност доста малко хора, измежду които и Делон, са наясно, че Роми е добра в този жанр, тъй като носи драмата в себе си.

На 29 май 1982 година младият ухажор на Роми – Лоран Петен, я намира мъртва в жилището й в Париж. Той е спал умерено в леглото си в тази нощ, само че Роми е заспала вечно. По пода се търкалят бутилки вино и хапчета. На камината, тъкмо против мъртвешки спокойното й лице, е сложена фотография на Давид.

Давид е мъртъв от една година - умира при извънредно трагични условия, като се намушква на градинска ограда, без никаква опция лекарите да го спасят. 

" Струва ми се, че съм стигнала до дъното... "  – това е споделяла за последно Роми на Лоран. Всъщност, гибелта на Давид е била последната капка виновност в коктейла от вино на Роми. 43 рози – толкоз носят на погребението й най-близките й другари. Защото Роми вечно остава на толкоз.

" Моя кукличке, не преставам да те виждам. Искам да те изпия с взор и още веднъж да дублирам, че в никакъв случай не си била толкоз хубава и спокойна. Почивай си. Аз съм тук. Научих малко немски с теб. Ich liebe dich. Обичам те. Обичам те, моя кукличке. "

*Цитатите са от прощалното писмо на Ален Делон към Роми Шнайдер, напомня Ladyzone.bg.