В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от В дома на

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " В дома на червея ", с създател Джордж Р. Р. Мартин, възложен от Издателство " Сиела "

Джордж Р. Р. Мартин ви кани " В дома на Червея "! Страховита, подземна приказка от основателя на " Песен за огън и лед " излиза в първокласно издание!

Докато тръпнат в очакване на предпоследната част от поредицата " Песен за огън и лед ", българските почитатели на едно от най-големите имена на фентъзито и фантастиката Джордж Р. Р. Мартин най-накрая могат да прочетат хипнотичния разказ " В дома на Червея ".

Луксозното издание с твърди корици ще ви води в Града на Червея, опустошена земя, над която слънчевите лъчи постепенно гаснат. Там господстват Анелин, млад аристократ, и неговите капризни другари. След като младежът е обществено унизен от ловеца Месоносеца, той и другарите му възнамеряват своето грубо възмездие, което обаче ги води надълбоко подземен, в царството на слепите гроуни – античен зложелател, чудовища от приказките и желан източник на месо.

Докато тъмнината стяга кадифената си прегръдка към Анелин и подправените сенки на светлината изчезват, нескрито ще излязат забравени секрети за предишното на планетата и за тихия, леплив смут, дебнещ в нейното сърце.
Макар светът на Града на Червея да няма нищо общо нито с Кралския чертог, нито със Зимен било, магията на разказвача пъпли по страниците на тази мрачна приказка и превзема с универсалността на тематиката си – безконечната борба сред положителното и злото и потребността от смяна първо в теб самия, с цел да можеш по-късно да окажеш помощ на близките.

" В дома на Червея " е страховита приказка, ярка притча на декадентското модерно общество и заблудите, в които то постоянно живее.

Джордж Реймънд Ричард Мартин е американски публицист на фентъзи и фантастика, сценарист и ефирен продуцент. След паметния триумф на поредицата " Песен за огън и лед " и едноименната продукция на HBO, той се подрежда до светилата на фентъзи и фантастиката наред с Дж. Р. Р. Толкин, Борис и Аркадий Стругацки, Станислав Лем, Анжей Сапковски и Тери Пратчет.

Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Из " В дома на Червея " от Джордж Р. Р. Мартин

...Бронзовият рицар Гроф, голям и вцепенен в бронята си, отнесе Верментор до прозореца и замести ръцете му. Кадифето безпрепятствено се отдръпна и пред очите им се разкри ликът на остарялото слънце, до момента в който Човекочервеят напяваше античните заклинателни слова, а чедата на червея се събраха да гледат към него.
Анелин, обкръжен от своите другари и почитатели, беше един от тези, които застанаха най-близо до стъклото, както и следваше да бъде.

Анелин постоянно заставаше най-отпред. Беше строен и прелестен юноша, висок и елегантен. Кожата на всички благородни яга-ла-хай беше с мекия цвят на мока, само че кожата на Анелин изглеждаше най-мека от всички. Повечето от сподвижниците му имаха руси или червеникаворуси коси, само че косата на Анелин сияеше като злато и увенчаваше главата му като корона от внимателно завършени къдрици. Много от чедата на червея имаха сини очи, само че никой нямаше толкоз дълбоки сини очи, колкото Анелин.

След като дръпнаха завесата, той заприказва пръв.
– Черните петна порастват – означи той с висок, чист глас пред тези, които стояха към него. – Скоро няма да има потребност от нашите пердета. Слънцето към този момент единствено си поставя маска.
Той се разсмя при последните си думи.

– Слънцето умира – отвърна Вермилар, изпит юноша с хлътнали бузи и сламеноруса коса, който постоянно се тревожеше прекалено много за всичко. – Веднъж дядо ми описа, че едно време черните равнини са били в опушено алено, а моретата и реките са горели с бял огън – толкоз мощно, че очите са болели от тях.
Дядото на Вермилар беше роден като втори наследник на тогавашния Човекочервей и затова беше умел с какво ли не, което беше предал на своя внук.

– Може би е било по този начин – рече Анелин, – само че се обзалагам, че не е било по негово време, нито даже по времето на неговия дядо.
Анелин нямаше кръвни връзки с кралската фамилия на Човекочервея и не разполагаше с секрети източници на знание, само че постоянно беше сигурен в думите си и неговите другари – Вермилар, солидният Рийс и красивата Каралий – го смятаха за най-мъдрия и остроумния измежду всички люде. Освен това един път беше умъртвил гроун.
– Не се ли тревожиш за това, че слънцето умира? – попита го Каралий и смело отметна русите си къдрици, когато се обърна към него.

Каралий толкоз приличаше на Анелин, че можеше да му бъде сестра близначка; може би тъкмо по тази причина я желаеше така мощно.
– За това, че студът ще завладее тунелите?
Анелин още веднъж се разсмя и Рийс се разсмя с него. (Рийс постоянно се смееше дружно с Анелин, въпреки и Анелин да подозираше, че дебелакът не всеки път схваща шегите му.)
– Слънцето е умирало доста преди да дойда в Дома на Червея и ще продължи да умира доста откакто съм го напуснал – рече той и се извърна от прозореца.

Тази вечер беше превъзходен в своя костюм от бледосиня коприна и сива паяжина с герба на тета, извезан на гърдите му.
– Колкото до студа – продължи Анелин, като поведе тримата си приятели назад към трапезата, – аз нямам доверие, че остарялото слънце по този начин или другояче има нещо общо с топлината.
– Напротив, има – възрази Вермилар.

Костюмът му беше от кафяви парцали, като на гъбар. Двамата с Каралий крачеха паралелно с Анелин през обсидиана, а отраженията им бързаха, с цел да ги настигнат. Рийс дишаше тежко, до момента в който се опитваше да поддържа същото движение, и се бореше с тежестта на своя костюм: реплика на бронята на бронзов рицар.
– Дядо ти ли сподели по този начин? – попита го Анелин.
Рийс се разсмя.

– Не – отвърна Вермилар, като се намръщи. – Но не си ли забелязал, Анелин, по какъв начин слънцето наподобява на парещ въглен, откраднат от огнището?
– Може би – сподели Анелин.

Той спря до купата с вино и изпълни два бокала от изсечен кристал със мощното зелено вино, като се постара да улови в купата два червея, заплетени между тях в жив възел. Червеите се озоваха в бокала на Каралий и тя се усмихна на това предложение, когато го взе от ръцете му. Вторият бокал с един-единствен червей в него остана за Анелин и той отпи от чашата, когато още веднъж се обърна към Вермилар.

– Ако слънцето не е нищо повече от огромен въглен – продължи Анелин, – значи няма защо да се тревожим, защото разполагаме с голям брой по-малки въглени, а и факлоробите постоянно могат да донесат още от тъмното.
Рийс се разкикоти. Беше оставил рицарския си шлем на масата и се беше заел да опустоши един поднос с пикантни паяци.

– Така да е – отвърна Вермилар. – Но следователно признаваш, че слънцето е въглен и прави по този начин, че да топли тунелите.
– Не – възрази Анелин. – Аз просто направих съмнение, учредено на непълна информация. В реалност считам, че слънцето е нещо като декорация, сложена в небето от Белия Червей, с цел да ни дава светлина и мотив за празненства.

Изведнъж се разнесе смях, който стресна всички, басов и недодялан. Усмивката на Анелин незабавно се трансформира в намръщена мимика, когато той си даде сметка, че индивидът не се беше разсмял на неговото духовитост, а на самия него. Той се изправи в цялостен растеж и сопнато се обърна.
Но когато видя кой се е разсмял, Анелин единствено повдигна чашата си (и една от прелестните си руси вежди) за привет, изпълнен с престорено почитание.

Месоносеца (както го назоваха всички – в случай че имаше друго, същинско име, той не го използваше) спря да се смее; възцари се тишина. Беше набит, снажен мъж, с цяла глава по-нисък от Анелин и по-грозен от всеки различен яга-ла-хай с правата си бяла коса, розово-кафявата си кожа, нашарена от петна, и големия си сплеснат нос. Отражението му, обрисувано в оранжево и алено от светлината на факлите върху обсидиана, беше по-високо и по-приятно за окото, в сравнение с самият Месоносец в миналото е бил.

Беше пристигнал на Слънчевия Маскарад самичък и без костюм, беше отблъскващо не на мястото си и го бяха пуснали само тъй като бе обезпечил невръстния гроун за трапезата. Вместо изтънчено маскарадно облекло той носеше нормалните си одежди от млечнобяла кожа, съшита от одраните кожи на убити гроуни, и безцветна къса пелерина, изтъкана от гроунска вълна. Всички в Дома на Червея знаеха с какво се хвалеше той – обличаше се само в кожите и вълната на гроуни, които беше умъртвил със личните си ръце. Той беше Месоносеца, който се спускаше самичък в дълбоките тунели без прозорци, изсечени в тях.

Каралий го погледна с огромно любознание.
– Защо се засмя? – попита го тя.
– Защото вашият другар е комичен – отвърна Месоносеца.

Гласът му беше прекомерно недодялан и пресипнал. Анелин се усещаше ненапълно неуместно като прицел на подбив от този нашарен с петна мъж, който ръмжеше сходно на факлороб. Около тях към този момент се събираше любопитно голям брой: яга-ла-хай постоянно се интересуваха от необикновеното, а Месоносеца беше най-необичаен от всички. Освен това към този момент им беше омръзнало да съзерцават слънцето.

– Винаги се веселя да попадна на човек, който прави оценка остроумието по достолепие – рече Анелин.
Думите му старателно се стараеха да показват завоалираната засегнатост на Месоносеца като комплимент.
– Аз в действителност правя оценка остроумието – отвърна Месоносеца. – Как ми се желае тук да имаше най-малко малко от него. Този маскарад е изцяло лишен от духовитост.

Анелин реши, че деликатността е неуместна.
– Само в случай че го сравняваш с нещо друго – рече той. – Може би си привикнал с очарователното духовитост на гроуните?

Рийс се разкикоти, а Месоносеца свирепо му се усмихна.
– Гроуните имат повече духовитост от твоето престорено другарче и повече мъдрост от теб – отвърна той.
Около тях се разнесе приглушен смях, само че Анелин не знаеше дали гостите се смеят на неуместното изказване на Месоносеца, или на обидата против него самия.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (851)