"Уникални хора" на Д-р Бари М. Призант и Том Фийлдс-Майър
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Уникални хора ", с създатели Д-р Бари М. Призант и Том Фийлдс-Майър, възложен от Издателство " Изток Запад "
Аутизмът не е болест, а друг метод на изява на неповторимата ни човешка същина, счита доктор Бари Призант, който към този момент 50 години работи с хора от аутистичния набор и техните близки. Терапиите при аутизма нормално се концентрират върху това да се отстраняват избрани признаци като: компликации в общественото другарство, проблеми в връзката, сензорни усложнения и натрапчиво държание.
Вместо да направляваме и ограничаваме това държание обаче, доктор Призант поучава да се фокусираме върху развиването на качествата и уменията на хората от аутистичния набор. Според него държанието им не е симптом за патология, а тактика, която те употребяват, с цел да се оправят в този свят, който за тях е безреден и замайващ. Децата с аутизъм или други неврологични увреждания не са дефектни, те в действителност са специфични. Широк кръг звезди - от екоактивистката Грета Тунберг до артиста Антъни Хопкинс и изпълнителния шеф на " Тесла " Илън Мъск - освен признават, че са в спектъра на аутизма, само че и настояват, че триумфът им се дължи точно на неповторимия им метод на мислене.
Най-добрата поддръжка, която ние, неаутистите, и обществото като цяло можем да им предложим, е да ги изслушваме, да се опитваме да разберем какво претърпяват и да им помогнем да подобрят качеството си на живот.
" Уникални хора " е необикновено практична и мъдра книга, трансформирала живота на хиляди хора, давайки им ново схващане за техните деца и нова вяра за бъдещето.
Революционна книга от един от водещите международни специалисти, който показва аутизма като положение на неповторима различност - целесъобразно четиво... изумяващо със своята елементарност и пропито с позитивизъм. - " Чикаго Трибюн "
Задължителна за всеки, който по някакъв метод е обвързван с аутизма... книгата на доктор Призант е решителна стъпка по пътя към по-доброто схващане и по-хуманното отношение към хората от спектъра. - " Асошиейтед Прес "
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Уникални хораС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Уникални хора " на Д-р Бари М. Призант и Том Фийлдс-Майър
Един друг взор към аутизма
Все по-често срещам родители, изгубили равновесие - които ненадейно се усещат комплицирани, тъжни и обезпокоени, тъй като не знаят по какъв начин диагнозата " аутизъм " ще се отрази на бъдещето на тяхното дете и на цялото им семейство. Те търсят изясненост и упътване в интернет и в обществените медии, само че в последна сметка още повече се объркват от ширещите се там полемики.
Тяхното комплициране се дължи частично на претоварване с информация. Днес диагнозата " разстройство от спектъра на аутизма " е измежду най-често срещаните нарушавания в развиването. По данни на американските центрове за надзор на заболяванията едно на всеки 44 деца, или 2,3 % от учениците, са в аутистичния набор, а сред 15 и 20 % от общото население на страната имат невродивергентни отклонения.
Появиха се цялостен куп стратегии и експерти, обслужващи тези деца - лекари, терапевти, учебни заведения, следучилищни стратегии. Има курсове по карате, театрални постановки, спортни лагери, религиозни учебни заведения и класове по йога за аутистични деца. В същото време шарлатани и опортюнисти с най-малък или никакъв опит, някои от които даже с дипломи, популяризират методите си като " революционни " или като единствения метод да " излекуваш " детето си от аутизма. За страдание, лекуването на аутизма значително е нерегламентирано.
Всичко това още повече утежнява ситуацията на родителите. На кой експерт да се доверите? Кой ще разгадае детето ви? Кой способ на лекуване ще успее? Каква диета да се съблюдава? Каква терапия да се ползва? Какви медикаменти да се вземат? В какво учебно заведение да го запишете? Кой частен преподавател да наемете? Години по-късно аутистичните възрастни и техните родители не престават да си блъскат главата какви избори да създадат по отношение на здравето и живота си.
Като всички останали родители и тези хора желаят най-хубавото за децата си. Но защото са изправени пред разстройство на неврологичното развиване, което не схващат, не знаят къде да потърсят помощ. Дори фамилиите, които от години се грижат за аутистично дете, се усещат комплицирани от новите провокации, изпречващи се на пътя им. Какво ще прави синът ми, откакто приключи учебно заведение? Кой ще се грижи за щерка ни, когато си отидем?
Аз от петдесет години насам оказвам помощ на тези хора да трансформират отчаянието в вяра, да заместят тревогата със познания, да трансфорат подозренията в убеденост и разтуха и да видят, че няма нищо невероятно. Работил съм с хиляди фамилии, наранени от аутизма и невродивергентните положения, и съм им оказал помощ да трансформират настройката си, да се доверят на инстинктите си и да си изградят по-здрав и пълностоен живот. Това се надявам да направи тази книга и за вас, без значение дали самите вие сте аутистични или невродивергентни, дали сте родители, родственици или другари на подобен човек, или сте експерти, които работят и поддържат сходни хора и техните фамилии.
Всичко стартира с смяна в разбирането ни за аутизма. Отново и още веднъж ставам очевидец на еднакъв феномен - родителите възприемат детето си като толкоз друго от другите, че държанието му им се коства изцяло неразбираемо. Те стартират да имат вяра, че инструментите и инстинктите, с които биха възпитавали всяко друго дете, просто не действат при децата с диагноза " аутизъм ". Повлияни от всякакви експерти, родителите стартират да възприемат несъмнено държание като " аутистично " и нежелателно и си слагат за цел да го отстраняват и по някакъв метод да " оправят " детето и да " победят " аутизма.
Вече знам, че това мислене и този метод са неправилни. Ето и моята съществена теза: Поведението на аутистичните деца и възрастни не е инцидентно, анормално или необичайно както доста експерти го дефинират десетилетия наред. Аутистите не падат от Марс. Нещата, които те споделят, не са - както доста експерти не престават да настояват - безсмислени или " безцелни ".
Аутизмът не е болест. Той е друг метод на изява на неповторимата ни човешка същина. Аутистичните деца и възрастни не са заболели. Те също минават през стадии на развиване като нас. За да им помогнем, не би трябвало да ги променяме или оправяме. Но сигурно би трябвало да се погрижим за възможните биохимични или психологични проблеми, съпътстващи тяхното положение, с цел да понижим страданието им и да подобрим качеството им на живот. Но най-важното от всичко - за родителите, експертите и обществото като цяло - е да се постараем да ги разберем, след което да променим своето отношение към тях.
С други думи, най-хубавият метод да помогнем на хората от аутистичния набор да се трансформират към по-добро е ние самите да се променим - да променим отношението и държанието си по отношение на тях, както и поддръжката, която им даваме.
Как да го създадем? Първо посредством слушане. Аз съм работил на най-високо академично равнище във факултета на медицински университет от Бръшляновата лига. Имам изявления в редица научни списания и книги. Говорил съм на конференции и семинари във всеки щат и по целия свят, от Китай до Израел и от Нова Зеландия до Испания. Но най-ценните ми уроци за аутизма получих не от лекциите и журналите, а от самите деца и техните родители и от някои извънредно ясно изразяващи се - както с думи, по този начин и без думи - възрастни, които изясняват какво е да си аутистичен или невродивергентен.
Един от тези хора е Рос Блакбърн, британка, която разказва живота в спектъра по-проницателно от всеки различен, който познавам. Рос постоянно си повтаря следната мантра: " Ако върша нещо, което не разбираш, продължавай да питаш: " Защо, за какво, за какво? "
Тази книга разказва това, което научих от половин век запитване за какво - за това какво е да си в аутистичния набор и всекидневно да се сблъскваш с компликации поради своите неврологични разлики.
Загрижени родители и детегледачи задават същия вид въпроси: Защо той не дава да го прегърна? Защо тя непрекъснато се клати? Защо той не може да седи спокойно на масата, до момента в който се храним? Защо тя не стопира да повтаря реплики от филми? Защо той се удря с юмруци по слепоочията? Защо се ужасява от пеперуди? Защо тя гледа като хипнотизирана вентилатора на тавана? Защо той намира избрани звуци и миризми за толкоз неприятни?
Някои експерти просто категоризират сходно държание като " аутистично ". Твърде постоянно главната цел на експертите и родителите е да редуцират или отстраняват това държание - да спрат непрекъснатото въртене, махането с ръка, повтарянето на едни и същи реплики или да накарат детето да извърши техните претенции, да одобри прегръдките им, да седне спокойно, да спре да се клати, да стои на масата " чинно и добродушно ". И всичко това, без въобще да го попитат: " Защо? "
Ето какво научих от дългогодишния си опит, както и от Рос Блакбърн и други аутистични хора: няма такова нещо като аутистично държание. Всичко това са човешко държание и човешки реакции по отношение на дадена обстановка.
Когато експортирам лекции и семинари за аутизма, постоянно споделям на публиката, че не съм виждал аутистичен човек да прави нещо, което и по този начин наречените " невротипични хора " да не вършат. На мнозина, естествено, им е мъчно да го повярват. Затова им предлагам да поиграем една игра. Моля слушателите - нормално родители, учители и експерти, да назоват държание, което съгласно тях е особено за аутизма, а аз им споделям дали съм го срещал при невротипичен човек. Срещу мен незабавно се подвига гора от ръце.
- Повтаря една и съща фраза още веднъж и още веднъж хиляди пъти?
Много деца го вършат, когато желаят да им купите сладолед или когато по време на път питат по кое време ще пристигнете.
- Говори си самичък, когато в близост няма хора?
Аз го върша всеки ден в колата.
- Удря си главата в земята, когато е смутена?
" Невротипичният " наследник на моя комшия го правеше, когато беше на две.
- Обичайно си хапе пръстите?
Много хора го вършат, когато са нервни.
Клатят се, приказват си сами, крачат напред-назад, подскачат на място и размахват ръце като криле на птица, изключват се от околния свят? Всички вършим тези неща. С тази разлика, несъмнено, че ние, невротипичните, не ги вършим по този начин настойчиво или интензивно (или най-малко не като възрастни) или най-малко се стараем да не ги вършим на обществено място.
Рос Блакбърн споделя, че хората я зяпат, като скача и размахва ръце. Те просто не са привикнали да виждат сходни бурни прояви при възрастен човек. Но както споделя тя, хората по малкия екран постоянно го вършат, когато завоюват от лотарията или от някаква игра.
- Разликата е, че аз се превъзбуждам по-лесно от тях - декларира Рос.
Всички сме хора и това е човешко държание.
Целта на тази книга е да донесе точно тази смяна в парадигмата: вместо да класифицираме законното, функционално държание на аутистичните хора като патологично, да го преглеждаме като част от тактиките за другарство, адаптиране и справяне със събитията от околния свят, който за тези хора е стеснителен, плашещ или просто прекомерно трогателен. Някои от най-известните терапевти си слагат едничката цел да редуцират или отстраняват тези типове държание или да обучат аутиста чинно да се подчинява на указания.
Аз ще ви покажа, че е по-добре да обогатим информационните умения на аутистичното дете, да го научим на житейски умения и тактики за справяне в разнообразни обстановки и да му предложим съответна поддръжка, с която да предотвратим притеснителните модели на държание. Този метод ни дава основата, която напълно естествено води до по-желано държание, подтиква построяването на самонадеяност и самоопределяне и усъвършенства качеството на живот на аутистичните хора и на всички, които ги поддържат и обичат.
Не е потребно да заклеймявате и патологизирате това, което тези лица вършат, като " аутистично ", " анормално " или " неподчинително " държание (фраза, употребена от доста терапевти). Вместо да го отхвърляте, по-добре се запитайте: Кое го стимулира? Каква е задачата му? Какво усеща този човек? Помага ли му в действителност това държание, колкото и необичайно да наподобява в профил?
Аутистичните хора са комплицирани натури и аз нямам елементарни отговори, само че мога да ви науча по какъв начин по-добре да разбирате какво претърпяват децата, младежите и възрастните от спектъра и техните фамилии.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Аутизмът не е болест, а друг метод на изява на неповторимата ни човешка същина, счита доктор Бари Призант, който към този момент 50 години работи с хора от аутистичния набор и техните близки. Терапиите при аутизма нормално се концентрират върху това да се отстраняват избрани признаци като: компликации в общественото другарство, проблеми в връзката, сензорни усложнения и натрапчиво държание.
Вместо да направляваме и ограничаваме това държание обаче, доктор Призант поучава да се фокусираме върху развиването на качествата и уменията на хората от аутистичния набор. Според него държанието им не е симптом за патология, а тактика, която те употребяват, с цел да се оправят в този свят, който за тях е безреден и замайващ. Децата с аутизъм или други неврологични увреждания не са дефектни, те в действителност са специфични. Широк кръг звезди - от екоактивистката Грета Тунберг до артиста Антъни Хопкинс и изпълнителния шеф на " Тесла " Илън Мъск - освен признават, че са в спектъра на аутизма, само че и настояват, че триумфът им се дължи точно на неповторимия им метод на мислене.
Най-добрата поддръжка, която ние, неаутистите, и обществото като цяло можем да им предложим, е да ги изслушваме, да се опитваме да разберем какво претърпяват и да им помогнем да подобрят качеството си на живот.
" Уникални хора " е необикновено практична и мъдра книга, трансформирала живота на хиляди хора, давайки им ново схващане за техните деца и нова вяра за бъдещето.
Революционна книга от един от водещите международни специалисти, който показва аутизма като положение на неповторима различност - целесъобразно четиво... изумяващо със своята елементарност и пропито с позитивизъм. - " Чикаго Трибюн "
Задължителна за всеки, който по някакъв метод е обвързван с аутизма... книгата на доктор Призант е решителна стъпка по пътя към по-доброто схващане и по-хуманното отношение към хората от спектъра. - " Асошиейтед Прес "
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Уникални хора " на Д-р Бари М. Призант и Том Фийлдс-Майър
Един друг взор към аутизма
Все по-често срещам родители, изгубили равновесие - които ненадейно се усещат комплицирани, тъжни и обезпокоени, тъй като не знаят по какъв начин диагнозата " аутизъм " ще се отрази на бъдещето на тяхното дете и на цялото им семейство. Те търсят изясненост и упътване в интернет и в обществените медии, само че в последна сметка още повече се объркват от ширещите се там полемики.
Тяхното комплициране се дължи частично на претоварване с информация. Днес диагнозата " разстройство от спектъра на аутизма " е измежду най-често срещаните нарушавания в развиването. По данни на американските центрове за надзор на заболяванията едно на всеки 44 деца, или 2,3 % от учениците, са в аутистичния набор, а сред 15 и 20 % от общото население на страната имат невродивергентни отклонения.
Появиха се цялостен куп стратегии и експерти, обслужващи тези деца - лекари, терапевти, учебни заведения, следучилищни стратегии. Има курсове по карате, театрални постановки, спортни лагери, религиозни учебни заведения и класове по йога за аутистични деца. В същото време шарлатани и опортюнисти с най-малък или никакъв опит, някои от които даже с дипломи, популяризират методите си като " революционни " или като единствения метод да " излекуваш " детето си от аутизма. За страдание, лекуването на аутизма значително е нерегламентирано.
Всичко това още повече утежнява ситуацията на родителите. На кой експерт да се доверите? Кой ще разгадае детето ви? Кой способ на лекуване ще успее? Каква диета да се съблюдава? Каква терапия да се ползва? Какви медикаменти да се вземат? В какво учебно заведение да го запишете? Кой частен преподавател да наемете? Години по-късно аутистичните възрастни и техните родители не престават да си блъскат главата какви избори да създадат по отношение на здравето и живота си.
Като всички останали родители и тези хора желаят най-хубавото за децата си. Но защото са изправени пред разстройство на неврологичното развиване, което не схващат, не знаят къде да потърсят помощ. Дори фамилиите, които от години се грижат за аутистично дете, се усещат комплицирани от новите провокации, изпречващи се на пътя им. Какво ще прави синът ми, откакто приключи учебно заведение? Кой ще се грижи за щерка ни, когато си отидем?
Аз от петдесет години насам оказвам помощ на тези хора да трансформират отчаянието в вяра, да заместят тревогата със познания, да трансфорат подозренията в убеденост и разтуха и да видят, че няма нищо невероятно. Работил съм с хиляди фамилии, наранени от аутизма и невродивергентните положения, и съм им оказал помощ да трансформират настройката си, да се доверят на инстинктите си и да си изградят по-здрав и пълностоен живот. Това се надявам да направи тази книга и за вас, без значение дали самите вие сте аутистични или невродивергентни, дали сте родители, родственици или другари на подобен човек, или сте експерти, които работят и поддържат сходни хора и техните фамилии.
Всичко стартира с смяна в разбирането ни за аутизма. Отново и още веднъж ставам очевидец на еднакъв феномен - родителите възприемат детето си като толкоз друго от другите, че държанието му им се коства изцяло неразбираемо. Те стартират да имат вяра, че инструментите и инстинктите, с които биха възпитавали всяко друго дете, просто не действат при децата с диагноза " аутизъм ". Повлияни от всякакви експерти, родителите стартират да възприемат несъмнено държание като " аутистично " и нежелателно и си слагат за цел да го отстраняват и по някакъв метод да " оправят " детето и да " победят " аутизма.
Вече знам, че това мислене и този метод са неправилни. Ето и моята съществена теза: Поведението на аутистичните деца и възрастни не е инцидентно, анормално или необичайно както доста експерти го дефинират десетилетия наред. Аутистите не падат от Марс. Нещата, които те споделят, не са - както доста експерти не престават да настояват - безсмислени или " безцелни ".
Аутизмът не е болест. Той е друг метод на изява на неповторимата ни човешка същина. Аутистичните деца и възрастни не са заболели. Те също минават през стадии на развиване като нас. За да им помогнем, не би трябвало да ги променяме или оправяме. Но сигурно би трябвало да се погрижим за възможните биохимични или психологични проблеми, съпътстващи тяхното положение, с цел да понижим страданието им и да подобрим качеството им на живот. Но най-важното от всичко - за родителите, експертите и обществото като цяло - е да се постараем да ги разберем, след което да променим своето отношение към тях.
С други думи, най-хубавият метод да помогнем на хората от аутистичния набор да се трансформират към по-добро е ние самите да се променим - да променим отношението и държанието си по отношение на тях, както и поддръжката, която им даваме.
Как да го създадем? Първо посредством слушане. Аз съм работил на най-високо академично равнище във факултета на медицински университет от Бръшляновата лига. Имам изявления в редица научни списания и книги. Говорил съм на конференции и семинари във всеки щат и по целия свят, от Китай до Израел и от Нова Зеландия до Испания. Но най-ценните ми уроци за аутизма получих не от лекциите и журналите, а от самите деца и техните родители и от някои извънредно ясно изразяващи се - както с думи, по този начин и без думи - възрастни, които изясняват какво е да си аутистичен или невродивергентен.
Един от тези хора е Рос Блакбърн, британка, която разказва живота в спектъра по-проницателно от всеки различен, който познавам. Рос постоянно си повтаря следната мантра: " Ако върша нещо, което не разбираш, продължавай да питаш: " Защо, за какво, за какво? "
Тази книга разказва това, което научих от половин век запитване за какво - за това какво е да си в аутистичния набор и всекидневно да се сблъскваш с компликации поради своите неврологични разлики.
Загрижени родители и детегледачи задават същия вид въпроси: Защо той не дава да го прегърна? Защо тя непрекъснато се клати? Защо той не може да седи спокойно на масата, до момента в който се храним? Защо тя не стопира да повтаря реплики от филми? Защо той се удря с юмруци по слепоочията? Защо се ужасява от пеперуди? Защо тя гледа като хипнотизирана вентилатора на тавана? Защо той намира избрани звуци и миризми за толкоз неприятни?
Някои експерти просто категоризират сходно държание като " аутистично ". Твърде постоянно главната цел на експертите и родителите е да редуцират или отстраняват това държание - да спрат непрекъснатото въртене, махането с ръка, повтарянето на едни и същи реплики или да накарат детето да извърши техните претенции, да одобри прегръдките им, да седне спокойно, да спре да се клати, да стои на масата " чинно и добродушно ". И всичко това, без въобще да го попитат: " Защо? "
Ето какво научих от дългогодишния си опит, както и от Рос Блакбърн и други аутистични хора: няма такова нещо като аутистично държание. Всичко това са човешко държание и човешки реакции по отношение на дадена обстановка.
Когато експортирам лекции и семинари за аутизма, постоянно споделям на публиката, че не съм виждал аутистичен човек да прави нещо, което и по този начин наречените " невротипични хора " да не вършат. На мнозина, естествено, им е мъчно да го повярват. Затова им предлагам да поиграем една игра. Моля слушателите - нормално родители, учители и експерти, да назоват държание, което съгласно тях е особено за аутизма, а аз им споделям дали съм го срещал при невротипичен човек. Срещу мен незабавно се подвига гора от ръце.
- Повтаря една и съща фраза още веднъж и още веднъж хиляди пъти?
Много деца го вършат, когато желаят да им купите сладолед или когато по време на път питат по кое време ще пристигнете.
- Говори си самичък, когато в близост няма хора?
Аз го върша всеки ден в колата.
- Удря си главата в земята, когато е смутена?
" Невротипичният " наследник на моя комшия го правеше, когато беше на две.
- Обичайно си хапе пръстите?
Много хора го вършат, когато са нервни.
Клатят се, приказват си сами, крачат напред-назад, подскачат на място и размахват ръце като криле на птица, изключват се от околния свят? Всички вършим тези неща. С тази разлика, несъмнено, че ние, невротипичните, не ги вършим по този начин настойчиво или интензивно (или най-малко не като възрастни) или най-малко се стараем да не ги вършим на обществено място.
Рос Блакбърн споделя, че хората я зяпат, като скача и размахва ръце. Те просто не са привикнали да виждат сходни бурни прояви при възрастен човек. Но както споделя тя, хората по малкия екран постоянно го вършат, когато завоюват от лотарията или от някаква игра.
- Разликата е, че аз се превъзбуждам по-лесно от тях - декларира Рос.
Всички сме хора и това е човешко държание.
Целта на тази книга е да донесе точно тази смяна в парадигмата: вместо да класифицираме законното, функционално държание на аутистичните хора като патологично, да го преглеждаме като част от тактиките за другарство, адаптиране и справяне със събитията от околния свят, който за тези хора е стеснителен, плашещ или просто прекомерно трогателен. Някои от най-известните терапевти си слагат едничката цел да редуцират или отстраняват тези типове държание или да обучат аутиста чинно да се подчинява на указания.
Аз ще ви покажа, че е по-добре да обогатим информационните умения на аутистичното дете, да го научим на житейски умения и тактики за справяне в разнообразни обстановки и да му предложим съответна поддръжка, с която да предотвратим притеснителните модели на държание. Този метод ни дава основата, която напълно естествено води до по-желано държание, подтиква построяването на самонадеяност и самоопределяне и усъвършенства качеството на живот на аутистичните хора и на всички, които ги поддържат и обичат.
Не е потребно да заклеймявате и патологизирате това, което тези лица вършат, като " аутистично ", " анормално " или " неподчинително " държание (фраза, употребена от доста терапевти). Вместо да го отхвърляте, по-добре се запитайте: Кое го стимулира? Каква е задачата му? Какво усеща този човек? Помага ли му в действителност това държание, колкото и необичайно да наподобява в профил?
Аутистичните хора са комплицирани натури и аз нямам елементарни отговори, само че мога да ви науча по какъв начин по-добре да разбирате какво претърпяват децата, младежите и възрастните от спектъра и техните фамилии.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ